Решение по дело №93/2018 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 136
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20187130700093
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. Ловеч, 07.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №93 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. с чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/  

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№842/12.03.2018 г. подадена от Й.С.Н. ***, съдебен адрес *** пл. „Тодор Кирков“ № 1, К-с Драката, вх.Б, ет.1, ап.4 адв. С.Л., против Заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. издадена от Изпълнителен директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено от 23.02.2018 г. поради „съкращаване на длъжността”

Оспорващият моли съда да отмени обжалваната заповед като немотивирана и незаконосъобразна. Навежда доводи, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните изисквания и липса на мотиви. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответната страна, Изпълнителен директор на ИАРА, редовно призован, се представлява от ю.к. Ч., оспорва жалбата. Претендира възстановяване на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За да се приеме, че условията на  чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, посочен като правно основание за издаване на обжалваната заповед, са изпълнени, следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната, като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика /чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията/ или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

Със Заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. Изпълнителният директор на ИАРА е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, заемал длъжността Главен инспектор Рибарство и контрол с място на работа Отдел Рибарство и контрол – Централен Дунав гр.Русе, ГДРК, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността /лист 23 от делото/.

Със Заповед № РД-121/23.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е направена промяна в длъжностното разписание на ИАРА, като по т.І длъжността Главен инспектор „Рибарство и контрол“, 1 щатна бройка по служебно правоотношение в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към ГДРК, е трансформирана в длъжност Главен инспектор „Рибарство и контрол“, 1 щатна бройка по служебно правоотношение в сектор „Рибарство и контрол“ – гр.Бургас, отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – гр.Бургас към ГДРК. От съдържанието на заповедта е видно, че няма изрично волеизявление на органа по назначаване за съкращаване на щата – премахване на длъжността от щатното разписание като наименование и система от функции, а се извършва промяна само на един елемент от служебното правоотношение – мястото на изпълнение на работата, и намаляване на броя служители на тази длъжност в същия отдел от 17 на 16.

С изрично утвърденото на 23.02.2018 г. щатно разписание реално е намален с 1 бр. щатът за длъжността Главен инспектор „Рибарство и контрол“ в отдел гр.Русе. Длъжността наистина не е премахната като система от функции в рамките на цялата Главна дирекция "Рибарство и контрол", реално не е извършена и трансформация, тъй като „трансформация“ означава промяна от една длъжност по КДА в друга такава. В случая длъжността и след трансформацията е останала същата - Главен инспектор „Рибарство и контрол“, просто мястото на изпълнение на работата е преместено от едно териториално звено, в друго.

Предмет на проверка в това производство не е Заповед № РД-121/23.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, за която няма данни по делото да е обжалвана и отменена като незаконосъобразна, поради което същата се явява влязъл в сила акт на органа по назначаването и съдът е обвързан от правните й последици. Налице е и утвърдено от материално компетентния административен орган длъжностно разписание, в което са намалени от 17 на 16 щатните бройки за длъжността Главен инспектор РК в отдела гр.Русе. Издаването на Заповед № РД-121/23.02.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАРА не е предпоставка за законосъобразно съкращаване на длъжността. Достатъчно е издаването на Заповед № РД-122/23.02.2018 г. /лист 51/ и изричното писмено волеизявление за утвърждаване на новото длъжностно разписание от страна на материално  компетентния орган, обективирано върху самото длъжностно разписание с име, длъжност, подпис, дата и щемпел. Заповедта представлява реално изложение на съображенията по целесъобразност за утвърждаване на новото длъжностно разписание. Няма данни по делото тази заповед да е отменена като незаконосъобразна.

Съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител, не е задължителен елемент от служебното правоотношение на служителя. Но с включването на мястото за изпълнение на длъжността Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе в заповедта за преназначаване на жалбоподателя от 12.05.2015 г. /лист 90 от делото/, за конкретното служебно правоотношение то е станало задължителен елемент.

При реално намаляването на числеността на щатните бройки за длъжност Главен инспектор РК в Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе, изрично посочен в заповедта за преназначаване като място на изпълнение на работата, настоящият състав счита, че безспорно е налице съкращаване на щата. Трябва да се отбележи съществената разлика между място на работа и работно място. В първия случай това е мястото на изпълнение на работата – отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе, а работното място това е конкретното място в пространството, където се изпълняват работните функции, а в случая това е гр.Ловеч.

Доколкото ЗДСл и в Устройствения правилник на ИАРА няма задължение за органа по назначаване да предложи на служителите, чиято длъжност е съкратена, заемането на незаета друга такава в друго териториално звено, ирелевантни за правилното решаване на спора е наличието на сходни или идентични функции, задължения и изисквания, установени при сравняването на длъжностните характеристики на заеманата от Н. длъжност и свободните такива в останалите териториални звена/отдели на ГДРК. Наличието на такива длъжности не касае извършеното реално съкращаване на длъжността в Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе.

Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност при извършването на преценка броя на колко и кои длъжности да намали, кога да разкрие нова длъжност, и дори дали да разкрие същата по вид длъжност след определен период от време в същия отдел.

От представеното по делото щатно разписание, утвърдено на 26.01.2018 г. /лист 33 и следващи/ е видно, че в отдел РК гр.Русе сая съществували 17 щатни бройки на длъжността Главен инспектор РК, експертно ниво 5, а в отдел РК гр.Бургас – 3 щатни бройки от същата длъжност /лист 34 и 35/. От длъжностното разписание, утвърдено на 23.02.2018 г., след издаване на Заповед № РД-122/23.02.2018 г. на ИД на ИАРА /лист 51, 52 и сл./ е видно, че в отдел РК гр.Бургас, сектор РК, са предвидени вече 4 щатни бройки за тази длъжност, с експертно ниво 5 /лист 54/, а в отдел РК гр.Русе са предвидени 16 щ. бр. на длъжността Главен инспектор РК, експертно ниво 5.

От анализа на поименното щатно разписание се установява, че щатът действително е съкратен, като преди и след съкращаването в отдела в гр.Русе не е имало незаети щатни бройки не само за Главен инспектор РК, но и никакви други незаети щатни бройки /лист 41 и лист 61/.

Безспорно е доказано по делото, и от представените длъжностни и поименни щатни разписания, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена, тъй като с утвърждаването на щатното разписание от 23.02.2018 г. броя щатове за Главен инспектор РК в Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе е намален от 17 на 16. Няма данни към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в отдела да са съществували незаети щатни бройки за длъжности, идентични като наименование или система от функции със заеманата от него. Включването месец или два по-късно на нови длъжностни в щатното разписание на същия отдел, които изпълняват част от функциите на съкратената по-рано длъжност, не отменя с обратна сила правните последици от предхождащото съкращаване на щата.

Твърденията, че длъжността "главен инспектор" е идентична като система от функции с длъжностите "главен специалист РК“ и „специалист РК", поради което длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, е неоснователно.

Въпреки, че част от функциите, задълженията и изискванията за длъжността, заемана от жалбоподателя към датата на издаване на оспорваната заповед, са включени в характеристиката за длъжностите "главен специалист РК“ и „специалист РК", съществуващи в новото длъжностно разписание като част от отдела, тези две длъжности са със спомагателни функции, с различни длъжностни и експертни нива / длъжностно ниво 11 и експертно ниво 1 за първата длъжност и длъжностно ниво 13 и експертно ниво 3 за втората/, като освен това се заемат по трудово, а не по служебно правоотношение.

Длъжността на жалбоподателя е с аналитични и/или контролни функции, длъжностно ниво 9, с експертно ниво 5.

Освен разликата в нивата е налице разлика и във функциите и задълженията на посочените длъжности, които са регламентирани в нормите на чл. 7, ал. 6 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от НКДА.

Обстоятелството, че част от функциите и задълженията на длъжността "главен инспектор РК" се установяват в длъжностите "Главен специалист РК" и „Специалист РК“ се дължи на нормативно установените изисквания към всяка една от позициите и не води до идентичност на длъжностите, които са с различни нива и различни функции и задължения.

Касае се за различни нормативно определени позиции съгласно НПКДА. Колкото до възможното вменяване на част от функциите на длъжността "главен инспектор" за изпълнение от други длъжности, това като дейност по оптимизация на държавната администрация е следствие от преценка на административния орган по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Изводът е, че длъжността, заемана от жалбоподателя Н., не съществува като функционално единство към датата на издаване на процесната заповед.

От Длъжностно разписание, утвърдено на 23.05.2018 г. /лист 204 и сл./ се установява, че и към този последващ момент броят предвидени длъжности Главен инспектор РК в отдел РК гр.Русе е 16 и няма незаети такива.

В настоящия случай съкращаването на длъжността е извършено чрез утвърждаване на щатно разписание, в което е намален броят на щатните бройки за длъжността "Главен инспектор РК“ в отдел РК гр.Русе. Без значение е фактът, че са увеличени щатните бройки за друг отдел /териториално звено/– този в гр.Бургас.

По арг. от чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗДСл, мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител, не е задължителен реквизит на заповедта за назначаване. Т. е., ако заповедта за преназначаване на жалбоподателя не посочваше изрично административното звено и населеното място за изпълнение на възложената му работа /гр.Русе/, намаляването на щатната численост на отдела в гр.Русе нямаше да има отражение върху неговото лично служебно правоотношение. Видно обаче от съдържанието на Заповед № ЧР-135/12.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която жалбоподателят е преназначен на процесната длъжност, в нея е посочено конкретното звено, в което жалбоподателят заема длъжността "Главен инспектор РК", и това е отделът в гр.Русе. С включването на мястото на работа в заповедта, то е станало елемент от длъжността като нормативно определена позиция (в този смисъл Решение № 3777 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2013 г., V о., Решение № 5264 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2013 г., V о. и Решение № 6835 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2012 г., V о.).

На следващо място, длъжностните разписания на ИАРА в сила както преди датата на съкращаване на длъжността, към датата на съкращаване и представените по делото следващи длъжностни разписания, не предвиждат общ брой за длъжността "Главен инспектор РК" във всички отдели, а определят изрично поотделно числеността на щатните бройки за всяко териториално звено/отдел. Длъжностната характеристика на жалбоподателя не касае длъжността "Главен инспектор РК" в ГДРК, а в конкретна служба чрез посочване на наименованието на отдела „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ и на областния център, където се намира седалището на отдела – гр.Русе. Това ясно се вижда от органограмата в т. ІІ от длъжностната характеристика на жалбоподателя, в която е визуализирано мястото на длъжността му в структурата на Отдел РК – Централен Дунав гр.Русе /лист 66 от делото/.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност чрез намаление на щатните бройки с една щатна бройка с място на работа в отдела в гр.Русе. Т. е. налице е фактическото основание за издаване на заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Органът по назначаването не е длъжен да посочи мотиви защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращаването на една бройка с място на работа именно в това териториално звено, защо е съкратена длъжността точно на жалбоподателя при положение, че на същата длъжност е имало назначени общо 17 лица, и дали това ще доведе до оптимизиране на дейността на Главна дирекция "РК".

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 15 и т. 16 от Устройствен правилник на ИАРА орган. Заповедта е в писмена форма и съдържа посочените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. Спазени са и административно-производствените правила при нейното издаване. Изрично е посочено обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, тъй като в заповедта не е отправено едномесечното предизвестие. Вярно е, че в заповедта няма посочен размер на дължимото обезщетение в лева, но е посочен изрично периодът, въз основа на който следва да се изчисли конкретния размер, т.е. размерът е определяем. Това обстоятелство не представлява съществено нарушение за изискването на форма на административния акт и не води до извод за незаконосъобразност на акта.

Следователно, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящото производство заповед е законосъобразен административен акт, жалбата против нея е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно. От друга страна искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с фактическата и правна сложност на делото, включително участието на процесуалния представител на ИАРА в проведените четири открити съдебни заседания.

Воден от горното Ловешки административен съд, шести административен състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№842/12.03.2018 г. подадена от Й.С.Н. с ЕГН **********,***, съдебен адрес *** пл. „Тодор Кирков“ № 1, К-с Драката, вх.Б, ет.1, ап.4 адв. С.Л., против Заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. издадена от Изпълнителен директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено от 23.02.2018 г. поради „съкращаване на длъжността”.

ОСЪЖДА Й.С.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, бул. „Княз Ал. Батенберг“ №1, сумата от 200 /двеста лева/ лв., представляващи сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: