№ 233
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500322 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№12991/21.04.2023 г., подадена от Л. А. М., срещу Решение №411/30.03.2023 г. по гр.д.
№65/2022 г. на ОС – П., XXII състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от
жалбоподателя искове против ответниците „Г.Л.“ЕООД и А. Х. К., да му заплатят солидарно
сумата от 36 338,28 лева, представляваща левовата равностойност на уговорена наемна цена
за периода от 22.04.2021 г. до 21.10.2021 г., за ползване на недвижим имот, представляващ
партерен /приземен/ етажа от сградата, намираща се в гр. П., на ул.“**-а.“ №*,
самостоятелен обект с идентификатор №****************. Задължението на първия от
ответниците - „Г.Л.“ЕООД - произтича от сключен от него, в качеството му на наемател, с
ищеца, в качеството на наемодател, Договор за наем от 22.10.2018 г., а задължението на
втория от ответниците произтича от качеството му на поръчител по същия договор,
солидарно задължен с наемателя за задълженията му към наемодателя по договора.
Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на
материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Процесният договор за
наем е обвързвал страните в посочения период, тъй като не е бил нито прекратяван, нито
развалян – това не би могло да се осъществи без писмено изявление, тъй като договорът е
писмен, а такова не е било направено нито от наемодателя, нито от наемателя. На основание
чл.164 от ГПК се поддържа недопустимост на установяването на факта на прекратяване на
договора с гласни доказателства, каквито са допуснати от първостепенния съд. Недопустимо
е и да се доказва със свидетели, че ответниците били лишени от достъп до имота – в тази
1
връзка са налице писмено изявление на наемателя в самия договор, с което той е признал, че
при сключването на договора – на 22.10.2018 г. му е било предадено държането на имота от
наемодателя. Недопустимо е оборването на това признание на наемателя с гласни
доказателства. Обратното предаване на имота от наемателя на наемодателя следва също да
се доказва с писмени доказателства – съставен приемо-предавателен протокол, в който да
бъде отразено състоянието на имота. Налице са и събрани писмени доказателства – фактури
за разходвана електроенергия в имота през месеците от януари до май, 2021 г., от които се
установява, че имотът е бил ползван през процесния период. Съдът неправилно е кредитирал
показанията на св. Г., при наличие в тях на съществени логически несъответствия, и
противоречие с показанията на св. Ч.. Настоява се да бъдат изключени от доказателствата по
делото събраните гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Г., Е. и Л., тъй като се
поддържа, че същите съдържат неверни твърдения. Свидетелите Е. и Л. освен недопустими
свидетели, са и заинтересовани свидетели – св. Л. живее на съпружески начала със
свидетеля Г., а Е. твърди, че живее на семейни начала със собственика на ответното
дружество. Наред с това, ищецът е депозирал жалба в прокуратурата срещу св. Г. и св. Е., за
измама, в резултат на което отношенията между тези свидетели и ищеца са много влошени.
Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни. Извън срока по чл.263, ал.1 от
ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№18097/06.06.2023 г., подаден от А. Х. К. и
от „Г.Л.“ЕООД, чрез адв. Н. Г., редовно упълномощен. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба –първостепенният съд правилно е приел, че наем не се
дължи, тъй като наемодателят не е изпълнил задължението си да предостави достъп на
наемателя до наетия обект за исковия период. След като наемодателят си е получил
ключовете през месец април, като същевременно отказал да прекрати договора, нито ги е дал
обратно на наемателя, той виновно е лишил наемателя от ползването. Няма процесуална
пречка лишаването на наемателя от ползването да се установява със свидетелски показания.
Сметките за консумирана ел. енергия и вода в имота не обосновават извод имота да е
ползван от наемателя. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се
претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд
в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е
валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е обжалваният съдебен акт
допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната
жалба оплаквания.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
2
Обжалваният съдебен акт е постановен по обективно и субективно съединени искове,
предявени на 22.10.2021 г. от Л. А. М., против ответниците „Г.Л.“ЕООД и А. Х. К., за
осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 36 338,28
лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 22.04.2021 г. до 21.10.2021 г.,
дължима по Договор за наем от 22.10.2018 г., сключен от една страна от ищеца и неговия
баща А. Л.ов М., в качеството на наемодатели, и от друга страна, като наемател – първия
ответник „Г.Л.“ЕООД, представляван от управителя А. Х. К., за ползването на търговски
обект, находящ се в гр. П., на ул.“**-а.“ №*, на партерен етаж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №****************, с предназначение: „За обществено
хранене“, с площ от 168 кв.м. Искът срещу втория ответник – физическото лице А. Х. К., е
предявен на основание сключен договор за поръчителство, инкорпориран в чл.16 от същия
договор, с който е уговорено, че управителят на дружеството – наемател – А. Х. К.,
подписвайки договора в качеството на представляващ дружеството – наемател „Г.Л.“ЕООД,
също така и лично се задължава към Наемодателите, в качеството на поръчител, за всички
задължения на Наемателя към Наемодателите, възникнали по силата на същия договор.
Сочи се, че на 31.12.2019 г. починал бащата на ищеца – А. Л.ов М., като ищецът Л. А. М. е
негов единствен наследник по закон, поради което за посочения период ищецът чрез
наследяване по закон, е встъпил в правата на своя баща, като наемодател по този договор.
Така предявените искове следва да се квалифицират както следва:
1. Искът против ответника „Г.Л.“ЕООД – с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
2. Искът против ответника А. Х. К. – с правно основание 138, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват предявения иск по основание и размер. Не
оспорват валидността на Договор за наем от 22.10.2018 г., както и валидността на
инкорпорирания в чл.16 от него договор за поръчителство. Релевират правоизключващо
възражение за недължимост на плащане на наемната цена за процесния период, поради
неизпълнение на насрещното задължение на наемодателя да предостави на наемателя
ползването на обекта – предмет на договора, през процесния период от 22.04.2021 г. до
21.10.2021 г.
С оглед релевираните възражения, съдът намира за безспорно между страните, че между тях
е сключен валиден писмен договор за наем от 22.10.2018 г. на л.4-6 от гр.д.№2272/2021 г. на
РС – А., с нотариална заверка на подписите на наемодателите Л. А. М. и А. Л.ов М., както и
на А. Х. К. – в качеството на управител на „Г.Л.“ЕООД. Не се спори, че ответникът А. Х. К.
в лично качество е сключил с наемодателите Л. А. М. и А. Л.ов М. Л. А. М. и А. Л.ов М.
писмен договор за поръчителство, инкорпориран в чл.16 от Договора за наем от 22.10.2018
г., като се е задължил да отговаря солидарно с наемателя „Г.Л.“ЕООД, за задълженията на
наемателя, произтичащи от същия договор. Не е спорно между страните, че ползването на
търговския обект – предмет на договора, е било предоставено от наемодателите на
наемателя, и той е осъществявал ползването на обекта до 02.12.2020 г. Не се спори, че на
31.12.2019 г. е починал наемодателят А. Л.ов Х., като е оставил за свой единствен наследник
3
по закон своя син – ищецът Л. А. Х.. Не се спори, че за процесния период наемателят не е
платил наемната цена, както и че договорът за наем през процесния период не е бил
прекратен.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е съсредоточен върху релевираното от
ответниците правоизключващо възражение, че за процесния период наемодателят не е
изпълнил задължението си да предостави на наемателя ползването на процесния имот.
По спорните между страните фактически обстоятелства по делото се установява следното:
От приетият като доказателство Договор за наем от 22.10.2018 г. / на л.4-6 от гр.д.
№2272/2021 г. на РС – А./ се установява, че съгласно чл.3, договорът е сключен за периода
от 22.10.2018 г. до 21.10.2022 г., като държането на имота се предава от наемодателите на
наемателя в момента на подписване на договора, като избата под имота продължава да се
държи от наемодателите. В чл.4 страните са уговорили, че месечната наемна цена за периода
от 22.10.2018 г. до 21.10.2019 г. ще бъде в размер на левовата равностойност на 3000 евро
месечно, платими авансово в началото на всеки 6-месечен период, като за първите 6 месеца
от периода наемната цена е платима на падеж 22.10.2018 г., а за вторите 6 месеца от периода
е уговорен падеж за плащане на наемната цена на 22.04.2019 г. За следващите 6-месечни
периоди са уговорени съответно падежи на 22.10. и на 22.04. на текущата година. За втората
и следващите години от периода на договора в чл.6 е уговорена индексация на уговорената
наемна цена, като същата се изчислява по формулата В=А+А.Х/100, където В е текущия
месечен наем, А е месечният наем за предходната година, а Х е нарастването на
потребителските цени в Република Б. в проценти, публикувано от НСИ, като независимо
дали Х е положително или отрицателно число, наемът не се намалява. В чл.15 е уговорено
заплащането на наемната цена да става по банков път, по банкова сметка на Л. А. М. – и за
двамата наемодатели. В чл.10 от договора е уговорено, че договорът се счита прекратен,
освен с изтичането на срока на договора, и при разваляне на договора от Наемодателя, при
условията на чл.9 от договора, където е предвидена възможност за наемодателя едностранно
да „развали“ /прекрати/ договора при забава на плащането на наемната цена с 15 дни. В
чл.13 е уговорено, че при прекратяването на договора Наемателят е длъжен да върне на
наемодателя обекта-предмет на договора с аспирация, 7 броя мивки, ламиниран паркет /или
не по-лошо покритие/ в търговската зала, теракотени плочки /или не по-лошо покритие/ в
останалите части на обекта, витрини от алуминиева дограма, и всички инсталации в имота,
като в момента на сключването на договора търговският обект е в добро състояние.
По делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на твърдените от
ответника обстоятелства за неизпълнение на задължението на наемодателя през процесния
период от 22.04.2021 г. до 21.10.2021 г. да предостави на наемателя ползването на имота –
предмет на процесния договор за наем. Ищецът възразява пред въззивната инстанция срещу
допустимостта на тези доказателствени средства, и настоява същите да бъдат изключени от
доказателствата по делото, като недопустими. Съдът намира за неоснователно възражението
за недопустимост на гласните доказателствени средства за установяване на релевантните
обстоятелства за установяване възражението на ответника на неизпълнение на задължението
4
на наемодателя. Договорното правоотношение между страните произтича от писмен
договор, като договорът е на стойност над 5000 лв., но по отношение на неговото
съществуване не се спори, а с чл.164, ал.1 от ГПК не е въведена пречка за установяване на
изпълнението/неизпълнението на непарични задължения по договора да бъде установявано с
гласни доказателствени средства.
От показанията на св. Г. Х. се установява, че същият работи в ответното дружество по
договор с фиксирано възнаграждение, като е бил отговорник за обекта. Свидетелят твърди,
че в края на м. октомври, 2020 г. фирмата платила наема за следващите 6 месеца – 18 000
евро. Заведението работело до 02.12.2020 г. На 10.01.2021 г., в ден неделя, около 14:30 ч.-
15:00 ч. свидетелят се срещнал с ищеца, и му предал ключовете от заведението. В този ден
заведението не работело, но тъй като съпругата на свидетеля работела в съседен магазин,
той случайно срещнал ищеца навън, в близост до магазина, в който работела съпругата му.
По време на тази среща той и ищецът били сами. Обсъждали и въпроса да бъде намален
наема и наемателят да продължи да ползва заведението, както и да им бъде даден документ
за наема, който са вече платили. Преди този ден били търсили ищеца да му върнат
ключовете, но не го открили, и ключовете за заведението били в колата на свидетеля.
Свидетелят всеки ден ходел до магазина, в който работи съпругата му, тъй като я карал с
кола на работа. Следващата среща на свидетеля с ищеца била през месец май, 2021 г., когато
Л. М. дошъл в заведението. След тази среща свидетелят не е виждал повече ищеца, но на 26.
Март 2022 г. провел телефонен разговор с него – тогава ищецът му се обадил по телефона,
за да му каже, че в заведението има вода, но свидетелят заявил, че няма въобще да отиде и
да провери или да направи нещо, защото няма ключове, тъй като ги е предал на ищеца. При
срещата, на която бил платен авансово наемът за периода до 21.04.2021 г., се обсъждал
въпроса за намаляването на наемната цена, но ищецът отказал да я намали. На разговора
тогава присъствали А. К. и Е.. Свидетелят пояснява, че заведението има една врата с две
крила, всяко от които се заключва самостоятелно, с отделна ключалка и отделен ключ.
Двата ключа били на един ключодържател, син, с надпис „Г.Л.“. Ключове от обекта имали
свидетелят, и чистачката. Впоследствие по-късно при разпита свидетелят пояснява, че
чистачката му била предала своя комплект ключове, и при срещата на 10.01.2021 г.
свидетелят дал на ищеца два комплекта ключове от заведението. Свидетелят научил от А.
К., че през месец април 2021 г. той е поискал от ищеца отново да му даде ключовете от
обекта, за да започне отново заведението да работи, но ищецът му отказал, като казал, че
възнамерява да го дава на други хора. Свидетелят обаче не е присъствал на този разговор.
От показанията на свидетелката Е. П. се установява, че същата от пет-шест години живее на
семейни начала с А. К., като тя му помага в търговската дейност на фирмата му „Г.Л.“.
Фирмата наела от ищеца обект на ул.“**-а.“ в гр. П.. Свидетелката присъствала на всички
важни събития, които се случвали в търговската дейност на фирмата, тъй като А. К. не
говорел добре български език, и тя участвала в качеството на преводач, тъй като говори
гръцки език. В края на м.октомври, 2020 г. тя присъствала на срещата, на която трябвало да
се плати наема за следващите 6 месеца. Спомня си, че срещата се състояла на 20.10.2020 г.
5
На срещата присъствали ищецът Л. М., свидетеля Г. Х., А. К., и тя. Срещата се провела в
колата, тъй като валял дъжд. При тази среща те дали на Л. М. дължимата сума за наем, при
което А. К. поискал наемът за следващия период да бъде намален, предвид пандемичната
обстановка. Ищецът категорично не се съгласил. Тогава постигнали съгласие да се прекрати
договора за следващия 6-месечен период – от м.април, 2021 г. нататък. А. К. поискал да
оформят документите, но ищецът заявил, че когато е готов, ще ги потърси. После
пандемията се разраснала, хората изобщо спряли да излизат от домовете си, в обекта не
влизал нито един човек, и Г. и А. се принудили да затворят обекта, защото не издържали.
Изнесли оборудването от обекта около месец-два след срещата с Л. М. през м.октомври, и
пренасочили оборудването към обекти в С., които работели по-добре. След това
свидетелката и А. заминали за коледните празници в Г., при семейството на А.. От А.
свидетелката научила, че Г. върнал ключовете на Л. М., но документ, с който официално се
прекратява договора, не са получили. Върнали се от Г. в началото на м. януари, 2021 г. През
февруари хората започнали да излизат от домовете си и да ползват бързото хранене, и
свидетелката и А. си говорели, че трябва да опитат отново да отворят този обект. Търсили Л.
М. многократно, и на 20. Април, 2021 г., в ден вторник, А. се свързал с него, като се обадил
от телефона на свидетелката. По време на разговора свидетелката присъствала, тъй като А.
включил високоговорителя. Поискал отново да вземе ключовете, и да започнат отново
дейност в обекта, но Л. М. отказал. Тогава А. отново поискал да оформят документи за
прекратяване на договора, и ищецът казал, че когато ги приготви, ще се обади. Когато
сключвали договора, Л. М. изрично поискал да подпишат договора, който той ще им даде.
Написал сам ръкописно договора, и го заверили нотариално. Носили сумата от 36 000 лв.,
която се изисквала да бъде платена предварително. Свидетелката не знае до кога фирмата
имала свои вещи в обекта на ул.“**-а.“ №*, не знае дали обектът след тях е бил ползван от
някой друг. След 20.10.2020 г. свидетелката не е разговаряла с ищеца Л. М..
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че на 10.01.2021 г. се е срещнал с ищеца в гр.
А., в дома на ищеца, около 14:00 часа, по повод отбелязване на 1 година от смъртта на
неговия баща, като срещата продължила около три часа. Свидетелят познава ищеца от
детство, като през последните 5-6 години се срещат често – около 2 пъти седмично. В
началото на м. октомври, 2020 г. свидетелят имал работа в П., и предложил на ищеца М. да
го закара до града. Ищецът няма автомобил, но не ползвал обществен транспорт от
обявяването на пандемията, тъй като изпитвал силен страх от вируса на Ковид. През 2020 г.
и 2021 г. се случвало, когато свидетелят има работа в П., да кара Л. М. до града – тогава го
оставял на К.ш., до въртящия се мотокар, и от там Л. М. ходел пеш, докъдето иска. Случвало
се е той да се връща пеш от П. до А., тъй като не се качва на автобус и е турист - обича да
ходи пеш. На свидетеля е известен имота на Л. М. в гр. П., в центъра. Заедно с Л. М. в
началото на 2022 г. отишли до този имот по повод сигнал за авария - теч в имота. Били се
подготвили с ъглошлайф, за да разрежат бравата на заведението, ако се наложи да се влезе,
тъй като Л. М. нямал ключ от обекта. Когато отишли на мястото, действително имало теч –
водата се виждала през прозореца, и била излязла навън, на стълбите. Суетили се доста
време, търсели откъде да вземат ток. През това време от горните етажи на сградата слезнал
6
наемателят на друг обект на Л. М., находящ се на горните етажи на същия адрес. Свидетелят
не разбрал как се казва човека, но от Л. М. разбрал, че продава сладолед наблизо. Някаква
жена видяла теча и му сигнализирала, за да се обади на Л. М.. Впоследствие се отказали да
режат бравите, защото били много скъпи и възстановяването им щяло да бъде много скъпо.
Тогава свидетелят видял, че в обекта се влиза от централна плъзгаща врата, както и от друга
странична врата.
От показанията на св. У. се установява, че същата работи в магазин за дрехи на ул.“С.Д.“
№*, която граничи с ул.“**-а.“. През 2018 г. фирма „Г.Л.“ отворила търговски обект на
ул.“**-а.“. Й. Х. отговарял за този обект, като свидетелката живее с него на съпружески
начала през последните три години. „Г.Л.“ работили в този обект до края на ноември, 2020
г., защото тогава пак имало затваряне във връзка с Ковид епидемията, след което от фирмата
решили, че повече няма да отварят обекта, тъй като разходите били големи. Визуално знаела
кой е наемодателят на обекта, в който „Г.Л.“ осъществявали дейността си. Виждала е Й. Х.
да се среща с Л. М., но не е присъствала на тези срещи. След като обектът бил освободен, Й.
върнал ключа на Л. М.. След празниците, в началото на януари, 2021 г. Й. бил при
свидетелката в магазина за дрехи, и през витрината видял Л. М. да минава пред магазина.
Излязал навън, и започнал да говори с Л. М.. Като се върнал, казал на свидетелката, че
върнал ключа за обекта на Л. М.. След този случай свидетелката била виждала Л. М. да
минава по уличката, която минава пред магазина и обекта, който бил ползван от „Г.Л.“.
Идвали хора, които се интересували за обекта и свидетелката ги насочвала към човека,
който вблизост продава сладолед, тъй като знаела, че той също е наемател на друг обект на
същия собственик. Свидетелката виждала Л. М. да показва мястото и на други хора. През
топлия сезон на 2022 г. видяла Л. М. вътре в обекта с други хора, вероятно кандидати за
наематели. От м.януари, до м. май, 2021 г. със сигурност никой не е ползвал помещението.
Оборудването на обекта било изнесено още през м. декември, 2020 г. Откакто „Г.Л.“
освободили имота, той стоял празен, мръсен, нашарен по витрините.
От приетите по делото писмени доказателства – фактури за доставена ел.енергия за периода
от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. /на л.26-29/ се установява отчетена консумация на
електрическа енергия от три електромера на адрес: гр. П., ул.“**-а.“ №* с титуляр на
партидата Л. А. М.. Два от обектите са с предоставена мощност от 7000 кВт, а единият е с
предоставена мощност 6000 кВт. В обектите с предоставена мощност 7000 кВт във всички
месеци от периода е отчитана съществена консумация на електроенергия както на дневна,
така и на нощна тарифа. В обекта с предоставена мощност 6000 кВт е отчитана минимална
консумация през м.януари /4 кВтч на нощна тарифа и 8 кВтч на дневна тарифа/, и през м.
май /6 кВтч на дневна тарифа/. Съдът взема предвид, че на адрес: ул.“**-а.“ №* по делото
има данни, че ищецът Л. М. е имал три обекта с различен режим на ползване – процесният
търговски обект /отдаден под наем на ответника „Г.Л.“ЕООД/, избата под търговския обект
/която съгласно чл.3 от договора продължава да се държи от наемодателите/, и още един
обект в сградата, отдаден под наем на физическо лице, което продава сладолед /за който
наемател има данни в показанията на св. Ч. и св. У./.
7
При така събраните доказателства съдът намира, че между показанията на свидетелите Х.,
П. и У., от една страна, и показанията на св. Ч. от друга страна, е налице противоречие
относно обстоятелството дали ищецът М. е имал ключ от търговския обект, находящ се на
партера на сградата в гр. П., на ул.“**-а.“ №*, към началото на 2022 г. /на 26.март, 2022 г.,
когато е имало теч в процесния имот/. Свидетелите Х. и У., разпитани по искане на
ответниците, твърдят, че ключовете за търговския обект са били предадена на ищеца М. още
на 10.01.2021 г. Съдът намира обаче показанията на тези свидетели за неубедителни.
Свидетелката У. твърди, че на 10.01.2021 г. /ден неделя/ свидетелят Х. случайно забелязал
през витрината на магазина за дрехи минаващия по улицата Л. М., без да има
предварително уговорена среща с него, излязал от магазина, и свидетелката го видяла да
разговаря с Л. М., след което той се върнал в магазина, и й казал, че е върнал на Л. М.
ключовете от наетият от „Г.Л.“ обект. Свидетелката не твърди да е видяла предаване на
ключовете, като информацията й е базирана изцяло на казаното й от св. Х.. Така
обстоятелството, че ответниците са върнали ключовете от търговския обект на наемодателя
Л. М. още в началото на 2021 г. се установява единствено от твърденията на св. Х.. Неговите
показания във връзка с това обстоятелство съдът намира за вътрешно противоречиви. От
една страна свидетелят Х. потвърждава, че на 10.01.2021 г. не е имал уговорена среща с Л.
М., случайно го е видял да минава пред магазина за дрехи, спрял го на улицата и му предал
ключовете от обекта. Същевременно твърди, че търговският обект е преустановил дейността
си още на 02.12.2021 г., като ключовете от обекта са били в колата му, но нито той, нито св.
У. твърдят на 10.01.2021 г. св. Х. по време на разговора с Л. М. да е ходил до колата си, за да
вземе от там ключовете за обекта. Същевременно, без да очаква да срещне наемодателя М.
точно в този ден, св. Х. не е имал причина да носи в себе си ключовете от обекта, тъй като
той по неговите твърдения вече е бил освободен, и там не се е извършвала търговска
дейност. Наред с това, първоначално в показанията си св. Х. твърди да е дал на Л. М. два
ключа на един ключодържател, син, с надпис „Г.Л.“. Впоследствие, при разпита твърди, че
ключове имала и чистачката, но му ги била предала, и той всъщност дал на Л. М. две връзки
с по два ключа, но липсва описание на външния вид на връзката с ключовете на чистачката.
Твърденията и на двамата свидетели Х. и У. за осъществена среща на 10.01.2021 г. се
разколебават и от показанията на св. Ч., който установява, че в същия ден и по същото
време той е бил заедно с ищеца Л. М. в дома му в гр. А., по повод помен за отбелязване на 1
година от смъртта на неговия баща. Също така, твърдението на св. Х. да е предал ключовете
за обекта на наемодателя се разколебава и от обстоятелството, че повече от година по-късно
– на 26. Март, 2022 г. ищецът Л. М. не е имал ключ за достъп до имота, като заедно със
свидетеля Ч. е правил опит да отстрани теч вътре в имота, и е бил подготвен да реже с
ъглошлайф вратата за достъп до търговския обект, ако не се намери друг начин за
отстраняване на аварията. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Х.,
който установява, че на 26.март, 2022 г. ищецът му се е обадил и е искал от него да отиде в
търговския обект във връзка с теч на вода, но свидетелят отказал да отиде. Твърденията на
свидетелите Х., У. и П., че наемателят е преустановил ползването на търговския обект на
ул.“**-а.“ №* още през м. декември на 2020 г., като е изнесъл от там цялото си оборудване,
8
се разколебава и от представените по делото писмени доказателства – фактури за
консумирана ел.енергия, две от които се отнасят за процесния период /за м. април и май,
2021 г./ от които се установява консумация на електрическа енергия по партидите с титуляр
Л. М. за обектите на ул.“**-а.“ №*, с предоставена мощност от 7000 кВт. Съдът намира, че
именно един от тях е процесният търговски обект, доколкото не е логично именно този
обект да е с предоставена по-малка мощност от 6000 кВт., която може да обслужва по-малко
включени електрически уреди /каквото помещение е мазето, чието ползване е запазено за
нуждите на наемодателите/. Посочените фактури са косвени доказателства за ползване на
търговския обект, и не осъществяват пълно доказване на това обстоятелство, но
преценявани във връзка с установените логически несъответствия в показанията на св. Х.,
св. У. и св. П., разколебават извода, че наемателят е преустановил ползването на обекта и е
предал ключовете на наемодателя. Ако ключ от търговския обект е бил предаден на
наемодателя на 10.01.2021 г. и тогава наемателят е преустановил държането на обекта,
логически необосновано е при възникването на авария в търговския обект на 26.03.2022 г.
наемодателят да търси съдействието на св. Х. /от показанията на св. Х./ за отстраняване на
теча в търговския обект, и да е принуден да проникне в търговския обект чрез увреждането
на луксозна плъзгаща врата с ъглошлайф /от показанията на св. Ч./. Логически и житейски
необосновано е и твърдението, че наемодателят би приел ключовете на търговския обект на
улицата, в непосредствена близост до отдавания под наем обект, без да извърши оглед на
състоянието и наличностите в имота в присъствието на св. Х., с цел евентуално
упражняване на правата му по чл.13 и чл.5 от договора, при категоричното му несъгласие за
предсрочно прекратяване на договора /изразено пред св. П./, липса на съдействие за
изготвяне на споразумение за предсрочно прекратяване на договора и неприемането на
контакти по телефона с наемателите /както твърдят св. Х. и св.П./. Неубедително е и
твърдението, че свидетелят Х., в качеството си на отговорник за обекта, би предал
ключовете на наемодателя, без да поиска съставянето на констативен протокол за предаване
на обекта в състоянието, изискуемо от чл.13 на договора /с изправни и налични инсталации,
7 броя мивки, и пр./, с оглед връщане на гаранционния депозит от 3000 евро по чл.5 от
договора. Дори да се допусне, че действително на 10.01.2021 г. на ищеца Л. М. са били
дадени ключове от търговския обект, то не се установява по несъмнен начин да се били
дадени всички ключове за достъп до търговския обект.
Наред с това, описаното от свидетелите Х., П. и У. поведение на наемодателя Л. М. по
никакъв начин не установява наемодателят да е възпрепятствал наемателя да ползва
търговския обект съобразно неговото предназначение през процесния период. По делото
непротиворечиво се установява, че през процесния период в имота не е била извършвана
търговска дейност от друг наемател, не се установява ищецът да е влизал в имота, да е
сменял ключовете за достъп до търговския обект, да е прекъсвал ток, вода или по друг начин
да е възпрепятствал наемателя да ползва имота, съобразно уговореното в договора
предназначение. Напротив - от показанията на посочените свидетели по несъмнен начин се
установява, че наемателят „Г.Л.“ЕООД е бил неудовлетворен от търговската дейност на
обекта, и е настоявал за намаляване на наемната цена, или евентуално предсрочно
9
прекратяване на договора за наем, като наемодателят не е бил съгласен и с двете
предложения. Неубедителни са показанията на свидетелката П., че по време на
пандемичната обстановка, през месец октомври, 2020 г., ищецът Л. М., който в същия
период е изминавал пеш разстоянието от гр. П. до гр. А. /от показанията на св. Ч./, за да не
ползва обществен транспорт, поради страх от вируса на Ковид, е участвал в среща,
проведена в купето на лек автомобил, в който са били свидетелите Х., П. и ответникът К.,
пред които той бил изразил принципно съгласие за предсрочно прекратяване на договора,
получил от тях 18 000 евро в брой /сам, без придружител, без автомобил/, не им е издал
разписка за получената сума, след което в дъжда се е върнал пеш до гр. А.. Неубедителни са
и твърденията, че в началото на 2021 г. ответникът К. и св. П. обсъждали възможността да
започнат отново търговската дейност в обекта, но били възпрепятствани да сторят това, тъй
като не могли да се свържат по телефона с наемодателя в продължение на 3 месеца. Ако
действително ответното дружество е търсело връзка с наемодателя, е необяснимо защо не са
потърсили връзка с него, като го потърсят на неговия постоянен адрес, или чрез другия
наемател /който продава сладолед и ползва под наем друг обект в същата сграда, на същия
собственик/. Ако наистина наемателят е искал да ползва обекта, платил е за ползването му
авансово, но е бил възпрепятстван от наемодателя, необяснима е пасивността на
ответниците да отправят нотариална покана до адреса на наемодателя, с която да го поканят
да им предостави достъп до наетия обект.
По изложените съображения съдът намира, при лежаща върху ответниците доказателствена
тежест да проведат пълно главно доказване на релевираното от тях правоизключващо
възражение, да не се установява по несъмнен начин, че ищецът не е изпълнил задължението
си като наемодател по договора да предостави на наемателя ползването на търговския обект
– предмет на наемния договор. С оглед това, възражението се явява неоснователно, и следва
да се отхвърли.
Доколкото между страните не се спори, че помежду им за процесния период е бил налице
валиден договор за наем, който не е бил прекратен и е обвързвал страните, по силата на
който за ответника „Г.Л.“ЕООД е възникнало задължение за заплащане на уговорената в
договора месечна наемна цена, и по делото не се твърди и не се установява наемната цена за
процесния период да е била заплатена от наемателя на наемодателя по уговорения в
договора банков път, искът се явява доказан по основание.
По отношение на размера на претендираната сума ответниците не са оспорили начина, по
който сумата е изчислена от ищеца съобразно механизма, уговорен в чл.6 от договора. По
делото са представени писмени доказтелства – извлечения от публичния сайт на НСИ за
индексите на потребителските цени за периода от м. октомври 2019 г. до м. октомври, 2020
г., които данни не са оспорени от ответниците. Съобразно посочения в договора механизъм,
претендираният наем се изчислява, както следва:
За 2020 г. - сумата от 3000 евро/месечно, индексирана с индексирана с индекса на
годишната инфлация за октомври 2019 г. спрямо октомври 2018 г. /2,4%, съобразно
10
справка на л.11/, се изчислява в размер на 3072 евро/месечно;
За 2021 г. – сумата 3072 евро се увеличава с индекса за годишната инфлация за
октомври 2020 г. спрямо октомври 2019 г. /0,8% съобразно справка на л.12/ - т.е. 3072
евро + 3072 евро х 0,008 = 3096,58 евро
За 6 месеца х 3096,58 евро = 18 579,48 евро, чиято левова равностойност, изчислена по
фиксирания курс на еврото спрямо лева на БНБ в размер на 1,95583 е в размер на
36 338,30 лева.
Съобразно изложеното, претенцията на ищеца се явява изцяло основателна, и следва да бъде
уважена до пълния предявен размер, като двамата ответници бъдат осъдени солидарно да му
заплатят сумата от 36 338,28 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от
22.04.2021 г. до 21.10.2021 г., дължима по Договор за наем от 22.10.2018 г. за ползването на
търговски обект, находящ се в гр. П., на ул.“**-а.“ №*, на партерен етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****************, с предназначение: „За
обществено хранене“, с площ от 168 кв.м.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил неправилно решение, което следва изцяло да се отмени, и вместо него да се
постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер, като ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
претендираната сума от 36 338,28 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от датата на предявяване на иска 22.10.2021 г. до окончателното плащане.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Съобразно
представените по делото доказателства за направени разноски, ищецът е заплатил за
държавна такса за заповедното производство сумата от 729,67 лв., за първоинстанционното
производство сумата от 729,67 лв., и за държавна такса за въззивното производство – сумата
от 726,77 лв., или общо сумата от 2186,11 лв., която сума ответниците следва да бъдат
осъдени да му заплатят солидарно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №411 от 30.03.2023 г., постановено по гр.д.№65 по описа за
2022 г. на Окръжен съд – П., XXII състав, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г.Л.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул.“Б.“ №***, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, като наемател, и А. Х. К., гражданин на
Република Г., роден на ********** г. в гр. А., Г., с адрес в Република Б.: гр. П., бул.“Б.“
№***, на основание 138, ал.1 от ЗЗД в качеството на поръчител, СОЛИДАРНО да заплатят
на Л. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул.“П.М.“ №*, вх.*, сумата от 36 338,28 лева
/тридесет и шест хиляди триста тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/,
11
представляваща левовата равностойност на 18 579,48 евро /осемнадесет хиляди петстотин
седемдесет и девет евро и четиридесет и осем евроцента/, съставляваща неплатен дължим
наем по Договор за наем от 22.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег.
№****/24.10.2018 г. по описа на Нотариус Е.Н., с рег.№*** на НК, за периода от 22.04.2021
г. до 21.10.2021 г., за ползване на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от
168 кв.м., на един етаж, с предназначение: „За обществено хранене“, находящ се на партерен
/приземен/ етажа от сградата, намираща се в гр. П., на ул.“**-а.“ №*, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор №****************. по КК и КР на гр. П., одобрени
със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед КД-
14-16-2088/18.10.2010 г. на Началника на СГКК – П., ведно със законната лихва върху тази
сума, за периода от датата на предявяване на иска 22.10.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.Л.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул.“Б.“ №***, и А. Х. К., гражданин на Република Г., роден на ********** г. в гр. А., Г., с
адрес в Република Б.: гр. П., бул.“Б.“ №***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, солидарно да
заплатят на Л. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул.“П.М.“ №*, вх.*, сумата от
2186,11 лв. /две хиляди сто осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща
направени разноски за държавна такса за заповедното производство по ч.гр.д.№15217/2021
г. на РС – П., и исковото производство пред първостепенния и въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12