Р E Ш Е Н И Е
№ 502
гр.Плевен, 01.11.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Н.
Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 646 описа. на Административен съд - Плевен за 2022 год и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 354 от 17.06.2022 г.,
постановено по нахд № 20224430200402/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 79 от 21.07.2021 г. на Кмета на Община Плевен, с
което на „Светина 7“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.122, вх.Б, ап.4, представлявано от И.Ц.Ц. и В. Ц.Ц.
заедно и поотделно, на основание чл.83, чл.53, чл.27 и чл.18 от ЗАНН, чл.26,
ал.1, пр.2, във връзка с чл.5, ал.1 и ал.2, чл.27, ал.1 пр.2, във връзка с чл.6,
ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и
опазване на общински и други имоти за общо ползване на територията на Община
Плевен /по-долу Наредба №1/, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 6500 лева, от които 5000 лв. за нарушение на чл.5, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 1 и 1500 лв. за нарушение на чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от
Наредба № 1, за това, че на 29.05.2021 г. около 00,51 часа в гр.Плевен, при
извършена проверка от служители на ОД на МВР – Плевен за спазване изискванията
на Наредба № 1, обективирана в констативен протокол, е констатирано, че
„Светина 7“ ООД, в качеството си на собственик на капитала на обект бар-клуб
„Хавана“, находящ се в гр.Плевен, ул. Васил Левски № 192, собственост на РПК
„Наркооп“, с наемател фирма „Светина 7“ ООД, са констатирани следните
нарушения: не е създадена организация за осигуряване на обществения ред след
22,00 часа „в“ и „пред“ стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна
охрана, осъществявана от лицензиран охранител или регистрирано собствено звено
за самоохрана по реда на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД); не са
предприети необходимите мерки за осигуряване безопасността на посетителите под
18-годишна възраст и недопускане на инциденти, като не е организирано
осъществяване на пропускателен режим в заведението, с което са нарушени чл.5
ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Светина 7“ ООД, чрез
адвокат Н.Д., който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Намира обжалваното съдебно решение за постановено в нарушение на
материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Сочи, че е неправилен
и необоснован решаващият извод на районния съд за наличие на извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл.5, ал. 1 и ал.2 от Наредба №1.
Твърди, че не е налице извършено нарушение по смисъла на тези разпоредби,
касаещо организацията за осигуряване на обществения ред след 22 часа „в“ и
„пред“ стопанисвания от търговско дружество „Светина 7“ ООД обект - Бар-клуб ,Хавана“
в гр.Плевен, чрез наличие на постоянна охрана, осъществявана от лицензиран
охранител или регистрирано звено за самоохрана по реда на ЗЧОД и че описаната в АУАН фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Навежда доводи, че на посочената дата на проверката
- 29.05.2021 г. и изобщо през целия работен сезон „Светина 7“ ООД, в качеството
си на търговец, стопанисващ обект бар-клуб „Хавана“ в гр.Плевен, е създал
организация за осигуряване на обществения ред в посоченото заведение, чрез
наличие на постоянна охрана, осъществявана от лицензиран по реда на Закона за
частната охранителна дейност (ЗЧОД) охранител. Твърди, че видно от материалите
в преписката по съставения АУАН, към датата на извършената проверка -
28.05.2021 г. „Светина 7“ ООД има сключен и действащ договор №1121 от 8.03.2012
г. за охрана на обект - Бар-клуб „Хавана“ гр.Плевен с фирма „Експрес секюрити СОД“
ЕООД, ЕИК *********, която е лицензиран охранител по ЗЧОД и спор относно това
обстоятелство между страните по делото няма, както и че възложената с договора
охрана е постоянна (денонощна) и се осъществява чрез система бутон тревога,
реагиране и съдействие с мобилни екипи, като се касае за стационарна охрана по
смисъла на чл.6, ал.3 от ЗЧОД. Според касатора чл.24, ал.2 от ЗЧОД позволява
охраната на обекти от категорията на бар-клуб „Хавана“ да включва и да се
извършва чрез видеонаблюдение, мониторен контрол и реакция с мобилни екипи
(какъвто е настоящия случай). Намира за изцяло незаконосъобразно установеното в
чл.5, ал.1 от Наредба №1 задължение в тежест на лицата, стопанисващи заведения
за развлечение, да осигуряват обществения ред пред (т.е. извън) заведението,
чрез постоянна охрана от лицензиран охранител. Счита, че така въведеното в
наредбата на Община Плевен задължение пряко противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, а именно на Закона за частната охранителна дейност, съгласно
който лицензиран охранител, изпълнител по договор за охрана, не може да
извършва охрана (частна охранителна дейност) извън границите на охранявания
обект. Счита също, че Общинският съвет не притежава материална компетентност да
вменява правила за поведение за уреждане на обществени отношения, предмет на
регламентация в нормативен акт от по-висока степен и това обуславя нищожност на
посочената разпоредба от Наредба №1, послужила като основание за налагане на
административно наказание на жалбоподателя с обжалваното НП, предвид което е незаконосъобразно
налагането на имуществена санкция и ангажирането на
административно-наказателната отговорност на търговско дружество „Светина 7“
ООД въз основа на незаконосъобразна разпоредба, пряко противоречаща на закон. Счита
за неправилен и необоснован извода на районния
съд за обоснованост на наказателното постановление и доказаност на
административното нарушение. Счита, че изцяло неправилно съдът е приел, че
процесният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен от
компетентно и надлежно оправомощено длъжностно лице и има доказателствена сила.
Цитира чл.21 от Наредба №1 в редакцията, действаща към момента на извършване на
проверката и на съставяне на АУАН, съгласно който актове за установяване на
нарушения по тази наредба се съставят от следните изчерпателно изброени лица и
органи: „от длъжностни лица на Община Плевен, определени със заповед на кмета,
от кметове на кметства, кметските наместници и от органите на съответните
районни управления на полицията, „Специализирано полицейско управление - Плевен
към Дирекция „Специализирани полицейски сили“ или друг компетентен орган,
посочен в наредбата“. Сочи, че видно от АУАН №124 от 28.06.2021 г., същият е
съставен от длъжностно лице – Г. Т. И., на длъжност „полицейски инспектор“ в
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен и че по делото и
административно-наказателната преписка няма доказателства посоченото лице да е
овластено от Кмета на Община Плевен или Директор ОДМВР-Плевен с правомощия да
съставя актове за установяване на нарушения по Наредба №1, поради което твърди,
че лицето, съставило процесния АУАН, не в кръга на длъжностните лица, посочени
изчерпателно в чл.21 от Наредба №1 (в редакцията й към момента на установяване
на твърдяното нарушение), които са овластени да съставят актове по тази наредба
и че в този смисъл АУАН е издаден от некомпетентно лице по аргумент от
разпоредбата на чл.21 от Наредба №1, не е редовно съставен и няма
доказателствена сила, а издаденото въз основа на него наказателно постановление
е необосновано и незаконосъобразно, без да е налице установено по предвидения в
закона ред извършено административно нарушение. В заключение моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Н.Д. с
пълномощно от първата инстанция. Поддържа изцяло касационната
жалба, като отново подробно навежда изложените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът Община Плевен
се представлява
от юрисконсулт П. П. с пълномощно по делото. Моли да се остави без
уважение касационната жалба срещу обжалваното решение на Районен съд – Плевен. Счита
решението за правилно, обосновано, постановено при прецизно изследване на
доказателствения материал, представен в рамките на съдебното следствие и на
административнонаказателното производство. Счита, че няма допуснати нарушения
на административнонаказателното производство и актосъставителят е оправомощен
да съставя АУАН по Наредба № 1. Счита, че специалните полицейски сили не
обхващат в понятието си полиция за охрана на обществения ред. Как са назовани
съответните подразделения на структурите към МВР, няма как да влияе върху
качеството на служителите, които работят в рамките на това ведомство. Начинът,
по който са наименовани в който и да било нормативен акт, не би могло води до
ограничение в техните правомощия. При така посоченото счита, че Г. И. е
действал в рамките на правомощията си, с оглед което правилно е разгледан акта
и издадено НП. Сочи, че договорът не отговаря на изискванията, самата охрана,
която е договорена, не отговаря на изискванията на Наредба № 1. Наредба № 1
в чл.5, ал.1 към момента на установяване
на нарушението е изисквал организирането на постоянно присъствена охрана. Това,
че жалбоподателят има договор за постоянна мобилна охрана, не отговаря на
изискванията, с оглед което така констатираното нарушение е съставомерно и акта
отговаря и на тези изисквания. Доколко са налице обстоятелства, които биха
могли да доведат до оспорването на факта, че в едната си част не съответства на
ЗЧОД, а именно изискването да се организира охрана и пред обекта, тези
аргументи не влияят върху установеното нарушение, т.к. дори да е само „във“
съответния обект изискването за присъствието на постоянна присъствена охрана,
то деянието си остава факт – и вътре в обекта не е имало присъствена охрана, което
според ответника се установява от показанията на свидетелите на самия
жалбоподател. С оглед на това счита, че и двете нарушения, които са установени
от служителите на Полиция Плевен са абсолютно правилно установени, отговарят на
всички доказателства и факти, събрани в хода на административнонаказателното
производство, с оглед на което решението на първоинстанционния съд е правилно,
обосновано, аргументирано, законосъобразно и моли да се остави в сила и да се
присъдят разноски в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Първоначално по жалбата срещу НП е
образувано нахд №1575/2021 по описа на РС Плевен, с решение по което дело НП е
отменено. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община –
Плевен, като с Решение № 74 от 21.02.2022 г., постановено по адм.д.№ 982/2021
г., Административен съд – Плевен е отменил решението на въззивния съд и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.
Образувано е нахд № 402/2022 г. С Решение № 354 от 17.06.2022 г., постановено
по делото, Районен съд – Плевен е потвърдил изцяло обжалваното наказателно
постановление, и това решение на РС е предмет на оспорване по настоящето дело.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 29.05.2021 г. около 00:51 часа в
гр.Плевен, при извършена проверка от служители на ОД на МВР - Плевен, за
спазване изискванията на Наредба № 1, обективирана в констативен протокол, е
констатирано, че „Светина 7“ ООД, представлявано от И.Ц.Ц., в качеството си на
собственик на капитала, извършващо търговска дейност на основание удостоверение
за регистрация на заведение за хранене № 3290/19.06.2013 г. издадено от
Областна дирекция по храните - Плевен и удостоверение № 0847, за утвърдена
категория от кмета на Община - Плевен, на обект Бар-Клуб „Хавана”, находящ се
гр.Плевен, ул. „Васил Левски“ № 192, собственост на РПК „НАРКООП“, с наемател
фирма „Светина 7” ООД, са констатирани следните нарушения: 1.Не е създадена
организация за осигуряване на обществения ред след 22:00 часа „в” и „пред”
стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна охрана, осъществявана от
лицензиран охранител или регистрирано собствено звено за самоохрана по реда на
ЗЧОД (Закон за частната охранителна дейност) 2.Не са предприети необходимите
мерки за осигуряване безопасността на посетителите под 18 (осемнадесет) годишна
възраст и недопускане на инциденти, като не е организирано осъществяване на пропускателен
режим в заведението-нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен. Предвид установеното от свидетеля
Г.Т. И. – полицейски инспектор в Сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, в
присъствието на свидетеля М.Т.Т., в присъствието на представител на „Светина 7“
ООД – И.Ц.Ц. е съставен АУАН № 131 от 29.06.2021 г., в който били отразени
същите нарушения, посочени и в КП. В тридневен срок не е постъпило и писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. При връчване на АУАН на 29.06.2021 г. в графа възражения
жалбоподателят е записал „Няма“. Във връзка със съставения акт е издадено в
законноустановения срок и оспореното от жалбоподателя НП № 79 от 21.07.2021
година на кмета на Община - Плевен, с което на осн. чл. 83, чл. 53, чл. 27 и
чл. 18 от ЗАНН, чл. 26, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 27,
ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински
съвет Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имота за общо
ползване на територията на Община Плевен (пр. Р-е № 428/29.01.2009 г., публ.
в-к Плевенски вести, бр. 04 (303), 05.02.-11.02.2009 г., изм. Р-я №
1002/24.06.2010 г., № 1396/31.08.2011 г., № 1282/27.11.2014 г., №
399/24.11.2016 г., № 943/03.07.2018 г., № 1055/30.08.2018 г., № 1362/27.06.2019
г., № 1457/26.09.2019 г.) е наложил на „Светина 7“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.122, вх.Б, ап.4,
представлявано от И.Ц.Ц. и В. Ц.Ц. заедно и поотделно, административно
наказание имуществена санкция в размер на 6500 лева, от които 5000 лв. за
нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 и 1500 лв. за нарушение на чл.6,
ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № 1.
При така
установената фактическа обстановка, РС е приел, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в акта дата е
извършил описаните в него нарушения. Посочил е, че фактическата обстановка е
видна и от показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението, които е кредитирал като обективни, безпристрастни и логически
последователни, дадени под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК и
без индиции за тяхната заинтересованост.
От правна
страна РС е намерил, че няма допуснати процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП, тъй като същите имат пълно и точно описание на нарушението, съгласно
императивните норми на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. От друга
страна, преценката за законосъобразността на НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН, досежно описанието на нарушенията, се свежда до това, че са изложени
фактическите твърдения за обективните признаци от състава на административните
нарушения, което според административнонаказващият орган са осъществени.
Съобразно изложените правни аргументи, РС е приел процесното НП за изцяло
законосъобразно от процесуалноправна страна. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба №
1 на Общински съвет – Плевен - „Лицата, които ползват и стопанисват заведения
за развлечение с работно време след 22:00 часа, са длъжни да осигуряват
обществения ред „в” и „пред” тях чрез организиране на постоянна охрана“, а
според чл. 5, ал. 2 - „Постоянна охрана може да се извършва от лицензиран
охранител или регистрирано собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД”. Като
по арг. чл. 5, ал. 2 от наредбата визираната „постоянна охрана“ може да бъде
извършвана единствено от лицензиран охранител или собствено звено за
самоохрана, съгласно ЗЧОД. Действително ЗЧОД не съдържа легална дефиниция на
понятия като „физическа охрана“ или „постоянна охрана“, това обаче в никакъв
случай не е основание да се твърди, че изискването, вложено в разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от наредбата е неясно и неразбираемо, а непрецизната формулировка
на местния законодател да се критикува безпочвено. Процесуалният представител
на жалбоподателя твърди, че договорът за охрана (сключен между довереника му и
„Експрес секюрити СОД” ЕООД - Плевен), действащ към 29.05.2021 г.,
удовлетворява изискванията на наредбата. РС е счел наведените аргументите в тази
посока за необосновани. Договорът за охрана чрез система „паник бутон”, не
осигурява охрана, която се отличава с постоянен характер. Охрана посредством
посочената система се извършва само при възникнал конфликт, налагащ сигнализирането
на дружеството-охранител, което на свой ред следва да изпрати на място свои
компетентни служители. Този тип охрана има изцяло инцидентен и пост-фактум
характер. РС е счел, че от момента на възникване на нарушението на обществения
ред „в“ или „пред“ заведението, до момента на пристигане на служители на „Експрес
секюрити СОД” ЕООД, на място не само липсва лицензиран охранител съгласно ЗЧОД,
а е напълно възможно нарушението на обществения ред да продължава и ескалира,
докато правата и интересите на гражданите се явяват незащитени. От друга
страна, наличието на лицензиран охранител или регистрирано собствено звено за
самоохрана по реда на ЗЧОД, които да са разположени на място - „в“ и „пред“
заведението, несъмнено би действало превантивно (тоест възпиращо на лицата,
които биха нарушили обществения ред), като същевременно при евентуално
нарушение - дава възможност за незабавна реакция, възстановяване на обществения
ред, задържане на нарушителите за предаването им на органите на МВР и запазване
на местопроизшествието, ако това се налага. Относно нарушената разпоредба чл.
6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен -
„Собственици, наематели или ползватели на обекти за развлечение, са длъжни - да
предприемат необходимите мерки за осигуряване безопасността на посетителите под
18 год. възраст и недопускане на инциденти, като за целта организират и
контролират пропускателен режим, при който следят за възрастта на посетителите
съобразно ограниченията по чл.4“. Според процесуалния представител на
жалбоподателя, това задължение е било изпълнено, тъй като свидетелят В.Р.Б. е
назначен на длъжност салонен управител. РС е счел, че без да е изрично
посочено, задължението по чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински
съвет - Плевен, е свързано с изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 вр. ал.
2 от Наредбата за организиране на „постоянна охрана“ по реда на ЗЧОД. Това е
така, тъй като недопускането на инциденти и гарантиране безопасността на
непълнолетните лица, от гледна точка на пропускателния режим в заведението,
може да бъде надлежно изпълнено единствено от лицензиран охранител. Ирелевантно
е, че находящите се на място „домакин клуб“ и „салонен управител” де факто
следят за реда и за възрастта на посетителите, защото тези лица нямат права по
смисъла на ЗЧОД, който впрочем съдържа редица разпоредби във връзка с
осъществяването на пропускателен режим в охраняваните обекти. Служителите на
длъжност „домакин клуб“ и „салонен управител” нямат право да изискват личните
карти на посетителите и в тази връзка - пропускателният режим е изцяло
субективен, както е заявил и свидетелят Б. в дадените показания пред съда, а
това на свой ред обуславя не просто извод за ненадеждност на предприетите от
нарушителя мерки, но и извод за пълното неизпълнение на задължението за
осигуряване безопасността на посетителите под 18 г. възраст, недопускане на
инциденти, организиране и контролиране на пропускателен режим - и това
нарушение се явява доказано по несъмнен начин. От представените по делото
писмени доказателства - План рег. № 316р17753/27.05.2021 г. за провеждане на
Специализирана полицейска операция /СПО/, се установява, че: 1.Служителите на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ /ООРТП/ към отдел
„Охранителна полиция“ на ОД МВР - Плевен са компетентни да осъществяват контрол
на територията на всички общини от Област Плевен; 2.Наред с другото, част от
целите и задачите на проведената на 28-29.05.2021г. СПО, е било извършване на
проверка, на пропускателния режим в заведенията, спазването на разпоредбите на
ЗЧОД, дейността на охраната в проверяваните обекти, сред които е и бар-клуб
„Хавана“ - Плевен; 3.Именно актосъставителят Г. И. - полицейски инспектор в
сектор ООРТП е ръководител на групата за СПО. Действително към 29.06.2021 г.
редакцията на чл. 21 от Наредба № 1 на ОбС - Плевен се разминава с действащото
законодателство, тъй като дирекция „Специализирани полицейски сили",
респективно - специализирани полицейски управления, като областни управления на
същата Дирекция, вече не съществуват. Това е така, тъй като трансформациите в
МВР през годините, практически е невъзможно да се следват от общинските съвети,
в посока актуализиране на местните нормативни актове с нормативната уредба,
касаеща наименованията на структурните подразделения на МВР. Последното
изменение на цитираната разпоредба, действало към датата на съставяне на АУАН
/Решение № 1396/ 31.08.2011 г./ предхожда с три години влизането в сила на
действащия ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./, предвид което без съмнение
е възникнало несъответствие в наименованията на институциите, чиито служители
могат да изпълняват контролни правомощия. Посоченото несъответствие обаче е
несъществено. Право да съставят АУАН, в случая е възложено на служители на
районните управления, и с оглед длъжността на Г.И. - полицейски инспектор,
въпреки че не е служител на РУ, а на ОД на МВР - Плевен, последното няма как да
го лиши от материална компетентност. Това е така, защото от една страна,
понятието „органи на съответните районни управления на полицията“ обхваща и
длъжността, която изпълнява И. - полицейски инспектор, а от друга - районните
управления са подразделения на съответната дирекция единствено по териториален
признак /в случая ОД на МВР - Плевен/, а не от гледна точка на длъжностите или
характерната за тях компетентност. Като служители на териториални подразделения
при съответната ОД - МВР служителите на РУ, се явяват служители и на самата ОД
- МВР, но с частична компетентност (в района на съответното РУ), докато актосъставителят
И. е с компетентност за района на цялата Плевенска дирекция, тоест не е
териториално ограничен в района на определено РУ. Нещо повече, както е
подчертано по-горе, в конкретния случай, И. е бил определен за ръководител (под
чието ръководство са поставени всички останали полицейски служители,
включително тези на 02 РУ - Плевен), т.е. позицията и ролята му при
осъществяване на проведената СПО, водят напълно закономерно до реализиране на
правомощия по съставяне на АУАН. Да се приема обратното, че при така създалата
се ситуация визираният служител не е имал право да състави АУАН, единствено
защото не е „орган на РУ“, би било проявление на самоцелен формализъм, лишено
от житейска и юридическа логика и със сигурност не отговаря на волята на
местния нормотворец, въплътена в разпоредбата на чл. 21 от Наредбата. Имайки
предвид изложеното, РС е счел, че липсата на конкретна заповед в ОД на МВР
Плевен, за упълномощаване на полицейски служители (от ведомството) за съставяне
на АУАН по Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за несъществено, а доводите на
довереника на жалбоподателя, че служителят Г.И., не притежава компетентност на
актосъставител, за несъстоятелни. За неоснователни приел и доводите за
съставяне на АУАН в отсъствието на свидетел/и на нарушението. Видно от Плана за
СПО служителят М. Т., вписан в акта като свидетел, е бил част от екипа,
извършил проверките. В този смисъл свидетелят на съставяне на АУАН е и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. От представената преписка е видно,
че административно-наказателно производство се е развило срещу юридическото
лице „Светина 7“ ООД, ЕИК *********. Навсякъде (констативен протокол, АУАН, НП)
нарушителят е с данните „Светина 7“ ООД, ЕИК *********. Лицето И.Ц.Ц.,
представляващо дружеството нарушител, е адресат на поканите за съставяне на АУАН,
и е получил възможност да представи доказателства, присъствал е при съставяне
на акта, подписал го е и е получил негов препис. Направил извод, че правилата на административно наказателното
производство са спазени, същото е проведено в присъствието, и с участието, на
законния представител на привлечения към административно наказателна
отговорност субект. Предвид разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, и предвид
множеството нормативни актове в действащото българско законодателство,
предвиждащи имуществени санкции за юридически лица, няма абсолютно никакви
правни пречки за санкциониране на ЮЛ, какъвто в прочие е разглежданият случай.
С оглед обстоятелството, че юридическите лица са неперсонифицирани субекти, без
самостоятелна воля, а се представляват от лицата в управителните им органи,
принципа на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН за „лично участие” е неприложим. Връчването
на НП не е част от същинското административно-наказателно производство (АНП),
то е функция по привеждане на акта в изпълнение. Административно- наказващият
орган формира решението си, след изтичане на срока за представяне на възражение
по АУАН, на основание на всички доказателства, вложени в преписката, както и
допълнително събраните, ако е имало необходимост от такива. На това основаниеи
направил извод, че АНП завършва с
подписване и извеждане на НП, след този момент решението на АНО не подлежи на
промяна. След връчване на НП нарушителят има две възможности - да оспори или да
изпълни (плати) наложената санкция. В този етап възражения по констатациите в АУАН
или по начина на провеждане на производството са безпредметни, тази възможност
е преклудирана с изтичане на срока за възражение по АУАН. Направил извод, че обстоятелството,
че НП е връчено на В. Б. не нарушава същинското административно-наказателното
производство, тъй като то вече е завършено. Несъстоятелно е да се твърди, че
така се нарушава правото на защита на санкционираното лице. НП е връчено в обекта на извършване на
нарушението, на служител на субекта на нарушение, тъй като адресът и седалището
на ЮЛ е в жилищна сграда, а не в офис/административна сграда, където законният
представител на нарушителя явно не е намерен. Дали въпросният служител/работник
е изрично упълномощено да получава НП е формалност, която не променя фактите и
обстоятелствата около извършените нарушения и не влияе върху
законосъобразността на изводите на административно наказващият орган.
Единствената последица от подобно връчване би могло да е оспорване на сроковете
за обжалване. Видно е, че НП е оспорено в срок, предвид което лицето активно е
упражнило правото си на защита, в този смисъл така нареченото нарушение не води
до незаконосъобразност на НП. Съдът изложил мотиви, че в чл. 26, ал. 1 /изм. Решение № 1055/30.08.2018
г. във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен
за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на
територията на Община – Плевен/ е предвидена имуществена санкция в размер до
20000 лв. В чл. 27, ал. 1 /изм. Решение № 1055/30.08.2018 г. във връзка с чл.
6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения
ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на
Община – Плевен е предвидена имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв.
РС не е споделил наведените доводи в жалбата, че допуснатото нарушение може да
бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т.9
от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и съответно, че е налице основание за
прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Според РС не са налице смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед конкретните
обективни и субективни характеристики на деянието, като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, и случаят не може да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. При формалните нарушения, каквито са процесните нарушения, извършени
от страна на жалбоподателя, независимо дали са настъпили вреди или други
обществено опасни последици, нарушението е съставомерно с простото му
извършване, без значение от неговия резултат. Предвид характера на нарушенията
и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, които да сочат, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от разглеждания вид, РС е счел, че процесният случай не представлява
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства установил, че в случая правилно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя. При безспорната установеност на извършеното нарушение следва
да се съобрази чл. 27 от ЗАНН, който предвижда, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За
цитираните нарушения административно наказващият орган е наложил на
жалбоподателя наказания – имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен и
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен Наложеното с
постановлението наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН, поради което наказателното постановление е потвърдено като
законосъобразно. Присъдени са разноски на общината.
По отношение на изложените твърдения в
касационната жалба и при направена служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК настоящият
състав на съда съобразява следното:
Касационната жалба е основателна.
АУАН не е съставен от лице, посочено в
чл.21 от Наредба №1 в актуалната към момента на съставянето му редакция.
Съгласно същата, „Актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностни лица на Общината, определени със заповед на Кмета, от кметовете на
кметства, кметските наместници и от органите на съответните районни управления
на полицията, Специализирано полицейско управление – Плевен към Дирекция
„Специализирани полицейски сили“ или друг компетентен орган, посочен в
наредбата.“ Актосъставителят не попада в никоя от посочените хипотези. Вярно е,
че същият е бил назначен да извърши проверка от директора на ОД на МВР, но това
не му дава права по Наредба №1. При извършване на проверката е присъствал
служител на полицейско управление, който обаче не е съставил АУАН, въпреки че е
компетентен по Наредба №1. Правомощието да се съставя АУАН не може да се
делегира освен в предвидените в закон случаи. В случая актосъставителят Г. Т. И.
е иззел компетентността на подчинен му служител, без да има това право. По тези
причини АУАН е съставен от некомпетентно лице, поради което НП следва да се
отмени. В този смисъл според настоящия състав на съда намира за уместно да
отбележи, че ОбС Плевен следва да съобразява своите подзаконови нормативни
актове с актовете от по-горна степен по възможно най-бързия начин, като има
предвид, че посочването като актосъставители на длъжностни лица, каквито не
съществуват, води до невъзможност да се съставят законосъобразно АУАН. Фактът,
че 10 години след приемането на разпоредбата, уреждаща компетентността, не са
направени съответни промени във връзка с изменената структура на МВР, е израз
на правен нихилизъм.
Основателни са твърденията, че липсва нарушение по
чл.5, ал. 1 и ал.2 от Наредба №1. Същите разпоредби в приложимата редакция
гласят: чл. 5, ал. 1 „Лицата, които ползват и стопанисват заведения за
развлечение с работно време след 22:00 часа, са длъжни да осигуряват
обществения ред „в” и „пред” тях чрез организиране на постоянна охрана“, а
според чл. 5, ал. 2 - „Постоянна охрана може да се извършва от лицензиран
охранител или регистрирано собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД”. Следва
да се посочи обаче, че по време на съдебното производство тези разпоредби са
изменени с Решение №978/30.06.2022
г., като понастоящем чл.5 от наредба №1
гласи:
(1) Собственици/ползватели/наематели на заведения за
хранене и развлечение (ресторанти по чл. 124, ал. 3 от ЗТ, питейни заведения по
чл. 124, ал. 5 от ЗТ, барове по смисъла на чл. 124, ал. 7, т. 1, 2, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 11 от Закона за туризма (ЗТ), зали за хазартни игри и други подобни) с
работно време след 24.00 часа, са длъжни да осигуряват пропускателен режим в
охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица,
пребиваващи в обекта, и физическа защита от противоправни посегателства на
имуществото, находящо се в него, както и по тяхното предотвратяване.
(2) Горната разпоредба не се отнася за аптеки,
бензиностанции, магазини и заведения за хранене и развлечения (ЗХР) по чл. 124,
ал. 4, ал.5, т.1 и ал. 6 от ЗТ.
(3) Охраната по чл. 5, ал. 1 следва да се организира и
извършва по реда на чл.24 от ЗЧОД от лицензиран охранител или регистрирано
собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД.
Следва да се
посочи, че ЗЧОД /отм./, действал по време на приемане на наредба №1, както и
понастоящем действащия ЗЧОД, не съдържат термин „постоянна охрана“. Същите
въобще не позволяват да се извършва осигуряване на обществения ред по реда и от
лицата, предвидени в тях. Съгласно чл.5 от ЗЧОД /отм./, действащ по време на
приемане на наредба №1, Чл.
5. (1) По реда на този закон се извършват следните видове дейности:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически
лица;
3. охрана на мероприятия;
4. охрана на ценни пратки и товари;
5. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г.) самоохрана на
имущество на търговци или юридически лица.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват и
чрез технически системи за сигурност и помощни средства.
Видно от така посочените разпоредби, осигуряване на
обществения ред, както изисква Наредба №1, не е могла да бъде извършвана по
реда на ЗЧОД /отм./.
Съгласно понастоящем действащия ЗЧОД, Чл.
5. (1) Видовете частна охранителна дейност са:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически
лица;
3. сигнално-охранителна дейност;
4. самоохрана на имущество на лица по чл.
2, ал. 3;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.) охрана на обекти –
недвижими имоти;
6. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.);
7. охрана на мероприятия;
8. охрана при транспортиране на ценни пратки или
товари;
9. охрана на селскостопанско имущество.
Видно от така цитирания чл.5, по реда действащия ЗЧОД осигуряване
на обществения ред, както изисква Наредба №1, не може да бъде извършвана.
Следователно по реда на ЗЧОД - и на отменения, и на
сега действащия закон, не може да се осигурява обществения ред от лицензирани
лица по ЗЧОД, както изисква Наредба №1.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за МВР, Дейността на МВР
е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението. Само органите на МВР имат право да опазват /синоним на която дума
в случая е осигуряват/ обществения ред, и тази дейност не може да се извършва
от лица, притежаващи лиценз по реда на ЗЧОД. Предвиденото в чл.5, ал.1 и ал.2
от наредба №1 в приложимата редакция задължение е неизпълнимо от адресатите му,
поради което не може да бъде наложено законосъобразно наказание за
неизпълнението му.
Следва да се отбележи, че доколкото на чл.5 от наредба
№1 в действащата понастоящем редакция не урежда задължение за осигуряване на
обществения ред, същият се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗАНН, доколкото не предвижда въобще такова задължение - за осигуряване на
обществения ред. По тази причина също не може да се наложи наказание за
нарушение на чл.5 от наредба №1 в предходната редакция, и НП следва да се
отмени и на това основание в частта му по т.1.
Съгласно чл.6, ал.1, т.2, буква „а“ от наредба №1, в
редакцията, действаща към дата 29.05.2021 г. и понастоящем, „Собственици,
наематели или ползватели на обекти за развлечение, са длъжни да предприемат необходимите мерки за осигуряване
безопасността на посетителите под 18 год. възраст и недопускане на инциденти,
като за целта: (а) организират и контролират пропускателен режим, при който
следят за възрастта на посетителите съобразно ограниченията по чл.4.“ Следва да
се посочи, че чл.4 е нов, приет с Решение 399/24.11.2016 г., касае изразяването
на верските убеждения и в него няма никакви ограничения във връзка с възрастта.
По тази причина разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2, буква „а“ от наредба №1 става
неразбираема, и по тази причина не може да бъде съобразявана от адресатите.
Дори ако се приеме, че същата касае допускане в обекта за развлечение само на
лица над 18 годишна възраст, не вменява на адресатите си задължение да се
използва лицензирано по ЗЧОД лице, което да извършва тази дейност. С оглед
св.показания на св.Б., същият е извършвал тази дейност, поради което не може да
се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата.
С оглед на изложеното, подадената касационна жалба е основателна.
При направената
служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция
констатира, че решението Районен съд –
Плевен,
е валидно, допустимо, не е съобразено с материалния закон на посочените
по-горе основания и следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново
решение, с което да се отмени НП.
При този изход на делото са основателни исканията на адв.
Д. за присъждане на разноски. Такива са претендирани при разглеждането на
делото пред РС и пред касационната инстанция при предходното разглеждане на
делото. Съгласно приложените адв.пълномощни, адвокатското възнаграждение за
един адвокат възлиза на 300 лева за първата инстанция /л.30 от дело 1575/2021/
и 200 лева за касационната инстанция /л.15 от дело 982/2021/, или общо 500
лева.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 354 от 17.06.2022 г., постановено по нахд
№ 402/2022 г. на Районен съд – Плевен и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 79 от 21.07.2021 г.
на Кмета на Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на „Светина 7“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „Дружба“,
бл.122, вх.Б, ап.4, сумата 500 лв. /петстотин / лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/