Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174 / 26.02.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 2403 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Д.Р.Г. с ЕГН ********** ***;
против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул.
„България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно
съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че работи като държавен служител при ответника. В исковия период
01.07.2016 г. - 30.09.2018 г., той изпълнявал длъжността полицай от състава на
група „Общинска полиция" към РУ – Димитровград, с местоизпълнение на
служебните му задължения в същото РУ – ответно териториално поделение. В този
период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 8- и/или 12- часови смени
по предварително утвърден месечен график, като работното му време се
изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни периоди – в часове. Отчетните
периоди, според различните редакции на разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР, били
1-месечен от началото на исковия период до 14.10.2016 г., след което и до
момента – 3-месечен. Нормата работно време била с различна продължителност - от
480 часа /при месец с 18 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при
месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Тя се образувала, като се сумират
броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в
месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност
на работното време/. За определяне на индивидуалната норма работно време за
отчетен период на съответния служител, от общия брой нормативно определени
часове се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които
служителят е ползвал законоустановен отпуск, като всеки ден отпуск се приравнявал
на 8 часа, колкото била нормалната продължителност на работния ден /т.2 от ТР
№8/2014 г. по т.д. № 8/ 2013 т. на ОСГК на ВКС/. Изчисляването на отработените
часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия,
когато можело да се установи, дали съответният служител е изработил нормативно
установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават
индивидуалната му норма за периода, в който случай налице бил извънреден труд.
При полагане на часове над установеното редовно работно време за периода,
положеният извънреден труд се компенсирал с допълнително възнаграждение, по
реда на чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР.
Според
ищеца, в исковия период ответникът не изчислявал правилно работното му време,
което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време полагал труд над
установената норма работното време, който не му бил заплащан. През този период
той работил по месечен график, утвърждаван от началника на РУ МВР -
Димитровград, като до 05.09.2016 г. давал 8-часови и 12-часови смени, някои от
които нощни; а след това – графикът му бил организиран само на 8-часови смени,
които започвали с инструктаж в 8 ч. и приключвали в 17 ч. Отделно от това,
всеки месец полагал и други часове допълнителен труд, извън графика. Те били от
охрана на общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от
извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския
пазар на гр. Димитровград, по силата на нарочна писмена заповед на началника на
групата, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждано
устно от същия. През време на неговите смени, ищецът не можел изобщо да ползва
почивка за хранене, тъй като е нямал право да напуска охранявания обект и през
цялото време е бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на
прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. При
12-часовите смени работодателят му отчитал като работно време и времето за
хранене, а при 8-часовите не се включвало в работното време, т.к. било почивка.
Същевременно предоставяният му един час за почивка при двата вида смени не се
различавал, като оставал на разположение, без право да напуска територията на
охранявания пост и без да е заместван от друг полицейски служител. Така на практика
липсвало същинско откъсване от работния процес, което именно представлявало
почивката, по смисъла на Директива 2003/66 на ЕО и Съвета и т.1 от ТР № 8/ 2014
г. по т.д. № 8/2013 т. на ОСГК на ВКС. Така цялата продължителност на всяка
негова работна смяна представлявала за него работно време, което е следвало да
му бъде зачетено в пълнота, съобразно реалната му фактическа продължителност,
която при 8-часова смяна реално било 9 часа. Незаконосъобразно ответникът не е
отчитал полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не
превръщал нощните часове в дневни такива, каквото било задължението и при
сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка нощна смяна, ищецът
полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14
минути - 8 часа + 1.143 /число което изразявало съотношението между нормалната
продължителност на дневния 8 часов и нормалната продължителност на нощния 7
часов труд/. Предвид изложеното, през целия исков период ответникът не отчитал
всички положени от ищеца часове труд през отчетните тримесечия/месеци и не ги
заплащал като извънреден труд. Това обаче не намирало законова опора в нито
един от специалните закони и подзаконови нормативни актове в системата на МВР,
а ако се основавало на вътрешноведомствени актове - на основание чл.15 ал.З от
ЗНА, следвало да се счетат за материално незаконосъобразни, предвид
противоречието им с правни норми от по-висок ранг. Налице бил и приложим
нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време; а така също и задължителна съдебна практика по т.д. № 8 от
2013 г. с TP № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ето
защо, през исковия период 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г. ищецът полагал часове
извънреден труд, а именно – общо 200 часа, които не му били заплатени от
ответника. Това следвало да бъде сторено ведно със заплатата за месеца, следващ
отчетния период /месец или тримесечие/ на полагане на труда, т.е. до 25-то
число на месеца, като от съответното 26-то число ответникът изпадал в забава,
за което дължал обезщетение на ищеца. За ищеца налице бил правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното и според допуснатите от съда по негови искания изменения на
исковете, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от общо 2 013,61 лв., представляваща сбор от
допълнителните брутни възнаграждения за извънреден труд, положен в периода
01.07.2016 г. - 30.09.2018 г.; както и сумата от 283,79 лв., представляваща
сбор от обезщетенията за забава върху всяко възнаграждение, считано от 26-то
число на месеца, следващ отчетния период на полагане на труда до датата на
подаване на исковата молба в съда, а именно – за периода 26.08.2016 г. –
21.08.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане; като му присъди и
направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник – адвокат
в открито съдебно заседание и в допълнително писмено становище по делото, който
поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло като основателни и
доказани.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Димитровград, като заемал длъжността
„старши полицай“ от 14.12.2015 г. и до момента. Неоснователни били твърденията
му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил
ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал
със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за
полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните
служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на
които е положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Невярно било
ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно
превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълни
часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР,
Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и
заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на
положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният
ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Искът бил недоказан по основание и размер.
Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли
доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на
какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се
начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата
молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното,ответникът счита предявените
искове за неоснователни и недоказани, което си становище поддържа в открито
съдебно заседание, чрез пълномощника си – юрисконсулт, като иска да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По искане на ищеца, по делото се
събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ц.С.И., който е колега
на ищеца в „Общинска полиция“- Димитровград, където свидетелят работел от 2009
г. Сочи, че смените им започвали в момента от 8 часа с инструктаж и приключвали
в 17 часа. В годините назад било така, но миналата година юли или август месец
го променили от 8 часа до 16 часа. Преди дежурството било с един час обедна
почивка от 8 часа и приключвало в 17 часа, която почивка обаче не можели да
ползваме, т.к. винаги били на разположение. Почти никога не ползвали обедна
почивка. По време на тази почивка, те били длъжни да се отзоват на заповед на
прекия ръководител и това се случвало често, като нямали право да свалят
униформата. Това се случвало не само при 8- часовото дежурство, а и при 12-
часовото дежурство, но последното било коректно отчитано. Само 8- часовите
дежурства не се отчитали коректно и не били компенсирани затова, че не си
ползват обедната почивка, в т.ч. като я ползват по друго време.
По искане на ищеца, по делото бе
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи.
То сочи, че през процесния период 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г. ищецът е работил по утвърден седмичен график, с
посочени в него дата и време на носене на службата, като е положил общо 406
часа извънреден труд, включващ сочената от него реална продължителност на
8-часовите смени, възлизаща на 9 часа, както и преобразуваните нощни часове от
нощните смени в дневни такива /56 часа от общите 406 часа/. Този извънреден
труд не му бил заплатен от ответника.
Представените
по делото множество писмени доказателства не следва да бъдат коментирани от
съда, доколкото същите са били предмет на анализ от съдебно-счетоводната
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло; както и предвид спорните
между страните въпроси, които не касаят фактите, а приложимите към тях правни
норми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Не се спори между
страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че те са в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът през
процесния период 01.07.2016 г. – 30.09.2018 г. е държавен служител при
ОДМВР-Хасково, РУ-Димитровград, група „Общинска полиция", на длъжност „старши
полицай”. Не се спори още, че в този период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 8- и/или 12- часови смени по предварително утвърден график, като
работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни периоди – в
часове; като в този период той е положил и часове нощен труд. Не се спори още и от заключението на експертизата се установи, че в този
период той е работил по утвърден седмичен график, с посочени в него
дата и време на носене на службата, като е положил
общо 406 часа извънреден труд, включващ сочената от него реална продължителност
на 8-часовите смени, възлизаща на 9 часа, както и преобразуваните нощни часове
от нощните смени в дневни такива /56 часа от общите 406 часа/. Основният спорен
въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така
както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно
най-новата практика на Окръжен съд – Хасково - съдът достига до отрицателен
отговор на този въпрос.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (ал. 6). Според чл. 187а ал. 4 от ЗМВР редът
за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по
чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия
период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
(отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г.
на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. е отменена
Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото
правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се
налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда
възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на
работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба
№ 8121з - 592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС
не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з - 407 от
11.08.2014 г. макар и за времето до
влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г., тъй
като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява
действието на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.
Ищецът се позовава
на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната
разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при
сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл.140 ал.1
от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа
и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по
трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в
МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл.187 ал.3 от ЗМВР), че
нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е
приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото
не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът
счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа,
от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и
дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както
не може да се приеме, че е налице и извънреден труд. За да е налице
извънреден труд, следва да се установи, че реално отработеното време за
съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия
период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.
Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните работни часове в
дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно
време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове
реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
За уреждане на
заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР в редакциите й, действащи
в съответния период. Независимо от различните редакции на посочената
разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00
часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива
заповеди, валидно действащи и установени в исковия период от време, са
съответно: Заповед № 8121з -791 от
28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. във всички случаи
според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща
възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0.25
лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно
регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в
МВР, съдът го намира за неоснователно.
Неоснователно е и
ищцовото виждане, че цялата продължителност на всяка негова работна смяна, в
т.ч. и 1-часовата му обедна почивка, представлявала за него работно време,
което е следвало да му бъде зачетено в пълнота, съобразно реалната му
фактическа продължителност, която при 8-часова смяна реално било 9 часа /а при
12-часовите смени отчитането било коректно/. Съгласно чл.151 ал.1 от КТ,
работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко
почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене,
която не може да бъде по-малко от 30 минути. Според ал. 2 на същия текст, почивките
не се включват в работното време. В т.1 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК е прието, че при
непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното
време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Разликата
между двете организационни форми е, че в първата хипотеза работникът или
служителят може да разполага както намери за добре с времето за почивка, а във
втория случай е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя. Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г., регламентира някои аспекти на организацията на работното време.
Според т.2 от Директивата, работно време е всеки период, през който работникът
или служителят работи или е на разположение на работодателя, без да полага
фактически труд през цялото време, за да изпълнява своите задължения, докато
почивката е всеки период, който не е работно време. Основният разграничителен
критерий е, дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да
бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако той има такова
задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за спане,
храна и физиологични нужди/, се счита за работно време. В този смисъл е и чл.
151 ал. 3 от КТ, която хипотеза има предвид непрекъсваемия процес на работа
/смени и дежурства/, когато почивката се включва в работното време, докато при ал.2
същата не се включва в работното време. При формулиране на отговора на въпроса
по ТР № 8/2014 г., ОСТК на ВКС е взело предвид, че легалният термин, използван
в разпоредбата на чл. 151 ал. 3 от КТ е
"време за хранене", а не "почивка за хранене" по смисъла на
ал. 1 от същия. Ето защо, за да се разграничи ясно хипотезата, предвидена в
ал.1,отнасяща се за прекъсваем работен процес, от хипотезата на ал.3, приложима
при непрекъсваем работен процес, в отговора на въпроса "почивка за
хранене" трябва да се замести от "време за хранене". В Наредба №
8121з -776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г./, е регламентирано и
работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден,
както и времето, през което те дават дежурства, като са въведени по-горните
понятия "време за хранене" и "обедна почивка". За част от
процесния период е била в сила и Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г. Съгласно
чл. 7 от Наредбата от 2016 г., наричана по-долу Наредбата, работното време на
работещите на ненормиран работен ден държавни служители е от 8,30 до 17,30 ч. с
един час обедна почивка. В чл. 10 ал. 1 от същата е уреден редът, при който
може да се установява време на разположение или режим на дежурство. За тези
случаи е необходимо да бъде издадена заповед на длъжностното лице с ръководни
функции, а по изключение режимът на дежурството може да се организира в
седмични и месечни графици - чл. 10 ал. 2. В ал. 3 на същия член изрично е
разпоредено, че в графиците за дежурство не могат да бъдат включвани държавни
служители, работещи на смени. Изпълнението на служебните задължени на
държавните служители, извън редовното работно време, следва да се извършва въз
основа на заповед, издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР,
каквото е изискването на чл. 18 ал. 1 от Наредбата. Заповедта се издава за
всеки конкретен случай. Както се посочи, според заключението на вещото лице, в процесния
период ищецът е работил по утвърден седмичен график с посочени в него дата и
време на носене на службата. Съгласно т.2 от § 1 от ДР на Наредбата, по смисъла
на тази наредба "дежурство" е специфична организация на работата при
подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се
явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Според
дефиницията в т.7 "обедна почивка" или "почивка за хранене"
е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден, през който служителят
не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато поради служебна
необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не може да осигури
ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е длъжен да му осигури
почивка за хранене. Обедната почивка е 1 час, а почивката за хранене е не по-малко
от 30 минути. В същата Наредба се дава дефиниция на "време за
хранене", "смяна" и "непрекъсваем работен процес". От
така дадените дефиниции на използваните в Наредбата термини се установява, че
"време за хранене" е различно от "обедна почивка" или "почивка
за хранене" и времето за хранене е предвидено при сменно работно време,
когато има непрекъсваем процес на работа. В чл.22 ал.2 от Наредбата е
регламентирано, че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са
работно време. От кредитираните доказателства не се установява, че даващият
дежурство ищец е бил със сменно работно време или с непрекъсваем процес на
работа, за да може да разполага с "време за хранене", което по
смисъла на всички цитирани по-горе нормативни актове се заплаща. Регламентираният
1 час "обедна почивка" не е работно време за даващите дежурства,
поради което не се дължи и заплащането му. Ето защо на ищеца не се дължат суми
за положен от него извънреден труд, представляващ неизползвана от него "обедна
почивка" при 8-часовите му смени. В допълнение на гореизложеното следва да
се посочи, че единствено със събраните по негово искане гласни доказателства,
ищецът не доказа, той да не е могъл да ползва никоя от 1-часовите си обедни
почивки при 8-часовите му смени в рамките на целия процесен период.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения главен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да го отхвърли изцяло. Като неоснователен и недоказан ще следва да се
отхвърли и предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, предвид
акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния
иск.
Предвид изцяло
отхвърлените искове и на основание чл.78 ал.3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.Г. с ЕГН ********** ***; против
Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ №
85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове за
сумата от 2 013,61 лв.,
представляваща сбор от допълнителните брутни възнаграждения за извънреден труд,
положен в периода 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г., в резултат на
преизчисляването на нощния му труд към дневен, както и в резултат на неизползвана
от него 1-часова обедна почивка при 8-часовите му смени; както и сумата от 283,79 лв.,
представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко възнаграждение, считано
от 26-то число на месеца, следващ отчетния период на полагане на труда до
датата на подаване на исковата молба в съда, а именно – за периода 26.08.2016
г. – 21.08.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Р.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на МВР – Хасково деловодни разноски в размер на 100 лева за юрисконсутско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.