Р Е Ш Е Н И Е
№70 24.02.2022г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На първи февруари 2022г. в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №699 по описа за
2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 т.1
от Закона за убежището и бежанците, образувано по жалбата на М.М. –
непълнолетен, представляван от законния си представител родителя Д.М., и по
жалбата на Д.М., против Решение №УПБ-1/10.11.2021г, постановено от интервюиращ
орган – старши експерт в Регистрационно-приемателен център в село Баня, Максим
Павлев, съгласно Заповед №РД05-270/08.06.2021г на Председателя на Държавната
агенция за бежанците.
Решението е връчено на Д.М. на
19.11.2021г, като е обжалвано на 25.11.2021г по пощата, в последния ден преди
изтичане на указания законов седмодневен срок за оспорването му пред
Административен съд Стара Загора, чрез редовно упълномощен адвокат.
В жалбата се твърди, че не е преценен
съобразно материално правните норми най-висшия интерес на детето, като не са
обсъдени изложените от лицето факти на близост на Запорожска област с Донецска
област – имат обща граница и близостта с
анексирания Крим. Не са взети предвид личната ситуация и обстоятелства за
детето М. М. Не е приложен чл. 15 буква в от Директива 2004/83/ЕО, така както е
тълкувано неговото съдържание в Решение
С-285/2012 Преценката за наличие на основание по чл.9 от ЗУТ следва да
се извърши при отчитане на обстоятелството, че заявител по молбата за закрила е
детето М. М., придружено от неговата майки, които се явяват уязвима група по
определение. Съгласно чл.2 ал.1 от Конвенцията за правата на детето на ООН,
държавата дължи да зачита и осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко
дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато ида е дискриминация, а в
чл.3 ал.1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са от
първостепенно съображение във всички действия, оставящи се до децата независимо
дали са предприети от кои органи или институции са предприети. Изложени са подробни съображения за
съдържанието, значението и мястото на принципа за най-висшия интерес на детето,
съгласно §1 т.17 от ДР на ЗУБ вр. с §1 т.5 от Закона за закрила на детето, като
съгласно чл.6а от ЗУБ при прилагането на закона отново и на първо място има
значение най-висшия интерес на детето. Този принцип е закрепен в съображение 18
от Директива 2011/95 на ЕП и на Съвета относно международната закрила относно
стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданско
като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на
бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила,
какот и за съдържанието на предоставената закрила, според който висшият интерес
на детето следва да има първостепенно
значение за държавите-членки при изпълнението на директивата, в
съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 89г При определяне на
висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на
принципа за целостта на семейството, благоденствието, социалното развитие на
непълнолетното лице, на съображения, свързани съ сигурността и безопасността,
както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст
или степен на зрялост. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32 на
ЕП и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на
международна закрила, съгласно което висшите интереси на детето следва да имат
първостепенно значение за държавите членки при прилагането на директивата в
съответствие с ХОПЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето. При оценка на този интерес следва по-специално
под надлежно внимание да се вземат благополучието, социалното развитие в това
число и произхода на детето. Държавите трябва да гарантират пълно спазване на
принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в
съответствие с ХОПЕС, Конвенцията на ООС за правата на детето и ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл.23 от Дирекктива 2013/33 на ЕП и на Съвета за определяне на
стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, висшият
интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки
прилагането на разпоредбите, които се отнасят до ненавършили пълнолетие лица.
При преценка на висшия интерес вземат под особено внимание възможностите за
събиране на семейството на едно място, благосъстоянието и социалното развитие
на ненавършилите пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична
ситуация, съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува
риск да е жертва на трафик на хора, както и мнението на детето в съответствие с
неговата възраст и зрялост.
В обжалваното решение този стандарт не е
приложен и не е спазен, тъй като не е разгледано положението на малолетния М.М.,
а органа се е ограничил само до историята на майката. Не са преценени и
обстоятелствата оп §1 т.5 от ДР на ЗЗДет. Децата са уязвима група със
специфични нужди по смисъла на Директива 2013/22//ЕС, а органа не е обсъдили
положението на детето и последиците за него от евентуалното му връщане в
страната по произход. От представените доказателства, включително медицински
документи се установява, че детето страдат от невродермит, което заболяване
изисква психическо спокойствие и обгрижване, без стрес, на който е бил подложен
от конфликта в граничната Донецка област. Действително в Украйна има възможност
да се предостави медицинска помощ, но майката не може да си позволи да заплати
лечението. Не е съобразено, че детето посещава редовно училище тук в България,
че се чувства спокойно, сред приятели, че има български произход – бащата е
басарабски етнически българин. Не е взето под внимание, че майката е работила в
Б. АД гр. Гурково за периода от месец януари до месец юни 2021г. Към момента е
в процес на обучение към същото предприятие. Позовава се на чл.9 ал.8 от ЗУБ за
получаване на хуманитарен статут. Връщането му в Украйна ще представлява липса
на гаранция за най-добрия интерес на детето. В България за детето са осигурени
най-добри условия и се полагат нужните грижи за нормалното физическо,
психическо и емоционално състояние и развитие на детето. Освен това майката и
детето вече имат своето обичайно местопребиваване в България по силата на чл.48
ал.7 от КМЧП, тъй като са се установили в град Гурково от няколко години, при
което само другия член на семейството – по-голямото дете на Д. М. и брат на М.
е останало в Украйна при своята баба. От съда се иска да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се върне преписката с
указания по правилното прилагане на закона. Претендиране се възнаграждение по
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Ж..
Ответника – интервюиращия орган при ДАБ,
представляван от редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да приеме, че
преди всичко не са налице условията на ЗУБ за разглеждане по същество на
подадената молба за международна закрила, тъй като в нея не се съдържат основанията,
посочени в закона. Направена е задълбочена преценка на най-добрия интерес на
детето като за целта е изискан и социален доклад от Дирекция „СП“ гр Гурково.
За М.М. отсъства риск за живота и сигурността му при евентуалното му връщане в
страната на произход, тъй като там не е заплашван, нито подлаган на
посегателства. В Украйна живее по-големия му брат Богдан, който е отглеждан от
бабата по майчина линия. В интерес на детето е да бъде в страната по произход,
като по този начин ще живее в културната среда, в която е родено, където да
бъде възпитавано и да израсне като личност, като същото ще се извършва на
майчиния език, за да изгради социални контакти, културни и езикови връзки със
своята страна по произход. Там ще общува с всички свои роднини, което би
спомогнало за емоционалното му и социално израстване, като има достъп и до
медицинско обслужване и до образование. За молителката и детето й липсват
основанията по чл8, ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявила член на
семейството й да има вече предоставен статут, както и, че личните мотиви за
желанието им да живеят тук, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед
чл.9 ал.8 от същия закон. Здравословното състояние на М.М. не предполага нито
невъзможност физически да се върне в страната си по произход, нито съществуват
причини от здравословен характер, които да изключват това. Причините, посочени
от жалбоподателката за получаване на международна закрила не попадат под приложното
поле на ЗУБ. Молбата е подадена след получен отказ да бъде продължено
разрешението за пребиваване в България, при това три месеца, след изтичане на
срока за пребиваване, но не и веднага след като е пристигнала тук. От съда се
иска да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на интервюиращия орган.
Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Решение УПБ-1/10.11.2021г е постановено
от компетентен орган, при спазване на производствените правила. Обжалвано е в
срок и от лицето, срещу което е насочено, поради което жалбата е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна.
С жалбата не се оспорват мотивите към
Решението относно липсата на условията за предоставяне статут на бежанец на Д.М.
и на малолетното й дете М.М.. Спори се по наличието на условията по чл.9 ал.2
т.3 и по доводите на ответника, че когато не са налице основания за
предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут, то не следва да се
обсъжда дали детето посещава училище в държавата, от която иска международна
закрила, съответно какво е личното му положение. Възприета е правната теза, че Закрилата по ЗУБ
не се предоставя по причина, че лицето е в риск, тъй като е малолетно, намира
се извън страната, в която е живяло и произходжа, или ли не може да получи
защита от семейството си, а поради това, че са възникнали редица, предвидени в
закона обстоятелства тоест най-висшия интерес на детето се обсъжда само, ако са
налице основания за разглеждане на молбата за предоставяне на статут на бежанец
или на хуманитарен статут. Въпреки това е изложено, че най-висшия интерес на
детето се състои в това, то да бъде върнато в страната по произход, като там ще
живее с брат си – също малолетен, баба си и съответно майка си, ще се израства
в културната, езикова и социална среда, в която се е родил и живял до момента.
Обсъдено е, и че майката не отрича детето да не е получило здравна помощ за
установеното му заболяване, което не е пречка да се върне обратно, нито да
живее там. Оттук следва извода, че представения на същата дата 25.11.2021г
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ град Гурково е изискан и
приет формално, след като най-висшия интерес на детето е обсъден в контекста на
правната му ирелевантност за случая тоест няма правно значение, освен ако са
налице обективни пречки от здравословен характер.
Решаващото правно основание за
отхвърляне на молбата като явно неоснователна е следното: налице са условията
на чл.13 ал.1 т.1, т.2 и т.11 от ЗУБ и
кумулативно не са изпълнени хипотезите по чл.9 ал.1, ал.6 и ал.8, нито на чл. 8
ал.1 и 9 от ЗУБ. Чужденецът се позовава на основания извън предмета на закона –
желание да отглежда детето си в България, откъдето етнически произхожда неговия
баща Игор М., и където има възможност да го издържа и да му осигури добри
условия за живот; не посочва никакви
причини за основателни опасения от преследване; влязъл е в страната и пребивава
по законоустановения ред и в разумен срок от влизането не е заявил пред
компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по
независещи от него причини.
Конкретно по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ е
прието, че Д.М. е пристигнала за първи път в България през 2019г, а след това е
получила разрешение за пребиваване, което е било валидно до 14.10.2021г.
Молбата е подадена на 15.10.2021г, след като на 14.07.2021г Д.М. и М.М. са
влезли отново в България с легални документи за самоличност, издадени от
Украйна. Този период от време от 14.07.2021г до 15.10.2021г интервюиращия орган
определя като попадащ под хипотезата на чл.13 ал.1 т.11 от ЗУБ ведно с липсата
на условията по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, а те не са налични, тъй като близостта на
Запорожска област, където е град Приморие, с Донецка област не обосновава извод
за безогледно насилие, от което да произтичат тежки и лични заплахи за живота
им. Към момента на постановяване на решението е прието, че в Донецка област
няма въоръжен конфликт, а такъв няма и в Запорожска област. От справка с вх.
№546/29.10.2021г на дирекция Международна дейност при ДАБ е видно, че „ В
бюлетин на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси“ от
18.10.221г се посочва, че през месец септември 2021г ситуацията със сигурността
остава нестабилна, като се регистрират средно 250 нарушения на примирието
дневно и броят на цивилните жертви достига нивата преди прекратяването на
огъня. За първи път Луганска област представлява почти половината от всички
инциденти със сигурността, регистрирани в Източна Украйна в сравнение с
обичайните 20%, наблюдавани през последните 12 месеца.“ Органа е приел, че в
определени райони съществува риск от нарушение на споразумението за
прекратяване на огъня, но те биха представлявали случайни актове на насилие.
Съдът не приема този довод за обективен и обоснован, след като на ден има 250
нарушения на примирието, като не е локализирана област тоест отнася се и за
Донецка област, а това съответства на обясненията на М., че М. ***, където са
се чували гърмежи. Посочено е нарастване на жертвите с цели 40 процента в Луганска
област, което е следствие на тези ежедневни и по 250 на ден нарушения на
примирието. Органа е приел, че тъй като няма въоръжен конфликт на територията
на цяла Украйна то не следва да се прилага тълкувателно решение на Съда на ЕС,
което и не е посочено. По същите причини е заключил, че М.М. няма никакъв риск
от връщането му в Украйна, тъй като там не е бил заплашван и подлаган на
посегателства. След като такъв риск няма и по-големия му брат е там заедно с
бабата по майчина линия, то най-висшия му интерес е да се върне там.
На първо място следва да се каже, че
съгласно чл.6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има
най-висшия интерес на детето. Прилагане на закона се осъществява при всяко подаване
и разглеждане на молба по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗУБ. Интервюиращия орган е
взел решение да отхвърли молбата на Д.М. и М.М. без да съобрази представените
документи за личното положение на детето и на майка му, тъй като в случая се
касае за кандидати със специални потребности за приемане по определението на
чл.2 буква „к“ от Директива 2013/33/ЕС на ЕП и на Съвета, което означава
уязвимо лице по чл.21 – самотен родител с малолетно дете, което се нуждае от
специални гаранции, с цел да се възползва от правата и да изпълнява
задълженията си, предвидени в настоящата Директива. Вярно е, че тази оценка не
засяга преценката за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен
статут, но също така при разглеждане на молбата органа е бил длъжен да съобрази
посоченото в §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето като вземе предвид кумулативно всички
обстоятелства, определящи личната му ситуация, включително как би му се
отразило връщането в Украйна.
Бащата на М.М. е лишен от родителски права
с решение на компетентния Приморски районен съд в Запоржска област- Украйна от
05.06.2018г / стр.44/, тъй като не изплаща никаква издръжка на децата си и не
се интересува от тях. В Приморск са останали да живеят само с една година и
няколко месеца по-големия му брат и баба му. Семейството се състои от майката и
двете й малолетни деца, като тя след развода си с български гражданин, е
получила и отказ да бъде продължено разрешението за пребиваване, дадено с оглед
сключения тук в България втори по ред брак с мъж, който не е баща на децата й. Д.М.
е живяла тук до развода си, като твърди, че през юни 2021г е отишла в Украйна,
за да се лекува и се е върнала отново на 14.07.2021г в България заедно с
по-малкото си дете М.М., което е развило невродермит. Съгласно препоръката на
личния лекар на детето в България, то се нуждае от психично спокойствие и
обгрижване / стр. 43 по делото/ и тук го е получило, съгласно не само
представения социален доклад, но и според показанията на социалния работник,
дадени в съдебно заседание. Детето тук се е интегрирало. То няма друго
семейство в Украйна, освен останалия трети член, а именно по-голямото му
братче. Действително по време на интервюто, Д.М. посочва, че една година преди
25.10.2021г тоест решението е взето в деня на провеждане на интервюто и на
представяне на социалния доклад, е дошла в България заедно с детето си М. -
октомври 2020г.. След е дошла в България за първи път през 2019г, се е омъжила
за български гражданин през 02.2019г, а от юли 2021г е разведена. Изрично е
посочила, че търси за детето си хуманитарен статут. Получила е виза Д от
България, защото е била омъжена – 02.2019г, но през месец юни 2021г вече се е
развела, отишла е до Украйна и отново се е върнала с М. през юли 2021г. Тоест
от 2019г до 15.10.2019г Д.М. пребивава в България по силата на разрешение за
пребиваване. Посочила е вярно, че първо е подала молба за удължаване на
разрешението за пребиваване, но тя не е била уважена. Освен това посочва, че се
е обадила за подаване на молба за закрила, но е получила отговор, че служителя
е под карантина, поради което е подала молбата по-късно, а това е на
15.10.2021г. Посочила е, че основната причина е трудността да отглежда сама
децата си в Украйна, а те имат български произход, като по-малкия М. е с
хронично заболяване, за което са приети и съответните медицински документи. В
България детето се чувства добре и това, наред с близостта до Донецка област са
мотивирали майката да помолили за хуманитарен статут. Посочила е, че бащата на
децата е бесарабски българин, роедн в българско село Подспорие, Запорожска
област, Украйна. Развела се е с бащата на М., още докато е била бременна с него
и с оглед отнетите му права, следва извод, че М.М. има само майка си за
родител. Заявила е, че няма проблеми от рода на посочените в чл.8 от ЗУБ, но на
детето тук му е добре, не боледува непрекъснато, не се страхува и тя не може да
се върне в Украйна. Действително тези причини не са посочени в ЗУБ, нито при
тълкуването му с оглед целите на Директивите, вписани по-горе, позволява да се
направи извод, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут от
вида на изричните и безусловни причини. Освен това изрично е заявила истината,
че иска разрешение да остане тук с детето си, по причини, които съвпадат с
тези, поради които приложимото право на ЕС определя молителите като уязвима
група. В ЗУБ е предвидено още, че реалната опасност от тежки посегателства е
причина за предоставяне на хуманитарен статут и когато е настъпила, след като
лицето е напуснало страната си на произход. Настоящия случай е именно такъв,
тъй като към днешна дата 24.02.2022г Донецка и Луганска област са признати за
независими република от Русия и в Украйна е започнало военно настъпление на
руски въоръжени сили, за която опасност, вече реалност, се говори в актуалния
доклад на ДАБ, прието по делото. Оттук насетне най-висшия интерес на детето не
може да бъде разглеждан през посочената от органа призма на израстване в
езиковата, културна и социална среда, в която е родено, ведно с липсата на
причина по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУТ, обусловили извода за отхвърляне на
молбата като явно неоснователна. Още повече, че фамилията М. индицира на
твърдението за бесарабски произход на бащата тоест за етнически български
произход на детето. При създалата се ситуация, в която сигурна закрила не би
могла да бъде предоставена на детето, и с оглед неговата интеграция в
социалната среда, в която живее от 2019г, решението следва да бъде отменено, а
преписката изпратена на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново
произнасяне с оглед ново настъпилите факти и за съобразяване кумулативно на
всички обстоятелства, посочени в §1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето,
както и предвид границата на Запорожска област с Донецка област. Не следва да
се допуска формално разглеждане на случая и без да се съобрази, че възрастта на
детето сама по себе си изисква индивидуална преценка на риска от тежки
посегателства с оглед въоръжения конфликт, който съществува към настоящия
момент. Всяко дете има право на сигурна и спокойна среда.
Съгласно чл.92 от ЗУБ производствата по реда
на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с
изключение на разноските за експертизи, а това означава, че ответния
административен орган може да бъде осъден да заплати на оспорващия разходите за
експертизи, каквито не са разноските за преводач, сторени в настоящото съдебно
производство и възнаграждението на един адвокат, заплатено от оспорващия. В
настоящия случай правната помощ е предоставена при хипотезата на чл.38 ал..1
т.2 от Закона за адвокатурата, поради което осъждането на ответника да заплати
минималния размер на адвокатското възнаграждение на адвоката, предоставил
безплатна правна помощ зависи от сбъдване на условието, посочено в чл.38 ал.2
от ЗА. След като по силата на чл.92 от ЗУБ и в конкретния случай не са налице
основания за осъждане на ответника да заплати разноски на оспорващия за
експертизи, но материалното правното условие на чл.38 ал.2 от ЗА за осъждането
му да заплати на адвоката възнаграждение, не се е сбъднало. Ето защо
претенцията на адвокат Ж. да му бъде присъдено възнаграждение се явява не
основателна по изложените доводи.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.85 ал.5 от ЗУБ, Административен съд Стара
Загора
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
УПБ-1/10.11.2021г на интервюиращ орган при ДАБ.
ИЗПРАЩА
преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново
произнасяне по същество в срок до един месец.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: