№ 226
гр. Габрово, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100015 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от В. АНГ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. "**********" № 111 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. "Позитано" № 5,
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер
на 2887.39 лева – неизплатен остатък от дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№
ЕВ1234К при настъпило на 10.08.2021 г. ПТП, заедно със законната лихва за забава от
предявяване на исковата молба – 06.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба В. АНГ. КР. твърди, че при настъпило на 10.08.2021 г. ПТП,
бил увреден мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К, собственост на ищцата. Вина
за настъпилото ПТП имал И.Г.Н. – водач на лек автомобил „Шкода", модел ”Корак", с
per. № РВ4618КТ, който нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието. Собственикът
на посочения автомобил бил страна по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД. При
ответното дружество била заведена щета № 471021212105676 и на 08.11.2021 г. на
ищеца била заплатена сумата 1501.61 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на мотоциклета вреди. Ищецът счита, че така изплатеното
застрахователното обезщетение за причинените вреди не съответствало на
действително дължимото от ответника. Излага, че инициирал производство по чл. 207
ГПК за обезпечаване на доказателства, като от заключението по САТЕ се
1
установявало, че действителната стойност на застрахованото имущество към момента
на настъпване на щетата е 4389 лева с вкл. ДДС. При тези фактически твърдения,
претендира осъждане на ответника да заплати разликата между престираното
обезщетение и действителната стойност на застрахованото имущество в размер на
2887.39 лева. Върху тази главница ответникът дължал и законната лихва за забава от
предявяване на исковата молба – 06.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва процесуалната и материална легитимация на ищеца по предявения иск, с
възражението, че е възможно към настоящия момент да не е собственик на процесния
мотоциклет, съответно да липсва правно основание да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение. По същество искът се оспорва по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена
връзка с твърдените вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в
резултат на противоправно и виновно поведение на водача на мотоциклета.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 22.02.2022 г. за безспорни в отношенията
помежду им са отделени фактите, че на 10.08.2021 г. е произтекло ПТП между
мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К, управляван от В.Г.К. и лек автомобил
„Шкода", модел ”Корак", с per. №РВ4618КТ, управляван от И.Г.Н., като към датата на
настъпването на ПТП собственикът на лекия автомобил „Шкода", модел ”Корак", с per.
№РВ4618КТ имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, че ищецът е
уведомил ответното дружество за настъпило на 10.08.2021 г. застрахователно събитие
– ПТП, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер
1501.61 лева. Не се спори между страните, че към момента на настъпване на
процесното ПТП собственик на мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К, е ищцата
В. АНГ. КР..
От представения протокол за ПТП с пострадали лица от 10.08.2021 г., съставен
от мл. авто-контрольор при ОД на МВР-Пазарджик се установява, че в срока на
действие на застрахователния договор - на посочената дата, в гр. Пазарджик, бул.
България пред номер 6, водачът на лек автомобил „Шкода", модел ”Корак", с per.
№РВ4618КТ, управляван от И.Г.Н. при движението си извършва завой в обратна
посока без да изпълни задължението си да се убеди че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и не пропуска попътно движещия се водач на
мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К, управляван от В.Г.К., като му причинява
щети – преден десен мигач, предна джанта, дясна част на радиатор и др. Протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, приет неоспорен в производството, поради
което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените
в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и
констатираните щети по мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К, както и
обстоятелството, че водачът на автомобил „Шкода", модел ”Корак", с per. №РВ4618КТ
представил полица за сключена с ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" ЕАД застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на процесното
2
ПТП.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза изготвено по ч.гр.дело
№ 1933/2021 г. по описа на РС Габрово, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото се установява,
30
че на 10.08.2021 г., около 16 часа, мотоциклет „Ямаха МТ09" рег. № ЕВ 1234 К,
управляван от В.Г.К. се движи в гр. Пазарджик по бул. „България" и достига лек
автомобил „Шкода", модел „Корак" с рег. № РВ 4618 КТ, управляван от И.Г.Н.. Към
момента на приближаване на лекия автомобил от мотоциклета, водачът Н. предприема
маневра за завиване в обратна посока. При указаните посоки на движение на двете
превозни средства се осъществява блокиращ при плъзващ удар между предна до
средна дясна страна на мотоциклета с лява страна на автомобила от средна до предна
част. При осъществяване на удара между превозните средства, с оглед тежестта на
увреждане на мотоциклета с оглед на силово въздействие и липса на следи от
последващо падане и плъзгане по асфалтовата настилка, достоверни са скорости на
движение на лекия автомобил до около 10 km/h, а на мотоциклета - в рамките 30 - 35
km/h. Характера и вида на деформиране на мотоциклета определя получаване на
уврежданията на този мотоциклет при протеклото ПТП. Съгласно заключението
възстановяване на мотоциклета с нови части, на цени съгласно магазинната мрежа,
при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час за
региона 22 лв., е на стойност 3658.22 лева без ДДС.
С влязло в сила наказателно постановление № 17-1006-001975/10.09.2021 г. на
началник сектор към ОД на МВР Габрово, на И.Г.Н. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5
ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП за това, че на 10.08.2021 г. в 16:10 часа, като
водач на лек автомобил „Шкода", модел ”Корак", с per. №РВ4618КТ движейки се в гр.
Пазарджик по бул. България в посока към ул. Александър Батенберг, пред номер 6
извършва маневра завой в обратна посока, като преди да започне маневрата не
изпълнява задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и не пропуска попътно движещия се мотоциклет „Ямаха
МТ09", рег.№ ЕВ1234К, управляван от В.Г.К., в резултат на което се сблъскват.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
3
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на
всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане,
фактически състав.
Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на
настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, със съдържание задължението на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД да покрие отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява
В.Г.К. да е установил фактическа власт върху автомобила в нарушение на правните
норми, ето защо същият е имал качеството застраховано лице.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
поведение на водача И.Г.Н., осъществено при управлението на лек автомобил
„Шкода", модел ”Корак", с per. №РВ4618КТ, предприето в нарушение на чл. 25, ал. 1
ЗДП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, е произтекъл контакт с мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№
ЕВ1234К, от който са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на
собственика – щети по мотоциклета.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира
обратното доказване за неосъществено и презумпцията за необорена.
Със изплащането на застрахователно обезщетение в размер на сумата 1501.61
лева ответникът – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е признал
наличието на фактическия състав пораждащ отговорността му и е недопустимо в
рамките на настоящото производство да се позовава на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право на ищеца, каквото е и наведеното
правоизключващо възражение касаещо собствеността на процесния мотоциклет.
4
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, се
извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В
приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по
договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Повреждането на движимата вещ – мотоциклет в резултат на настъпилото
ПТП я прави временно негодна за употребата й по предназначение и намалява
пазарната й стойност. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в
състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по
чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1
от сега действащия Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от
Наредба № 24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В
разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като
ползва заключение на вещо лице.
Следователно, в конкретния случай правото на ищеца е в обема на пазарната
стойност на причинените вреди, който съгласно кредитираното заключение на вещото
лице възлиза на 3658.22 лева без ДДС, съответно 4389.86 лева с вкл. ДДС. След
приспадане на заплатената от ответника доброволно сума в размер 1501.61 лева,
предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата 2888.25 лева, но при
съобразяване на факта, че ищецът претендира вземане в размер на 2887.39 лева, то този
иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Съдът не следва да разглежда въведеното с отговора общо (бланкетно)
възражение на ответника за съпричиняване на вредите, тъй като липсват фактически
твърдения за конкретни действия или бездействия, с които водачът на мотоциклета да
5
е допринесъл за реализиране на вредоносните последици. Възражението за принос
трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на водачът на мотоциклета, които са в причинна връзка и са допринесли за
увреждането /В този смисъл решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 18/
24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІI т. о./.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който доказва
извършени разноски в общ размер от 1135 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК формиран от сумата 135 лева – внесени държавни такси, 350 лева –
възнаграждение за вещо лице, сумата 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за производството по ч.гр. № 1933/2021 г. и сумата 450 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото производство. Възражението на ответника уговореното
от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото производство да е прекомерно,
съдът намира неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение
е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като определеното по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредбата минимално възнаграждение е 432.12 лева,
поради което уговореното възнаграждение не е прекомерно. Уговореното
възнаграждение в размер на 200 лв. за производството по обезпечение на доказателства
също не е прекомерно, доколкото e уговоренo под минималния размер предвиден в
чл.7, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. "Позитано" № 5, да заплати на В.
АНГ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 111, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2887.39 лева (две хиляди осемстотин осемдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди – увреждане на мотоциклет „Ямаха МТ09", рег.№ ЕВ1234К при настъпило на
10.08.2021 г. в гр. Пазарджик на бул. България пред номер 6 ПТП, причинено от
застраховано при ответника лице, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. "Позитано" № 5, да заплати на В.
АНГ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 111, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1135 лева (хиляда сто тридесет и пет лева) –
разноски за производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7