Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр.Нови пазар, 10.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното си
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в следният
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
: Бойка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 385 по описа на НПРС за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба с правно основание –
установителен иск по чл.415 от ГПК за установяване на съществуването на
вземанията, предявени чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 124/2018 г. на НПРС.
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
сумата от 209,52 лв.главница.
Ищецът сочи, че съгласно договор за потребителски заем
с № ***г. ищецът е предоставил на ответника паричен кредит в размер на
668,52лв. Съгласно договора ответникът е следвало с 12 месечни вноски, всяка от
по 67,68лв. да погаси кредита. Съгласно договора вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
като ответникът дължи неустойка в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените за събирането на вземането разноски.
Ищецът
сочи, че ответникът е изплатил част от вноските, в т.ч. и след предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като оставащата част от заема
е в размер на 209,52лв.
Предвид
на горното ищецът моли съда да бъде
признато спрямо ответника, вземането му по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 209,52лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 19.01.2018 г. до изплащане на сумата.
Ответникът в рамките на законоустановения срок по
чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не е представил доказателства,
както и не е направил доказателствени искания. В първото по делото съдебно
заседание, не се явява. На ответника е назначен особен представител, адв. З. от
ШАК, която оспорва иска по основание и моли той да се отхвърли изцяло.
С писмена молба, постъпила след обявяване на делото за
решаване, на 03.10.2018 г., ищецът е посочил, че длъжникът е извършил плащания
след издаването на заповедта за изпълнение и образуване на исковото
производство в общ размер на 597лв. (4 пъти са платени суми от по 100,00лв. и 2
пъти по 98,50лв.). Ищецът сочи, че желае да му бъдат присъдени направените
разноски по делото, както и тези по заповедното производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.12.2016 г. ответникът
по делото е сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ АД договор № *** г. за потребителски кредит. Съгласно сключения договор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ АД е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 668,52лв., от
които 619,00лв., представляващи цена на стоките. Погасяването на кредита,
съгласно договореното между страните се извършва на 12 бр. месечни погасителни
вноски по 67,68лв. всяка и обща стойност на плащанията 812,168лв. В договора е
посочен процент на разходите 38,93% и лихвен процент на разходите 33,33%. В
договора е приложен и погасителен план за погасяване на кредита.
Срокът на погасяване на сумите по договора е до 20.01.2018
г.
Договорът за кредит е за закупуване на ТV, марка ***, модел ***, 1бр. на
стойност 959,00лв. Към договора са приложени условията за договора за кредит за
покупка на стоки или услуги.
По делото е приложена фактура № *********/27.12.2016
г. за покупка на стоки на стойност 619,01лв. на името на ответника И.Ш.И..
С договора за кредит е направена застраховка в размер
на 49,52лв. по Застраховка сигурност на
плащанията Застраховка сигурност на плащанията, съгласно Сертификат CREX-14302520/27.12.2016.
Съгласно чл.3 от договора “При забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането,извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени в него надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочна изискуемост.
Към датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 24.01.2018 г. (срокът на договора е до 20.01.2018) е
настъпил падежа на сключения между страните договор за кредит и всички
произтичащи от него вземания са станали изискуеми.
С писмена покана до ответника по делото от 18.10.2017
г. кредитът по договора е бил обявен за предсрочно изискуем, поради
преустановяване плащането по договора на 20.04.2017 г. С писмото е направена
покана за доброволно плащане на общо 701,39лв., включващи главница от 583,90лв.
Поканата е получена на 23.10.2017 г. от ответника.
По делото е приложено извлечение от сметката на
длъжника при ищеца във връзка със сключения договор за кредит, където в т.4 е
посочено, че на 30.10.2017 г. ответникът е платил сумата от 400лв.
С молба от 19.09.2018 г. ищецът е посочил, че
ответникът е платил още 597лв. (4 пъти са платени суми от по 100,00лв. и 2 пъти
по 98,50лв.). Тези плащания са извършени до датата на последното съдебно
заседание.
От гореописаните факти, съдът приема, че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно отношение, породено от сключения договор ***г.
В резултат на обявяването на оставащата неизпълнена
част по договора и съгласно писмената покана до ответника, считано от 31.10.2017
г. вземането на ищеца е станало изискуемо и той е изпаднал в забава пред
кредитора си.
Съдът намира, че съгласно посочените в исковото
производство писмени доказателства и твърдения на ищеца, то ответникът е
изплатил напълно неизпълнената част от вземането по договора за кредит.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ищецът е претендирал главница в размер на 303,34лв. и мораторна лихва в размер
на 6,18лв. Искът на ищеца по настоящето дело е за сумата от 209,52лв. Предвид
на извършените от ответника доброволни плащания в срока след предявяване на
иска, които напълно покриват дължимата и претендирана от ищеца главница, съдът
намира, че вземането на ищеца във връзка с което е била издадена Заповед за
изпълнение № 78/26.01.2018 г. макар да съществува е погасено напълно и не се
дължи. Това се признава и от постъпилата по делото молба от пълномощника на
ищеца.
Съдът въз основа на гореизложеното намира, че
вземането на ищеца за сумата от 209,52лв. главница по договор ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение №
78/26.01.2018 г.не съществува поради плащането му от ответника преди постановяване
на решението и искът за тази сума следва да се отхвърли.
12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса,
по аргумент на противното чл.
78, ал.2 от ГПК, независимо, че се отхвърля искът на ищеца за сумата от
209,52лв. главница, съдът приема, че ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на иска и същия следва да бъде осъден да заплати
следващата се в тази връзка част от разноските направени от ищеца.
Ищецът е претендира разноски
в общ размер на 525лв., от които 125 за държавна такса, 300лв. за особен
представител на ответника и претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100лв.
Съдът намира, че от направените
разноски за държавна такса, общо 125лв. е обвързан за такива в размер на 25лв.,
т.к по настоящето дело всъщност е бил предявен само 1 иск, за който с оглед на
неговия размер от дължимата държавна такса в размер на 50лв. и приспадане на
платената по заповедното производство се дължи само сумата от 25лв. Останалата
сума от 100лв. е недължимо платена от ищеца и за нея същия с писмена молба може
да поиска връщането й в едногодишен срок от ВЗС на решението по делото, съгл. чл. 81 от ГПК вр. чл. 4б от Закона за държавните
такси.
От претендираните разноски за
юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се уважат така както са
предявени, т.к същите са в минималния посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
За предявените от ищеца вземания и
дължими разноски, ответникът е длъжен да заплати 425,00лв. разноски на ищеца.
От заплатените до обявяване на делото
за решаване суми от ответника в общ размер на 597лв., съдът приема, че след
приспадане на главницата, той е заплатил и част от дължимите по делото
разноски, които са в размер на 425,00лв., т.е платил е сумата от 387,48лв.
Следователно ответникът дължи още разноски в размер на 37,52лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото производство, същите следва да се присъдят, като се осъди ответника да ги заплати изцяло. Разноските по заповедното производство са в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсулт.
Поради непредявяване на иск за главница над сумата от 209,52лв. до сумата от 303,34лв. и за мораторна лихва от 6,18лв., заявени и присъдени по Заповед № 78/26.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 124/2018 г., издадената заповед следва да се обезсили частично след ВЗС на решението по делото.
Относно отхвърлената част от иска по настоящето дело, то съгласно чл. 416 от ГПК и заповедта за изпълнение № 78/26.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 124/2018 г. на РС Нови пазар, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, т.е по иска за сумата от 209,52лв. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
***ънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д., срещу И.Ш.И.
с ЕГН ********** ***, за признаване
за установено, съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* за сумата от 209,52лв.(двеста
и девет лева петдесет и две стотинки) главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на заявлението на
19.01.2018 г. до окончателното плащане главница, присъдени по заповед за
изпълнение № 78/26.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 124/2018 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, И.Ш.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 37,52лв. (тридесет и седем
лева петдесет и две стотинки), като отхвърля претенцията в останалата й част до
сумата от 425лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, И.Ш.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по ч.гр.д.№ 124/2018 г. разноски в размер на 75лв. (седемдесет
и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.№ 124/2018 г.за частично
обезсилване на Заповед № 78/26.01.2018 г.
относно присъдената над сумата от 209,52лв. до сумата от 303,34лв.
главница и за мораторна лихва от 6,18лв.
За сумата от 209,52лв. главница, съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение № 78/26.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 124/2018 г. на РС Нови пазар, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело, а съгл. т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.
Районен
съдия: ………………………
Галина
Николова