№ 211
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120103225 по описа за 2022 година
Производството е за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН и е във втората
фаза – по извършването.
С влязло в сила решение от 03.10.2022 г., постановено по настоящото
дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Г. Д. Ч., ЕГН **********, К. Г.
Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: *, и Д. И. И., ЕГН **********, адрес: *, на следния
недвижим имот – дворно място в *, представляващо парцел * по плана на селото, с площ
1200 кв. м., при граници: от двете страни улица, парцели VIII-128 и XVI-128, заедно с
построената в него жилищна сграда с гараж, при квоти по 1/12 ид. ч. за Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. и
10/12 ид. ч. за Д. И. И..
Д. И. чрез процесуален представител е изразил становище, че желае
имотът да му се възложи.
Съделителите Г. Ч. и К. Ч. са предявили следните претенции по сметки:
за сумата по 250 лева за всеки от тях месечно обезщетение за лишаване от ползване на
процесния имот, ползван еднолично от И., считано от 27.09.2017 г. до окончателното
извършване на делбата.
Изготвена е съдебно-техническа експертиза, от заключението по която
се установява пазарната стойност на делбения имот. Вещото лице е посочило, че имотът по
принцип е поделяем, но не биха могли да се образуват дялове съобразно квотите на страните
в съсобствеността, поради което не е посочило варианти за делбата му.
По отношение на заявената от съделителите Ч.и претенция по сметки с
материалноправно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване в размер на 500 лева месечно (по 250 лева за всеки от тях), считано от 27.09.2017 г.
– датата на смъртта на тяхната наследодателка, до окончателното извършване на делбата,
съдът намира следното:
Според константната съдебна практика (напр. Решение №
182/26.01.2017 г. по гр. дело № 2067/2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.) обезщетение по чл. 31,
1
ал. 2 ЗС, предявено по реда на чл. 346 ГПК, по което съдът дължи произнасяне във втората
фаза на делбата, се дължи от поканата до първото по делото съдебно заседание във втората
фаза, което е проведено на 24.01.2023 г. В случая претенцията по сметки е заявена с
допълнение към исковата молба на 06.06.2022 г., която се счита за покана за плащане на
обезщетение, доколкото по делото не са представени доказателства за по-рано връчена
покана, не са изложени и твърдения в тази насока. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се
претендира от Ч.и от 27.09.2017 г. до окончателното извършване на делбата, като за периода
от 27.09.2017 г. до 06.06.2022 г. претенцията е неоснователна, тъй като не е установено
ответникът по нея да е получил покана от ищците за заплащане на обезщетение, а за периода
от 06.06.2022 г. до 24.01.2023 г. (първо по делото заседание във втора фаза) претенцията е
неоснователна, тъй като не е доказано по категоричен начин, че имотът се ползва
изключително от ответника, няма и признание на този факт от страна на И.. Напротив – от
събраните гласни доказателства се установява, че имотът е необитаем. За периода от
24.01.2023 г. до окончателното извършване на делбата искането следва да се остави без
разглеждане, тъй като обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не може да се присъжда за бъдещ
период. Претендираният период е обхванат от искането, което се разглежда в първата фаза
на делбата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
По отношение на способа на подялба на допуснатия до делба имот
съдът намира следното:
Допуснат до делба е недвижим имот, който е неподеляем съгласно
заключението на вещото лице, тъй като разпределението на жилищната сграда не дава
възможност за обособяване на две или повече отделни жилища според квотите в
съсобствеността, които да отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
както и поземленият имот също не може да бъде разделен така, че всяка страна да получи
дял, съответстващ на квотата й в съсобствеността, даже и при образуване на общ дял за
ищците.
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде
извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в
дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран
както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда
на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Затова, преди да се
пристъпи към способа по чл. 348 ГПК, съдът следва да се произнесе по приложимостта на
останалите, уредени в закона, способи за ликвидиране на съсобствеността, които са
предпоставени от наличието на заявено в срок искане и осъществяване на
законоустановените условия за всяко от тях.
Съдът намира, че в случая е неприложим способът за прекратяване на
съсобствеността по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК посредством възлагане на имота на Д. И.
съобразно отправеното от него искане. Разпоредбите изискват кумулативното наличие на
няколко предпоставки, като първата алинея урежда възлагане на жилище, което е било
съпружеска имуществена общност – пред която хипотеза не сме изправени, а втората алинея
изисква съделителят да е живял в имота при откриване на наследството и да не притежава
друго жилище. В случая тези елементи не са установени в производството – напротив,
ответникът изрично заявява, че не живее в делбения имот. С т. 4 на Тълкувателно решение
№ 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че условията са изброени изчерпателно и се
изисква кумулативното им наличие. Ето защо и при положение че нито едно от
кумулативно дадените условия за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК не е налице,
искането на съделителя И. за възлагане е неприложим начин за извършване на делбата.
Предвид изложеното, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на
имота на публична продан, тъй като е единственият възможен и приложим в случая способ.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса на
основание чл. 8 ТДТКССГПК в размер на 4 % от стойността на дела им – К. Ч. и Г. Ч. по 262
лева, а Д. И. – 2620 лева. Тъй като при подаване на исковата молба К. Ч. е внесъл 50 лева, с
тази сума следва да бъде погасено част от задължението му за заплащане на държавна такса
за извършване на делбата.
2
На основание чл. 355 ГПК в тежест на всяка от страните следва да
останат разноските по делото така, както са направени.
По отношение на претенцията по сметки за извършени подобрения се
прилагат правилата на чл. 78 ГПК. Доколкото претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС е
частично отхвърлена и частично оставена без разглеждане, в нейна тежест следва да бъде
възложена съразмерна част от разноските на ответника по претенциите по сметки.
Доказателства за сторени разноски в производството обаче не са представени от страна на
И.. Ето защо разноски не следва да се присъждат.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС по реда на чл. 346 ГПК на Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. за осъждане на Д. И. И. да заплаща
обезщетение за лишаване от ползване в размер на по 250 лева месечно за делбения имот,
считано от датата на първото по делото съдебно заседание във втората фаза (24.01.2023 г.)
до окончателното извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по реда
на чл. 346 ГПК на Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. за осъждане на Д. И. И. да заплаща обезщетение за
лишаване от ползване в размер на по 250 лева месечно за делбения имот, считано от
27.09.2017 г. до първото по делото съдебно заседание във втората фаза (24.01.2023 г.).
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот,
съсобствен на Г. Д. Ч., К. Г. Ч. и Д. И. И., а именно: дворно място в *, представляващо
парцел XVII-128 в кв. 50 по плана на селото, с площ 1200 кв. м., при граници: от двете
страни улица, парцели VIII-128 и XVI-128, заедно с построената в него жилищна сграда с
гараж, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти – по 1/12 за Г. Д. Ч. и К. Г. Ч., 10/12 за Д. И. И..
ОСЪЖДА Г. Д. Ч., ЕГН **********, адрес: * да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса върху размера на дела си в размер на 262 лева
(двеста шестдесет и два лева).
ОСЪЖДА К. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: * да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса върху размера на дела си в размер на 212 лева
(двеста и дванадесет лева).
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, адрес: * да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса върху размера на дела си в размер на 2620 лева (две
хиляди шестстотин и двадесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3