Присъда по дело №460/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 74
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 29 октомври 2022 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20222310200460
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 74
гр. Елхово, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200460 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Г. А. /V. G. A./, родена на **********г.
в гр.Арбил, Република Ирак, гражданка на Република Ирак, със средно
образование, омъжена, домакиня, с адрес - гр.Арбил, Република Ирак,
неосъждана, с паспорт №A17201828, издаден на 25.11.2019г. в Р. Ирак,
вА.ден до 24.11.2027г., ЗА ВИНОВНА в това, че на 21.09.2022 г. в района на
гранична пирамида №273, находяща се в землището на с.Лесово, общ.
Елхово, обл.Ямбол, в съучастие с А. Н. Х. /A.N.H./, роден на ********** год.
в гр.Арбил, Република Ирак, гражданин на Република Ирак, действайки като
извършител, влязла през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -
престъпление по чл.279, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на това
основание и на основание чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на
100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимата В. Г. А. /V. G. A./, с установена по-горе
самоличност, наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият А. Н. Х. /A.N.H./, роден на **********г. в
1
гр.Арбил, Република Ирак, гражданин на Република Ирак, със средно
образование, женен, търговец на коли, с адрес - гр.Арбил, Република Ирак,
неосъждан, с паспорт №А17202266, издаден на 27.11.2019г. в Ирак, вА.ден
до 26.11.2027г., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2022 година в района на
гранична пирамида № 273, находяща се в землището на с.Лесово,
общ.Елхово, обл.Ямбол, в съучастие с В. Г. А. /VIAN G. A./, родена на
********** год. в гр.Арбил, Република Ирак, гражданин на Р. Ирак,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта - престъпление по чл.279, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на
това основание и на основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в
размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия А. Н. Х. /A.N.H./, наказание от ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК всеки един от двамата
подсъдими - В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х. /A.N.H./, с установени по-горе
самоличности, да заплатят направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на по 5.83 /пет лева и 83 стотинки/ лева,
както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при издаване на изпълнителни
листи, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 74/13.10.2022 година,
постановена по НОХД № 460/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура-Ямбол-Териториално отделение-Елхово ведно с БП №194/2022г. по описа
на ГПУ-Елхово, обвинителен акт, с който подсъдимите В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х.
/A.N.H./, и двамата граждани на Република Ирак, са обвинени в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 21.09.2022 година в
района на гранична пирамида № 273, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, действайки в съучастие, като съизвършители, влезли през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимите, редовно призовани и с участието на служебния им защитник,
назначен от фазата на БП - адв.С. Д. от АК – Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените
в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият прокурор при РП-Ямбол, С. И., поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение против подсъдимите В. Г. А. и А. Н. Х., като излага доводите
си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че същите са
осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на
вмененото им престъпление по чл.279 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Предвид на това
представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимите В. Г. А. и А. Н. Х. за
виновни по повдигнатото им обвинение и наложи на всеки един от двамата минимално
предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно –
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде
отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на Бързото производство служебен защитник на подсъдимите
В. Г. А. и А. Н. Х., адв.Д., не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за
доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. Взема отношение
единствено досежно индивидуА.зиране на наказанията спрямо подс. В. Г. А. и подс.А. Н. Х.,
като счита, че същите следва да бъдат определени при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като в тази насока се изтъква чистото им съдебно минало, признанието им
във виновност и оказаното съдействие на разследващите органи за изясняване на
фактологията по случая. Поради тези си съображения адв.Д. счита, че наказанията на
подзащитните й следва да бъдат определени в предвидения в престъпния състав минимален
размер на лишаването от свобода, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен
срок от 3 години и глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са със следните установени във фазата на БП самоличности въз основа
на представените от тях документи за самоличност – иракски паспорти, по които въз основа
на извършени експертни справки в хода на БП е констатирано, че няма извършени
преправки: В. Г. А. /V. G. A./, родена на **********г. в гр.Арбил, Република Ирак,
гражданка на Република Ирак, със средно образование, омъжена, домакиня, с адрес -
гр.Арбил, Република Ирак, неосъждана, с паспорт №A17201828, издаден на 25.11.2019г. в
Р. Ирак, вА.ден до 24.11.2027г. и А. Н. Х. /A.N.H./, роден на **********г. в гр.Арбил,
Република Ирак, гражданин на Република Ирак, със средно образование, женен, търговец на
коли, с адрес - гр.Арбил, Република Ирак, неосъждан, с паспорт №А17202266, издаден на
27.11.2019г. в Ирак, вА.ден до 26.11.2027г.
1
Двамата подсъдими - В. Г. А. и А. Н. Х. заедно с четирите си малолетни деца –
З.А.Н. /Z.A.N./, род.на 15.01.2022г. в Р.Ирак; Е.А.Н. /Еlias Ashti Najat/, род.на 23.09.2014г. в
р.Ирак; А.А.Н. /Anas Ashti Najat/, род.на 14.06.2011г. в Р.Ирак и Е.А.Н. /Elaf Ashti Najat/,
род.на 13.02.2013г. в Р.Ирак, решили да напуснат родината си по произход – Р. Ирак поради
лошите условия за живот там, водени от намерението си да се установят в държава от ЕС,
където да живеят, работят и отглеждат децата си при по -добри условия. В изпълнение на
решението си двамата подсъдими заедно с децата си на неустановена дата напуснА. родната
си страна и нелегално влезли на територията на Р. Турция, където пребивавА. известен
период от време. Поради липсата на необходимите документи за пътуване и надлежната
виза, позволяваща им да се придвижат легално на територията на Р. България, решили да
преминат нелегално турско-българската граница. В изпълнение на намерението си на
неустановена дата през м.септември 2022г. двамата подсъдими В. Г. А. и А. Н. Х. се свързА.
с каналджия, който срещу заплащане обещал да им помогне да преминат заедно с децата си
нелегално турско-българската граница. В изпълнение на уговореното на 20.09.2022г.
двамата подсъдими заедно с децата си потеглили от Република Турция към границата с
Република България с осигурен от каналджията лек автомобил. ПътувА. няколко часа и на
21.09.2022 г. достигнА. до местност, находяща се в близост до границата на Р.Турция с
Р.България, където слезли от автомобила повървели малко и изчакА. да се стъмни, за да се
придвижат незабелязано от граничните полицаи. Така достигнА. до възпрепятстващото
съоръжение на границата. Видели отвор в телената ограда и преминА. през него.
По този начин на 21.09.2022 г. двамата подсъдими В. Г. А. и А. Н. Х. заедно с
децата си влезли през границата на страната ни от Република Турция в района на гранична
пирамида № 273., находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл.Ямбол.
След това продължили да се движат пеша през гората, като трябвало да достигнат до
точка, от която да ги вземе лек автомобил, с който да се придвижат до гр. София. По пътя
едно от децата припаднало и подс. В. Г. А. се развикала за помощ.
Междувременно на същата дата - 21.09.2022г. разпитаните по делото като свидетели
Т. И. В. – ст.полицай в 01 ГОДГ към ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово и С. И. С. –
мл.инспектор в 01 ГОДГ към ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово, били дневна смяна за
времето от 08.00 до 20.00 часа, като и двамата били назначени по график автопатрул по
охрана на държ.граница - св.В. патрулирал в района на ГКПП-Лесово, 269 гр.пирамида, а
св.С. патрулирал от 271 до 279 гр.пирамида в землището на с.Лесово. В следобедните часове
на същата дата, около 17.30 часа св.С. при извършване на проверка в района на 273
гр.пирамида констатирал, че на възпрепятстващото съоръжение имало изрязана дупка с
явни следи за нарушение. Поради това св.С. с колегата си от автопатрула тръгнал по следата
и се обадил на съдения наряд – този на св.В. за съдействие. Последният след няколко минути
възприел нарушителите, които вървели в посока от 273 гранична пирамида към Тир
паркинга преди ГКПП-Лесово. Св.В. с колегата си от автопатрула се отправил със
служебния автомобил към мястото, където възприел, че са нарушителите. В тази посока
поел и автопатрула на св.С. след като св.В. го уведомил за възприетото. Пристигайки на
паркинга свидетелите Вълко и С. установили нарушителите – двамата подсъдими В. Г. А. и
А. Н. Х. и 4-те им деца, които заявили, че са от Р. Ирак. Било установено, че едно от децата
не се чуства здравословно добре, поради което била повикана на място линейка на Спешна
помощ. След преглед било установено, че здравословното състояние на детето е добро и
същото не се нуждае от болнично лечение. На място била извършена проверка на
нарушителите на държавната граница, в хода на която полицейските служители не са
констатирА. същите да носят у себе си опасни предмети, след което 6-мата чужди граждани
били конвоирани до помещението за задържани лица в РД“ГП“-Елхово, където въз основа
на представените им документи – иракски паспорти, била установена самоличността на
лицата – на двамата подсъдими - В. Г. А. и А. Н. Х. и на децата им – малолетните З.А.Н.
/Z.A.N./, Е.А.Н. /Еlias Ashti Najat/ , А.А.Н. /Anas Ashti Najat/ и Е.А.Н. /Elaf Ashti Najat/.
2
От приложените по БП справки за съдимост, се установи, че двамата подсъдими не
са осъждани.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства – от показанията на свидетелите Т. И. В. и С.
И. С., и двамата служители при ГПУ-Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.261 вр.с чл.283 от НПК. Показанията на
двамата разпитани свидетели се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни,
логични и последователни. Същите кореспондират с останА.я доказателствен материал по
делото. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към авторството,
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателства, приложени по БП № 194/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справки за
съдимост на подсъдимите, 6 бр. експертни справки с № 271/2022, 273/2022, 272/2022,
270/2022, 269/2022 и 268/2022 от 22.09.2022 г., копия от документи за самоличност, 2 бр.
заповеди за задържане на лице от 21.09.2022г., 2 бр. протоколи за полицейски обиск на лице
от 21.09.2022г., 2 бр. разписки за върнати вещи и пари на задържано лице, 2 бр. декларации
от 21.09.2022г. от подсъдимите, 2 бр. карти афис регистрация/, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират
от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимите – В. Г. А. /V. G. A./, родена на **********г. в гр.Арбил, Република
Ирак, гражданка на Република Ирак, със средно образование, омъжена, домакиня, с адрес -
гр.Арбил, Република Ирак, неосъждана, с паспорт №A17201828, издаден на 25.11.2019г. в
Р. Ирак, вА.ден до 24.11.2027г. и А. Н. Х. /A.N.H./, роден на **********г. в гр.Арбил,
Република Ирак, гражданин на Република Ирак, със средно образование, женен, търговец на
коли, с адрес - гр.Арбил, Република Ирак, неосъждан, с паспорт №А17202266, издаден на
27.11.2019г. в Ирак, вА.ден до 26.11.2027г., от обективна и от субективна страна, с
деянието си са осъществили престъпния състав на чл.279 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК,
тъй като на 21.09.2022 година в района на гранична пирамида № 273, находяща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки в съучастие, като
съизвършители влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от двамата
подсъдими чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 21.09.2022г. подсъдимите
заедно със своите малолетни 4-ри деца /ненаказателно отговорни лица с оглед ниската им
възраст - под 14 години по см.на чл.32 от НК/, са влезли през границата на страната, без да
са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-
пропусквателен контрол. Двамата подсъдими не са имА. необходимите визи,
удостоверяващи правото им за влизане в страната ни, изискуеми както с оглед
гражданството им, така и с оглед държавата, от която осъществяват фактическото
преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Действащият
граничен режим и ред в Република България изискват преминаване през определени места –
през ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало,
като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите В. и С..
Или от обективна страна с деянието си, в условията на съучастие, подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
3
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са задържани от граничните
власти, извършващи охрана и контрол на държавната граница, във вътрешността на страната
ни – на ТИР паркинга, находящ се в землището на с.Лесово, като се установи, че самото
преминаване на границата е извършено чрез преминаване на двамата подсъдими през
направен отвор на временното възпрепятстващо съоръжение от Р.Турция към вътрешността
на Р.България в района на 273 гранична пирамида, в същото землище – землището на
с.Лесово, общ.Елхово.
Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2
от НК, като съизвършители, тъй като всеки един от тях е взел участие в самото
изпълнително деяние - преодоляване на държавната ни граница и влизане на територията
на страната ни.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като всеки един от двамата подсъдими е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си към Република България всеки един от двамата подсъдими е
бил наясно с обстоятелството, че ще премине през границата на Република България, както
и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България и в друга държава от ЕС,
бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Всеки един от подсъдимите е съзнавал и че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които са предвиждА., а от волева страна пряко са целели и искА. тяхното
настъпване, за да реА.зират целта си – да достигнат до Република България. Същевременно
е нА.це общност на умисъла, тъй като при осъществено общо изпълнително деяние, всеки от
подсъдимите е бил напълно наясно с обстоятелството, че действа съвместно с другия
подсъдим за постигане на общия престъпен резултат, осъзнавайки участието му при
осъществяване на деянието.
Предвид изложеното, съдът призна двамата подсъдими – В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н.
Х. /A.N.H./, граждани на Република Ирак, за ВИНОВНИ в извършване на вмененото
им престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили двамата подсъдими заедно с 4-те си малолетни деца да
напуснат доброволно държавата си по произход. Не са нА.це данни, които да формират
извод различен от това, че подсъдимите заедно с 4-рите си малолетни деца, са напуснА.
доброволно държавата си по произход – Р.Ирак, преминавайки нелегално на територията на
Р.Турция, а от там впоследствие на територията на Р.България, по причини, различни от
личните такива /в случая - затруднено финансово състояние в държавата по произход/.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
всеки един от двамата подсъдими е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради
това, че в собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желаят да
се ползват от убежище в Република България, подсъдимите не са направили нито при
задържането им, нито впоследствие при разпита им в хода на бързото производство. Не
може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната без разрешение на
държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде
установено нА.чието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279,
4
ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от
правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България,
като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е нА.це по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимите, граждани на Р. Ирак. По делото не са нА.це
каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че двамата подсъдими или който и да е
от тях, са били преследвани в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ,
като в обясненията им, дадени в хода на БП като обвиняеми лица липсват съобщаване на
факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или
личността им поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. В
изявленията им не се съдържат и факти, показващи, че спрямо който и да е от двамата
подсъдими, е осъществявано преследване в държавата им по произход. Предвид на тези си
съображения съдът съобразявайки се с причините, мотивирА. подсъдимите да напуснат
доброволно Р.Ирак, а впоследствие и Р.Турция и да влязат нелегално на територията на
страната ни, които са от социално-икономическо естество и ги определят като
икономически имигранти, като взе предвид и обстановката в държавата по произход
/липсата на безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на въоръжен конфликт/, прие, че
не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо
подсъдимите, тъй като извършеното от тях в условията на съучастие престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от двамата подсъдими – В.
Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х. /A.N.H./, да е против дейността на държавни органи, то в случая
осъщественото от тях престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, не се отличава с по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от същия вид, като се съобрази и с динамиката на този вид престъпления понастоящем в
страната ни. Съдът отчете и ниската обществена опасност на подсъдимите, които не са
осъждани, имА. са добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки
самопризнания по предявените им обвинения, с което са съдействА. за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с
оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на всеки един от двамата подсъдими – В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х. /A.N.H./,
кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвидения в закона минимален размер, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
както и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо всеки един от двамата подсъдими – В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х.
/A.N.H./, за деянието по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което бяха
признати за виновни. А именно: всеки един от двамата подсъдими към датата на извършване
на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на всеки един от тях наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
5
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимите и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на всеки един от двамата
подсъдими, наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
личността им не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това, на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на всеки един от двамата
подсъдими - В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х. /A.N.H./, наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата
в сила.
Съдът в настоящия си състав, с акта си на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди
всеки един от двамата подсъдими - В. Г. А. /V. G. A./ и А. Н. Х. /A.N.H./, да заплати
поотделно сумата от по 5.83 лева, представляваща направените във фазата на съдебното
производство пътни разноски в общ размер на 11.65 лева за явяването на разпитания по
делото като свидетел Т. В., както и по 5.00 лева държавна такса при издаване на
изпълнителни листи, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6
Съобщи за изтекли лични данни