Определение по дело №39/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№54/24.01.2020

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 24.01.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 39 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от „Търговска база“ ООД - гр.Варна срещу посочено в титулната му част разпореждане №11987/27.11.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №258/2009 г., с което е разпоредено връчване на разпореждане №6985/19.06.2012 г. на ищеца. С петитума на жалбата се иска отмяна на разпореждане №6985/20.06.2012 г., с което е разпоредено внесената по делото парична гаранция по допуснато обезпечение на иска в размер на 32600 лева да бъде внесена в приход на държавния бюджет като непотърсена в едногодишния срок по чл.82 - ГПК. По повод оставяне на частната жалба без движение с писмена молба ищецът е уточнил, че всъщност обжалва разпореждане №6985/19.06.2012 г. на ОС Варна, което му е връчено за първи път в изпълнение на разпореждане №11987/27.11.2019 г., като моли за неговата отмяна и за постановяване вместо него на друго такова, с което внесената парична гаранция бъде освободена.

Частната жалба срещу разпореждане №6985/19.06.2012 г. на ОС Варна-ТО е недопустима. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №6/23.10.2015 г. на ВКС на РБ по тълк.д. №6/2014 г. на ОСГТК не подлежи на обжалване определение или разпореждане на съда, с което се уважава или оставя без уважение молба за освобождаване /връщане/ на внесена гаранция, доколкото актът на съда не попада в никоя от хипотезите на чл.274, ал.1 - ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се слага край на делото, затова молителят може да иска неговото изменение от съда, който го е постановил, следствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, като това следва от разпоредбата на чл.253 – ГПК. Като е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл.82 – ГПК, ОСГТК на ВКС е приело, че изискуемостта на вземането за освобождаване /връщане/ на  внесена парична гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл.389 и сл. ГПК настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес – искът е отхвърлен или производството по него е прекратено.

При това положение производството по недопустимата частна жалба следва да се прекрати като недопустимо.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. №39/2020 г. на АС Варна – ТО, образувано по  частна жалба на „Търговска база“ ООД - гр.Варна срещу разпореждане №6985/19.06.2012 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №258/2009 г., с което е разпоредено внасяне на внесената по делото парична гаранция по допуснато обезпечение на иска в размер на 32600 лева в приход на държавния бюджет.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страната с частна жалба пред ВКС на РБ.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.