Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66 от 10.04.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 10 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна
жалба от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище *** (РД София) към Главна дирекция
„Контрол на пазара” (ГДКП) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез
адвокат А.К., срещу Решение № 247/04.11.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 575/2022 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) №
К-0052701/09.08.2019 г. С посоченото наказателно постановление на „Х.К.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, са наложени имуществена санкция в размер на 600 лева на основание
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) и имуществена санкция в размер на 600 лева
на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от същия закон. В жалбата са изложени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Директорът на РД
София към ГДКП при КЗП не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх.
№ 562/03.02.2023 г. адвокат А.К. поддържа жалбата и прави възражения за
прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение.
„Х.К.Б.” ЕООД не се
представлява в съдебното заседание по делото. Постъпило е становище с вх. №
1223/21.03.2023 г. по описа на съда от Адвокатско съдружие
„Юстиция”, упълномощено
да представлява дружеството, чрез адвокат В.С, с което касационната
жалба се оспорва като неоснователна и се претендира присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство съгласно
представения списък на разноските.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на „Х.К.Б.” ЕООД е ангажирана за това, че на 04.08.2018 г., в качеството на регистриран туроператор, е извършило нарушение на чл. 82, ал. 1 от ЗТ – преди да сключи договор за туристически пакет с Д.Д. за пътуване до Албания за периода от 17.08.2018 г. до 25.08.2018 г. не ѝ е предоставило стандартен формуляр за представяне на информация съгласно приложение № 2, както и нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗТ – сключеният с Димитрова договор не съдържа част от задължителната информация съгласно посочената разпоредба. Нарушенията са установени при проверка на 30.05.2019 г. в офиса на дружество в гр. София, както и на представените от същото на 05.06.2019 г. документи. Срещу „Х.К.Б.” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К-0052701/17.06.2019 г. за нарушения по чл. 82, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от ЗТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения не са доказани, и е отменил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените в жалбата касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
В хода
на касационното производство е изтекла абсолютна давност за административнонаказателно
преследване на основание чл.
81, ал. 3 във вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс (НК) във
вр. с чл.
11 от ЗАНН. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата
част на НК, доколкото в ЗАНН не
се предвижда друго. Предвид липсата
на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение
уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК (вж. Тълкувателно
постановление
№ 1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д.
№ 1/2014
г.).
С
изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко
административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1,
т. 2
от НК във вр.
с чл. 11 от ЗАНН. Последиците ѝ са както
процесуални, така и материалноправни – погасява се преследването на нарушителя
и се препятства санкционирането му. Продължителността на давността за административните
нарушения съгласно чл. 80, ал. 1,
т. 5
от НК
(изм., ДВ, бр. 26
от 2010 г.) във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три
години. Според чл. 80, ал. 3
от НК във вр.
с чл. 11 от ЗАНН срокът ѝ тече от довършването им.
Съгласно чл. 81, ал. 3
от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН независимо
от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното
преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора този по чл. 80, ал. 1,
т. 5
от НК във вр.
с чл. 11 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е издадено за
нарушения, извършени на 04.08.2018
г. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за
административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН. При начален
момент 04.08.2018 г. срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН – четири години и шест месеца, е изтекъл на 04.02.2023 г. От
тази дата занапред е изключена възможността на държавата да преследва
административнонаказателно „Х.К.Б.” ЕООД за извършените
от него на 04.08.2018 г. нарушения по чл. 82, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от ЗТ.
Давността се прилага служебно.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК във вр. c чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН КЗП следва да бъде осъдена да заплати
на „Х.К.Б.” ЕООД направените от същото разноски
за адвокатско възнаграждение в касационното производството в размер на 400
лева. Възражението за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН
и чл.
143, ал. 3 от АПК във
вр. с чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/04.11.2022
г., постановено по
АНД № 575/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите
да заплати на „Х.К.Б.” ЕООД, с
ЕИК *********, сумата в размер на
400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.