Р Е Ш Е Н И Е
№ 604
гр.Плевен, 8 Октомври
2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно
заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №340 по описа за 2018г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.19 ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) вр. с 200 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано по жалба от Н.А.Г.
*** против Заповед №18/20.02.2018г. на Началника на затвора Плевен, с която на
основание чл.15 ал.1 т.1, т.3 и т.4 и чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗИНЗС вр. с
чл.194 ал.1 и ал.2 т.2 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, считано от датата
на връчване на заповедта.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
издадена при неспазване на процедурата и в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че в заповедта не е посочено по какъв начин командирът на
отделението е установил понижената бдителност, което я прави немотивирана и
съставлява нарушение на правилата за форма и съдържание на акта. Счита се, че
не е извършено нарушението, за което е наказан. Твърди се, че не е намалявал по
какъвто и да е начин бдителността си по време на пост. Твърди се още, че по
време на проверката е бил извън помещението на вишката и обикалял периметъра.
Твърди се също, че от мястото на проверката, което е на метри под нивото на
вишката, е невъзможно да се наблюдава включен допълнителен нагревателен уред
във вишката. На следващо място се счита, че при налагане на наказанието са
допуснати нарушения на предвидените в Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и
налагане на дисциплинарните наказания, събирането и обработването на
информацията за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР
правила, които са свързани със задължителното изслушване на служителя. Твърди
се, е нарушено задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения
преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, което представлява
съществено нарушение на процедурата и основание за отмяна на оспорената
заповед. В заключение се моли заповедта да бъде отменена и да се присъдят
направените по делото разноски.
От ответника-Началникът на затвора Плевен не е
депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се
явява лично и с адв.Д.Д. *** с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания. Излага подробни съображения за отмяна на заповедта,
като счита, че същата е издадена при неспазване на процедурата и в нарушение на
материалния закон. Счита за недоказано твърдяното дисциплинарно нарушение. Моли
за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, представлява се от Д. В.-служител с юридическо образование, която счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки с
подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане
за присъждане на разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената Заповед №18/20.02.2018г. е
връчена лично на Г. на 20.02.2018г. срещу подпис, видно от отбелязването върху
разписката на самата заповед (л.26). Съгласно чл.211 от ЗМВР, приложим
съобразно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
може да се обжалва по реда на АПК. На 28.02.2018г. е подадена жалба от Г. по
административен ред пред Главния директор на ГДИН-София, който се е произнесъл
в 14-дневен срок от получаване на преписката (07.03.2018г.) със Заповед
№Л-1315/13.03.2018г., с която е отхвърлил жалбата. Заповедта е получена от Г.
на 20.03.2018г., видно от отбелязването върху нея (л.18), а жалбата срещу
първоначалния административен акт е подадена на 02.04.2018г. чрез
административния орган и заведена с вх.№Ж-202 от същата дата. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
видно от приложената на л.55 от делото заповед е, че Н.Г. към датата на
налагане на дисциплинарното наказание е заемал длъжността „Надзирател ІІ-ра
степен“ в затвора Плевен.
Дисциплинарното производство е
започнало във връзка с подадени докладни записки рег.№19/15.01.2018г. на инсп.В.
Л.-дежурен главен надзирател в затвора Плевен и рег.№21/15.01.2018г. на мл.експерт
М.И.-командир на отделение в затвора Плевен относно извършена на 12.01.2018г.
от 03.00часа до 03.40часа проверка на всички постови надзиратели за тяхната
бодрост и бдителност, при която е установено, че всички са били бодри и
бдителни с изключение на постовия на пост №3 мл.инспектор Н.Г.. Посочено е в
докладните записки, че в 03.10часа постови надзирател на пост №3 Г. не реагира
на подаден светлинен сигнал с присветване на лампата или да излезе на парапета
до поста, като по никакъв начин не показва с действията си, че е видял
пристигането и движението на проверяващите го.
С резолюция на Началника на затвора
Плевен е разпоредена проверка от началник група НОД Й. Р.. Във връзка с нея са събрани
докладни записки от Д. Г.-постови на пост №2, Г. Г.-присъствал при проверката
на постовите, И. А.-постови на централен пост, в които е посочено, че при
извършената проверка и подаден светлинен сигнал на пост №3 не е реагирано.
Даден е и Рапорт рег.№303/15.01.2018г. от Н.Г., в който е посочено, че когато в
03.16часа командирът на отделението е започнал проверка заедно с Г. Г., той е
бил навън на въздух извън постовата будка, като след подаденият светлинен
сигнал е отишъл до будката, за да включи лампата на поста, но тогава проверяващите са се обърнали и тръгнали към
пост №1. Посочено е още, че се е обадил на пост №1 да отвори голямата плъзгаща
врата в близост до пост №2, за да преминат проверяващите. Твърди се, че не е
заспивал на пост.
За извършената проверка от Й. Р. е изготвена докладна
записка рег.№26/18.01.2018г., в която е отразено, че около 03.00часа на
12.01.2018г. мл.експерт М.И. предприема проверка по постовете с цел завишаване
бдителността и бодростта на постовите заедно с мл.инспектор Г. Г., при която е
установено, че постовият на пост №3 Н.Г. не реагира на подадени светлинни
сигнали, като от светлината на оградното осветление и реотана на отоплителната
печка в поста се вижда, че постовият седи на стола в будката и не реагира.
Посочено е още, че тези действия са видни и от записа на системата за видео
наблюдение и контрол. Направен е извод, че постовият на пост №3 е отклонил
вниманието си, не е бодър и бдителен, с което е нарушил чл.313 ал.1 т.1 от
ППЗИНЗС.
Във връзка с горното е издадена
Заповед рег.№6/22.01.2018г. на Началника на затвора Плевен относно извършване
на проверка по получени предварителни данни за извършено нарушение на
служебната дисциплина от държавен служител на длъжност „надзирател“ в затвора
Плевен, с която е разпоредено изясняване на случая от комисия и изготвяне на
становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Н.Г.
е запознат със заповедта на 28.01.2018г. срещу подпис.
Изготвен е и Рапорт
вх.№В65/08.02.2018г. от мл.инспектор С. Т.-постови на пост №1, в който е
посочено, че на 12.01.2018г. около 03.00часа при наблюдение на района е видял
командира на отделение М.И. и Г. Г. да идват откъм пост №3 към плъзгащата се
метална врата, която той отворил и те преминали. Посочено е, че тогава му се
обадил по телефона Н.Г., който бил постови на пост №3 и го попитал „тия на
проверка ли минаха“, при което той му отговорил „идват към мен“ и затворил
телефона. Посочено е още, че след около 10минути Г. отново му позвънял и го
попитал „тия на теб светнаха ли ти“, на което той отговорил „не са, но съм
буден-отварям и затварям вратата“.
За извършената проверка, от
назначената комисия е изготвена Обобщена справка вх.№В1006/13.02.2018г. до
Началника на затвора Плевен, в която е отразено, че от събраните доказателства
е видно, че на 12.01.2018г. около 03.10часа вследствие на понижена бдителност
постовият на пост №3 младши инспектор Н.Г. не отреагира на проверката от страна
на проверяващия мл.експерт М.И., съгласно установения ред, поради което е
нарушил чл.313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС. Направено е предложение Н.Г. да бъде
наказан по чл.201 ал.1 т.2 от ЗМВР – забрана за повишаване в длъжност за срок
от една година. Със съдържанието на обобщената справка и приложенията към нея Г.
е запознат на 13.02.2018г. срещу подпис. Върху справката е поставена резолюция
„За заповед съгласно чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР“ от началника на затвора Плевен с
дата 13.02.2018г.
Със Заповед №18/20.02.2018г. на Началника на затвора
Плевен, на основание чл.15 ал.1 т.1, т.3 и т.4 и чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗИНЗС
вр. с чл.194 ал.1 и ал.2 т.2 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, на младши инспектор Н.Г.
е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, считано
от датата на връчване на заповедта. Посочено е в нея, позовавайки се на
изнесеното в докладните записки на В. Л. и М.И., и изготвената обобщена справка,
че по безспорен начин се установява нарушение на служебната дисциплина
извършено от Н.Г., изразяващо се в това, че на 12.01.2018г. в 03.10часа като
постови на пост №3 не отреагира на проверката отстрана на проверяващия го
мл.експерт М.И., с което е нарушил чл.313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС, като е понижил
своята бдителност.
Именно тази заповед е предмет на
настоящето производство.
Установява се още, че по жалба на Г.
по административен ред срещу заповедта, от ВПД Главен директор на ГДИН е
издадена Заповед №Л-1315/13.03.2018г., с която е прието, че от събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че с действията си постовият на
пост №3 Н.Г. е нарушил разпоредбите на чл.313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС, като не е
реагирал на светлинен сигнал. Прието е, че е налице извършено дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в понижаване на бдителността, поради което правилно е
наложено дисциплинарното наказание.
От фактическа страна по делото се установява, а и не
се спори между страните, че за времето от 08.00часа на 11.01.2018г. до
08.00часа на 12.01.2018г. младши инспектор Н.Г. е назначен в наряд като постови
на пост №3 и пост №7, като от 24.00часа до 04.00часа застъпва на пост №3 –
постова кула на външна ограда около жилищният корпус на затвора.
По делото като свидетели са разпитани надзирател С. Т.,
който в момента на проверката е бил постови на пост №1 и командир на отделение М.И.,
който е извършил проверката за бдителност и бодрост. Свидетелят Т. заявява, че
в нощта между 11.01.2018г. и 12.01.2018г. е провел два разговора с постовия на
пост №3 Н.Г., като първият е бил дали минават на проверка, а вторият дали са му
светнали с фенерчето при проверката. Заявява също, че за извършената му
проверка не са му присветвали с фенерче, тъй като той е бил отреагирал и се е
изправил, което на светлината се вижда. Според свидетеля, от мястото и начина
на проверка е възможно да се вижда какво прави постовия във вишката, тъй като
помещението не е светло, но оградните лампи го осветяват.
Свидетелят И. заявява, че при извършената проверка
постовият на пост №3 не е реагирал по никакъв начин на светлинния сигнал, който
е подал три или четири пъти. Твърди, че на светлината на отоплителния уред е
видял, че постовият е вътре, но не реагира на сигнала. Сочи, че принципно не е
задължителен светлинният сигнал, като ако постовият е излязъл навън и се вижда,
или реагира със светване на лампата в помещението, не подава светлинен сигнал. Свидетелят
заявява, че когато е подал светлинния сигнал постовият не е бил с гръб към
него, а е бил седнал на стола в полулегнало положение. Твърди също, че тъй като
вишката е остъклена от всички страни има добра видимост и е възможно да се види
дали е вътре във вишката или навън.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на оспорващия представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.
Съгласно чл.15
ал.1 т.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора организира, ръководи, планира,
контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и
командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл.30
ал.2 т.1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл.197
ал.1 т.1-3
от ЗМВР и по чл.188
т.1 и т.2
от Кодекса на труда. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно
наказание по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, а именно „порицание“, поради което
заповедта е издадена от компетентен орган-Началникът на затвора Плевен, към
който затвор Н.Г. към датата на налагане на дисциплинарното наказание е заемал
длъжността „Надзирател ІІ-ра степен“.
Съгласно чл.19
ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители, които пряко осъществяват дейности по
изпълнение на наказанията се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството
на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.
При издаването на оспорената заповед
е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР (специалния
нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, включително фактическо и правно основание. В заповедта
не се описват конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната
дисциплина е установено в докладна записка рег.№19/15.01.2018г., докладна
записка рег.№21/15.01.2018г. и обобщена справка рег.№1006/13.02.2018г., поради
което съдът счита, че административният орган се позовава и на всички факти,
обстоятелства и доказателства установени и посочени в тези документи-времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено вмененото дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в нарушение на чл.313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС - понижаване на бдителността като постови на
пост №3 в 03.10часа на 12.01.2018г. когато не отреагира на подаден светлинен
сигнал от проверяващия го командир на отделение. В подкрепа на този извод е и
възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да
се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР
№16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е неоснователно възражението, че
процесната заповед е немотивирана по отношение начина на извършване на вмененото
нарушение.
Спазени са и сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР за
налагане на наказанието-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на Г. е „открито” на 13.02.2018г., на която дата
дисциплинарно-наказващият орган е поставил резолюция върху обобщената справка
рег.№В1006/13.02.2018г. Именно справката за резултата от проверката е
документът съдържащ ясно данни относно извършено от Н.Г. деяние. Последното е
извършено на 12.01.2018г., а процесната заповед е издадена на 20.02.2018г. Т.е.
в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок
от извършването му.
По отношение спазване на
административно-производствените правила съдът съобрази следното:
Според чл.208 от ЗМВР при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „порицание”
дисциплинарното производство може да
започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното
производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В
конкретния случай дисциплинарното производство е започнало във връзка с докладна
записка рег.№19/15.01.2018г. и докладна записка рег.№21/15.01.2018г. относно
това, че на 12.01.2018г. в 03.10часа постови надзирател на пост №3 Н.Г. не
реагира на подаден светлинен сигнал. По повод последните е разпоредена
проверка, за резултатите от която е изготвена докладна записка
рег.№26/18.01.2018г., в която е отразено, че постовият на пост №3 Н.Г. не
реагира на подадени светлинни сигнали и е отклонил вниманието си, не е бодър и
бдителен, с което е нарушил чл.313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС. Във връзка с това, със
заповед на началника на затвора е разпоредена проверка, за резултатите от която
е изготвена обобщена справка рег.№1006/13.02.2018г., която съдържа заключение за установените факти и
констатирани нарушения, с която служителят е бил запознат на 13.02.2018г.
По делото, обаче, не са представени доказателства,
нито се твърди да има изготвена и връчена писмена покана, в съответствие с
чл.206 от ЗМВР и дадени писмени обяснения, или служителят да е бил изслушан
непосредствено преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.206 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Смисълът
на посочената разпоредба е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. Това задължение е доразвито в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията и
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, издадена от Министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.34 от
12.05.2015г., където изрично в чл.23 е посочено, че след постъпване на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител
дисциплинарнонаказващият орган задължително извършва действията по чл.206
ал.1 – 4
от ЗМВР, а в чл.26 е прието, че дисциплинарнонаказващият орган не е длъжен
да изслуша държавния служител, извършил нарушението, само ако той е дал писмени
обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Целта
на изслушването и на приемането на обясненията от
дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал.1 от ЗМВР
е да даде възможност за "последна дума" на служителя и да му осигури
възможност да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на
дисциплинарното производството обстоятелства и направените изводи за
съставомерност на нарушенията. Посочените разпоредби са императивни и
неспазването им лишава дисциплинарно наказаното лице от възможността адекватно да реализира защитата си, респ.
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
За пълнота следва да се посочи, че такова задължение
съществува за дисциплинарнонаказващият орган и според Правилата за дисциплината
и дисциплинарната практика в ГДИН и ГДО и териториалните им служби/звена към
министъра на правосъдието, а именно т.9 и т.9.1 от същите, приложени на л.74-80
от делото.
В становището на л.51-52 от делото процесуалният представител на ответника твърди, че обяснения по чл.206 ал.1 от ЗМВР са представени от Г. под формата на рапорт рег.№303/15.01.2018г. (л.41). В тази връзка следва да се има предвид, че за да се приеме дадено писменото сведение (в конкретния случай рапорт) за писмено обяснение по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, е необходимо същото да е депозирано от дееца в рамките на инициираното дисциплинарно производство, след запознаване с констатациите от служебната проверка и във връзка с тези констатации. Това е така, защото провеждането му не е самоцелно, а същото е свързано с обезпечаване възможността на лицето да изрази своето становище конкретно по установените в хода на служебната проверка факти, в т.ч. дали обективираното от него поведение съставлява дисциплинарно нарушение и правилна ли е предложената от проверяващата комисия правна квалификация. В конкретния случай рапорта е даден още в хода на извършената първоначална проверка, дори преди издаване на заповедта за назначаване на комисия, която да извърши проверка по случая. След запознавана на Г. с обобщената справка рег.№В1006/13.02.2018г. и преди налагане на дисциплинарното наказание последният не е изслушван, нито е давал писмени обяснения по реда на чл.206 ал.1 от ЗМВР, поради което процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е опорочена. След като крайната оценка на фактите и обстоятелствата по нарушението и изводът за противоправност на деянието са изложени в обобщената справка, след нейното изготвяне дисциплинарнонаказващият орган е следвало да извърши изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения / в този смисъл решение №10225/03.10.2016г. по адм.д.№8693/2015г., решение №4607/24.04.2015г. по адм.д.№ 8460/2014г., решение № 6396/30.05.2016г. по адм.д.№6675/2015г., решение №30/04.01.2016г. по адм.д.№ 15570/2014г., всички на ВАС/. Констатираното обосновава извод за нарушено право на защита на дисциплинарно наказаното лице, респективно
за издаване на атакуваната заповед при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно
основание за отмяна на същата като незаконосъобразна.
Следва да се посочи още, че е
допуснато нарушение и на чл.206 ал.2 от ЗМВР. В съдържанието на оспорената
заповед липсва преценка за наличието или липсата на настъпили от нарушението последици /по вид и тежест/,
формата на вината на служителя и цялостното му поведение по време на служба. Не
са изложени мотиви защо е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
максималния по закон срок от една година, като съдът не може да замести органа
при първоначалната преценка за вида и размера на наказанието. Нарушаването на чл. 206, ал.2
от ЗМВР е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта /в този смисъл решение № 1136/03.02.2016г. по адм.д. №8032/2015г.,
решение№ 10943/19.10.2016г. по адм.д. №8444/2015г., решение№ 3777/28.03.2017г.
по адм.д.№ 2053/2016г., всички на ВАС/.
Относно съответствието на заповедта с материалния
закон, съдът съобрази следното:
Дисциплинарната отговорност се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
наказания. Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична.
Дисциплинарното наказание е наложено на Г. за това, че
е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
служебните задължения, а именно нарушил разпоредбата на чл.313 ал.1 т.1 от
ППЗИНЗС като понижил своята бдителност на 12.01.2018г. в 03.10часа - като
постови на пост №3 не е отреагирал на проверката отстрана на проверяващият го
командир на отделение. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
чл.194 ал.2 т.2 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР.
Съгласно чл. 313 ал.1 т.1 от ППЗИНЗС,
на постовия надзирател се забранява да спи, да се храни извън регламентираното
за това време, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да
отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава
бдителността си по какъвто и да е начин.
Според
настоящият състав от събраните по делото
доказателства не се установява безспорно, че Г. е извършил дисциплинарното
нарушение, за което е наказан. В случая са налице единствено твърдения, че не е
реагирал на подаден светлинен сигнал, но от
доказателствата по делото не се установява, колко е била продължителността на
това подаване, съответно колко точно време не е реагирано на него, за да се
приеме, че действително е налице понижаване на бдителността. В подкрепа на
последното е и установеното от свидетелските показания, че почти веднага след
проверката на неговия пост Г. е позвънял по телефона на дежурния на пост №1 св.Т..
Т.е. е възможно ако сигналът е бил краткотраен да не е бил възприет поради
извършено наблюдение в друга посока. В този смисъл следва да се има предвид и
че в случая е подаден единствено светлинен сигнал, без да е извършено
позвъняване на наличния в поста вътрешен телефон, както и не са предприемани
действия да се установят причините за намаляване на бдителността, видно от свидетелските показания. В тази връзка
следва да се посочи, че нормата на чл. 333 ал.1 от ППЗИНЗС определя, че при откриване на
недостатъци в организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба
проверяващият взема мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това -
уведомява началника. В конкретния случай проверяващият е командир на отделение
и постовият му е подчинен, поради което е следвало да вземе мерки за
отстраняване на констатираното. Това е така, тъй като се касае за дейност по
охрана на затвор, която е високо рискова и в случай, че се установи, че някой от постовите надзиратели не изпълнява
служебните си задължения следва да се предприемат незабавно действия за
установяване на причините довели до понижаване на бдителността и тяхното
отстраняване. Това не е сторено, като Г. е наказан за нарушение на служебната
дисциплина – не е реагирал на светлинен сигнал подаден от проверяващия, без да
бъдат събрани безспорни доказателства за понижена бдителност и да бъдат
установени причините за това. Ето защо съдът намира, че при издаване на
процесната заповед не е съобразен и материалния закон.
Заповедта
е издадена и при несъответствие с целта на закона, доколкото целта на
регламентираните в ЗМВР и ЗИНЗС разпоредби, касаещи дисциплинарната отговорност
на служителите, е реализиране на същата само при наличие на допуснато
дисциплинарно нарушение, установено при стриктно съблюдаване на административно-производствените
правила за провеждане на дисциплинарното производство, гарантиращи правото на
защита на нарушителя.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото и своевременно направено искане
за присъждане на разноски, следва ГДИН (юридическото лице, към което е затвора
Плевен) да бъде осъдено да заплати на Н.Г. направените по делото разноски в
размер на 520лева, представляващи 10лева внесена дължима държавна такса за
образуване на делото, 10лева внесен депозит за свидетел и 500лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за
правна защита и съдействие на л.49 от делото.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. второ от АПК, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №18/20.02.2018г. на Началника на
затвора Плевен, с която на основание чл.15 ал.1 т.1, т.3 и т.4 и чл.19 ал.1 т.1
и ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.194 ал.1 и ал.2 т.2 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, на
младши инспектор Н.А.Г.-надзирател ІІ-ра степен в затвора Плевен е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, считано от датата
на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
–София да заплати на Н.А.Г. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски
в размер на 520лева (петстотин и двадесет лева).
Решението може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: