Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 11.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
11.02. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1958 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.О. от Кюстендилска адвокатска колегия срещу: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, адрес: гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21, ЕИК129010029.
Ищецът твърди, че работи като държавен служител при ответната дирекция на длъжност „надзирател” с място на изпълнение на работата – Затвора в гр. Бобов дол през 2002г., а от 2015г. е на длъжност „младши експерт/командир на отделение” в ЗО „Самораново” към Затвора гр. Бобов дол. Работата си изпълнява предимно на 24 - часови смени при сумарно изчисление на тримесечен период. Извънредният труд също се отчитал на тримесечие. Въпреки, че работи на 24 – часови смени, твърди, че съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За Министерството на правосъдието, този ред е определен със заповед на министъра. Последната такава заповед, действала до тази година е заповед № ЧР- 05-11/30.01.2015 година на министъра на правосъдието. В заповедта са възложени задължения на началниците на териториалните поделения да издадат заповед за организацията и разпределение на работното време. Съгласно издадената заповед от началника на затвора, работното време на служителите от НОС е от 08, 00 часа до 08, 00 часа на следващия ден. Мероприятията по чл. 305, 306, 307, 311 ППЗИНС (явяване, проверка и инструктаж, смяна по постовете) се осъществяват от 7, 45 до 8, 30 часа, а след смяната по постовете, отстъпващата смяна се явява за отвод, пред командира на отделението, а след това командира на отделението сдава дежурството на смяната пред началника на общежитието, при което всяко дежурство продължавало от 7, 45 на първия ден, най-малко до 8, 45 на следващия ден т.е. с един час повече от 24 часовото дежурство, като това време никога не било отчитано и заплащано на ищеца Г. или предвид отчетеното и заплатено работно време, и реално отработеното такова на ищеца Г., същият твърди, че не му е заплатен извънреден труд в размер на 195 часа за времето от трето тримесечие на 2016 година до второ тримесечие на 2019 година, както е посочено в таблица, инкорпорирана в исковата молба. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 187 ЗМВР възнаграждение като компенсация за положен извънреден труд за периода от трето тримесечие на 2016 година до второ тримесечие на 2019 година включително (01.07.2016г. - 30.06.2019 година), равняващо се на 1 314, 60 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане и лихвата за забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца следващ тримесечието) до датата на подаване на исковата молба - 26.09.2019 година - сума в размер на 197, 92 лева.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът е упражнил правото си на писмен отговор и е депозирал такъв чрез юрисконсулт Г., в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Прави възражения за изтекла давност предвид датата на входиране на исковата молба - 26.09.2019г., а именно за периода: 01.07.2016г. – до 26.09.2016г., като твърди, че от 20.02.2015г. с промените в чл. 187 ал. 3 ЗМВР работното време за работещите на 8, 12 и 24 - часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за извънреден труд за м. септември 2016г. се изплаща през м. октомври 2016г., а от 14.10.2016г. положения труд се изчислява сумирано за 3 - месечен период.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Приети са като писмени доказателства Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на МП; Заповед № ЧР-05-78/09.04.2015г. на МП, Заповед № Л-138/27.02.2015г.на началника на затвора Бобов дол, Справка за служебно правоотношение и ползвани отпуски и ползвани болнични за периода по отношение ищеца.
Прието е заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., от което се установява, че основното трудово възнаграждение на Г.В.Г. за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е както следва: 01.07.2016г. до 31.12.2016г. - 646.00 лв.; 01.01.2017г. до 01.01.2018г. - 694.00 лв.; 02.01.2018г. до 28.02.2018г. - 729.00 лв.; 01.03.2018г. до 31.12.2018г. - 817.00 лв.; до 30.06.2019г. - 898.00 лв. Общ брой 24-часови дежурства отработени от Г.В.Г. за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019 г. в ЗО „Самораново” са : От 01.07.2016г. до 31.12.201бг. - 39 броя; 2017г. - 66 броя; 2018г. - 59 броя; до 30.06.2019г. - 31 броя. Времето за явяване, провеждане на инструктаж, сдаване на дежурството след всеки наряд регламентирано за надзирателите в т.ч. и командира на отделение Г.В.Г. е отчитано за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. съгласно приложение № 2 - колона № 3 (дата на дежурство) и колона №4 (време траене на дежурството). Сборът от часовете положен труд при 24 - часовите дежурства, преди и след всеки наряд от 7.45 часа на първия ден до 8.45 часа на втория ден положен от Г.В.Г. за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. по тримесечия и общо е отразен реално записан в нарядната книга в ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 - колона №4 (времетраене на дежурството) и колона № 8 (действително отразен положен извънреден труд извън 24-часовия наряд). Размерът на възнаграждението явяващо се компенсация за извънреден труд на Г.В.Г. за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., при условията на т. 5 и при спазване разпоредбите на чл. 187 ЗМВР - по тримесечия и общо е отразен в ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 на стр. 4 - та от експертизата. Размерът на лихвата за забава върху сумите по т. 6 / по тримесечия и общо/ за периода от падежа на всяко изискуемо вземане / края на месеца следващ тримесечието/ до датата на подаване на исковата молба - 26.09.2019г е: сумата на неизплатените (положени) часове извънреден труд: 1 314.60 лв.; лихва за забава - 196.24 лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2019г. ищецът е поискал съдът да допусне на основание чл. 214 ГПК изменение на претенцията за лихва и съдът е допуснал такова, като искът за обезщетение за забава да се счита за предявен за сумата от 196, 24 лв. посочена в експертизата от вещото лице, вместо първоначално предявения размер от 197, 90 и за разликата от 1, 66 лв. ищецът е направил отказ от иска, поради което с протоколно от 11.02.2020г., съдът е прекратил производството по гр. дело 1958/2019 година по описа на ДнРС в частта по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1, 66 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ивайло Иванов Първанов и Светослав Г. Симеонов - служители в ответната дирекция.
От показанията на свидетеля Първанов се установява, че сутрин смяната започва от 07:45 часа и се провежда инструктаж до 08:00 часа, в 08:00 часа се сдава смяната и постът се приема от новата смяна, като след 08:30 часа пак има инструктаж и си тръгва предната смяна, новата смяна упражнява дейността си от 08:30 часа и това продължава до следващия ден, когато дойдат другите колеги в 07:45 часа и предната смяна си тръгва след 08:30 часа. От миналата година има нова заповед - м. юли 2019 година, в която работното време е променено и е от 08:15 часа, а до тогава било от 07:45 часа. В Самораново има една група и режимът е по-лек и по-бързо става сдаването на смяната. През работните дни сдаването на смяната е едно, през почивните дни е друго. Сега вече са в 08:15 часа на единия ден и на следващия ден си тръгват към 09:00 часа – това се отбелязва в книгите от отдельонния командир. До 17:00 часа е началникът и след него до следващия ден отговаря Г.Г.. През това време докато е 24 часа на работа той не може да напуска поделението, има регламентирана почивка за храна и време за отдих, но няма час откога до кога да се ползва, през тъмната част от денонощието не се хранят, а гледат да почиват, когато намерят промеждутък обядват и вечерят, имат две почивки от по 30 минути за хранене и 90 минути за отдих на 24 часа, не могат да излизат на вън, за да се хранят, носят храна от вкъщи, отдихът от 90 минути е през тъмната част на денонощието.
От показанията на свидетеля Симеонов се установява, че има ново работно време - от 08:00 до 08:45 часа на следващия ден. В 08:00 часа отиват в общежитието и до 08:15 часа има развод, след това инструктаж, след това сдаване и приемане от новата смяна до 08:45 часа, в 08:15 часа започва да приема дежурството, като влиза в 08:15 часа в коридорите и започва да брои лишените от свобода и смяната е до следващия ден до 08:45 часа, но до колко ще продължи не се знае, имат 30 минути за обяд и 30 минути за вечеря, след като свърши мероприятието за хранене на лишените от свобода, имат с ищеца четири час почивка, а надзирателите имат 90 минути почивка през нощта. Спрямо обстановката в общежитието отдельонният преценява кога да обядват надзирателите, кога да обядват те, имат обособено място за обяд и вечеря и там се хранят, а за почивките за спане имат спално помещение с легла. В ежедневната ведомост се записва кога е почивката за спане и протокол в който се отбелязва кога са обядвали и вечеряли, по време на почивките командирът се замества от тях с ищеца. Отдельонният не може да напусне общежитието. През тези 24 часа са на разположение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 187 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че страните са в трудовоправни отношения, описани в исковата молба.
Относно иска за заплащане на извънреден труд, доколкото ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е съществувало служебно правоотношение между страните, по което е ищецът престирал своята работна сила, ищецът следва да докаже на кои дати е полаган извънреден труд и каква е продължителността му, също размера на претендираните суми. Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже размера на лихвата за забава.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12 - или 24 - часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12 - или 24 - часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че за периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намирал в служебно правоотношение с ответника, заемайки длъжност „надзирател” с място на изпълнение на работата - Затвора в гр. Бобов дол от 2002г., а от 2015г. – младши експерт/командир на отделение в ЗО „Самораново” към Затвора гр. Бобов дол.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗИНЗС, служители в Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавните служители
и лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС,
статутът на държавните служители се урежда със ЗМВР, доколкото в специалния
закон не е предвидено друго. В
конкретния случай, с оглед заеманата от ищеца длъжност, съдът приема, че същият работи като държавен служител, поради което за
отношенията между страните относно дължимото възнаграждение за извънреден труд
се прилага правната уредба в ЗМВР. Според
разпоредбата на чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, за работещите на 8 -, 12 - или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период.
В настоящия казус определената 4 - часова почивка, в рамките на 24 - часово дежурство, съставлява част от работното време на ищеца, в рамките на което той е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в ограничен обем. Съгласно чл. 301, ал. 6 от ППЗИНЗС дежурните надзиратели през цялото време са на разположение на главния надзирател, което означава, че ищецът непрекъснато, във всеки един момент от дежурството си, е длъжен да изпълнява служебните си задължения. От показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното дирене се установява, че почивката, която ищецът е ползвал, няма белезите на същинска „почивка”, при която служителят свободно може да разполага с времето си. За да бъде налице същинска почивка, следва служителят да е преустановил изпълнението на служебните си задължения за съответният период от време. От друга страна, в областта на работното време съществува нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Директивата се прилага във всички области на дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от същата работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а „почивка” означава всеки период, който не е работно време. С решения постановени по преюдициални запитвания, се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Тези тълкувателните преюдициални заключения обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС, поради което намират приложение и при разглеждане на процесния казус. В случая почивката се е осъществявала на територията на ЗО „Самораново” към Затвора гр. Бобов дол, при ограничен режим на почиване - без събличане на униформата и без да може да се напуска района на затвора. Ищецът е бил на разположение на работодателя през всички часове на 24-часовото дежурство, като през 4 часа от тях изпълнението на трудовите му задължения не е било преустановено, а само ограничено. Следователно в рамките на тези часове е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство, при което служителят се намира в мястото на работа и за времето на дежурството се заплаща трудово възнаграждение. Съдът намира, че определената 4 - часова почивка, ползвана в рамките на дежурство, се явява несъщинска почивка и съставлява част от работното време на служителя. Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява извънреден труд и наличието му е основание за присъждане на обезщетение.
Посочената от ответника заповед урежда реда за разпределяне на работното
време в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и представлява
вътрешноведомствен акт, не подлежи на обжалване съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, а при констатирано противоречие със закона не може да намери приложение в
регулираната материя. В конкретния случай е
налице противоречие на т. 16.1 от Заповед № ЧР-05-30/01.10.2015 г. на министъра
на правосъдието с нормативен акт от по-висок ранг – чл. 187 ЗМВР и заповедта не
следва да се прилага, без за това да е необходимо да е атакувана, респективно
отменена по съдебен ред, в какъвто смисъл е направеното възражение от
процесуалния представител на ответника в отговора на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът е напрвил възражение за изтекла погасителна давност за периода: 01.07.2016г. – до 26.09.2016г., предвид факта, че исковата молба е предявена на 26.09.2019г. Съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за този период за основателно предвид разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която искът за трудово възнаграждение се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок, който тече, съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, поради което претенцията за този период, т. е за 14 броя наряди или за сумата от 94, 38 лева следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 187 ЗМВР е основателен и доказан за размера от 1 220, 22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.09.2019г., до окончателното й изплащане. Тъй като заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение с определен падеж, възнагражденията се дължат и без нарочна покана.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва: възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
(месечно или тримесечно при сумарно отчитане на работното време).
Ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение и дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа за получаване на всяко възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба. Искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен и е в зависимост от
изхода на главния иск. С оглед частичната основателност на иска по чл. 187 ЗМВР, съдът ще
присъди мораторна лихва върху всяка една от сумите, считано от момента, когато
вземането е станало изискуемо, до датата на подаване на исковата молба в съда.
Размерът на мораторната лихва според заключението на вещото лице възлиза
общо на 196, 24 лв., като
следва да бъде уважен за сумата от 192, 70 лева предвид носнователността на
главния иск за част от сумата, поради погасяването му по давност, респ.
предвид акцесорността на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 371, 28 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 52, 58 лева по иска с правно основание чл. 187 ЗМВР; 50, 00 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, както и разноски по сметка на ДБ за вещо лице – 265, 00 лева,
Така мотивиран, съдът
Р ЕШИ :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" към Министъра
на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Н. Столетов” № 21, представлявана
от Главен директор – гл. Комисар Васил Миладинов да заплати на Г.В.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** 220, 22
лв.,
представляваща неизплатено
възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от 26.09.2016г. до 26.09.2019г., ведно с лихвата
за забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане (края на тримесечието) до датата на подаване на исковата молба – сума в
размер на 192, 70 лв., както и законната лихва върху
присъденото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като за сумата до пълния претендиран размер
от 1314, 60 лева, т.е. за сумата от 94, 38 лева представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден
труд и за периода 01.07.2016г. – 29.09.2016г., както и за сумата до пълния
предявен размер за иска за забава от 196, 24 лева , т. е. за сумата от 3, 54
лева, ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министъра на правосъдието, с
адрес: гр. София 1309, бул. „Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Васил Миладинов да внесе
по сметка на Районен съд - Дупница държавна такса в общ размер на 102, 58 лева, както и разноски на държавата, направени от
бюджета на съдебната власт за вещо лице – 265,
00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” към Министъра на правосъдието, с
адрес: гр. София 1309, бул. „Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Васил Миладинов да
заплати разноски на Г.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
371, 28 лева съобразно уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: