Р Е Ш
Е Н И Е
№ _____________ от _______ март 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-В ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. с. БОГДАН
РУСЕВ
При участието на секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 9330 от 2017-та
година по описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. ХХ ГПК.
Образувано е по Въззивна
жалба, вх. № 1187260/13.12.2016г. на СРС, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство „Б.И.“ ЕООД чрез адв. А.Д. ***, срещу Решение
№ 8227/09.06.2017г. по гр.д. № 21326/2015г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 72
състав, с което е отхвърлен предявеният от А.Н.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД
срещу „Р.Л.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожността на Разпореждане № 40486/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. на
Районния съд в град Варна, 17 състав, въз основа на което по същото дело е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.08.2013г. А.Н.Ш., „Б.И.“
ЕООД и „А.Т.“ ООД са осъдени да заплатят на „Р.Л.Б.“ ООД разноски по делото в размер на 300,00 лева.
С подадената въззивна жалба
първоинстанционното решение се оспорва в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от „Б.И.“ ЕООД иск, като неправилно и незаконосъобразно. В кориците
на ч.гр.д. № 11840/2013г. на Районния съд в град Варна било приложено
Разпореждане № 40486/14.08.2013г., в което било означено, че е издадено по
ч.гр.д. № 11839/2013г. на Районния съд в град Варна. Последният нито уважил,
нито отхвърлил депозирана от насрещната страна молба за поправка на очевидна
фактическа грешка в разпореждането, като посочил, че то е постановено по друго
дело. Напротив, в папката на делото нямало друго разпореждане, каквото съдът следвало
при всички случаи да издаде. Неправилно било виждането, застъпено в решението
на първата инстанция, че няма пречка разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение да бъде инкорпорирано в самата заповед. Именно в тази връзка
въззивникът бил направил възражение за нищожност и досежно липса на писмена
форма , липса на мотиви, липса на диспозитив, липса на съдия-докладчик и липса
на подпис. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, оспореното
разпореждане да бъде прогласено за нищожно, а издадените въз основа на него
заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъдат обезсилени. Претендират се
разноски. За насроченото по делото публично съдебно заседание, редовно
призован, въззивникът не изпраща представител.
Уведомено за подадената въззивна
жалба на 18.04.2017г. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото „Р.Л.Б.“
ЕООД чрез юрк. Н.Д.е депозирало Отговор (вх. № 5064525/28.04.2017г. на СРС,
подаден по куриер на 27.04.2017г.), с който я оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност
и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се моли същият да
бъде потвърден. Претендират се разноски.
В насроченото пред въззивния съд публично съдебно заседание въззиваемото
дружество се представлява от юрк. Д., който оспорва въззивната жалба.
Становището си обосновава в хода на устните състезания, препотвърждавайки
претенцията си за разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси принципно той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно
и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество,
като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба. Тъй като обаче предмет на делото е
валидността на съдебен акт, то съдът дължи служебна пълна проверка за
евентуална нищожност на същия, независимо от заявеното от страните.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, вх. № 6282/21.04.2015г. на СРС, с
която А.Н.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД са предявили срещу „Р.Л.Б.“ ООД иск по
чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Разпореждане №
40486/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. на Районния съд в град Варна, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от същата дата.
Ищците (от тях единствено „Б.И.“ ЕООД е страна във въззивното производство) са
посочили като основание на претенцията си абсолютната неяснота на съдебния акт,
от който не можело да се разбере каква е фактическата обстановка, какъв е
предметът на делото и съставът, който го е разгледал, между кои страни се е
развило производството, какъв е приетият като основателен размер на претенциите
и кои точно са задължените лица. Тази неразбираемост не можело да се преодолее
чрез тълкуване. Допълнително са добавени като основание липсата на форма,
липсата на мотиви, липсата на диспозитив, липсата на съдия-докладчик, както и
на подпис. Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба, като е оспорил
исковете. По делото е допуснато обезпечение чрез спиране на производството по
изп. д. № 20147110400629 по описа на ЧСИ Д.П.-Я.. По делото са събрани писмени
доказателства, като е приложено и ч.гр.д. № 11840/2013г. на Районния съд в град
Варна. За да постанови решението си, районният съдия е приел, че по посоченото
дело на Районния съд в град Варна липсва отделно разпореждане на
съдията-докладчик, с което да е уважено и разпоредено издаването на заповед за
изпълнение. Законът не изисквал непременно издаването на отделно такова
разпореждане. То било инкорпорирано в самата заповед. Разпореждането с номер
40486/14.08.2013г. касаело други страни
и било с друг предмет. Издадената заповед била валидна, разбираема и издадена в
съответствие с посочените в заявлението страни и суми. Така мотивиран, съдебният
състав е отхвърлил предявените искове.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 11840/2013г. на Районния съд в град Варна, ХVІІ състав, същото е образувано
въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
вх. № 21435/12.08.2013г. на РС-Варна, подадено от „Р.Л.Б.“ ООД срещу „Г.С.Г.И.“
ООД, А.Н.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД, като е поискано въз основа на представен
запис на заповед от 31.07.2007г. да бъде издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците при условията на солидарност. Заявлението е
за сумата от €7375,09, ведно със законната лихва и разноски. На л. 24 от делото
се намира Разпореждане № 40486/14.08.2013г., в което е посочено, че се издава
по ч.гр.д. № 11839/2013г. на РС-Варна. В мотивите му е посочено, че е постъпило
заявление от Ц.С.Б.срещу К.Г.К.за издаване на заповед за изпълнение за суми в
общ размер от 525,00 лева, като е отправена молба по чл. 418 ГПК. След това е
обсъдено представянето на запис на заповед, издаден на 31.07.2007г. от „Г.С.Г.И.“
ООД, като са изложени съображения за неговата редовност от външна страна,
удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане и изискуемост на съответните
суми, както и авалирането му от А.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД, предвид което
за тези лица възниквала солидарна отговорност наравно с издателя. Изложени са
мотиви за дължимост на съдебно-деловодни разноски от 25,00 лева. Въз основа на
тези мотиви е постановено незабавно изпълнение, издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Издадена е Заповед за изпълнение №
6952/14.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, като е разпоредено „Г.С.Г.И.“ ООД, А.Н.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“
ООД да заплатят €7375,09, ведно със законната лихва, както и разноски по
делото. След издаване на заповедта по делото е постъпила Молба, вх. №
44465/10.12.2015г. на РС-Варна, от „Р.Л.Б.“ ООД с искане за преценка наличието
на допусната в разпореждането очевидна фактическа грешка. Върху молбата е
поставено Разпореждане от 17.12.2015г., че не се касае за очевидна фактическа
грешка, тъй като Разпореждане № 40486/14.08.2013г. касае друго дело и други
страни.
Въззивният съд служебно е
изискал и приложил по делото материали по ч.гр.д. № 11839/2013г. на Районния
съд в град Варна. От представените заверени копия се установява, че по същото е
приложено Разпореждане от 14.08.2013г., в мотивите на което са изложени
съображения относно подадено от „Р.Л.Б.“ ЕООД срещу Г.С.Г.И.“ ООД, А.Н.Ш., „Б.И.“
ЕООД и „А.Т.“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
за сумата от €7375,09, ведно със законна лихва и разноски, въз основа на
представен запис на заповед от 31.07.2007г. Обективиран е извод за редовност от
външна страна на записа на заповед, удостоверяване на подлежащо на изпълнение
вземане, което е станало изискуемо, като същото е авалирано от А.Н.Ш., „Б.И.“
ЕООД и „А.Т.“ ООД, които поради това отговарят солидарно за него. Прието е, че
се дължи и претендираната законна лихва и са определени разноски по делото.
Постановено е незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. По ч.гр.д. № 11839/2013г. на РС-Варна е
издадена Заповед № 6949/14.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, като е разпоредено длъжникът К.Г.К.да заплати съответни
суми на Ц.С.Б..
По аргумент от чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на съдебен акт може да се предяви по исков ред безсрочно или
чрез възражение. Нищожността е най-тежкият порок на съдебните решения. Тя е
налице тогава, когато волята на
съда изобщо не е надлежно формирана (не е изразена от съдебен орган в надлежен състав, не е в писмена форма или съответният акт не е
подписан), съдът се е произнесъл по въпрос, непопадащ в правораздавателната
власт на съдилищата въобще или
ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието ѝ не може да
бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е
абсолютно неразбираемо (арг. от р.432/26.10.2010г.-гр.д.826/2010г.-ІІг.о.).
Предмет на разглеждане по
настоящото производство е Разпореждане № 40486/14.08.2013г. по ч.гр.д. №
11839/2013г. на Районния съд в град Варна, приложено на л. 24 от папката на ч.гр.д.
№11840/2013г. на Районния съд в град Варна. Съгласно чл. 2 ГПК, съдилищата са
длъжни да разгледат всяка една подадена молба за защита и съдействие в защита
на техните лични и имуществени права. В тази връзка съдът дължи произнасяне
относно валидността на посоченото разпореждане, доколкото се твърди с
действието си същото да засяга правата и интересите на въззивника.
На първо място в него е
посочено, че се постановява по ч.гр.д. № 11839/2013г. на Районния съд в град
Варна, ГК, ХVІІ състав. На второ място е отразено, че е във връзка с постъпило
заявление и молба по чл. 418 ГПК от Ц.С.Б.срещу К.Г.К.за суми в общ размер от
525,00 лева, дължими въз основа на запис на заповед от 11.02.2013г. На трето
място в него се обсъжда редовността, удостоверяването на подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане по запис на заповед, издаден от „Г.С.Г.И.“ ООД и
авалиран от А.Ш., „Б.И.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД. Разпореждането е издадено в писмена
форма, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата от надлежен и
посочен съдебен състав, и е подписано. Мотивите му обаче не позволяват ясно и
недвусмислено да се установи по кое точно дело е издадено разпореждането – в
него се смесват данни за различни страни и заявени претенции, вписаният номер
на делото е различен от папката, в която е класирано. В тази връзка остава
неясно и кои са страните по делото, въз основа на кой запис на заповед се издава.
Доколкото диспозитивът е типов и не съдържа индивидуализационни белези относно
делото и неговите страни и предмет, в крайна сметка начинът, по който е
изразена волята на съдебния състав, не позволява да се изведе, дори и
посредством тълкуване, нейното съдържание. Това обстоятелство обуславя и
необходимостта оспореното разпореждане да бъде прогласено за нищожно. Не може
да се сподели доводът, че се касае за акт за друго производство, тъй като,
както вече бе посочено, от съдържанието му не може да се установи конкретно за
кое дело се отнася, а мотивите са вътрешно противоречиви. Поради тази причина
първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а
предявеният иск да бъде уважен, като въззивният съд прогласи нищожността на
Разпореждане № 40486/14.08.2013г., подредено на л. 24 от папката на ч.гр.д. №
11840/2013г. на Районния съд в град Варна.
Въпреки това липсва основание
за обезсилване на издадените по същото дело заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. На първо място това е така, тъй като, съобразно установената
съдебна практика, нарочното издаване на отделно разпореждане за допускане предварително
изпълнение, издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е
абсолютно задължително, като волята на съдебния състав в тази насока може да
бъде обективирана и директно в заповедта за изпълнение. В настоящия случай тя,
както правилно е отбелязал и районният съдия, е постановена от законен състав в
писмена форма, подписана е, като съдържанието ѝ е ясно и непротиворечиво.
В титулната ѝ част изрично е отразен резултатът от извършената от съда
преценка за наличие на предпоставките за уважаване на искането по чл. 418, ал.
1 ГПК. На второ място, макар и да не е необходимо отделното издаване на отделно
разпореждане, такова е налице – то е подредено в папката на ч.гр.д. №
11839/2013г. на Районния съд в град Варна. Макар в него действително да е записано,
че се отнася за ч.гр.д. № 11839/2013г. на РС-Варна, съдържанието му изцяло
съответства на предмета и страните на ч.гр.д. № 11840/2013г. на РС-Варна.
Затова и следва да се приеме, че при изписването на номера на делото, съответно
подреждането на акта по друго дело, е допусната очевидна фактическа, съответно
деловодна грешка, която обаче няма съществено значение по отношение на правата
и задълженията, по отношение на които е налице произнасяне в заповедното
производство.
По разноските в първата инстанция:
Поради
това, че първоинстанционното решение се отменя, а предявеният иск се уважава,
въззивният съд следва да преразпредели разноските за първоинстанционното
производство. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има
само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Тъй като искът се
уважава, то право на разноски има само въззивникът-ищец.
Ищцовата страна е заявила
своевременно още в исковата молба претенция за разноски, но не е представила
списък по чл. 80 ГПК. При това положение съдът намира за доказано извършването
на разноски, съответно за основателно искането за присъждането на такива в общ
размер от 45,00 лева, както следва: 30,00 лева – държавна такса; 15,00 лева –
държавна такса по ч.гр.д. № 12571/2015г. на СГС.
По разноските пред въззивната
инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен
съдебният акт. Доколкото въззивната жалба се уважава, право на разноски има
само въззивникът „Б.И.“ ЕООД.
Въззивникът „Б.И.“ ЕООД
своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски още във въззивната
жалба. По делото не е представен списък по чл. 80 ГПК. При това положение съдът
намира за доказано извършването на разноски, съответно за основателно искането
за присъждането на такива само за държавна такса по въззивното производство в
размер на 15,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 8227/09.06.2016г. по гр.д. № 21326/2015г. на Софийския районен
съд, ІІ ГО, 72 състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от „Б.И.“ ЕООД срещу „Р.Л.Б.“ ООД иск с правно
основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Разпореждане №
40486/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. на Районния съд в град Варна, ГК,
ХVІІ състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от „Б.И.“ ЕООД срещу „Р.Л.Б.“ ЕООД, Разпореждане № 40486/14.08.2013г. на Районния съд в град Варна, ГК,
ХVІІ състав, подредено на лист 24 от папката на ч.гр.д. № 11840/2013г. на
Районния съд в град Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б.И.“ ЕООД за обезсилване
на Заповед № 6952/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. на Районния съд в град
Варна, ГК, ХVІІ състав, както и за обезсилване на издадения въз основа на
същата изпълнителен лист.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ РЕШЕНИЕТО НЕ Е ОБЖАЛВАНО И НЕ Е ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВЕН
КОНТРОЛ.
ОСЪЖДА „Р.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да
заплати на „Б.И.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от ~45,00~лв. (четирдесет и пет
лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Р.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да
заплати на „Б.И.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от ~15,00~лв. (петнадесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски съд в
едномесечен срок от съобщението.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.