Решение по дело №1791/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      1991                                       13.12.2021г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,XVI-ти състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА                                                                  Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                      ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1791 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

         Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, против решение № 260045 от 27.05.2021г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 126 от 17.12.2020 г. на Директора на РИОСВ – Бургас.

         Според касатора административнонаказателното производство било опорочено, тъй като издателят на НП не посочил датата, на която отговорното лице е следвало да изпълни посочените изисквания, определени в разрешителното за ползване на воден обект за заустване отпадъчни води в повърхностен воден обект. АНО не издирил датата, на която едно от условията не е изпълнено, респективно от кой момент следва да се счита извършено вмененото нарушение. При положение, че се сочи разрешително от 18.11.2016г., според касатора е налице бездействие от страна на наказващия орган за продължителен период от време, считано от посочената дата- 18.11.2016г. Основавайки се на тази теза, касаторът излага становище, че към датата на съставяне на НП са изтекли сроковете за санкциониране на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, според която сроковете за образуване на такова производство са изтекли. Освен това съдът без основание отклонил възражението на дружеството, че не са индивидуализирани в максимална степен актовете, за чието неизпълнение се налага имуществената санкция. Към момента на издаване на НП били изтекли преклузивните срокове за налагане на санкцията. Иска се съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски.

         Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

         В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които излага аналогични възражения и моли за уважаване на касационната жалба.

         Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага решението да бъде оставено в сила.

         След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

         Налице са процесуалните предпоставки жалбата да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

         Производството пред Районен съд – Карнобат било образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, против наказателно постановление № 126 от 17.12.2020 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, което на акционерното дружество, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

         С оспореното решение от 27.05.2021г., съдът потвърдил наказателното постановление, а за да постанови този акт, съдът преценил, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не били допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Изрично са изложени съображения относно датата на установяване на нарушението и времето на неговото осъществяване, противно на изложеното в касационната жалба. Съдът е обсъдил всички относими факти относно извършената проверка и нейното документиране, както и посочил установените факти, респективно са описани и документалните източници, съдържащи се като доказателства по преписката и приети като доказателства по делото. Според решаващият състав, нарушението е описано точно и правилно е квалифицирано по посочения текст на Закона за водите. Обоснован е извода, че наказващият орган е приложил правилно и материалният закон, а наложената имуществена санкция е в минималния възможен размер за такова нарушение, съответства на тежесттта на нарушението, поради което и при липса на отменителни основания наказателното постановление е потвърдено изцяло.

         Настоящата касационна инстанция счита, че Решение № 260045 от 27.05.2021г. на Районен съд- Карнобат е ПРАВИЛНО.

         Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

         Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

         В случаят, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е обсъдил в пълнота относимите към АНП факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството- касатор се споделят и от настоящия касационен състав.

         От приетите по делото доказателства, се установява, че е извършена проверка, осъществена на 05.11.2020г. в гр.Карнобат, във връзка с издаденото на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Разрешително № 33740193 от 18.11.2016 г.  на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ относно ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, поправено с решение № РР-3001 от 19.12.2016 г., потвърдено с Решение № 7890 от 27.05.2019 г. на Върховния административен съд. Според поставените в този административен акт условия, операторът следва: 1. Да осигури измерване на количеството зауствани отпадъчни води. Да се монтират необходимите измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания; 2. Да се разработи План за провеждане на собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води; 3.Резултатите от провеждания собствен мониторинг  да се предоставят в срок до 15 дни от изготвянето на анализите в БД „ИБР“ и РИОСВ-Бургас.

           Съставен е констативен протокол от 05.11.2020г. обективиращ констатациите на проверката, според който за обект за пречистване на смесен поток от битово- фекални, промишлени и дъждовни води от канализационната мрежа на гр.Карнобат няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Последните се заустват непречистени, чрез съществуващ канализационен колектор. Посочени са съответните географски координати към воден обект: дере, приток на р.Сигмен. Сочи се, че не е осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води на изход от канализационната мрежа на гр.Карнобат, на изход от заустващия колектор няма монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води от канализационната мрежа; Описано е, че няма разработен План за собствен мониторинг на отпадъчните води от канализационната мрежа на гр.Карнобат, а към датата на извършената проверка няма постъпили резултати в РИОСВ-Бургас от провеждане на собствен мониторинг на отпадъчни води на изход от канализационната мрежа на гр.Карнобат, съгласно разрешителното за заустване;

         За установеното нарушение на 10.12.2020г. е съставен АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП от 17.12.2020г.

         По същество, касаторът не твърди описаните задължения да са изпълнени към 05.11.2020г. Тезата на оспорващата страна се основава на твърдението, че са изтекли сроковете, в рамките на които наказващият орган е следвало да ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, при положение, че разрешителното е издадено на 18.11.2016г. Възражението на дружеството не намира опора в релевантните по конкретния спор факти и обстоятелства, поради което е неоснователно.

         Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.200, ал.1, т.2 – имуществена санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. за юридическото лице, което ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното.

         Касационният състав намира, че в настоящия случай реално не се спори, че „ВиК“ ЕАД – Бургас не е изпълнило посочените изисквания от съответните раздели в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Нито се твърди, че тези изисквания са изпълнени, нито са ангажирани доказателства противопоставими на направените констатации от страна на контролните органи.

         Неоснователно е възражението за нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН, с оглед датата на съставяне на АУАН, респективно издаването на НП. Това е така, тъй като за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 018389/К-9-114 от 05.11.2020г. В случаят, именно на датата, когато е извършена проверката – 05.11.2020 г. е открито нарушението, което несъмнено по своето естество са изразява в бездействие. В случаят, не се и твърди дадените указания до оператора да са били изпълнени след влизане в сила на административния акт. Разрешителното, в което са били установени условията като краен резултат е потвърдено с решение на ВАС на РБ от 27.05.2019г., при положение, че е оставено в сила решение на АС-Пловдив, с което жалбата на дружеството е отхвърлена.

           В правомощията на актосъставителя е да прецени какво „обвинение“ да предяви на съответният субект, доколкото актът за установяване на нарушение има и такава функция. Именно със съставеният акт за установяване на нарушението се посочват фактите, въз основа на които се предявява съответното обвинение за извършване на административно нарушение, за което е започнато административнонаказателно производство. В настоящият казус, след като при започване на това производство на дружеството е вменено нарушението, че не е изпълнило изискванията на разрешителното, описани детайлно по-горе, към датата 05.11.2020г., периодът от време преди тази дата е неотносим към предмета на настоящото АНП. В тази връзка и възраженията за изтекла давност за образуване на АНП са несъстоятелни. Меродавно за настоящото производство е само обстоятелството дали на датата 05.11.2020г. са изпълнени вменените от актосъставителя и наказващия орган задължения, произтичащи от конкретно посочен административен акт. Периодът от време преди тази дата не е обхванат от описаните в АУАН обстоятелства, поради което при започване на настоящото АНП времето на евентуално неизпълнени задължения в предходен времеви интервал са извън предмета на това производство. В противен случай, ако се приеме тезата на касатора, че следва да се обсъжда периодът от време, считано от издаване на разрешителното, т.е. интервала от датата 18.11.2016г. до датата 05.11.2020г. съдът би обсъждал факти и обстоятелства, които не са включени в обстоятелствената част на вмененото нарушение, респективно времеви интервал, който не е обхванат от параметрите на издаденото НП, а това би било недопустимо. Относимо към настоящият спор са само онези факти и обстоятелства, свързани с констатациите на контролните органи към датата 05.11.2020г., за която се твърди, че е и време на извършеното деяние, при положение, че актосъставителят и наказващият орган не са изложили друга теза относно времето на извършване на нарушението.

                При положение, че не се и твърди да са изпълнени така описаните конкретни задължения на дружеството към датата 05.11.2020г., защото от приетите по делото доказателства се установява с категоричност, че е следвало да бъдат изпълнени, очевидно е доказано извършване на нарушението на описаните дейности, които операторът е следвало да извърши съгласно процесното разрешително, а към 05.11.2020г. не го е сторил. Няма как да се приеме тезата на касатора, че актът от който произтичат задълженията не бил достатъчно добре конкретизиран, след като и самото разрешително е цитирано с пълните му индивидуализиращи данни и самите дейности, които е следвало да се изпълнят също са описани детайлно.

                 При тези констатации, срокът за образуване на административно-наказателното производство започва да тече от момента на установяване на нарушението и датата описана от актосъставителя и АНО за негово извършване – 05.11.2020 г. Процесният АУАН е съставен на 10.12.2020г., а НП на 17.12.2020г., т.е. очевидно са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушението относно акта и 6 месеца- за издаване на НП/.

                Колкото до принципните разсъждания на касатора относно погасяване на отговорността за извършване на административно нарушение въобще, следва да се отбележи, че съгласно чл.11 от ЗАНН са приложими разпоредбите на НК по въпросите изключващи отговорността, доколкото не са уредени в ЗАНН. Хипотезата на чл.80, ал.3 от НК изрично сочи, че за деяния, които траят непрекъснато, при положение, че е вменено именно бездействие, погасителната давност за преследване започва да тече едва от прекратяването на такова деяние или с други думи от момента, в който е преустановено бездействието и са изпълнени дадените указания. След като такива факти в случаят не са налице и не се и твърди към датата на установяване на нарушението- 05.11.2020г. да са изпълнени тези условия, очевидно не би могло да се твърди изтичане на срока за административно-наказателно преследване на процесното нарушение, а липсва пречка датата на установяване на нарушението и на неговото осъществяване да съвпада напълно, дори естеството на вмененото нарушение да се изразява в бездействие. Не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, след като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други аналогични деяния.

         По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решение № 260045 от 27.05.2021г., по АНД № 28 от 2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

         Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат, въпреки изхода от спора.

         Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, XVI-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260045 от 27.05.2021г., по АНД № 28 от 2021г по описа на Районен съд – Карнобат.

        

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                           2.