№ 12855
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110112028 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „...........“ АД,
ЕИК *********, срещу ответника А. Д. Ц. и В. Д. Ц., за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумите, за които в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2016
г. по ч.гр.д. 48591/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, издадена срещу Д.Б. Ц., ЕГН
**********, починал на 28.08.2020 г.
По възражението на ищеца, че производството е недопустимо, тъй като заповедта за
изпълнение е редовно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, съдът ще се произнесе в открито
съдено заседание след изслушване становището на страните по постъпилите писмени
доказателства.
Възражението на ответника за недопустимост на производството поради настъпило
частно правопримество на страната на ищеца е неоснователно – т. 10б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС според което при настъпило частно правоприемство легитимиран да
предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал
указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника
по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.3
ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма
качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е
легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия
процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на
спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на
делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла
на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при
спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на
връчване на указанията на съда на цедента.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„..................“ ЕАД-Заличен търговец/............., като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е придобило вземането по силата на договора за цесия. Това
искане е неоснователно, тъй като по силата на настъпило на 25.05.2023 г. преобразуване
чрез влИ.е, правоприемник на това юридическо лице, което е престанало да съществува, е
ищецът.
1
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да представи
доказателства, че е предявил иска по чл. 422 от ГПК, в т.ч по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК - по
пощата, в едномесечен срок от получаване на съобщението - 06.02.2023 г.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца да се изиска от ЧСИ С.П. копие от целите изп. дело №
323/2017 г. и изп. дело № 234/2017 г., съдът ще се произнесе след изслушване на
становището на страните относно необходимостта от събиране на тези доказателства.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за допускане изслушването на ССчЕ, която след
запознаване с материалите по делото и счетоводните записвания на банката, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси съдът ще се произнесе в ОСЗ след изслушване на
становището на страните относно необходимостта от събиране на това доказателство.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 48591/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.06.2025 г. в
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
Ответниците да се призоват чрез техните адвокати.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответниците А. Д. Ц., ЕГН ********** и В. Д. Ц.,
ЕГН **********, в качеството си на наследници на Д.Б. Ц., ЕГН **********, починал на
28.08.2020 г., дължат сумите от 993,99 лева, представляваща главница по Договор за стоков
кредит № ........... от 27.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 26.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, 268,47 лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва за
периода от 25.12.2015 г. до 25.08.2016 г.; 20,14 лева, представляваща договорно обезщетение
за забава за периода от 02.01.2016 г. до 25.08.2016 г.; и сумата от 120,00 лева,
представляваща дължими такси и разноски, за които суми срещу Д.Б. Ц., ЕГН **********,
починал на 28.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2016 г. по ч.гр.д. 48591/2016 г. по описа на
СРС, 87 състав, срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за стоков кредит
по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 1192,23 лева със срок за
издължаване 15 месеца при краен срок 27.11.2016 г., при фиксиран лихвен процент в размер
2
на 40,33 % годишно или 0,1120% на ден. Излага, че кредитополучателят е преустановил
изпълнението на задълженията по договора за кредит над 90 дни, поради което целият
остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че в негова полза срещу
наследодателя на ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2016 г. по ч.гр.д. 48591/2016 г. по описа на
СРС, 87 състав, връчен на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на 24.03.2017 г. по изп. дело №
323/2017 по описа на ЧСИ С. Петров, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила
и производството по делото е недопустимо. Сочи, че по силата на договор за цесия от
22.06.2017 г. вземането предмет на заповедта за изпълнение е прехвърлено на „..................“
ЕАД, за която длъжникът е уведомен. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника А. Д. Ц. чрез адв. Д., в която твърди, че исковете са недопустими, тъй като
банката не е страна по материалното правоотношение, защото вземането е прехвърлено.
Евентуално прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен тъй като ответникът се е
отказал от наследството на своя баща.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника В. Д. Ц. чрез адв. Д., в която твърди, че исковете са недопустими, тъй като
банката не е страна по материалното правоотношение, защото вземането е прехвърлено.
Възразява, че месечният срок за предявяване на иска не е спазен. Евентуално прави
искане предявеният иск да бъде отхвърлен тъй като ответникът се е отказал от наследството
на своя баща. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
79, ал. 1, пр.ч ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ е да докаже наличието на
действително правоотношение по договор за кредит, по силата на което се е задължил да
предостави на наследодателя на ответниците кредит в твърдения размер; че
кредитополучателят е получил паричната сума, предмет на договора за кредит; уговорения
размер на възнаградителната лихва, както и размера за заявения период; че е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита – неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и надлежно обявена предсрочна изискуемост; че длъжникът е изпаднал в
забава и размера на обезщетението за забава и основанието, на което са възникнали
вземанията за такси.
С оглед настъпилото правоприемство, в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците
са легитимирани да отговарят за задължението – че са приели наследството на починалия
направо или по опис.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище и да ангажират доказателства в тази
връзка.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
3
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4