Решение по НАХД №373/2025 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 131
Дата: 31 октомври 2025 г.
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20253330200373
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Разград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20253330200373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Максима България ” ЕООД – София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „
Ботевградско шосе „ № 247, ет.2, представлявано от Управител, чрез
процесуален представител, против наказателно постановление № 17-2500075
от 29.05.2025г. на Директор на ДИТ - Разград, с което на основание чл. 79,
ал.4 връзка с чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ на жалбоподателя, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, в която счита същото за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
12.03.2025г., гл. инсп. в ДИТ – Разград – св. А. М. и ст. инсп. в ДИТ – Разград
- св. Св. В., извършили проверка по работни места в търговски обект –
магазин „ Т Маркет – S 432“, находящ се в гр. Разград , ул. „ Юмрукчал „ № 15,
в който търговска дейност осъществявал жалбоподателя, чрез наети лица.
В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят в
1
качеството си на работодател е сключил трудов договор с лице, гражданин на
трета държава – Руската Федерация. Проверката приключила с връчване на
покана до работодателя за представяне на документи в офиса на ДИТ –
Разград.
На 19.03.25г. по куриер в офиса на ДИТ – Разград постъпили
документи от жалбоподателя. На 14.04.2025г. в офиса на ДИТ – Разград,
контролните органи продължили проверката по представените от
жалбоподателя документи при което установили, че работодателят - „
Максима България ” ЕООД – София, ЕИК ********* е сключил трудов
договор № 2151 от 24.09.2024г. с И.В.Б. / гражданин на трета държава –
Руската Федерация / на длъжност касиер – продавач. Лицето постъпило на
работа на 24.09.24г., като работодателят в законоустановения 7дн. Срок от
датата на действителното започване на работа на И.В.Б. не е уведомил
писмено за това ДИТ – Разград в срок до 01.10.2024г., чрез подаване на
Уведомление за действително започване на работа на гражданин на трета
държава на основание чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ.

След редовно връчена на жалбоподателя покана за явяване на
упълномощено лице за съставяне на АУАН, на 29.04.2025г. такъв бил съставен
в отсъствие на нарушителя, адм. нарушение било описано от фактическа
страна по посочения начин и квалифицирано от актосъставителя – св. А. М.,
като такова по чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ.
АУАН връчен по седалище на жалбоподателя на 07.05.2025г.
На 29.05.2025г. било издадено и процесното НП, в което
нарушението е описано по аналогичен с АУАН начин, като краен срок за
изпълнение на задължението от страна на нарушителя АНО посочил
01.10.24г., както и че нарушението е осъществено на 02.10.25г. Също било
квалифицирано от АНО като такова по чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, а на основание
чл. 79, ал.4 връзка с чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ на жалбоподателя, в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
НП било връчено на жалбоподателя на 02.06.2025г., жалбата срещу
него постъпила при административнонаказващия орган на 17.06.2025г.
Актосъставителят и свидетелят по АУАН - св. А. М. и св. Св. В.,
разпитани в с.з. по същество потвърждават изложеното в АУАН.
2
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право
на жалба, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима, по
същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства безспорно установяват, че жалбоподателя в лицето на „
Максима България ” ЕООД – София, ЕИК *********, действително е
извършил визираното в обстоятелствената част на акта и в НП, нарушение на
ЗТМТМ, посредством непредставянето на уведомление в законоустановения 7
дневен срок в компетентната Дирекция "ИТ" гр. Разград за обстоятелството,
че гражданин на трета държава е започнал работа, като " касиер - продавач „.
По делото е безспорно установено, че на 24.09.24г. И.В.Б. / гражданин на трета
държава – Руската Федерация / е започнала работа в дружеството " касиер -
продавач „ с трудов договор № 2151 от 24.09.2024г. И.В.Б., доколкото е лице,
което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава-
членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария се явява
"гражданин на трета държава" по смисъла на &1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ.
Изложеното означава, че „ Максима България ” ЕООД – София, ЕИК
********* , като негов работодател е следвало в седемдневен срок от реалното
започване на работа на лицето да подаде уведомление до Дирекция "ИТ" гр.
Разград именно за това обстоятелство. По делото няма никакъв спор, че това
не е сторено в законоустановения срок.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на обжалваното НП, поради неспазване на процедурата по чл. 79,
ал.2 от ЗТМТМ и по чл. 43, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал.
4 на с. р., НП се издават от ръководителя на съответния контролен орган или
от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ,
министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по
3
спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се
осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от
Устройствения правилник (УП) на ИА "Главна инспекция по труда",
изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава НП по АУАН,
съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона.
Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на
директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за
ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с
нормативните актове.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от УП инспекторите в Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" осъществяват своята дейност в съответствие с
Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона
за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове,
които възлагат контрол на Агенцията.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от УП при и по повод изпълнение на служебните
си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени
в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Съгласно ал. 2 на същия член от УП правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната
администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор,
юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на
експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния
директор.
Съгласно ал. 4 на същия член от УП при установяване на нарушение
на законодателството инспекторът: 1. прилага принудителни административни
мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява
контролна дейност; 2. издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за
обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3. съставя акт за
установяване на административно нарушение и образува
4
административнонаказателно производство; 4. дава устни разпореждания.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба,
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ,
за каквото нарушение е наказан въззивника.
Според цитираната по-горе разпоредба в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава
работодателят уведомява писмено за това компетентната ДИТ.
Понятието "работодател" е дефинирано в §. 1, т. 1 от КТ, според който
това качество притежава всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява,
че процесният АУАН е връчен по седалище на дружеството жалбоподател,
място, в което ЮЛ е длъжно да осигури лице с представителна власт, което да
получава книжа от органите на държавно управление или контролни органи.
АНО е изследвал степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, изложил е конкретни мотиви, които изцяло се споделят от
въззивната инстанция, и законосъобразно е определил размер на глобата към
минимума, предвиден в закона– от 1500. 00 лв. до 20 000. 00 лв., съгласно чл.
78, ал. 1 от ЗТМТМ.
Правилно е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. За формирането на извода за маловажност
на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната, като в
настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства.
В тази връзка съдът намира всички възраженията на жалбоподателя,
че атакуваното НП е незаконосъобразно, за неоснователни. От процесуална
гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно
5
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните
норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1 от ЗАНН от формална страна.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК.. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград/, се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка, както и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган в размер на 150,00 лева.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-2500075 от 29.05.2025г. на Директор на
ДИТ - Разград, с което на основание чл. 79, ал.4 връзка с чл. 78, ал.1 от
ЗТМТМ на „ Максима България ” ЕООД – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Ботевградско шосе „ №
6
247, ет.2, представлявано от Управител, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл.
10, ал.1 от ЗТМТМ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ Максима България ” ЕООД – София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Ботевградско шосе „ №
247, ет.2, представлявано от Управител да заплати на Дирекция „ ИТ „ –
Разград сумата 150,00/ сто и петдесет / лева, представляваща разноски в
съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7