№ 6207
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110147777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 41736/18.08.2021
г. /уточнена с молба вх. № 52410/10.09.2021 г./, с която от името на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********** против КР. ГР. З., ЕГН ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни
установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3008942/07.02.2017 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Григор Кръстанов З. и КР.
ГР. З. за суми, както следва: 1/ сумата от 2211,07 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл.
621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г.
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 333,39 лева, представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.03.2014 г. –
25.01.2017 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120,
находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен №
152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 13,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение. От Григор Кръстанов З. са
претендирани ¾ части от горепосочените суми. От КР. ГР. З. са претендирани
¼ част от горепосочените суми. На 14.03.2018 г. са издадени заповеди по чл.
410 ГПК срещу двамата длъжници. В хода на производството длъжникът
Григор Кръстанов З. е починал, като по искане на заявителя „Т.С.“ ЕАД
делото е продължило срещу наследника му КР. ГР. З. за цялото вземане,
предмет на издадените заповеди по чл. 410 ГПК. Заповедите са връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок същият
не е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 19.07.2021 г. Исковата молба е
подадена на 18.08.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника КР. ГР. З.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за апартамент № 120, находящ се в гр. София,
ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен № 152098. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Термокомплект“ ООД, като в тази връзка се посочва, че
на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че
ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.01.2014
г. – 30.04.2016 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите
за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок от датата на публикуване
2
на съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Поради тази
причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че КР. ГР. З. дължи в полза на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 2211,07 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120,
находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098
за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 333,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 55,57 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр.
София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен № 152098 за периода
01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от
13,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми на 14.03.2018 г. са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д № 7454/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника,
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в
производството – адвокат С.Б. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. По отношение на допустимостта се твърди, че настоящият ответник
не е надлежна страна, тъй като било възможно да е приел наследството на
Григор З. по опис или въобще да се е отказал от наследството на Григор
Кръстанов З., за което обаче нямало доказателства. Оспорва се наличието на
3
облигационно отношение, с предмет доставка на топлинна енергия, което да е
обвързвало страните в производството през процесния период. Поддържа се,
че дори да се приеме, че страните в производството са били обвързани от
договорно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот, през заявения в исковата молба период, то ответникът не
следвало да е обвързан от представените от ищеца общи условия, тъй като не
било доказано същите да са публикувани и в един местен ежедневник, а само
в централен такъв – вестник „Монитор“. На следващо място се посочва, че
претенцията срещу ответника е неоснователна и поради факта, че между
наследодателя му Григор З. и Снежанка Нешева е имало сключен договор за
издръжка и гледане от 30.12.2005 г., поради което последната следвало да
отговаря по претенцията за дължима и неизплатена топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва се обстоятелството, че през исковия период, ищецът
е доставил до процесния имот, твърдяното в исковата молба количество
топлинна енергия, респективно, че му се дължи нейната стойност. По
отношение на претенцията за суми за услугата дялово разпределение се
посочва, че същата е неоснователна, тъй като договорът между етажната
собственост и дружеството за дялово разпределение е изтекъл преди началото
на исковия период. На следващо място, се твърди, че вземанията на ищеца не
били установени по размер, тъй като представените съобщения към фактури
не били първични счетоводни документи по смисъла на Закона за
счетоводството. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на сумите, претендирани за периода преди 07.02.2017 г. От името
на ответника се оспорват и претенциите за лихва за забава при твърдения, че
забава не е настъпвала, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите за периода ОУ, уреждащи момента на настъпването на забава,
били нищожни, като неравноправни. Това било така, защото задължавали
потребителя на ТЕ да притежава специално техническо средство, за да се
информира за падежа на задълженията си от публикуваните в интернет
фактури и така да не допуска изпадането си в забава. Наред с това се сочи, че
ответникът не е бил известяван за задължения за процесния период и не е
поставян в забава, тъй като на интернет страницата на ищеца не били
публикувани фактури за аб. № 152098.
Моли се за отхвърляне на предявените искове и се претендират
разноски.
4
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
5
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
6
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
7
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства, в това число нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 174, том VII, рег. № 25635, дело № 1135 на
нотариус Иван Дахтеров, вписан под № 039 в НК, район на действие СРС, се
установява в производството, че на 30.12.2005 г. Григор Кръстанов З., ЕГН
********** е прехвърлил в полза на Снежанка Димитрова Нешева, ЕГН
**********, притежаваните от него ¾ идеални части от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София,
ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, като Григор Кръстанов З., ЕГН **********
си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
прехвърлените идеални части от процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си
актуална към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между
страните по сключения договор за замяна на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 174, том VII, рег. № 25635,
дело № 1135 на нотариус Иван Дахтеров, вписан под № 039 в НК, район на
действие СРС, Григор Кръстанов З., ЕГН ********** си е запазил пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените 3/4 идеални части от
8
процесния недвижим имот, то се налага извод, че за процесния период, на
основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС, именно Григор
Кръстанов З., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Допълнителен довод за
правилността на горния извод е обстоятелството, че видно от представените
от констируираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Термокомплект ООД /дружеството извършвало дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот/, протоколите за извършен отчет на монтираните в процесния
имот уреди за дялово разпределение са подписани за „потребител“ именно от
лицето Григор Кръстанов З., ЕГН **********.
Както се посочи по-горе, Григор Кръстанов З., ЕГН ********** е
починал на 10.11.2020 г. /в хода на производството по ч.гр.д. № 7454/2017 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, като по искане на заявителя „Т.С.“ ЕАД
делото е продължило срещу наследника му КР. ГР. З. за цялото вземане,
предмет на издадените заповеди по чл. 410 ГПК.
Следователно, доколкото по делото се установи, че за процесния
период в полза на Григор Кръстанов З., ЕГН ********** е било учредено
вещно право на ползване върху ¾ идеални части от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София,
ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, то именно ответникът КР. ГР. З., следва да
отговаря за заплащането на ¾ части от претендираните от ищеца суми за
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия през периода
01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., в качеството си на наследник на Григор
Кръстанов З., ЕГН **********. В тази връзка, следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства, а именно писмо от Началник АС
„Деловодство III ГО“ при Софийски районен съд, се установи в
производството, че за периода 10.11.2020 г. /датата на смъртта на Григор
Кръстанов З., ЕГН **********/ до 27.04.2022 г. /датата на изготвяне на
справката/ не е наличен вписан отказ от наследството на Григор Кръстанов З.,
ЕГН **********, починал на 10.11.2020 г., от страна на наследника КР. ГР. З.,
ЕГН **********.
За останалата ¼ част от претендираните от ищеца суми за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия през периода 01.01.2014 г. –
9
30.04.2016 г., искът следва да се отхвърли, доколкото по делото не се
ангажираха доказателства, които по безспорен начин да установяват, че
ответникът КР. ГР. З., респективно неговия наследодател Григор Кръстанов
З., са били собственици и/или вещни ползватели на останалата ¼ идеална част
от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 120, находящ се
в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, през заявения в исковата молба
период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2014 г. /приложими към процесния период/,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.01.2014 г. – м. 04.2016 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството Термокомплект ООД.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
10
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че в процесния имот,
представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл.
621, вх. Г, ет. 6 е имало монтирани 3 броя отоплителни тела с монтирани
върху тях ИРРО /индивидуални разпределители за разход на отопление/ и 1
бр. монтиран водомер за отчитане на потребената в имот енергия за битово
горещо водоснабдяване. Установява се също, че през процесния период е
осигуряван достъп за извършване на отчет на монтираните в процесния имот
уреди за дялово разпределение, като топлинната енергия, доставяна и
потребена в имот е начислявана на база извършените реални отчети.
Установява се още, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислявана по реален отчен, като показанията от протокола за главен отчет
са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки, както и че
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 108 кубически метра /заедно с
общите части/.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена: 1/ топлинна енергия по реален отчет на 3
броя отоплителни тела с монтирани върху тях ИРРО /индивидуални
разпределители за разход на отопление/ на стойност от 1439,60 лева; 2/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 259,17
лева, начислявана на база реален отчет на показанията на монтирания в имот
1 бр. сертифициран водомер; 3/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация на стойност от 151,97 лева. Установява се също, че през
процесния период дружеството Термокомплект ООД редовно и на конкретна
дата е изготвяло изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо
за периода м. 01.2014 г. – м. 04.2016 г. има сума за доплащане в размер на
64,77 лева, която следва да бъде добавена към общия размер на доставената и
потребена в имота топлинна енергия през процесния период. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
11
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1915,51 лева.
От събраните по делото доказателства се установи в производството, че
ответникът КР. ГР. З., следва да отговаря за ¾ части от горепосочената сума
/в качеството си на наследник на Григор Кръстанов З./, т.е. за сума в размер
на 1436,63 лева, до който размер предявения иск за главница за доставена и
потребена в процесния имот се явява основателен и доказан.
В отговора на исковата молба, подаден от името на КР. ГР. З., чрез
назначения му в производството особен представител – адвокат С.Б. – САК, е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от
ищеца през исковия период. По отношение възражението за погасяване по
давност на претендираните в настоящото производство от ищеца вземания,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
12
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът
приема, че изискуемостта на същите настъпва след покана за плащане. Това е
така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора,
представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане
съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да
тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2014 г. за вземания възникнали за период 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г., които са по изравнителни сметки и включват и начислени
задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно
потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от
който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него
13
тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2014 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.02.2017 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност
на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г., то съдът приема,
че вземанията за част от процесния период, а именно за период 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., са погасени по давност, доколкото изискуемостта на вземането
за месец януари 2014 г. е настъпила считано от 01.02.2014 г. и към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.02.2017 г., същото вече е
било погасено по давност.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се
налага извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., респективно непогасени са вземания за периода 01.02.2014 г. –
30.04.2016 г. като от събраните по делото писмени доказателства, в това
число приобщените към доказателствения материал счетоводни документи и
заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза, се установява в
производството, че общият размер на дължимите суми за доставена до
топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период е 1314,88
лева, като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, издадени през
отчетните периоди, включени в процесния период, включително и сумите по
изравнителни сметки, касаещи периоди, обхванати от погасителната давност,
като същите са приспаднати от дължимия размер на доставената и потребена
14
в имота топлинна енергия през процесния период.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът КР. ГР. З. дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 1314,88 лева и за периода 01.02.2014 г. – 30.04.2016 г. и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 2211,07 лева и за периода 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., искът следва да се отхвърли. Върху уважената част от
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /07.02.2017 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 333,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в
гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
15
„Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР са уредени
въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за
дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването
на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено
количество топлинна енергия е поставено под условие, доказването на
сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото
производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване на
условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти
в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета
на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР.
Макар с определението по чл. 140 ГПК на ищеца да е указано, че не сочи
доказателства за датата на публикуване на общите фактури, последният не
ангажира такива. Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в
забава за периода, за който се претендира обезщетение, поради което искът за
заплащането му следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 55,57 лева за периода 01.01.2014 г. до 30.04.2016
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
16
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се
установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове
е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 55,57 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс У №
96/02.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между Т.С. ЕАД
и Термокомплект ООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“. Ответникът КР. ГР. З. следва да отговаря за ¾ части от
сумите за цена на услуга дялово разпределение, дължими за процесния
период. Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. е основателна и
доказана до размер от 41,68 лева.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е частично основателно за периода 01.01.2014
г. – 31.01.2014 г., респективно непогасени са вземания за периода 01.02.2014
г. – 30.04.2016 г., като от събраните по делото писмени доказателства /
Договор рег. Индекс У № 96/02.11.2007 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между Т.С. ЕАД и Термокомплект ООД, и
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/, се
17
установи в производството, че общият размер на дължимите суми за цена на
услуга дялово разпределение за този период е 40,14 лева.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът КР. ГР. З. дължи
на ищеца сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
процесния топлоснабден имот се явява основателен и доказан до размера от
40,14 лева и за периода 01.02.2014 г. – 30.04.2016 г., и следва да бъде уважен
до този размер, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 55,57 лева и за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., искът следва да се
отхвърли. Върху уважената част от главницата следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда
/07.02.2017 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 13,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
18
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 47,72
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
7454/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 52,28 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за депозит за особен
представител в размер на 230 лева; 5/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 7454/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 100,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът КР. ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
621, вх. Г, ет. 6 ап. 120, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, сумата от 78,94 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № 7454/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Лиляна
Димитрова Макрати, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31,
вх. Б, ап. 27, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т.С. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 351,31 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 47777/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 7454/2017 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
19
в исковото производство по гр.д. № 47777/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против КР. ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6 ап. 120, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че КР. ГР. З., ЕГН ********** дължи в
полза на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1314,88 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.02.2014 г. –
30.04.2016 г. в имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до
изплащане на вземането, за която сума са издадени заповеди за изпълнение на
парично задължение от 14.03.2018 г. по гр.д. № 7454/2017 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1314,88 лева до пълния предявен размер от 2211,07 лева и за
периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против КР. ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6 ап. 120, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че КР. ГР. З., ЕГН ********** дължи в
полза на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, сумата от 40,14 лева, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода 01.02.2014 г. – 30.04.2016 г.,
за имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098, ведно със законна лихва
20
върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до изплащане на
вземането, за която сума са издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение от 14.03.2018 г. по гр.д. № 7454/2017 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 40,14 лева до пълния предявен размер от 55,57 лева и за периода
01.01.2014 г. – 31.01.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против КР.
ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6
ап. 120, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че КР. ГР. З., ЕГН
********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 333,39
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, за която сума са издадени заповеди за
изпълнение на парично задължение от 14.03.2018 г. по гр.д. № 7454/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против КР.
ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 621, вх. Г, ет. 6
ап. 120, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че КР. ГР. З., ЕГН
********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 13,99
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, за която сума са издадени заповеди за изпълнение на
парично задължение от 14.03.2018 г. по гр.д. № 7454/2017 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА КР. ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 621, вх. Г, ет. 6 ап. 120, да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 78,94 лева, представляваща разноски
21
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № 7454/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА КР. ГР. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 621, вх. Г, ет. 6 ап. 120, да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 351,31 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 47777/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач - „Термокомплект” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22