№ 6845
гр. С, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158872 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искови
претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от "Т С"
ЕАД срещу Р. В. А. за паричните вземания за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.07.2024г. по гр.д. №38542/2024г. по описа на Софийски
районен съд,113 състав, а именно: 2031,76 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **** абонатен № ***, инст. № **********,
ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 297,56
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г., 48,05 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 13.06.2024 г
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия /ОУ/ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава върху 2 изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва твърдяната доставка на топлинна енергия, изправността на измервателните
уреди, респ. коректността на измерването й в количествено отношение. Оспорва
доказателствената стойност на писмените доказателства, представени от ищеца с аргумента,
1
че същите са частни свидетелстващи документи. Оспорва фактурите да са публикувани и да
е получавал покана за плащането им. Оспорва наличето на договор между фирмата за дялово
разпределение и етажната собственост. Иска от съда да отхърли исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Д“ ООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 38542/2024 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
С доклада е отделено като безспорно и от съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 09.10.1990г. и удостоверения за смърт и наследници на Н И М-А. и В Р
А. по делото се установява, че за процесния период Р. В. А. като единствен наследник на
покойните си родители и собственик на жилището, находящо се в гр. С отговаря за
задълженията, свързани със същия имот. От тук клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно
ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
2
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД
ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град
С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сгР. - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сгР. - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сгР. - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сгР. - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сгР.та, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сгР. – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сгР. – етажна собственост се е извършвало от "Д“ ООД, който
извод следва от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, както и от
обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия,
доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да
черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
3
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Вещото лице изяснява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване- общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се
отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
„термнал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.
Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите. За процесния период в имота на ответника ФДР е отчитала уредите в имота,
при което са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител и са
приложени по делото. Вещото лице дава заключение, че отчетите са отразени коректно в
изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2 монтирани
отоплителни тела и съответно са монтирани 2 топлоразпределители. В имота се ползвала
топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Вещото лице е
посочило детайлно как са формирани сумите за отопление и битово горещо водоснабдяване,
при което е достигнало до извод, че изискванията на действащата през периода нормативна
уредба са спазени. Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична
проверка. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление. Предвид изложеното и при
съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е
стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 2056,35 лв. Вещото лице изяснява, че в ищцовото дружество има съхранени
документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция, който подлежи на
проверка на всеки две години. Цитира в заключението си издадените свидетелства, съгласно
които за исковия период измервателния уред е съответствал на одобрения тип.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение, а възраженията от ответника в обратния смисъл са неоснователни.
От кредитирана ССчЕ се установява, че всички плащания, които касаят процесния
период, са съобразени при формиране размера на исковата претенция, при което оставащата
дължима сума за ТЕ за отопление и битово горещо водоснабдяване е 2031,76 лв. Вещото
4
лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е
извършено изравняване на прогнозните стойности. Отчетено е намалението в цената на
газта. Всичко изложено обуславя извода на съда за основателност на предявения иск.
Ето защо тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 25.06.2024 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Т С" ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и следователно
са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При отчитане гореизложеното погасени с тригодишна давност биха били паричните
вземания с падеж преди 25.06.2021г. В случая исковият период е с начална дата 01.05.2021г.,
поради което всички вземания са настъпила изискуемост след 25.06.2021г. и възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ето защо исковата претенция за сумата от 2031,76 лв. за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. е изцяло основателна.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сгР.-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
5
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгР. - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сгР. –
етажна собственост, е извършвано именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 48,05 лв. за периода
01.07.2021г. до 30.04.2023 г.. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 7.2021 г. е
започнала да тече от 01.08.2021 г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Т С" начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за исковия
период от 15.09.2022г. до 13.06.2024г. е в размер на 295,85 лв. Ето защо искът ще се уважи
частично до тази сума, като се отхърля за разликата до пълния предявен размер от 297,56 лв.
като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 12,18 лв. за
периода 16.07.2021г. до 13.06.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на направените разноски от ищеца е 97,79 лв. за
заповедното производство, в т.ч. 47,79 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, и 847,79 лв. за исковото производство, в т.ч. 47.79 лв. за държавна такса,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда/, 350 лв. за ССчЕ и 350 лв. за
СТЕ, от които по съразмерност на ищеца ще се присъдят 97,22 лв., респ. 842,86 лв.
Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства да е сторил
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. А. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ул.
„***, ***, ет. 3, апартамент дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. Я, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 2031,76 лв., главница –
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на
адрес гр. С, ул. „*** аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от
295,85 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 13.06.2024 г.,и 48,05 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
25.06.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №38542/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за мораторна лихва върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 297,56 лв. и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 12,18 лева за периода от 16.07.2021г. до 13.06.2024г.
ОСЪЖДА Р. В. А. с ЕГН ********** с адрес гр. С, апартамент да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я" ***, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 842,86
лв. и за заповедното производство в размер на 97,22лв.
Решението е постановено при участието на „Д" ООД, ЕИК *** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Т С” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7