№ 1461
гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100885 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „НАДЕЖДА-транспорт и строителство”
ООД, в която се излагат твърдения, че на ***, около 20:00 часа, на път I-5, км. 98+100, при
управление на лек автомобил ***, водачът М. Т. В. предизвикал пътнотранспортно
произшествие като загубил управление над превозното средство, навлязъл в насрещната
пътна лента и реализирал удар с движещият се по нея и управляван от Й. М. Г. автобус *** с
рег. ***, собственост на ищеца. Твърди се, че виновен за настъпване на пътния инцидент е
водачът на лекия автомобил и че на автобуса са причинени имуществени вреди на стойност
16500 лв. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач към *** е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да
покрие причинените вреди. Навежда доводи, че е предявил претенция пред застрахователя
по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, който е отказал плащане на обезщетение. Поради изложеното
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за имуществените вреди по
автомобила в размер на 16500 лв. както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача на лекия автомобил и предявяването на
застрахователна претенция от ищеца, като оспорва механизма на произшествието и че в
резултат от същото са причинени твърдените вреди. Излага доводи, че претендираното
обезщетение е недължимо поради липса на доказателства за прекратяване регистрацията на
превозното средство на ищеца при наличие на данни за настъпила тотална щета. Изтъква, че
обезщетението е прекомерно и че не е съобразено с остатъчната стойност на увредения
1
автобус. Навежда доводи, че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка и състояние на пътя, за което е допринесло и
бездействието на служители на Агенция „Пътна инфраструктура” да го поддържат и
сигнализират. С оглед изложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
Третото лице - помагач Агенция „Пътна инфраструктура” излага становище, че пътният
участък е сигнализиран съгласно нормативните изисквания с маркировка и пътни знаци,
като причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение на водача на
лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по ЗДвП.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** около 20:00 часа водачът Й. М. Г. управлявал притежавания от ищеца автобус *** с
рег. *** по път I-5, в посока от ***. В района при км. 98+100, при условия на мокра пътна
настилка и видимост на автомобилни фарове, превозното средство се движило със скорост
76,3 км/ч по лента ограничена от единична непрекъсната линия М1. Пътният участък бил
прав, с покритие от среднозърнест асфалт, средно износен, без видими недостатъци, с
възходящ надлъжен наклон от 3 % в южна посока, сигнализиран със знак Б24, забраняващ
изпреварването. По същия пътен участък, но от с. Самоводене към гр. В. Търново, се
движил и управляваният от М. Т. В. лек автомобил ***, по отношение на който с ответника
била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Водачът на
лекия автомобил не се съобразил с пътната обстановка като преминал от западната пътна
лента в отбивка на платното за движение и без да спре предвид преди поставения в южния й
край знак Б2, със скорост от 127,4 км/ч отново навлязъл в западната пътна лента. Високата
скорост и мократа пътна настилка довели до странично плъзгане на автомобила. Той
напуснал полагащата му се пътна лента и навлязъл в пътната лента, по която се движил
автобусът, като траекториите им се пресекли. Последвал удар между лявата предна част на
автобуса и лявата предна и странична част на автомобила, в резултат на който превозните
средства претърпели множество деформации, констатирани в протокола за ПТП и при огледа
на произшествието по образуваното досъдебно производство. В хода на разследването е
установено, че вината за пътния инцидент е на водача на автомобила и на основание чл. 24,
ал. 1, т. 4 от НПК наказателното производство е прекратено. На 09.03.2023г. собственикът на
автобуса предявил претенция до застрахователя по смисъла на чл. 380 от КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието имуществени вреди.
Ответникът извършил оглед и констатирал тотална щета на моторното превозно средство,
но отказал плащане на обезщетение до представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебна
автотехническата експертиза се установява, че причина за настъпване на произшествието от
една страна е неизпълнение на задължението водача на лекия автомобил да спре преди да
2
навлезе в полагащата му се пътна лента, а от друга е превишената скорост, в резултат на
която той е загубил контрол върху управлението и е последвало навлизане в пътната лента,
по която се движил автобусът. При тази ситуация сблъсъкът между превозните средства е
бил неизбежен тъй като към момента на възникване на опасността те са се намирали на
разстояние, надвишаващо опасната зона за спиране при движение с максимално разрешената
скорост за пътния участък. Вещото лице е установило, че от произшествието автобусът е
тотално увреден като разходите за ремонта по възстановяването му са финансово
необосновани от техническа гледна точка. В заключението е посочено, че преди пътния
инцидент превозното средство е било с пазарна стойност от 19224 лв., която след
увреждането е намаляла до 16465 лв. след приспадане стойността му от 2759 лв. като скрап.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задълженията си по чл. 6, т. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази поведението си с пътен
знак Б2 и да не превишава скоростта на движение извън населено място. Действията са
извършени виновно тъй като е могъл да предвиди, че при конкретната пътна обстановка е
следвало да спре, а при излизане от отбивката на платното за движение при мокра пътна
настилка със скорост над разрешената от 90 км/ч, увеличава вероятността от хлъзгане и от
изгубване на управлението спрямо превозното средство. Той не е предприел предвиденото в
закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за
увреждане на автобуса на ищеца. Нарушението на ЗДвП е в пряка причинна връзка с
реализираното произшествие, при което е последвал удар между превозните средства,
вследствие на който на автобуса е причинена тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от
КЗ. Ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй като поведението на неговия служител
нито е поставило началото на причинно-следствения процес, нито е способствало за
неговото развитие, поради което възражението за съпричиняване е недоказано. Състоянието
на пътната настилка, маркировката и пътни знаци са отговаряли на нормативните
изисквания като предвид установения механизъм на произшествието нямат отношение за
настъпването му. Водачът на лекия автомобил към момента на пътния инцидент е имал
качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което
съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от
неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до
извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на
виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира
обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради
което предявения иск е доказан по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял имуществени вреди
свързани с увреждане на превозното му средство като размерът на обезщетението следва да
се определи като от пазарната стойност на автобуса се приспадне остатъчната му стойност
3
като скрап. От изложеното се достига до извод, че стойността на претърпените вреди от
ищеца е 16465 лв. като за този размер искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата от 16465 лв. до 16500 лв. В допълнение следва да се посочи, че
неизпълнението на ищеца да представи на ответника удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване регистрацията на моторното превозно средство
поради настъпила тотална щета, освобождава последния само от забава по чл. 409 от КЗ, но
не и от задължение да плати застрахователно обезщетение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
сумата от 2804,03 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК ищецът също дължи на ответника сумата от 1,69 лв., представляващи направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе” №67А, да
заплати на „НАДЕЖДА-транспорт и строителство” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от
16465 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на автобус *** с рег. ***,
настъпили от пътнотранспортно произшествие на ***, на път I-5, км. 98+100, както и сумата
от 2804,03 лв. /две хиляди осемстотин и четири лева и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, като отхвърля иска в частта за разликата от 16465 лв. до
16500 лв.
Осъжда „НАДЕЖДА-транспорт и строителство” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе” №67А, сумата от 1,69 лв. /един лев и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония” №3.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4