О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Русе, 01.12.2021
г.
Административен съд Русе, в закрито
заседание на първи декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 674 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал.4 от АПК във вр. чл. 172, ал.6 от ЗДвП.
Образувано е по искане на
жалбоподателите Р.Ш.П. и Х.А.П. ***, да се спре изпълнението на оспорената заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0457-000128/29.10.2021г. на ВПД началник РУ Ветово към
ОДМВР Русе, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а,
б.а от ЗДвП.
Предявеното особено искане е
процесуално допустимо като подадено от надлежни страни – адресати на наложената
принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е оспорена по
съдебен ред.
Разгледано по съществото същото е
неоснователно по следните фактически и правни съображения:
Съгласно чл. 166, ал.4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал.2
от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2009 г. на Общото
събрание на съдиите във ВАС по т.д. № 1/2009 г.
В казуса с обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0457-000128/29.10.2021г. на ВПД началник РУ Ветово към
ОДМВР Русе, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.а
от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 10 месеца.
Съгласно приложимата разпоредба
на чл. 172, ал.6 ЗДвП, обжалването на заповедите
за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
Съгласно чл. 166, ал.2 от АПК при
всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане
на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се
спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и
условия може да се спре и допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акта (чл. 166, ал.4 от АПК).
От анализа на цитираните разпоредби
следва правният извод, че в това производство жалбоподателят следва да докаже
наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни
последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по
своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и
интересът, които законът охранява.
В молба, с вх.№ 4745/30.11.2021г., оспорващите
са посочили, че от допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта,
ще бъде накърнено доброто им име и репутация, както и че ще бъдат в
невъзможност да ползват лекия автомобил, при необходимост да ползват медицинска
помощ, извън гр.Ветово, предвид тяхната възраст.
В подкрепа на тези твърдения не са представени
никакви доказателства, поради което следва правният извод, че те са недоказани.
Липсват доказателства за вида и размера
на твърдените вреди, поради което не може да се направи извод, че те са
достатъчно значими или непреодолими по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК и могат
да се противопоставят на защитения от закона обществен интерес.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по този закон се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. За да допусне предварително изпълнение на тези
актове, законодателят е презумирал, че по този начин се осигуряват животът или
здравето на гражданите и/или се защитават особено важни държавни и/или
обществени интереси по смисъла на чл. 60, ал.1 от АПК. Само при доказана реална
опасност, че от предварителното изпълнение на наложената ПАМ ще настъпят вреди
за оспорващия, които по степен на важност са от категорията на изброените в
цитираната разпоредба на чл. 60, ал.1 от АПК и са противопоставими на защитените
от чл. 171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели, искането за спиране, ще е
основателно.
Обективираното в оспорения
административен акт волеизявление, суспендирането на чието незабавно действие
се претендира, представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в
обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел
отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и
привеждането й в съответствие със задължителните изисквания. В изключение от
общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със
специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко
по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни
актове от категорията на процесния.
Когато законът разпорежда
предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл.
172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното
изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не
предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които
е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед
препратката на чл.
172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение.
Във всеки конкретен случай
съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166,
ал. 2 АПК на актове по чл.172,
ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.
60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от
нея вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание
за спирането му (Арг.: чл.
172, ал. 5 ЗДвП). В този смисъл е постоянната практика на Върховния
административен съд - виж например определенията по адм.
дело № 378/2012 г. и адм. дело № 3030/2014 г. и адм.д № 14640/17г. VII отд.
Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от
настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от
невлязъл в сила административен акт. Респ. оспорващият следва да установи, че
от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или
трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес,
противопоставим на значимите права, които законът охранява.
След като наличието на
такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, прилагането
на заповедта не създава сочените непосредствени опасности за жалбоподателите,
респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. Такива данни по делото не са
събрани, жалбоподателите не са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите
си в тази насока. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен
интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на
значимост, поради което и направеното искане е неоснователно и следва да се
отхвърли.
По изложените съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Ш.П. и Х.А.П. ***, за
спиране на допуснатото от чл.172, ал.6 от ЗДП предварително изпълнението, на заповед
№ 21-0457-000128/29.10.2021г. на ВПД началник РУ Ветово към ОДМВР Русе, за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП, като
неоснователно.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: