Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 25.01.2021 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор………….… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №11395 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №141264 от
13.06.2019г., постановено по гр.дело №44039/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми
състав, е отхвърлен предявения от Б.Г.Г. срещу „П.И.Б.“ АД
иск с правно основание чл.3 ГПК за сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца в качеството на продавач
на неучастващо по делото лице (купувач) неустойка, предвидена в клаузите на
чл.12.2 вр. чл.7.1.1 от сключен на 03.11.2016г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, причинени от
недобросъвестно/несъобразено с добрите нрави поведение на ответника, изразяващо
се в упражняване на права в съдебно производство за събиране на вземане по реда
на чл.417 ГПК,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2017г. до окончателното
ѝ изплащане. С
решението е осъден Б.Г.Г. да
заплати на „П.И.Б.“
АД на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - Б.Г.Г., с която се обжалва изцяло решението на СРС,
като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,
като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че формираните правни
изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства по подробно
изложени съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен
и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „П.И.Б.“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт И.Х., депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон като първоинстанционния съд правилно е
анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че не са налице
основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане
на претендираното от ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявен е
от Б.Г.Г. срещу „П.И.Б.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е
твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и
заявения петитум субективно право или правоотношение.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо,
поради следните съображения:
В настоящия
случай при постановяването на
обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С обжалваното
решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по реда на чл.3 от ГПК с какъвто
не е бил сезиран, т.е. СРС не се е произнесъл по предявен иск. В
случая ищецът ясно и точно е формулирал
петитум на исковата молба да бъде осъден ответника „П.И.Б.“ АД да заплати на ищеца Б.Г.Г. сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на платена
договорна неустойка по сключен
на 03.11.2016г. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот
с трето неучастващо по делото лице, които вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестно
упражняване на права в
съдебно производство за събиране на вземане по реда на чл.417 ГПК. Заявеният петитум на исковата
молба определят пределите на търсената съдебна защита от ищеца срещу ответника. В конкретния случай с оглед
наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и
заявения петитум на предявения иск се налага категоричен извод, че ищецът е
предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. В случая с диспозитива на обжалваното
решение СРС се произнася по иск с правно основание чл.3 от ГПК, какъвто не е
предявен. С нормата на чл.3 от ГПК се регламентира един от основните
принципи в правото - принципът за
добросъвестно упражняване на предоставените процесуални права,
така посочената разпоредба не представлява правното основание на предявения
иск. Ето защо
въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради
което обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита, разгледан е иск на
непредявено основание. Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа
иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният
съдебен акт е недопустим,
тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно
упражнено право на
иск, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на
ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на
материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет
се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът
не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да
изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
В процесния
случай настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е
разгледал предявения иск, така както е заявен по петитума на исковата молба, поради което е
постановил недопустимо решение. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
С оглед на изложените аргументи и
без да се обсъждат доводите по същество във въззивната жалба на основание чл.270,
ал.3, изр.3-то от ГПК решението на СРС следва да бъде обезсилено като
недопустимо, поради
неправилна правна квалификация на иска и необсъждане от първоинстанционния съд на
правнорелевантните факти. Делото
следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Новото разглеждане следва да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК изцяло
решение №141264 от 13.06.2019г., постановено по гр.дело №44039/2017г. по описа
на СРС, І Г.О., 127-ми състав, с което е отхвърлен предявения от Б.Г.Г. срещу „П.И.Б.“ АД
иск с правно основание чл.3 ГПК за сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2017г. до окончателното
ѝ изплащане.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който
да се произнесе по действително предявения от Б.Г.Г.
срещу „П.И.Б.“ АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./