№ 87
гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600127 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №4/27.2.2024г. ОС-Плевен по НОХД№105/2024г. е
постановил: Признава подсъдимия И. В. И., за виновен в това, че: На
17.01.2023 година в град Плевен на територията на завод „РУБИН“АД при
строително-монтажни работи на покривна конструкция на производствено
хале като технически ръководител и отговорник за здравословни и безопасни
условия на труд причинил смърт на Н. И. С. поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност по: ЗЗБУТ - чл. 14. (1) Юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, …, са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места. Чл.16, ал.1,
т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ При осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд бил длъжен: 1. да оценява
рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на
работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и
организацията на работните места; 6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; 7. да не
1
допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за
здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани; От Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи чл. 26. Техническият ръководител: 1. изпълнява и
контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; Чл. 60. (1) Работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни
средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни)
мрежи). Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване
на работното оборудване Чл.246. (2) Не се допускат до работа лица, които са
без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и
специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването
им. – престъпление по чл.123, ал.1 от Наказателния кодекс на Република
България, вр.чл.14, ал.1, вр.чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ и вр.чл.26, т.1,
вр.чл.60, ал.1 от Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд, чл.246, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и използване на работното оборудване, поради което и на
основание чл.54, ал.1 от НК му определя наказание лишаване от свобода в
размер на 3 /три/ години. На основание чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК намалява така определено наказание с 1/3 или подсъдимият И. В.
И. да изтърпи наказание в размер на 2/две/ години лишаване от свобода. На
основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието с
четиригодишен изпитателен срок. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда
подсъдимия И. В. И. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Плевен
направените в досъдебното производство разноски по делото в размер на 3
440,40 лева.
Недоволен от постановената присъда е останал И. В. И., с твърдения за
несправедливост на наказанието и иска да бъде изменена и се намали размера
на наказанието.
Представителят на ВТАП излага съображения, че искането за изменение
на присъдата е неоснователно. Мотивите на съда са подробни и в тях е
обсъдена, както степента на обществената опасност на деянието, така и на
извършеното престъпление, което е мотивирало съда да определи един
изпитателен срок от четири години на наложеното наказание лишаване от
свобода, който срок би постигнал целите, както на индивидуалната, така и на
генералната превенция. Съдът правилно е отчел, че настъпването на смъртта
на човек в трудоспособна възраст има отношение към по-висока степен на
обществена опасност на деянието. Изложени са подробни мотиви и присъдата
не следва да бъде изменяна, тъй като изпитателният срок от четири години е
подходящ за постигане на целите на наказанието.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия И. В.
2
И., адв. Ц. моли да се приеме, че е налице чисто съдебно минало и добри
характеристични данни и фактът, че той като длъжностно лице е положил
всички усилия свързани с това да осигури безопасни за труда условия с
осигуряване на предпазни средства, които неговите подчинени не са
използвали в момента, в който е настъпила трудовата злополука. Трудовата
злополука е произлязла от неспазване на тези разпоредби и от факта, че той
към този момент на самото деяние не е бил на строителния обект, който е
ръководил и при работниците, които са извършвали тази строителна дейност.
Друг аргумент е доброто процесуално поведение по време на разследването и
по време на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, както и
изразеното намерение и действията свързани с обезщетяване на пострадалите
лица майката и сестрата на загиналия. Подсъдимият И. смята, че този
изпитателен срок от четири години е неудобен за работата, която извършва,
тъй като той все още упражнява този вид професия. Поставя го в условие на
постоянна зависимост и моли присъдата да бъде изменена точно в тази част,
да бъде намален изпитателния срок на три години.
В съдебно заседание подсъдимия И. В. И. поддържа казаното от
защитника си и твърди, че си е взел поука за това как бързо се случват
нещастията и единственото което може да направи е да е по-внимателен за в
бъдеще и да обезщети наследниците на пострадалия.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на подсъдимия И. В. И. е подадена в предвидения от закона
срок/Присъдата е обявена на 27.02.2024г., а жалбата е подадена на
11.03.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
По основателността на жалбата.
За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа
обстановка при условията на чл.371, т.2 от НПК, която се приема и от
настоящата инстанция:
Подсъдимият И. В. И. е завършил техникум по машиностроене през
1998г. в гр.Ботевград. През 2023г. придобил професионална квалификация
„Строителен техник“, за което му било издадено свидетелство
№040331/05.04.2023г. Завършил успешно и курсове на обучение за
здравословните и безопасни условия на труд, за което му били издадени
Удостоверение № КБЗС 6144/25.10.2022г. и Удостоверение №
6301/10.01.2023г.
На 03.01.2023г. между „Булко - ролетки и врати“ ООД и подсъдимия И.
3
В. И. бил сключен договор, по силата на който И. следвало да осъществява
функциите на технически ръководител на обект - производствено хале № 1 и
2 в стъкларски завод „Рубин“АД при извършване на демонтаж на покривна
конструкция и извозване на строителни отпадъци.
Със Заповед № 1 от 04.01.2023г. на „Булко - ролетки и врати“ООД И. И.
бил определен за орган по безопасността на труда и здравето при работата на
този обект, за което имал правоспособност, съгласно завършените курсове.
Със Заповед № 2 от 03.01.2023г. на управителя на „Булко - ролетки и
врати“ ООД И. И. бил определен да изпълнява длъжността „Технически
ръководител“ на този обект и определен като лице, което да провежда
задължителните инструктажи на работниците на обекта.
На 04.01.2023г. между „Булко - ролетки и врати“ ООД и И. И. било
сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работата
и координиране дейностите за предпазване на трудещите се съобразно
утвърдените от управителя на „Булко - ролетки и врати“ ООД инструкции за
безопасна работа.
На 08.06.2022г. бил сключен договор между „Булко - ролетки и
врати“ООД и „Глас контрибюшън“ЕАД, по силата на който акционерното
дружество възложило на „Булко - ролетки и врати“ООД да извърши
строително-монтажни работи - демонтаж на покривна конструкция на
производствено хале на територията на завод „Рубин“ в гр.Плевен.
Изпълнението на договора започнало през 2022г. От 03.01.2023г. управителят
на „Булко - ролетки и врати“ възложил управлението и надзора на работата и
в обекта на подсъдимия И. В. И., а с посочените по-горе заповеди го
определил като технически ръководител и орган по безопасните и
здравословни условия по ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове.
На 17-ти януари 2023 година подсъдимият И. В. И. и членовете на
бригадата му - Н. И. С., Н. М. Н. и М. Н. Н., извършвали строителните
дейности възложени от Рубин АД на „Булко - ролетки и врати“. Преди
започване на работата бил проведен задължителният инструктаж от
техническия ръководител на обекта - подсъдимия И.. След провеждане на
инструктажа работниците, в това число Н. И. С., положили подпис в книгата
за Задължителен инструктаж.
4
Работата се състояла в демонтаж на елементи от покривна конструкция
на хале с промишлена пещ на територията на „Рубин“АД в гр.Плевен. Това се
извършвало с ръчни инструменти, посредством които се развивали крепежни
елементи, като по този начин се демонтирали отделните платна ламарина.
Покривът бил на около двадесет метра височина, а за безопасност от падане
работниците следвало да използват лични предпазни средства.
На подсъдимия И. като орган по ЗЗБУТ били предоставени от „Булко -
ролетки и врати“ООД лични предпазни средства както следва: 1. Защитна
каска, предпазваща от удар от падащи предмети; 2. Защитни очила за
предпазване травми и увреждане на зрението; 3. Защитен шлем, предпазващ
от травми и изгаряния; 4. Защитни обувки с метално бомбе, предпазващи от
подхлъзване, падане, пробождане; 5. Сбруя, предпазваща от падане от
височина; 6. Обезопасителен колан срещу падане от височина; 7. Работен
гащеризон за предпазване от замърсяване; 8. Яке студозащитно срещу
студови травми; 9. Светло-отразителна жилетка срещу удар от строителни
машини.
Посоченият списък на специалното работно облекло и личните
предпазни средства бил утвърден от управителя на дружеството „Булко“ООД.
Предпазните средства били предоставени на работниците и задължение на
подсъдимия било, след надлежен инструктаж, да следи тяхното използване
при извършването на опасната височинна работа.
На 17 януари 2023 година сутринта работниците С., М. Н. и Н. Н.
започнали работа. От 12:00 до 13:00 часа имали обедна почивка, след което
подновили демонтажа на покрива. В този момент подсъдимият И. бил на
територията на завода, но не на халето, на което се извършвала работата. По
време на отсъствието си, той не определил лице което да го замества. Тримата
работници не били осигурени против падане от височината и нямало кой да
следи да извършват безопасно работата си. Предприели трудовата дейност,
без да ползват личните предпазни средства. Въпреки че имали осигурени от
работодателя такива средства, те ги оставили във фургон наблизо. Тъй като
следобеда отсъствал, подсъдимият И. И. не изпълнил задълженията си като
технически ръководител да ги застави да ползват личните средства за
безопасност, в противен случай да ги отстрани от работното място, не
контролирал изпълнението на трудовия процес и спазването на безопасни
5
условия на труд.
Около 14:15 часа Н. С. стъпил върху демонтиран лист ламарина от
покрива, от тежестта му тя се огънала и С. паднал от 20 метра височина на
пода на халето. В резултат на падането С. получил несъвместими с живота
наранявания и починал мигновено. Причина за смъртта била несъвместима с
живота съчетана механична травма от падането от високо по гръб.
Фактическата обстановка ПОС е приел при следния анализ на
доказателствата:
Фактическата обстановка ПОС приема за установена от следните доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите Н. М. Н., М. Н. Н., К. Х. М., В. С. С.,
А. И. С., П. П. С., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключенията на
експертиза за оценка на покривна конструкция, съдебномедицинска експертиза №9 от
2023г. (л.120-123, т.1), протокол за химическа експертиза; писмени доказателства:
Свидетелство № 040331/05.04.2023г., Удостоверение №КБЗС 6144/25.10.2022г.,
Удостоверение № 6301/10.01.2023г., Протокол №5103-14- 1/14.02.2023г. за резултати от
извършено разследване на злополука, Заповед № 1 от 04.01.2023г. на „Булко - ролетки и
врати“ООД, Заповед № 2 от 03.01.2023г. и Заповед №3 от 03.01.2023г. на управителя на
„Булко - ролетки и врати“ ООД, Договор за изпълнение на СМР от 08.06.2022г
между „Булко - ролетки и врати“ООД и „Глас контрибюшън“ ЕАД, извадки
от книгата за Задължителен инструктаж, Протокол за проверка от
17.01.2023г. на ДИТ, Актове за установяване на административни нарушения
на ИДТ, справка съдимост и др. Посочените доказателства и доказателствени
средства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл.373, ал.3 от НПК.
След анализа на доказателствата ПОС е изложил следните мотиви
от правна страна:
Подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.123, ал.1 от НК вр. чл.14, ал.1, вр.чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7
от ЗЗБУТ и вр.чл.26, т.1, вр.чл.60, ал.1 от Наредба 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, чл.246, ал.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и използване на работното
оборудване. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено като на 17.01.2023г. в гр.Плевен на територията на завод
„РУБИН“АД при строително-монтажни работи на покривна конструкция на
производствено хале като технически ръководител и отговорник за
6
здравословни и безопасни условия на труд подсъдимият причинил смърт на
Н. И. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност .
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, при
форма "немарливо изпълнение" на дейност, е било реализирано от
подсъдимия чрез бездействие, защото не е предприел единствено правилните
и необходими мерки за безопасно разваляне на покривна конструкция на
височина 20 метра. За процесния покрив най-важното действие за
гарантиране на безопасната работа е било използване на предпазни средства,
а именно сбруя предпазваща от падане от височина и обезопасителен колан
срещу падане от височина, преди работниците да се качат на покрива и да
предприемат действия по демонтаж на покривните елементи. Немарливото
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, в случая е намерило израз и в нарушаване от страна на
подсъдимия на нормите на чл. 14, чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ от
ЗЗБУТ; чл. 26 и чл. 60. (1) от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи; чл.246. (2) от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и използване на работното оборудване, съдържащи
нормативните изисквания, които е необходимо да се спазват при извършване
на строителни и монтажни работи.
Съгласно ЗЗБУТ и посочените подзаконови нормативни актове
подсъдимият бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на
труд във всички случаи, свързани с работата на работещите. При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд подсъдимият бил длъжен да оценява рисковете за
безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно
оборудване и организацията на работните места; да осигури ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо екипирани. Като
технически ръководител е следвало да изпълнява и контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ; Бил е длъжен да съблюдава спазването на
изискванията за работата на височина, а именно да се извършва при
7
осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/или лични предпазни средства като ограждения,
скелета, платформи, предпазни/защитни мрежи. Следвало е да не допусне до
работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични
предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и
обучени за използването им.
Преди започване на опасната височинна работа, подсъдимият И. И.,
като технически ръководител и отговорник трябвало да изпълни
задълженията си като застави работниците да ползват личните средства за
безопасност, в противен случай да ги отстрани от работното място. Въпреки
задълженията си той не контролирал изпълнението на трудовия процес и
спазването на безопасни условия на труд.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-
непредпазливост при условията на самонадеяност. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК на подс. И., е немарливо изпълнение
на правнорегламентирана дейност, в частност такава на технически
ръководител строителство. При тази форма на изпълнителното деяние деецът,
в случая технически ръководител, притежавал необходимите теоретични
знания, практически опит и квалификация, имал яснота относно верния
подход за гарантиране безопасната работа на височината на покривната
конструкция, знаел какви рискове и опасности крие несъобразената с
правилата дейност на такава височина, както и какви неблагоприятни
последици могат да настъпят, знаел своите задължения на технически
ръководител и отговорник по спазване изискванията за безопасни условия на
труд на обекта и как да ги изпълнява, но не постъпил така, както трябва
според правилата и изискванията на професията. В резултат на това липсва
професионално дължимото поведение поради лошо и неточно изпълнение на
задълженията на технически ръководител. Неговата немарливост се е
изразила в неспазване на определени нормативни и поднормативни актове,
уреждащи основни задължения в дейността на техническия ръководител и
отговорник за здравословни и безопасни условия на труд.
Относно вида и размера на наказанието ПОС е изложил следните
мотиви:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства ПОС е отчел доброто
процесуално поведение, ориентирано към разкрИ.е на обективната истина,
съдействие по време на разследването, изразеното съжаление, чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни извлечени от
обстоятелството, че няма други висящи наказателни производства и
криминалистически регистрации. Отегчаващи вината обстоятелства не са
8
отчетени.
Съдът съобразява обществената опасност на деянието, която не е по -
висока от характерната за този вид престъпления, обстоятелството, че в
следствие на деянието е настъпила смъртта на човек в трудоспособна възраст.
Поради това ПОС определя наказание при условията на чл.54 от НК в размер
на три години, което след приложението на чл.58а от НК редуцира на две
години. За постигане целите на наказанието не се налага наказанието да се
приведе в изпълнение, затова на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът
постановява изпълнението на наказанието да се отложи с четири годишен
изпитателен срок. Дългият изпитателен срок е гаранция за постигане двете
основни задачи на наказанието - поправянето и превъзпитанието.
Законодателят е предвидил, чрез възможността, която дава института на
„условното осъждане”, подсъдимият да се постави в един изпитателен срок, в
който да не върши нови престъпления. В случая за поправяне на подсъдимия
И. И. е достатъчно привличането му под отговорност и осъждането му,
посочва ПОС.
Според ПОС това по вид и размер наказание е справедливо и чрез него
ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на
генералната превенция- предупредително-възпиращо спрямо другите членове
на обществото. ПОС намира, че не следва и съответно не налага наказание
лишаване от права на основание чл.160 ал.1, вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК.
При горните присъда и мотиви на ПОС оплакванията в жалбата
включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до
следното:
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия И. В.
И., адв. Ц. моли да се приеме, че е налице чисто съдебно минало и добри
характеристични данни и фактът, че той като длъжностно лице е положил
всички усилия свързани с това да осигури безопасни за труда условия с
осигуряване на предпазни средства, които за съжаление неговите подчинени
не са използвали в момента, в който е настъпила трудовата злополука.
Трудовата злополука е произлязла от неспазване на тези разпоредби и от
факта, че той към този момент на самото деяние не е бил на строителния
обект, който е ръководил и при работниците, които са извършвали тази
строителна дейност. Друг аргумент е доброто процесуално поведение по
време на разследването и по време на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд, както и изразеното намерение и действията
свързани с обезщетяване на пострадалите лица майката и сестрата на
9
загиналия. Подсъдимият И. смята, че този изпитателен срок от четири години
е неудобен за работата, която извършва, тъй като той все още упражнява този
вид професия. Поставя го в условие на постоянна зависимост и моли
присъдата да бъде изменена точно в тази част, да бъде намален изпитателния
срок на три години.
Преди да се даде отговор на оплакванията в жалбата настоящата
инстанция следва да отбележи, че съгласно чл.314 ал.1 от НПК въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните. Съгласно алинея втора на този текст
въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а
също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания
за това. В този аспект настоящия съд следва да прецени и дали атакувания
съдебен акт е законосъобразен в частта, с която се приема, че са нарушени от
подсъдимия чл.14, ал.1, вр.чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ и вр.чл.26, т.1, вр.чл.60, ал.1
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
чл.246, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване.
Относно обвинението по чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ.
Видно е от обвинителния акт и присъдата, че е прието, че подсъдимия е
нарушил този текст, тъй като „юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, …, са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места.“ От
цитирания текст е ведно, че подсъдимия не е адресат на диспозицията на тази
правна норма, тъй като според хипотезата на същата тя е приложима към
„юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи“.
Подсъдимият е физическо лице, но не се установява от приетите факти по
делото, че самостоятелно е наел работещи. Наемащия в случая е работодателя
на пострадалия -„Булко - ролетки и врати“ООД, а не подсъдимия. В тази
аспект тази норма е неприложима към подсъдимия. Отделен е въпросът, че
тя/чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ/ е твърде обща и при наличие на конкретно нарушена
норма, регламентираща точно неизпълнените задължения, тя не се прилага.
По отношение на обвинението за нарушение на чл.16, ал.1, т.1, т.6 и
т.7 от ЗЗБУТ.
Видно е от редакцията на чл.16 ал.1 от ЗЗБУТ, че „при осъществяване
на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен“ да изпълни посочените в 8 точки задължения.
Настоящото обвинение сочи, че са нарушени т. 1, т.6 и т.7 от посочения член
на ЗЗБУТ. Както прокурора, така и съда са пропуснали да констатират, че
10
фактите по делото не съответстват на хипотезата на правната норма. Това е
така защото е видно, че чл.16 от ЗЗБУТ е адресиран до работодателя, което
означава, че за да се приеме, че подсъдимия е нарушил тази разпоредба е
необходимо от фактите по делото да е ясно, че той е работодател. Видно е от
приетата по-горе фактическа обстановка, че подсъдимия не е работодател, а
наето лице по договор и с възложени съответни функции по цитираните
договор и заповеди. Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ"Работодател" е
понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията. Съгласно § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател“. От определителните норми на ЗЗБУТ и КТ
на понятието работодател е видно, че подсъдимия няма това качество защото
нито е лице което възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията, нито е наел по трудов
договор пострадалия.
На фона на горното норма на чл.16 ал.1 от ЗЗБУТ е неприложима към
подсъдимия.
Останалите нормативни разпоредби по чл.26, т.1, вр.чл.60, ал.1 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд и чл.246, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и използване на работното оборудване са адресирани до качеството на
подсъдимия като технически ръководител и съответно са приложими. Видно
е от приложното поле на Наредба №2, регламентирано от чл.1-3 от същата, че
е приложима в случая. Видно е от приложното поле на Наредба №7,
регламентирано от чл.1 от същата, че е приложима в случая. От фактите по
делото се установява, че чл.26, т.1, вр.чл.60, ал.1 от Наредба №2 и чл.246, ал.2
от Наредба №7 от 23.09.1999г. действително са нарушени и в тази част
присъдата не следва да се изменя, а подлежи на потвърждаване.
Конкретно по оплакванията в жалбата на подсъдимия.
Настоящия състав на ВТАС приема напълно отчетените от ПОС
смекчаващи вината обстоятелства и констатацията, че не е налице отегчаващо
вината обстоятелство.
Видно е от оплакванията на жалбоподателя, че се иска единствено
намаляване на изпитателния срок по чл.66 от НК, като в тази насока се
излагат съображения, че е налице чисто съдебно минало и добри
11
характеристични данни, че подсъдимия е положил всички усилия свързани с
това да осигури безопасни за труда условия с осигуряване на предпазни
средства, които неговите подчинени не са използвали в момента, в който е
настъпила трудовата злополука. Трудовата злополука е произлязла от
неспазване на тези разпоредби и от факта, че той към този момент на самото
деяние не е бил на строителния обект, който е ръководил. Друг аргумент е
доброто процесуално поведение по време на разследването и по време на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд, както и изразеното
намерение и действията свързани с обезщетяване на пострадалите лица
майката и сестрата на загиналия.
Може да се посочи, че горните обстоятелства са отчетени от ПОС в
общ план. Следва обаче да се отчете факта, че всъщност отпадат голяма част
от сочените от прокурора нарушения - тези по ЗЗБУТ. Това обстоятелство
следва да се отчете при преценката на наказанието и по-конкретно при
определяне на изпитателния срок. Обемът на нарушенията е съществен при
преценката на въпроса по чл.66 от НК относно постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения. Видно е, че на база
изложените по-горе мотиви голяма част от нарушенията, вменени с
обвинението отпадат, а от друга страна е видно от цялостното процесуално
поведение на подсъдимия, че същият е отчел вината си и важността на
допуснатото нарушение. В тази връзка следва да се подчертае, че при
прилагане на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК
законодателят съществено размества целите на наказанието и недвусмислено
поставя на първо място преценката дали за поправяне на подсъдимия е
наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. При
това положение настоящия състав на ВТАС приема, че жалбата е основателна
по отношение на размера на изпитателния срок и същия следва да се
редуцира от четири на три години.
Предвид изложеното по-горе атакуваният съдебен акт следва да бъде
изменен по отношение на наказанието, като на основание чл.337 ал.1 т.1 от
НПК се намали изпитателния срок по чл.66 от НК от четири на три години, по
отношение на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две
години на основание чл.123 ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК.
Също така, предвид изложеното по-горе, атакуваният съдебен акт
следва да бъде изменен на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, в частта с която
подсъдимия е признат за виновен да е нарушил чл.14 ал.1 и чл.16, ал.1, т.1, т.6
и т.7 от ЗЗБУТ, като бъде признат за невинен оправдан по обвинението в тази
част.
Воден от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 от НПК ВТАС
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯ присъда №4/27.2.2024г. на ОС-Плевен постановена по
НОХД№105/2024г. по описа на същия съд, както следва:
Признава подсъдимия И. В. И. за невинен да е извършил нарушения по
чл.14 ал.1 и чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, поради което го оправдава по
повдигнатото обвинение в тази му част;
Намалява размера на определения изпитателния срок на подсъдимия И.
В. И. по чл.66 от НК от четири на три години.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13