Р Е Ш Е Н И
Е № 4813
гр. Пловдив 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14004 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 92 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от “Изи Финанс“ ЕООД против З.В.М.,
ЕГН: **********,*** за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1 250 лв.-
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, сумата от
226,90 лв. - договорна лихва за
периода 12.05.2017г-06.02.2018г., и
сумата от 60 лв. - разходи за извънсъдебно събиране както и законна лихва върху главницата,
считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8239/2018 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските, направени в
заповедното производство и в настоящото исково производство.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от сумата от 681 лв.
- неустойка за периода 05.06.2017г.-01.04.2018г. по Договор за
потребителски кредит от разстояние № ***.
Ищецът
твърди, че на 12.04.2017г. е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит от разстояние с № *** чрез сайта
на дружеството, на адрес *** , като на същия електронен адрес са публикувани
общите условия за предоставяне на кредита, като е предоставила личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, попълване на
въпросник и маркиране на поле „ Съгласен съм с общите условия“, с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име
и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. След одобрение на кандидата,
той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване
, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.*** Посочения от клиента електронен адрес е: ***
. На посочения от клиента мобилен номер *** е проведен разговор със същия,
който е записан, като така се потвърждава устно волята на страните. По този
начин е сключен договора между страните. Ищецът е отпуснал кредит в размер на 1
250 лв. Тъй като договорът частично е за
погасяване на задължения по
предходен договор на ответника с № ***
то част от предоставената в заем сума, а именно: сумата в размер на
218,24лв. е погасила задълженията по този кредит, а остатъкът в размер на 1 031,76 лв. е
изтеглен от ответника касово на каса на „Изипей“ ЕАД . Връщането на
предоставената в заем сума е уговорено, да се извърши чрез заплащане на 10 броя погасителни вноски, включващи
главница и договорна лихва за периода от 12.03.2017г. до 06.02.2018г.
Договорната лихва е уточнена в Договора, като
уговореният годишен лихвен процент е 40,15%. Уговорено е и заплащане на
неустойка при неизпълнение от страна на ответника на условията, предвидени в
чл. 3 от договора, като договорената неустойка е в размер от 681 лв. В чл. 7 от
договора страните са договорили и разходи за събиране на задължението в размер
на 60 лв., които се формират от всяка отделна просрочена вноска, съответно в
размер на 10 лв. с падежни дати 15.05.2017 г. и 11.06.2017 г., като сумата е
начислена след изтичане на 5 дневния доброволен срок за плащане по всяка
горепосочена вноска, като допълнителна такса за неспазване на този срок и не
може да надвишава 60 лв. Сочи се, че
ответникът не изплаща в уговорения срок заетата сума, поради и което са му
начислени разходи за събиране на вземането в размер на 60 лв. Кредитодателят многократно е правил опити за
уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, като същите са
безуспешни. Вследствие на което е депозирал пред Районен съд- Пловдив заявление
по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 8239/2018г. И е издадена заповед за
изпълнение. Поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника са дадени указания на заявителя да предяви искове за вземанията си,
като това сочи да обуславя и правния му
интерес. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особен представител адв. Е.К.Г.-Г. е подал
писмен отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани.
Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило императивните си задължения по
чл. 18 от ЗПФУР и по – конкретно не е изпълнил задължението си за предоставяне
на информация на потребителя, както и че е получил съгласието му за сключване
на договора. Прави се възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва се да е налице съгласие за начисляване на
такса гарант и съответно недължимост на тази такса. Оспорва се неустойката,
като противоречаща на добрите нрави с
оглед на условията, уговорени в договора, при неизпълнението на които се дължи
заплащането й. Сочи се, че не е спазено императивното правило по чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, като при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надхвърля законната лихва, като посочените в договора за кредит извънсъдебни разноски в
размер на 60 лв. и неустойка в размер на 681 лв. представляват неправомерно,
недължимо и обременяващо задължение на потребителя, върху които се претендира и
лихва за забава. На основание така изложените съображения се моли исковете да се отхвърлят, като се уважи
възражението за недействителност на договора за кредит на сочените в отговора
основания. Моли да се обезсили и издадената заповед за изпълнение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 8239/ 2018 г., VІ-ти с-в по описа на ПРС , от което се установява,
че на 06.02.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
по заявлението. Тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта му била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съответно са дадени указания за
предявяване на иск, то се предявявал настоящият установителен иск.
В частта, в която вземанията по
заповедта не съответстват на вземанията в настоящото производство е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от сумата от 681 лв.
- неустойка за периода 05.06.2017г.-01.04.2018г. по Договор за
потребителски кредит от разстояние № ***, който е приет за съвместно
разглеждане.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявените
искове.
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6
ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с
чл. 420, ал. 2 ТЗ и осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за
кредит № *** от 12.04.2017 г., сключен, чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация
на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на
ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на
възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения,
настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си
по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор
противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи
на закона – чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия
състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.
Видно
от приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***, сключен на 12.04.2017 г., същият е подписан чрез платформата
„***“ с инициал „***“.С оглед оспорването на електронните документи от особения
представител на ответника е допуснато изготвяне на съдебно – техническа
експертиза. От приетото по делото заключение, което съдът кредитира изцяло,
като обективно,компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че е проведен разговор между лице, което се е представило като служител на Изи
финанс и мъжки глас, представил се с трите имена и ЕГН на ответника. В
разговора е пояснено на кредитополучателя, че преди превеждане на парите по Изипей
се прави потвърждаване за сключване на договор за заем. Пояснено е, че с
отпускане на заема в размер на 1250 лв. се погасява сума по друг договор за
заем със същия кредитор с номер *** в размер от 218,24 лв., а остатъкът от
предоставената в заем сума, а именно: сумата от 1031,76 лв. се превежда по каса
на Изипей. Уточнен е срокът на връщане на сумата- 300 дни на 10 вноски до
06.02.2018 г. Уточнява се, че в случай, че не се представи обезпечение в 3
дневен срок, то сумата ще бъде в размер от 2157,90 лв. Разпечатан е от електронния носител и
процесния договор за кредит и общи условия към него, подписани с горните
инициали.
В
приетия по делото като доказателство Договор за заем е уговорено, че заемната
сума е в размер на 1250 лв., като с нея ще бъде погасено задължение по Договор
№ *** от 03.04.2017 г. в размер на 218,24 лв., включващо главница в размер от
202 лв., лихва -2,22 лв., такси – 14,02 лв. Уговорено е, че предоставената в заем сума от
1031,76 лв. следва да се върне в срок от 300 дни, при фиксиран годишен лихвен
процент – 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11
%, общо дължима сума по кредита – 1476,90 лв. и ГПР -48,30 %. Отразени са
допусканите при определяне на ГПР. В чл. 3 от договора заемателят се е задължил
в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: банкова гаранция за
сумата от 1476,90 лв. със срок на валидност 30 дни след крайни срок на плащане
на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
предоставят служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв., да работят по трудов договор без
определен срок, да не са потребители или поръчители по други договор за паричен
заем, сключен с Изи Финанс ЕООД, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други
банки и финансови институции или ако имат – кредитната им история към БНБ една
година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите
подписват договор за поръчителство.
В договора страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури
посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният
следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 681 лв. на
вноски от по 68,10 лв.
Прието
са като доказателство и общи условия към договора за кредит, подписани с
инициали „***“
Прието
е като доказателство платежно нареждане, от което е видно, че ищецът е погасил
задължение по договор за заем *** с потребител З.М. в размер на 218,64 лв.
Приета
е като доказателство и разписка за извършено плащане на сумата от 1036,82 лв.,
от която е видно, че сумата е заплатена на ответника, като основанието за
заплащането е Договор за заем № ***.
Не
се представиха доказателства за извършени плащания по договора за заем.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Разпоредбата на чл.
18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, както и чрез осъществен разговор по
телефона, който е записан и е бил предмет на изследване при изготвяне на
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Установява се, че е сключен
процесния договор за кредит от разстояние, като ответникът е дал съгласие, чрез електронно подписване през
електронна платформа www.***. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис, в редакцията му към 12.04.2017 г., електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в редакцията му
към 12.04.2017 г., но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението,
съгласно чл. 180 ГПК.
В
случая видно от представения договор за предоставяне на кредит от разстояние от
12.04.2017 г. /л.6/ и общите условия към него /л.13/ на всяка страница от
същите има електронен подпис за потребител, съдържащ инициали ***, като е посочена дата, часа,
минутата и секундата, в която е поставен, положен е подпис и за кредитора.
Електронен подпис е положен на всяка една от страниците както по договора, така
и на Общите условия. Ответникът не е оспорил, че е полагал електронен подпис. Предвид изложеното
възражението за недействителност на договора поради неподписване му е
неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит № *** от 12.04.2017 г.,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Особеният
представител на ответника оспорва договора, като недействителен поради
неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2,
както и разпоредбите на чл. 33 ЗПК.
На
първо място следва да се разгледат направените от особения представител на
ответника възражения за недействителност на договора за заем, поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК. Съдът дължи произнасяне по така наведените възражения,
тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките, каквато се твърди да е
налице в случая, са от императивен характер и за приложението им съдът следи
служебно. Ако установи нищожност на договор, от който страните черпят права,
съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество,
когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност.
Договорът
за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му
(т.7); лихвен процент по кредита и
условията на прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит(т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т.11); информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит (т.12); извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата (т.13); всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни (т.14); лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора (т.15); предупреждение за последиците за потребителя
при просрочие на вноските (т.16); наличието на нотариални и други такси, които
са свързани с договора за кредит, ако има такива (т.17); обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива (т.18); изискуемите
застраховки, ако има такива (т.19); наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден (т.20).
В
настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2, ал.4 от договора е
посочен общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е
посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията,
падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият
размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен
документ с наименование „ погасителен план“, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо.
Още повече, че информацията за начина на погасяване на сумите по договора е
детайлна. В чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е предвидено правото на кредитополучателя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при
поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на погасителен план
за извършените и предстоящи плащания, като в този случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска , показваща погасяването на главницта, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и, когато е приложимо – допълнителните разходи. Посочената
разпоредба не касае първоначално представения при сключването на договора за
кредит погасителен план, а такъв изготвен по искане на потребителя при
погасяване на главницата, каквито данни по делото не се твърдят и не се
доказват от ответника. Такава възможност е предвидена и в процесния договор за
кредит.
Не са
налице и нарушения на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, доколкото в чл.5, т.2 от
договора е предвидена възможност заемателят да се откаже от контракта чрез
отправяне на писмено предизвестие в 14- дневен срок от сключването му, като е
предоставена информация за задълженията на потребителя при погасяване на
усвоената главница и начина, по който ще се изчисли дължимата лихва.
Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1, т.7
– 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид
изтъкнатите аргументи, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
за недействителност на договора за потребителски заем.
С оглед действителността на договора
за кредит и в съответствие с приетите
по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – техническата
експертиза се установява, че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в
размер на 1250 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В
договора се съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ
размер на 226,90 лева
Видно от погасителния план към договора за кредит при непредставяне на
обезпечение по чл.3 /1/ /л.6/, който е приложим в отношенията между страните,
изплащането на главницата и лихвата се дължи на 10 месечни вноски, като в отразения месечен размер на всяка
вноска е отразен размер на главница, лихви и неустойка.
Съгласно договора и погасителния план крайният срок на договора е 06.02.2018
г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита. Както към датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, така и към
настоящия момент крайният падеж по договора е настъпил.
Предвид
изложените съображения и липсата на доказателства за извършвани от ответника
плащания, то предявените искове за главница и лихва съдът счита за доказани, както по основание така и по размер и следва
да бъдат уважени изцяло.
Като
законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 22.05.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът
е направил изрично възражение за недействителност на предвидената в договора
клауза за неустойка, че същата противоречи на добрите нрави.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер от 54,48 % от предоставената в заем сума.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 11,
ал. 1 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка
представлява 54,48 % от заемната сума. Предвидено
е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка
вноска по договора, както вноските нарастват с още 37,39 лв. –месечна вноска. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Предвид
изложеното осъдителната претенция за присъждане на неустойка в размер на 681
лв. следва да се отхвърли.
На
следващо място, следва да бъде разгледано възражението за недължимост на
вземането за разходи и такси. В интернет
страницата, посочена в договора е налице тарифа, уреждаща задължение за
заплащане на разходи за събиране на вземанията, като е налице противоречие с чл.10а от ЗПК. Разпоредбите на
чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит
да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма
или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен
път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата н
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради
изложеното претенцията за установяване на дължимост на сумата от 60 лв.-
разходи за извънседебно събиране на просроченото
задължение е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът е
представил списък и претендира разноски
в размер на 97,36 лв. за заповедното производство и 1096,99 лв. в
исковото производство. Относно претендираните разноски в настоящото исково
производство обаче съдът счита, че претенцията е частично основателна,
доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа,
като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 100 лв.,
като общият размер на разноските в исковото производство е 896,99 лв. Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се
определят разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както
следва: сумата от 65,23 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата
от 600,98 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
З.В.М., ЕГН: **********,*** дължи на “Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Балша“№ 17 следните суми, а
именно: сумата от 1 250 лв.- главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние № ***,
сумата от 226,90 лв. - договорна лихва за периода
12.05.2017г.-06.02.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8239/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Изи Финанс“ ЕООД за признаване на
установено, че З.В.М. дължи сумата от 60
лв. - разходи за извънсъдебно събиране, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8239/2018 г. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Балша“№ 1 против З.В.М., ЕГН: **********,*** иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 681 лв. - неустойка за периода
05.06.2017г.-01.04.2018г. по Договор за потребителски кредит от разстояние № ***.
ОСЪЖДА З.В.М., ЕГН: **********,***
да
заплати на Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Балша“№ 1 сумата от 65,23
лева, представляваща разноски по
съразмерност, направени в настоящото производство по частно гр.д. № 8239/2018
г. по описа на ПРС и сумата от 600,98
лв.- представляваща разноски по
съразмерност, направени по гр.дело
№ 14004 по описа за 2018 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ