Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………/…………………2020г.гр.В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.В., XXXIV състав, в публичното заседание на осемнадесети
май , през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№287 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.328 от
Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по жалба на Р.Х.М.-прокурор
в Районна прокуратура-В., чрез представител по пълномощие адв.В.А., подадена
против Заповед № РД-04-43/14.01.2020г. на и.ф. административен ръководител
Районен прокурор на РП В., в частта, в която на осн.чл.327 от ЗСВ е наложена
дисциплинарна мярка „обръщане на внимание“. Изложени са съображения,
обосноваващи правния интерес от оспорването на заповедта, като се счита, че
мярката „обръщане на внимание“, засяга доброто професионално име на
жалбоподателката и пряко рефлектира върху възможността за нейното кариерно
израстване. Според нея, заповедта на и.ф.административния ръководител – районен
прокурор на РП-В., е незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - не е конкретизирано нарушение чрез
дата и период, което като последица води до нарушено право на защита; не са
изложени мотиви, обосноваващи налагането на мярката „ обръщане на внимание“; не
са обсъдени в съвкупност данните, обективирани в събраните материали; законът е
преписан бланкетно; не са й връчени и не е запозната с материалите по
преписката. Релевира доводи, че
заповедта е постановена и в нарушение на приложими материални разпоредби –
липсата на конкретизация на нарушението е пречка по обвързването с нормата на
чл.327 от ЗСВ / посочено в заповедта е, че е допуснала несанкционирано
бездействие на разследващия полицай и не е предприела адекватни мерки за
постигане на ритмичност в работата по разследването, но не е конкретизиран
период на бездействието, същевременно не е посочено какво е дължимото
действие/. По отношение на това твърдение са изложени подробни доводи в
жалбата, сочещи на неговата основателност. Заповедта е постановена и в
несъответствие с целта на закона, тъй както с налагането на тази мярка не
се постига дисциплиниращ ефект.
Действията й по прекратяване и последвалите протести срещу отмяната на
прекратителните актове, съответстват на разпоредбата на чл.242 ал.1 от НПК и са
постановени възоснова на изградено вътрешно убеждение. На
гореизложените мотиви Р.М. въвежда искане за отмяна на заповедта, като
претендира и присъждането на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно уведомена се явява лично и се представлява от адв.В А.. Поддържа
жалбата на подробно изложените в нея основания и претендира присъждането на
съдебно деловодни разноски. Представя писмени бележки, в които защитната теза е
подробно мотивирана с допълнителни доводи.
Ответникът- административен
ръководител Районен прокурор на РП В., редовно призован се явява лично изпълняващата
тази функция прокурор Н.И.. Оспорва жалбата, а в ход по същество в представени
писмени бележки поддържа твърдението, че прокурор М. не е осъществила ефективен
контрол върху разследването по ДП
№1822/2013г. по описа на 03 РУ-В., допуснала е несанкционирано бездействие на
разследващия полицай и не е предприела мерки за постигане на ритмичност в
работата на разследването. Приема, че заповедта е мотивирана в достатъчна
степен, като е посочено, че са допуснати нарушения, представляващи неизпълнения
на задължения, произтичащи от няколко заповеди на административния ръководител,
досежно исканията по реда на чл.234 ал.3 от НПК.
По
допустимостта на жалбата, съдът приема следното:
Предмет на
оспорването е индивидуален административен акт, чийто адресат е
жалбоподателката. За нея се констатира правен интерес от оспорване, тъй като
заповедта засяга пряко и непосредствено нейни законни интереси. Въпреки че
мярката по чл. 327 ЗСВ не е дисциплинарно наказание съгласно чл. 308, ал. 1 ЗСВ, същата съставлява дисциплинарна мярка,
която засяга доброто професионално име на адресата и е възможно да рефлектира
пряко на възможностите за кариерно израстване във връзка с оценката на
професионалните и деловите качества при
атестиране от Висшия съдебен съвет. Заповед № РД-04-43/14.01.2020г. на и.ф.
административен ръководител Районен прокурор на РП В., с която на осн.чл.327 от ЗСВ е обърнато внимание на прокурор Р.М., й е връчена на 16.01.2020г.
и тъй като в нея не е предвидено в какъв
срок и пред кой орган може да се обжалва, приложим е чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена чрез органа, постановил
заповедта до съда и в срок. С оглед изложеното и предвид общата клауза за
обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120 от Конституцията, оспорената заповед подлежи на съдебен
контрол.
Административен
съд В. , след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, установи фактите, възоснова на които е постановена
оспорената в това производство заповед, както следва:
ДП№1822/2013г. по
описа на 03 РУ-В. е образувано с постановление на прокурор при РП-В. на
02.10.2013г. срещу Неизвестен извършител за това, че на 10.09.2013г. в гр.В.
повредил противозаконно чужди движими
вещи- задна броня, задна лява врата, предна лява врата, преден ляв прозорец на
л.а.“С. С3“ с рег.№Вхххх КК на стойност 714.89лв., собственост на ЕТ „Р. 48-П.К.“-престъпление
по чл.216 от НК.
Пред ВКП-отдел
„административен“ е подаден сигнал от П.К. и Петър П., с оплаквания за
необосновано забавяне на разследването по ДП №1822/2013 г. по описа на 03 РУ
при ОД на МВР- В., преписка №14522/2013 г. по описа на РП-В.. Поради това, на
30.10.2019г., след извършена проверка и възоснова на получената справка е
издадена заповед №РД-04- 1128/14.11,2019г. на и.ф. Административен
ръководител-районен прокурор на РП-В., с която е назначена проверка на дейността на
прокурор Р.Х.М., като наблюдаващ прокурор по ДП №1822/2013г. по описа на 03 РУ
при ОД на МВР-В.. Поискани са й писмени обяснения, които е представила на
18.11.2019 г.
В хода на проверката,
районният прокурор е установил следната хронология:
На 26.09.2013г.
е заведена прокурорска преписка, по
постъпили материали от III
РУ-ОД-МВР - В., за образуване по чл. 325 от НК. Ден след това преписката е
разпределена на прокурор Р.М.. На 02.10.201Зг., с постановление тя е образувала дознание срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК. На 14.10.2013 г. с
постановления от разследващия орган са изискани справка от мобилните оператори
в страната. На 17.10.2013 г. във ВРП е получено уведомително писмо от III РУ-ОДМВР - В. с номер дознание 1822/2013г. и
разследващ полицай - М. П.а.
На 19.11.2013 г.,
както и на 02.12.2013 г. прокурор М. е
изпратила напомнителни писма, че срокът за разследване изтича на 02.12.2013 г. На 03.12.2013г. от III РУ-ОД-МВР - В. е получено предложение за продължаване на срока. На 05.12.2013г, наблюдаващият прокурор е
изготвил искане до Административния ръководител на ВРП за продължаване на срока
с два месеца. На същия ден Административният ръководител го е удължил, както е
постъпил и в периода от 29.01.2014 г. до 03.02.2014 г.
На 28.03.2014г. наблюдаващият
прокурор е изпратила ново напомнително писмо за изтичащ срок на дознанието. В
периода от 02.04.2014 г. до 19.06.2015 г. възоснова на постъпилите искания, срокът
е удължен с още два месеца. В същия период / на 03.04.2014 г./ е проведен-
разпит в качеството на свидетел на пострадалия П.К. К., както и разпознаване на
лица по чл.171 ал.4 от НПК, когато К. е разпознал по снимка Б. Р. Т. , съставен
е и протокол за разпознаване на лица и предмети. На 06.04.2014 г. е проведен разпит в
качеството на свидетел на пострадалото лице П.К. П..
След 19.06.2015г.
срокът за провеждане на дознанието е удължен от ОП-В.. В този период /на
05.08.2014 г./ е назначена съдебно-оценителна експертиза, която е представена по делото на 16.08.2014 г. На
06.08.2014 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на А. А. А.,
както и на С. М. С.. На 06.10.2014 г. е
проведен разпит в качеството на свидетел на И. М. Б.. Изготвена е и справка в
централна база КАТ за собственост на МПС.
На 24.11.2014 г. е назначена
съдебно медицинска експертиза. Изготвена и представена по делото е на
09.12.2014 г. На 26.11.2014 г. е изискана справка от ДЗЗД „О. такси"
гр. В., а до управителя на това дружество са изпращани напомнителни писма на 03.02.2015
и 27.05.2016 г.
На 28.01.2015 г. е
изготвен личен доклад на материалите по делото, като е констатирана
необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването и е направено
искане за удължаване на срока. На 29.01.2015 г. е проведен разпит в качеството
на свидетел на Б. Р. Т.. На 17.07.2015
г. е регистриран в РП - В. сигнал с подател П.К. П.. На същата дата, с
резолюция на Административния ръководител, сигналът е разпределен на прокурор Р.М..
На 20.07.2015 г. с писмо наблюдаващият
прокурор е изискал делото от Ш РУ-ОДМВР - В., съответно на 27.07.2015 г., дознание № 1822/2013 г. по описа на III РУ-ОДМВР В. е постъпило в РП – В..
На 04.08.2015 г.
наблюдаващият прокурор Р.М. е върнала дознание № 1822/2013 г. по описа на Ш
РУ-ОДМВР - В. с постановление за указания и допълнително разследване. На същата
дата е изпратено и писмо в отговор на сигнала на П.К. П., а наблюдаващият
прокурор е изготвил искане до ОП - В. за продължаване на срока за разследване с
два месеца, съответно същия е удължен до 02.10.2015г.
На 25.09.2015 г. до III РУ-ОДМВР - В. отново е изпратено напомнително писмо за изтичаш срок.
По искане на наблюдаващия прокурор, ОП-В. отново е удължила срока до 18.12.2015
г., когато поради командироване на
наблюдаващия прокурор Р.М. в РП - П., за периода 04.01.2016 г. - 03.04.2016 г.
е избран на случайния принцип, друг наблюдаващ прокурор - Д. Й., до завръщане на
титуляра.
На 15.01.2016 г. е
назначена съдебно психиатрична експертиза, която е представена по делото на 19.01.2016 г. На
26.05.2016 г. наблюдаващият прокурор е изпратил до Ш РУ-ОД-МВР - В. напомнително
писмо за изтичане срока на разследване по досъдебното производство.
На 02.06.2016 г. от
III РУ-ОДМВР - В. е постъпило ДП № 1822/2013 г. за преглед и указание, като на същата
дата дознанието е докладвано на титуляра - прокурор Р.М.. На 07.06.2016 г. от
III РУ-ОДМВР - В. в РП - B са постъпили допълнително следствено-календарен план
и искане за продължаване срока на разследване.
На 08.06.2016 г. в ОП
- В. е изпратено искане за продължаване на срока на разследване с още един
месец, като на същата дата е изпратен
утвърдения следствено-календарен план в III РУ-ОДМВР - В.. Срокът е удължен до
02.07.2016 г.
На 27.06.2016 г. с
постановление с указания по разследването, наблюдаващият прокурор е върнал
дознание № 1822/2013 г. на III
РУ-ОД-МВР - В.. На същата дата наблюдаващият прокурор е изпратил в ОП - В.
ново искане за продължаване срока на разследване с два месеца, който е бил
удължен до 02.09.2016 г.
От 12.08.2016 г. до
06.01.2017г., прокурор М. е изпращала напомнителни писма, че срокът изтича,
одобрени са изготвените от разследващия полицай следствено-календарни планове и
са изготвени искания за продължаване срока на разследване до ОП - В., като
срокът е бил удължаван неколкократно, считано от 02.09.2016 г. до 02.02.2017 г. На 18.11.2016г. е проведен разпит в качеството
на свидетел на М. П. Ч..
На 06.01.2017г.
наблюдаващият прокурор е изпратил в ОП-В. уведомително писмо, съответно от ОП -
В. е изискана справка относно причините, поради които разследването не е
приключило. На 09.01.2017г. до ОП-В. е изпратен отговор от наблюдаващия
прокурор, че разследването по делото е приключило и предстои предявяване на
материалите. На 13.01.2017г. и 16.01.2017г. са предявени материалите по
разследването на П.К. П., в присъствие на адв. Ж. Ж..
На 22.02.2017г. от III РУ-ОД-МВР - В. е постъпило ДП № 1822/2013 г.
с мнение за прекратяване. На същата дата делото е разпределено и докладвано на
наблюдаващия прокурор Р.М., със срок за решаване 30 дни. На 20.03.2017г.
наблюдаващият прокурор е изготвил постановление за прекратяване на
наказателното производство. Последното е обжалвано на 31.03.2017г. от П.К. П., чрез адв. Ж. Ж.. На
03.04.2017 г. наблюдаващият прокурор е изпратил ДП № 1822/2013 г. по описа на
III РУ-ОД-МВР - В. в PC - В., ведно с копие на жалбата от П.К. П..
На 26.04.2017г. РС-В.
е отменил постановлението на РП-В. за прекратяване на наказателно производство
и е върнал делото за продължаване на
разследването. На 02.05.2017 г. наблюдаващият прокурор е изготвил до ОС-В.
частен протест срещу определението на РС - В., с което е отменено постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
На 05.06.2017 г. ОС -
В. е потвърдил определението на РС-В., с което е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на ВРП, за
продължаване на разследването. На 07.06.2017
г. наблюдаващият прокурор е върнал досъдебното производство на III РУ-ОД-МВР - В.,
с указания по разследването. На
06.09.2017г. е проведен повторен разпит в качеството на свидетел на А. А. А.,
съгласно дадените указания за евентуално действие по разследването -
разпознаване на лица. На 22.09.2017г. е проведен повторен разпит в качеството на
свидетел на С. М. С. /евентуално за провеждане на разпознаване/.
От 07.08.2017г. до
27.04.2018г/ /във ВРП са постъпвали само искания от разследващия полицай за
продължаваме срока на разследване, който е удължаван многократно, като е
определен краен срок 05.06.2018г.
На 30.05.2018г. от ОП
- В. е постъпило писмо, с което е изискано ДП № 1822/2013 г. по описа на Ш
РУ-ОДМВР В., съответно на 01.06.2018г. наблюдаващият прокурор е изискал делото
от разследващия полицай - М. П.а. На 05.06.2018г. наблюдаващият прокурор е
изготвил напомнително писмо, с което отново е изискал делото от разследващия полицай.
На 08.06.2018г. е проведена очна ставка между П.К. К. и Б. Р. Т.. На 13.06.2018г.
производството е изпратено в ОП - В., по искане на същите лица.
На 05.07.2018г. е
отстранен водещият разследването. На 17.07.2018г. ДП е изпратено във ВОП по
искане за отвод на наблюдаващия прокурор. Към този момент разследването по делото е
приключило и като предстоящо процесуално действие по делото останало единствено
провеждане на предявяване на материалите по разследването на пострадалите и
техния повереник. С писмо от 13.06.2018г. материалите по делото, в едно с
наблюдателните материали били изпратени в ОП-В. по повод постъпила жалба за
бавност от страна на адв. Ж. Ж. от ВАК. С Постановление от 20.07.2018г. ,
прокурор в Окръжна прокуратура гр.В. не
е уважил искането за отвод на наблюдаващия прокурор по ДП №1822/2013г., като се
е позовал на акт на ОП-В. от 22.06.2018г. , постановен в предходно производство
по проверка движението на преписката, в който е констатирано, че причините за
забавяне са обективни.
На 27.07.2018 г. ДП №1822/2013г. е прекратено. На 10.08.2018г.
ВРС е отменил постановлението за прекратяване, а на 14.09.2018 г. прокурор М.
си е направила отвод.
На 05.10.2018г. е
определен друг наблюдаващ - прокурор Й., която на 20.12.2019г. прекратява производството. На 10.01.2020г. е
подадена жалба срещу постановлението за прекратяване.
Гореизложената
фактическа обстановка според ответника обуславя извод, че осъществявайки своите
задължения в качеството на наблюдаващ
прокурор по това производство, Р. М. не е осъществила ефективен контрол върху
разследването, не е проучвала и проверявала материалите своевременно, съответно
указанията по разследването са епизодични. Това бездействие неоправдано
забавило производството по делото в посочения период. Гореизложените факти в
тяхната съвкупност обуславят фактическите основания за постановяване на
оспорената тук заповед.
В хода на съдебното
производство е изискана административната преписка, към която са приложени
следните заповеди:
Със Заповед № РД-386/26.08.2014Г.,
районният прокурор при районна прокуратура гр.В. е заповядал: Исканията за
продължаване срока на разследване да се изготвят от наблюдаващите прокурори
след запознаване с всички материали по
досъдебното производство и индивидуална преценка за наличието на правно
основание за конкретното дело; Наблюдаващите прокурори да осъществяват
ефективен контрол по отношение работата на разследващите полицаи и да
предприемат адекватни действия с оглед срочното и качествено приключване на
досъдебните производства; Да осъществяват ефективно функцията си по ръководство
и надзор на досъдебните производства, да дават своевременно указания на
органите на разследването и след извършването на всички възможни и необходими
действия по разследване, да изготвят постановленията си мотивирано, съгласно
изискванията на НПК; Ежемесечно да извършват проверка на наблюдаваните от тях
дела и преписки с оглед недопускане неоснователно изготвяне на искания за
продължаване на срока; За стореното, наблюдаващите прокурори да изготвят и
представят на административния ръководител писмени справки. Указано в заповедта
е всички прокурори да се запознаят с нея.
Със Заповед № РД-1100/04.12.2017г., районният
прокурор при районна прокуратура гр.В. е заповядал /т.3/, исканията на
наблюдаващите прокурори да бъдат мотивирани и да се представят съобразно
разпоредбите на чл.234 ал.4 от НПК, съответно в срок не по-малък от 10 дни
преди датата на изтичане на срока за разследване. В т.5 е указано прокурорът,
който удължава срока за извършване на разследването да се произнася с
постановление и по отношение законосъобразността на наложените мерки за
процесуална принуда. Към същата заповед е съставено приложение, представляващо
подробни указания за формата, в която следва да се изготвят исканията за
продължаване или удължаване срока на разследване.
Като
е съобразил указанията в горецитираните заповеди, районният прокурор е възприел
извод, че прокурор М. е изготвяла исканията си по реда на чл.234, ал.З от НПК,
като не е изпълнила и задълженията си, произтичащи от тях. В предоставените от прокурор Р.М.
писмени сведения, същата възразява по отношение на констатациите в получената
справка №6484/2018 от ВКП в няколко пункта, а именно, че ръководството и
надзорът над разследването по досъдебното производство се осъществявало, както
чрез постановления, с които са давани писмени указания до разследващия орган,
така и при устен доклад. Устните доклади са
отразявани в наблюдателните материали по делото с резолюция, а именно от
22.01.2014г. до 27.05.2014г. Наблюдаващият прокурор многократно е напомнял с
писма на разследващия орган за изтичането на срока за разследване.
Съвкупният анализ на
гореизложените фактически установявания, мотивират съда да достигне до следните
правни изводи:
Съдът
намира, че заповедта е издадена при липсата на допуснати съществени нарушения
на адм. производствените правила, като при издаването й са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая съгл. чл. 35 от АПК. Неоснователно е възражението за нарушено
право на защита, тъй като Заповедта е мотивирана в достатъчна степен, която
позволява на адресата й да разбере защо е наложена мярката „обръщане на
внимание“. Доколкото няма специални изисквания по отношение на формата на акта,
с който се налага дисциплинарната мярка по чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, приложими са общите изисквания на АПК. Това
важи и по отношение на принципите и административнопроизводствените правила,
установени в АПК, тъй като няма особени правила в ЗСВ (чл. 327, ал. 2 ЗСВ).
Въпреки това,
разгледана по същество, с оглед въдените основания и след осъществяване на
дължимата служебна проверка за законосъобразност съгласно чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е издадена в хода на проверка, назначена със Заповед №
РД-04-1128/14.11.2019г. на и.ф. административен ръководител-районен прокурор, от
компетентен орган според чл. 327, ал. 1 от ЗСВ – и.ф.административния ръководител на
Районна прокуратура В., съгласно протокол №37/04.12.2019г. на Прокурорска
колегия на ВСС. С нея е прекратена извършваната проверка и не е образувано
досъдебно производство. Дадена е възможността на Прокурор М. да изрази
становище по справка №6484/2018г., постъпила от ВКП, което тя е сторила.
Възраженията й са обсъдени в заповедта и са възприети за неоснователни, като са
изложени доводи, че с оглед
недобрата организация по
извършването на процесуално-следствените действия е налице отклонение от
възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения.
С разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност в
случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест,
обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите
(евентуално) вредни последици, не е значително, да не се ангажира
дисциплинарната отговорност на магистрата, а със заповед на административния
ръководител да му се обърне внимание. Обръщането на внимание, не е
дисциплинарно наказание, но може да бъде наложено само тогава, когато се
установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на
работата на магистрата, а не на други, обективни по своя характер причини, сред
които с особено голямо значение са висока натовареност на съответния орган на
съдебна власт, личната висока натовареност, обуславяща се както от броя на
делата, така и от фактическата и правната им сложност. Освен изложеното трябва
да е налице и виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор
и следовател, което може да бъде подведено под нормата на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни
задължения.
Видно от приложената
справка за избор на наблюдаващ прокурор на жалбоподателката са разпределени - Решени досъдебни производства:
за
периода 27.09.2013 г. - 18.12.2015г. общо 544 бр., от които Прекратени ДП- 180 бр.; Спрени ДП 272 бр.; Обвинителни актове- 56 бр.; Споразумения за прекратяване на наказателно
производство- 17 бр. ; Предложения по
чл. 78А от НК- 7 бр.; Изпратени ДП по
компетентност- 7 бр.; Обединени ДП- 5
бр.
за
периода 02.06.2016 г. - 05.10.2018 г.-
общо 458 бр., от тях Прекратени ДП- 184
бр.; Спрени ДП- 209 бр.; Обвинителни актове- 44 бр.; Споразумения за прекратяване на наказателно
производство- 6 бр.; Предложения по чл.
78А от НК- 1 бр.; Изпратени ДП по
компетентност- 10 бр.; Обединени ДП- 4
бр.
Решените преписки за периода 27.09.2013 г. - 18.12.2015 г.
са общо 824 бр., като от тях с Отказ да
се образува ДП- са 618 бр.; Постановено Постановление за образуване на ДП- 181
бр.; Изпратени преписки по
компетентност- 16 бр.; Обединени преписки- 9 бр.
за
периода 02.06.2016 г. - 05.10.2018 г.
са разпределени 652 бр., от които с
Отказ да се образува ДП са 431 бр. ; Постановено Постановление за образуване на
ДП- 190 бр. ; Изпратени преписки по компетентност – 19бр.; Обединени преписки-12бр.
В процесния период, прокурор М. е
взела участие в 176 бр. съдебни заседания за периода 27.09.2013г.-18.12.2015г.
и в 172 бр. съдебни заседания за периода 02.06.2016г. – 05.10.2018г.
В конкретния случай
мярката е приложена за нарушения в организацията на работата на прокурор М.. В
този смисъл, освен обективно установяване на неизпълнение на визираните
задължения в чл. 46, ал. 2, т. 1
и чл. 196, ал. 2 от НПК, е необходимо установяване, че
неизпълнението е виновно. Интерес в тази връзка представлява становище на и.ф.
административния ръководител-районен прокурор на РП-В., съставено на
20.07.2018г., тоест в края на периода на разследване по ДП №1822/2013г. /л.35 от делото/, видно от което
същия след извършена проверка е установил , че при осъществяване на
прокурорската си дейност, прокурор М. спазва процесуалните срокове за проверки,
за разследване и за произнасяне с прокурорски актове по движението и решаването
на наблюдаваните от нея преписки и дела. Упражнява своевременен контрол като
наблюдаващ прокурор по дела и преписки. А
по отношение на натовареността й е отбелязано, че индивидуалната натовареност
на прокурор М. в периода 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е над средната за
страната и над средната за прокурор в РП-В. / за 2013г. и 2014г. не се извличат
данни/.
Тоест, осъществения от
административния ръководител контрол е обусловил у него дуализъм в становището
му, като един път твърди, че е установил неизпълнение на задължения по
осъществяването на контрол по разпределените й функции по досъдебното
производство, а втори път възприема, че прокурор М. спазва процесуалните
срокове за проверки и осъществява своевременен контрол.
С последния извод е приключила и
проверката, осъществена от ОП-В. по повод подадената жалба за бавност от адв.
Ж.Ж., в качеството му на пълномощник на П.К., където причините за забавяне на
разследването са определени като „обективни“ и се обуславят от необходимостта
от извършването на множество действия по разследването с оглед правилното
изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.
Изложените данни в тяхната
съвкупност обуславят извод, че не се констатира
виновно поведение и лоша организация на работа от прокурор М.. Действително
ДП №1822/2013г. е продължило в период от повече от пет години, като в конкретни
периоди се констатира епизодично бездействие. Въпреки това, съдът счита, че не може да се вменява на жалбоподателката нарушение по
контрола върху движението на ДП или по организацията на работата на
разследващия полицай, когато обективно работи при условия на висока натовареност
и когато се установява, че е изготвила актове по брой над или близки до
максимално достигнатите резултати от останалите прокурори в Районна
прокуратура-В.. Не без значение е , че броят на разпределените й производства
от 2013г. до 2018г. се е увеличил, като за периода 27.09.2013 г. -
18.12.2015 г. например са 824бр.
Допуснатите нарушения по своята
тежест не сочат на системни пропуски и недостатъци в работата на наблюдаващия
прокурор. Установеното нарушение за епизодични липси на контрол не обосновава
необходимост от налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ с цел дисциплинирането
на магистрата, тъй като извършеното не съответства на тежестта на наложената мярка.
В оспорената заповед подробно са описани действията на магистрата, но освен, че
само е спомената натовареността й, липсва какъвто и да е анализ на вида и
тежестта на разпределените й всички останали преписки и производства в този
период с цел да се установи разполагаемото й време и обективните възможности за работа както по ДП
№1822/2013г., така и по останалите разпределени й производства в този период.
Съдът приема, че общата натовареност на прокурор М. е обусловила частичните
забавяния при осъществяването на ефективен контрол по разследването.
Извършването на дължимото действие следва да бъде възможно при полагане на
нормални усилия и мобилизация, като следва да се има предвид че свръхусилията
не могат да се полагат поС.но. При отчитане служебната натовареност на
магистрата и липсата на налагани спрямо нея дисциплинарни наказания, санкцията
"обръщане на внимание" не е адекватна за оказването на дисциплиниращ
и превантивен ефект.
Предвид изложените по-горе мотиви,
наложената мярка "обръщане на внимание" е несъразмерна с допуснатото
нарушение по цитираното ДП №1822/2013г. и на професионалното поведение на
прокурора при изпълнение на служебните му функции. В хода на производството не
се установи, че визираното неизпълнение на служебните задължения се дължи на
субективни пречки, които са създадени в резултат на поведението на жалбоподателката
или на отношението й към служебните й задължения, изразяващи се в лоша лична
организация.
Не е достатъчно развитието на едно конкретно производство да
мотивира налагането на мярка „обръщане на внимание“, чиято цел, прокламирана в
разпоредбата на чл.327 от ЗСВ е да подобри организацията на работа на
магистратите. В същата норма, законодателят поставя като предпоставка за
налагането й извършването на множество нарушения по образуването и движението
на дела, а не констатация за епизодични забавяния по само едно производство.
По тези съображения,
съдът приема, че оспорената заповед е
издадена в несъответствие с целта на закона.
При този изход на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят претендираните от нея разноски, които съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК са общо в размер на 319.52лв., от които 10лв. заплатена държавна
такса, 300.00лв. заплатен адвокатски хонорар и 9.52 –сторени разноски за
извършване на копия на документи, представени от ответника с административната
преписка, за които има представени по делото доказателства. В частта на
искането да се присъдят разноски в
размер от 28.62лв., претенцията е неоснователна, тъй като е неподкрепена
с доказателства за сторени разноски в този размер.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК
във връзка с чл. 328 от ЗСВ АПК, Административен съд-В., ХХXIV - ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-04-43/14.01.2020г. на и.ф. административен ръководител Районен прокурор на
РП В., в частта, в която на осн.чл.327 от ЗСВ е наложена дисциплинарна мярка
„обръщане на внимание“ на Р.Х.М.-прокурор в
Районна прокуратура-В..
ОСЪЖДА
Районна прокуратура-В. да заплати на Р.Х.М.-прокурор в Районна прокуратура-В., сума в размер от
319.52лв. / триста и деветнадесет лева и 52ст/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Х.М.-прокурор
в Районна прокуратура-В. да й бъдат присъдени разноски в размер от 28.62лв./
двадесет и осем лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия