№ 2074
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110105949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от С., ЕИК ., с адрес гр. ., с който е поискала да бъде установено
по отношение на ответника С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 10065,83 лева (десет хиляди шестдесет и пет лева и 83
стотинки), представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за ползване на общинско
жилище на горепосочения адрес, за периода от 01.06.1998 г. до 31.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 10793,35 лева (десет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и 35
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.06.1998 г. до 04.10.2022 г.
Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава иска за периода от три
години назад от подаване на исковата молба-23.03.2020г. дo 23.03.2023г. За периода от
м.07.1998г. до 23.03.2020г. прави възражение за настъпила погасителна давност на
задълженията.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Стоянов, който поддържа
исковата молба.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. А., който поддържа писмения
отговор.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 54128/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 10065,83 лева (десет хиляди шестдесет и пет лева и 83 стотинки),
1
представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за ползване на общинско жилище на
горепосочения адрес, за периода от 01.06.1998 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва от
05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 10793,35 лева (десет хиляди
седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки), представляваща лихва за периода от
01.06.1998 г. до 04.10.2022 г. С възражение от 08.12.2022 г. ответникът е оспорил вземането
с мотив, че не дължи.
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗДД и чл. 86 ЗЗД. и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на иска за
периода от три години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно за периода
от 05.10.2019г. дo 05.10.2022г., което съдът намира, че не противоречи на закона и на
добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С
оглед на представените от ищеца доказателства за начина на формиране на сумите и
извършеното от ответника признание, съдът намира иска за този период за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това. Или следва да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1578,96 лв. (36 месеца х 43,86=1578,96)
за периода от 05.10.2019г. дo 04.10.2022г. (датата предхождаща датата на подаване на
заявлението). На същото основание и за същия период следва да бъде признато за
установено и че ответника дължи лихва в размер на 470,86 лв., съобразно предствена от
ответника в последното по делото съдебно заседние справка, неоспорена от ищеца. За
разликите над тези суми и за периода 01.06.1998 г. до 04.10.2019г. исковете следва да бъдат
отхвърлени, като погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената
част на исковете. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 132,00 лв. по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 54128/2022 г. по описа на СРС, от които сумата от 82 лв. за
заплатени ДТ, а сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед отхвърлената част на исковете и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1000,00
лв., представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
същото е изчислено съобразно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. С. , ЕГН: **********, с
адрес гр. С., че дължи на С., ЕИК ., с адрес гр. ., сумата от 1578,96 лв. (хиляда петстотин
седемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за ползване на
общинско жилище на адрес гр. С., за периода от 05.10.2019г. дo 04.10.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 05.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото
2
и сумата от 470,86 лв. (четиристотин и седемдесет лева и 86 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.10.2019г. дo 04.10.2022г., за които суми е издадена
Заповед №30635/26.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №54128/2022 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 10065,83 лв. и за периода от 01.06.1998
г. до 04.10.2019г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 10793,35 лв. и за периода от 01.06.1998 г. до 04.10.2019г.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., да заплати на С., ЕИК ., с
адрес гр. ., сумата от 132,00 лв. (сто тридесет и два лева), представляваща направени от
ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 54128/2022 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
ОСЪЖДА С., ЕИК ., с адрес гр. ., да заплати на С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща направени от ответника
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 54128/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3