Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка К.-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №15941 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 25.10.2019
год. на третите лица
Т.С.С., Д.К.Л., Н.Й.Л. и Г.К. К. срещу
извършен от частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, въвод във
владение на 18.10.2019 год. по
изпълнително дело №20198380404226.
Жалбоподателите поддържат, че първата
от тях била призната за собственик спрямо длъжника по силата на решение по
гр.дело №13774/2014 год. по описа на СГС, 20 с-в, влязло в сила на 13.12.2016
год., по отношение на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот – жилищна сграда,
представляваща западен близнак от двуетажна жилищна сграда, цялата със
застроена площ от 58 кв.м. По отношение на останалите 5/6 ид.ч. от сградата и
1/2 ид.ч. от дворното място към настоящия момент било висящо исково
производство по в.гр.дело №1897/2019 год. по описа на САС, ГК, 4 с-в, което
имало за предмет обявяването на нищожността на нотариален акт №66, т.І, дело
№60/2004 год., с който Т.С., К.Л.иГ.Л. прехвърлят имота на И.М.Т.. Исковата
молба била вписана по партидата на имота, като в това производство Х.Б.Х.
участвал като подпомагаща страна на своите праводатели И.М.Т. и Р.Я.Л.. През 2019 год. Х.Б.Х.
продал на К.М.Н. /взискател по процесното изпълнително дело/ спорните 5/6 ид.ч.
от сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място. Видно било от протокола за съдебна
спогодба от 13.06.1991 год. по гр.дело №979/1991 год. по описа на СРС, 7 с-в, че
имотът бил придобит от С.Л.иГ.Л. – наследодатели на жалбоподателите. От момента
на придобиване на недвижимия имот същият се владеел от жалбоподателя Н.Л. и
нейния съпруг К.Л./починал в хода на производството по висящото гр.дело/. След
смъртта на последния имотът се владеел от неговите наследници по закон – Д.К.Л.,
Н.Й.Л. и Г.К. К.. На
18.10.2019 год. в имота се явил частен съдебен изпълнител М.Б. и извършил въвод
във 5/6 ид.ч. от сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място на основание издаден
изпълнителен лист от 09.08.2019 год. по ч.гр.дело №29732/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 173 с-в, по който било образувано процесното изпълнително дело. При
извършване на въвода в имота било намерено трето лице Д.К.Л., която била
заявила, че тя лично, заедно с майка си Н.Л. и сестра си Г. К. упражняват владение
върху имота преди завеждане на делото по изпълнявания съдебен акт – заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. При извършване на въвода длъжникът не бил
намерен в имота, не били намерени и негови вещи. Следователно извършеният въвод
бил незаконосъобразен. Ето защо молят обжалваният въвод да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Взискателят К.М.Н. счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че с договор за замяна на
недвижими имоти, сключен в нотариална форма, придобила процесния имот на
06.12.2018 год. от Х.Х.. В т.V от нотариалния акт изрично било уговорено
владението да бъде предадено в деня на подписването на акта. Въпреки това
длъжникът не й предал владението, поради което се снабдила със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.Видно било от протокола за
предаване на владение длъжникът по издадения изпълнителен лист бил заварен в
имота. По-късно дошла и Д.Л., поради което в протокола не било отбелязано, че
последната е заварена в имота. При издаването на полицейски патрул длъжникът
предал доброволно ключовете за входните врати към имота /дворната врата и
вратата на жилищната сграда/. След това ключар подменил патроните на бравите,
като съдебният изпълнител предал по 1 бр. ключ от всяка врата на взискателката
и на Д.Л.. Взискателката била въведена във владение само в 5/6 ид.ч. от
сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място. Другите идеални части се владеели от
жалбоподателите. Следователно не бил извършен въвод във владение в имота на
жалбоподателите /такива твърдения липсвали и в жалбата/ и действията на частния
съдебен изпълнител били законосъобразни. В случая не била налице хипотезата по
чл. 435, ал. 5 ГПК за обжалване от страна на третите лица на действията на частния
съдебен изпълнител – не било установено, че към деня на въвода процесният
недвижим имот е бил във владение на жалбоподателите. В случая извършването на
въвода било допустимо, тъй като длъжникът бил заварен в имота, т.е. бил във
владение на имота към момента на въвода. Действително според приложената
нотариална покана длъжникът бил поискал да му бъдат предадени ключовете за
неговата идеална част от имота от лицето Т. С.С.. Това се било случило, тъй
като взискателката била наела процесния имот с договор за наем от 21.06.2017
год., който имал достоверна дата, тъй като бил нотариално заверен. Т.е. към
посочената дата длъжникът бил владял имота.
Длъжникът Х.Б.Х. счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че получил покана за доброволно
изпълнение по процесното изпълнително дело. Бил уведомен, че на 18.10.2019 год.
ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез извършването на въвод във
владение. На посочената дата в имота пристигнали помощник частен съдебен
изпълнител, взискателката и неин пълномощник, като длъжникът предал владението
на 5/6 ид.ч. от имота. Жалбоподателите не били трети лица, намерени в имота, а
имали качеството на съсобствениц Те владеели 1/6 ид.ч. от имота, а не целия
имот. Сочи, че владеел имота от 2017 год., когато въз основа на нотариална
покана до Т.С. получил ключове за него, след което го отдал под наем на
взискателката по делото с договор за наем от 2017 год.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално неоснователна.
Въводът във владение бил извършен по отношение на 5/6 ид.ч. от сградата и 1/2
ид.ч. от дворното място, като в случая принудителни действия и отстраняване от
процесния имот не били извършени спрямо трето лице. Напротив на Д.К.Л. били
предоставени 2 бр. ключове за имота срещу подпис. Жалбоподателите – собственици
на 1/6 ид.ч. от сградата, не били заявили при извършване на въвода от кога
владеят имота, а единствено били посочили, че са собственици. В случая не била приложима разпоредбата на
чл. 523 ГПК, тъй като въводът във владение бил извършен не срещу трето лице, а
срещу длъжника и срещу неговата част от имота. Принудителното изпълнение било
извършено само в рамките на изпълнителното основание.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на
частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело №20198380404226 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.,
с рег.№838 на КЧСИ, е било образувано по молба от 03.09.2019 год. на взискателя
К.М.Н. по изпълнителен лист от 09.08.2019 год., издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№29732/2019 год. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, срещу длъжника Х.Б.Х. за
предаване на владението на процесния недвижим имот: 5/6 ид.ч. от жилищна сграда
– еднофамилна, представляваща западния близнак от двуетажна жилищна сграда –
близнак с идентификатор 68134.1937.536.3, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху двата поземлени имота, в
които са построени двата близнака, представляващи имот с идентификатор 68134.1937.536
и имот с идентификатор 68134.1937.535.
На 11.09.2019 год. на длъжника била връчена покана за
доброволно изпълнение, с която същият бил уведомен и за това, че на 18.10.2019
год. ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез въвод във владение.
Видно е от съставения на 18.10.2019 год. протокол, че
частният съдебен изпълнител е извършил въвода в 5/6 ид.ч. от процесната сграда
и 1/2 ид.ч. от дворното място, в присъствието на длъжника Х.Х. – заварен в
имота, К.Н. – взискател. Удостоверено е, че са били предадени по 1 бр. ключове
за входната врата на двора и входната врата на жилището на взискателя и на Д.К.Л.
– собственик на 1/6 ид.ч. от имота.
Установено е въз основа на представените от
жалбоподателите нотариални актове, че К.С.Л.,Г.Г. Л. и Т.С.С. продали през 2004
год. на И.М.Т. процесната сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което
е построена /нотариален акт №66, т.І, рег.№1029, дело №60/2004 год. на нотариус
И.И., с рег.№384 на НК/. Впоследствие –
през 2006 год., И.М.Т. и Р.А.Т.продали този имот на Х.Б.Х..
С решение от 27.04.2010 год., постановено по гр.дело
№16471/2008 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, за което не се спори, че е влязло
в сила, е обявен за нищожен по предявения от Т.С.С. срещу К.С.Л., И.М.Т.и Р.Я.Т.иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД договорът за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №66, т.І, рег.№1029, дело №60/2004
год. на нотариус И.И., с рег.№384 на НК по отношение на 1/6 ид.ч. от процесната
сграда и 1/12 ид.ч. от дворното място.
С решение от 22.11.2010 год., постановено по гр.дело
№16470/2008 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, което е влязло в сила на
28.12.2010 год., е било прието за установено по исковете на Н.Й.Л. срещу К.С.Л.,
И.М.Т., Р.А.Т., Т.С.С. иГ.Г. Л. по иск с правно основание чл. 23 СК /отм./, че
договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №66, т.І, рег.№1029,
дело №60/2004 год. на нотариус И.И., с рег.№384 на НК, е нищожен.
С решение от 11.01.2016 год., постановено по гр.дело
№13774/2014 год. по описа на СГС, І ГО, 20 с-в, което е влязло в сила на
13.12.2016 год., е било признато за установено по отношение на Х.Б.Х., че Т.С.С.
е собственик на 1/6 ид.ч. от процесната сграда на основание наследство, съдебна
спогодба-делба от 13.06.1991 год. и прогласена нищожност на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №66, т.І, рег.№1029, дело №60/2004
год. на нотариус И.И., с рег.№384 на НК, като са отхвърлени предявените от Т.С.С.
и К.С.Л. срещу Х.Б.Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
5/6 ид.ч. от процесната сграда.
С решение от 13.01.2018 год., постановено по гр.дело
№6363/2016 год. по описа на СГС, ГО, 2 с-в, с участието на трето лице-помагач
на страната на ответниците – Х.Б.Х., са отхвърлени предявените от Т.С.С. и К.С.Л.
срещу И.М.Т. и Р.А.Т.за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №66, т.І, рег.№1029, дело №60/2004
год. на нотариус И.И., с рег.№384 на НК, по отношение на 5/12 ид.ч. от дворното
място, предмет на договора /1/4 ид.ч. – търсена от К.Л.и 1/6 ид.ч. – търсена от
Т.С./. Срещу така постановения съдебен акт е била подадена въззивна жалба от
ищците, като в тази връзка е било образувано в.гр.дело №1897/2019 год. по описа
на САС, ГК, 4 с-в. С решение по посоченото дело от 07.01.2020 год. /за което
няма данни да е влязло в сила/ е бил потвърден първоинстанционният съдебен акт.
С нотариална покана, представена на 15.05.2017 год. на
нотариус С.Т., с рег.№065 на НК, Х.Б.Х. поканил Т.С.С. да му предаде ключовете за
процесния имот на 29.05.2017 год. в кантората на посочения нотариус, а при
неосигуряването на възможност да ползва съсобствения недвижим имот и
непредаването на ключовете за същия, да му заплати обезщетение за ползите, от
които го лишава за притежаваните от него 5/6 ид.ч. в размер на 1 000 лв.
месечно. Видно е от съставения на 29.05.2017 год. протокол от нотариус Т., че
представител на Т.С.С. е заявил, че процесният недвижим имот представлява
семейно жилище и е налице висящ спор по гр.дело №6363/2016 год. по описа на
СГС, по който Х.Х. е конституиран като трето лице-помагач на страната на
ответниците И.Т.и Р.Т., поради което и не следва да се плаща наем до
постановяването на съдебно решение.
Представен е и договор за наем от 21.06.2017 год.,
сключен за срок от 5 месеца, между Х.Б.Х., като наемодател и К.М.Н., като
наемател, с предмет 5/6 ид.ч. от процесната сграда.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Н.П.С., Р.Д.Л.и И. Р.Р., като преценката им дали
могат да бъдат източник за установяването на факти ще бъде осъществена от СГС при
формиране на правните изводи.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въводът във владение по чл. 522 ГПК е изпълнителен
способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на владението или
държането на недвижим имот, като той се изразява в действие на съдебния
изпълнител по отстраняването на длъжника от имота и фактическото му предаване
на взискателя. Предметът по изпълнението и страните по него се определят от
изпълнителния лист, който удостоверява изпълняемото право и страните по него.
Съдържанието на изпълнителния лист по отношение на страните предопределя
активната и пасивната легитимация в смисъл, че взискател може да бъде лицето,
посочено като кредитор, а длъжник – лицето, посочено като такъв по материалното
правоотношение. Затова поначало принудителното изпълнение по въвод във владение
по чл. 522 ГПК може да се извърши, когато недвижимия имот се намира във
владение на длъжника.
Когато при пристъпване на изпълнение по въвод във
владение съдебният изпълнител намери в имота трето лице, неговото правно
положение и средство за защита са поставени в зависимост от това кога е
установило фактическа власт, на какво правно основание и дали притежава
противопоставими на взискателя права. Според разясненията, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2015 год.,
ОСГТК, ако владението на имота е придобито след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение, разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК позволява
въводът да се извърши срещу третото лице, защото законът предполага, че то е
придобило владението от ответника при вече висящо исково производство, поради
което е обвързано от постановеното решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ако
третото лице заявява права върху имота, които изключват тези на взискателя
/извън хипотезата на чл. 523, ал. 1 ГПК/, е налице спор за материално право,
който подлежи на разрешаване по исков ред. В този случай средството за защита
на третото лице е искане за спиране на изпълнението и предявяване на иск, с
който да установи своите права – чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК.
Когато третото лице е придобило владението върху имота
преди предявяване на иска, решението по който е изпълнява, пред него стои
правната възможност да обжалва действията по въвод във владение на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 5 ГПК. Според разрешенията, дадени в горепосоченото
Тълкувателно решение, за уважаването на жалбата е достатъчно да се установи
само факта на владението и на придобиването му преди предявяване на иска, без да
е необходимо да се изследват евентуалните права на третото лице върху имота. Но
със защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 5 ГПК /така и в хипотезата на чл. 523, ал. 1 ГПК/ се ползва само трето за
изпълнението лице, чиято фактическа власт върху имота е основана на владение,
т.е. то има качеството на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Това следва
и от самата норма, според която при пропускане на срока за обжалване може да се
предяви владелчески иск.
Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл.
68, ал. 1 ЗС, определящо го като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на
разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие
характеризира – обективна, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и
субективна – намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият
елемент разграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС
представлява упражняването на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя.
В доказателствена тежест на жалбоподателя в
производството по чл. 435, ал. 5 ГПК е да установи, че владее имота преди
завеждане на делото, съдебният акт по който се изпълнява /в частност заповедта
за незабавно изпълнение/. В разглеждания случай настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателите са провели успешно доказване в тази насока. Този
извод следва от съвкупната преценка от събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.П.С., които
при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани
като ясни, житейски логични, убедителни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, а именно нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 03.11.2006 год., от който е видно, че длъжникът не е получил
владението на процесния имот /това се потвърждава и от направената върху посочения
акт бележка за издаване на изпълнителен лист за предаване на владението на
имота и липсата на данни за осъществено изпълнение въз основа на този
изпълнителен лист/, както и нотариална покана, отправена от длъжника до Т.С.С.,
с която същият е поискал да му бъдат предоставени ключове за процесния имот /като
липсват данни такива да са му били предадени; напротив Т.С. изрично е отказала
за заплаща обезщетение/наем на Х.Х. до приключването на спора по гр.дело №6363/2016
год. по описа на СГС, т.е. имплицитно е отказала и да му предаде ключове, като
същевременно няма спор между страните, че същата се легитимира като титуляр на
1/6 ид.ч. от процесната сграда/.
Показанията на свидетеля Р.Д.Л.не следва да бъдат ценени,
тъй като са неясни и неубедителни и в този смисъл не внасят съмнение в казаното
от свидетелката Н.П.С.. В тях липсва конкретна информация върху каква част от
процесния имот и през какъв точно период длъжникът е упражнявал фактическа
власт чрез К.М.Н. с оглед сключения между тях договор за наем от 21.06.2017
год. Отделен е въпросът, че предмет на този договор е идеална част от процесната
сграда. Регламентацията на наемния договор се съдържа в разпоредбите на чл.228
– чл. 239 ЗЗД. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му заплати
определена цена. Предмет на този договор са вещи, като кръгът на вещите, които
могат да бъдат отстъпвани в наемно ползване е твърде широк. Под наем могат да
бъдат давани всякакви вещи – движими и недвижими. Също така предмет на наемния
договор могат да бъдат и части от вещи – например стена от къща за реклама,
една стая и пр., но във всички случаи става дума за конкретно определени
помещения, т.е. за реални, конкретни части от една вещ, за да бъде възможно
ползването им. От тук следва, че договорът за наем е възможен само по отношение
на такива вещи, които могат да бъдат върнати след ползване, т.е. само по
отношение на индивидуално определени вещи. В този смисъл постигнато съглашение
за предоставянето под наем на идеална част от вещ е недействително поради
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че към момента на извършване на
обжалваното действие от частния съдебен изпълнител, достъп до недвижимия имот
действително е бил осигурен от Х.Х. – което се потвърждава и от показанията на
свидетеля И. Р.Р., които следва да бъдат кредитирани като ясни, убедителни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, не обуславя различен извод,
тъй като сам по себе си този факт не означава, че длъжникът го свои, още
повече, че на място в сградата и/или в дворното място не са били открити негови
вещи, а същевременно там е било заварено третото лице /жалбоподателката/ Д.К.Л..
Ето защо извършеният въвод във владение се явява
незаконосъобразен.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ извършения на 18.10.2019 год. от частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, по изпълнително дело №20198380404226, въвод във владение
на взискателя К.М.Н. в следния недвижим имот – 5/6 ид.ч. от жилищна
сграда – еднофамилна, представляваща западния близнак от двуетажна жилищна
сграда – близнак с идентификатор 68134.1937.536.3, ведно с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху двата поземлени
имота, в които са построени двата близнака, представляващи имот с идентификатор
68134.1937.536 и имот с идентификатор 68134.1937.535.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/