№ 40
гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000218 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. № 55/2021 година на Окръжен съд
Ловеч са отхвърлени предявените от Т. Н. Т., В. Х. Т., представлявани от адвокат М. И. Б.,
срещу „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на всеки от
ищците на сума от по 120 000 лева, предявени като частични от по 250 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта
на техния син Х. В.ов Т. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2018
година по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“, с рег. № ВТ 84 **** –
И. Д. Г., със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
(Застрахователна полица № BG/07/118003389736), ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 18.12.2018 година до окончателното им изплащане, като
неоснователни и недоказани.
С посоченото решение Т. Н. Т., В. Х. Т., представлявани от адвокат М. И. Б., са
осъдени да заплатят на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сумата 1 130 лева –
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. Б. – пълномощник на
Т. Н. Т., В. Х. Т., против Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. № 55/2021 година на
Окръжен съд Ловеч в частите, с които са отхвърлени исковете на жалбоподателите за по
80 000 лева.
Във въззивната жалба се излага, че изводите на първостепенния съд са
неправилни и противоречат на приетата по делото експертиза. Съставът на Окръжен съд
Ловеч е игнорирал част от заключението на експертите, като е изключил безспорно
установената по делото вина на водача на автомобил „Ауди А4“ за настъпване на
инцидента. Причините за пътнотранспортното произшествие са комплексни и напълно
несправедливо съдът е приел, че водачът на автомобил „Ауди А4“ няма никаква вина за
инцидента и най-вече за смъртта на родственика на жалбоподателите, които искат да
получат възмездие и признание на този факт. Изводът, че ударът е бил непредотвратим за
водача на автомобил „Ауди А4“, е погрешен. Сочи се, че наказателната и гражданската
отговорност не се припокриват. Цитира се разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата. При управление със съобразена скорост от страна на водача на
„Ауди А4“ Х. В.ов Т. е щял да оцелее. Изтъква се, че съдът не е обсъдил и анализирал
всички възражения и доводи, релевантни за решаването на казуса, което е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Направено е искане да се отмени Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. №
55/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които са отхвърлени претенциите за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за сумата от по 80 000 лева за всеки
един от жалбоподателите, и да се постанови друго такова, с което да се уважат предявените
искове за горепосочените суми, представляващи обезщетения за причинените им
неимуществени вреди от процесния пътен инцидент, ведно със сторените разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с който я оспорва.
С писмена молба юрисконсулт С. К. – пълномощник на „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, оспорва въззивната жалба; претендира адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищците да се определи съобразно
предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения минимум при
условие, че същото го надвишава. Прилага списък на разноските.
С писмена молба адвокат М. Б. – пълномощник на Т. Н. Т. и В. Х. Т., завява, че
поддържа въззивната жалба; оспорва постъпилия отговор; претендира за присъждане на
разумно адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответното застрахователно
дружество съобразно правната и фактическа сложност на делото при условие, че
юридическото лице се представлява от адвокат. Прилага списък на разноските.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 55/2021 година на Окръжен съд Ловеч е
образувано въз основа на предявени от адвокат М. Б. – пълномощник на Т. Н. Т. и В. Х. Т.,
против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове. В исковата молба се твърди, че
на 16.12.2018 година, около 16:10 часа на първокласен път I-4, при 32+100 километър,
община Угърчин, област Ловеч, настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил марка „Ауди А4 Авант”, с ДК № ВТ 84 ****, управляван от И. Д. Г., и лек
автомобил марка „Ланчия Делта”, с ДК № ОВ 53 ****, управляван от Х. В.ов Т.. Сочи се, че
водачът на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант” се е движил с превишена скорост,
съответно несъобразена за пътния участък такава с оглед натовареността на движението,
състоянието на пътя и метеорологичната обстановка, не предприел действия за
своевременно спиране, от което последвал удар между двете моторни превозни средства. На
място починал водачът на лек автомобил марка „Ланчия Делта” – Х. В.ов Т. (син на Т. Н. Т.,
В. Х. Т.).
Посочва се, че за настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от 7.01.2019 година от младши
автоконтрольор при РУ Угърчин към ОД на МВР Ловеч. Образувано е досъдебно
производство № 287/2018 година по описа на РУ Угърчин (Прокурорска преписка №
3514/2018 година на Окръжна прокуратура Ловеч). Изтъква се наличието на виновно
противоправно деяние на водача И. Д. Г. за настъпване на процесния пътен инцидент и
последвалата от него смърт на Х. В.ов Т..
Ищците са преживели тежко внезапната смърт на сина си – загубили своята
радост и смисъл в живота, опора и подкрепа. Х. В.ов Т. бил едва на 33 години. Вследствие
на неговата кончина се влошило здравословното състояние на родителите му – Т. Н. Т.
получила кръвоизлив, а В. Х. Т. – диабет. Твърди се, че до преди няколко години са живели
в едно домакинство и са имали всекидневни контакти, възможност да прекарват своето
свободно време заедно. Х. В.ов Т. бил отдаден на семейството си. Отношенията им били
изградени на взаимно доверие и взаимопомощ. След смъртта му ищците престанали да
организират семейни събирания, ограничили своите социални контакти, затворили се в себе
си и нямали желание да общуват с никого.
Посочва се, че за лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, с ДК № ВТ 84 **** към
датата на процесното произшествие е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите – Полица № BG/07/118003389736 от 4.12.2018 година със
срок на валидност от 16.12.2018 година до 15.12.2019 година, със „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, която покрива отговорността на виновния за настъпването на
процесното произшествие водач – И. Д. Г..
3
Излага се, че в качеството си на пострадали лица ищците предявили пред
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД писмени застрахователни претенции с вх. №
3355 от 28.04.2021 година за изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава върху претендираните суми от датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. С писмени уведомления от 10.05.2021 година ответното
застрахователно дружество отказало да изплати претендираните обезщетения по заведените
щети.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на всеки един от ищците по 27 000
лева (частичен иск от общо претендирана сума 250 000 лева) – обезщетения за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от смъртта на сина им – Х. В.ов Т.,
починал при процесното пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 година, настъпило
по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“, с ДК № ВТ 84 **** – И. Д. Г.,
чиято отговорност за вреди се покрива по Полица № BG/07/118003389736 от 4.12.2018
година за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта, сторените разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, в който се излагат съображения за
неоснователност на исковете по основание и размер. Изтъква се, че ищците не са
представили банкови сметки, което представлява нередовност на исковата молба по смисъла
на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Оспорват се механизма на описаното в исковата молба
произшествие; наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
застрахования при ответното дружество водач – И. Д. Г.; твърдените неимуществени вреди;
причинната връзка между процесния пътен инцидент и настъпилия вредоносен резултат;
при условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия Х. В.ов Т. поради движение с несъобразена с пътните и атмосферни условия
скорост. Спори се началният момент на претендираната законна лихва за забава върху
обезщетенията – същата се дължи не по-рано от 10.05.2021 година. Признават се наличието
на застрахователно правоотношение между водача на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ и
ответното застрахователно дружество, заведените застрахователни претенции от 28.04.2021
година.
Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат М. Б. – процесуален
представител на Т. Н. Т., В. Х. Т., с която оспорва депозирания отговор. Излага
допълнителни съображения за началната дата, от която се дължи лихва за забава – поддържа
становището, че същата се дължи от датата на увреждането.
От ответното застрахователно дружество не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба.
С писмена молба адвокат М. Б. – пълномощник на Т. Н. Т., В. Х. Т., поддържа
4
исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Юрисконсулт С. К. – процесуален представител на „Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД, с писмена молба поддържа наведените възражения в отговора на исковата
молба.
С протоколно Определение от 18.05.2022 година по т. д. № 55/2021 година на
Окръжен съд Ловеч е допуснато изменение на размера на исковете за неимуществени вреди
– от 27 000 лева (предявени като частични от 250 000 лева) на 120 000 лева за всеки един от
ищците (частични искове от претенции в размер на по 250 000 лева за всеки от тях).
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. № 55/2021 година на Окръжен съд
Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от адвокат М. Б. – пълномощник на Т. Н. Т., В. Х. Т., против
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
5
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Видно от представения Констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица е, че на 16.12.2018 година, около 16:10 часа на
първокласен път I-4, при 32+100 километър, община Угърчин, област Ловеч, водачът на
ППС 1 (лек автомобил марка „Ланчия Делта”, с ДК № ОВ 53 ****, управляван от Х. В.ов
Т.), движейки се в посока Варна – София, след дясна крива, на прав участък без наклон, губи
контрол над автомобила на заснежената пътна настилка, навлиза странично в лентата за
насрещно движение и удря насрещно движещото се там ППС 2 (лек автомобил марка „Ауди
А4 Авант”, с ДК № ВТ 84 ****, управляван от И. Д. Г.). Вписано е, че водачът и возещата се
на предна седалка в лек автомобил „Ланчия Делта” Н. В.ова Т. са починали на място. И
двамата са били с поставени обезопасителни колани. Отразено е, че по случая е образувано
досъдебно производство № 287/2018 година по описа на РУ Угърчин.
С Постановление от 15.07.2021 година на прокурор Румен Петров при Окръжна
прокуратура Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 287/2018 година по
описа на РУ МВР Угърчин за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, б.
„а“, предложение второ, б. „б“, предложение първо, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК. На същото е осъществен инстанционен контрол и е потвърдено като правилно.
Безспорно е, че към датата на настъпване на инцидента за лек автомобил „Ауди
А4 Авант”, с ДК № ВТ 84 **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 28.04.2021 година
адвокат М. Б. – пълномощник на Т. Н. Т., В. Х. Т., предявила писмени застрахователни
претенции пред „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД с искане за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди. Не е спорно, че ответното застрахователно дружество
не е заплатило претендираните от ищците (жалбоподатели пред настоящата инстанция)
обезщетения, а е постановило отказ да стори това поради липса на вина на водача на лек
автомобил с ДК № ВТ 84 **** за възникване на инцидента.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Ц. М. С. и Д. Т. С. (съседи на
ищците), които свидетелстват за тяхното емоционално състояние след смъртта на сина им Х.
В.ов Т. и към момента.
От показанията на свидетелите И. Д. Г. (водач на лек автомобил „Ауди А4
Авант“), Г. И. Д. (свидетел на процесното произшествие) е видно, че лек автомобил „Ланчия
Делта“ изгубил устойчивост и навлязъл внезапно в лентата за движение на лек автомобил
„Ауди А4 Авант“. Според свидетелят Г. И. Д. водачът на лек автомобил „Ауди“, който се е
движил пред него, не е имал възможност за никаква реакция, която да предотврати пътния
инцидент. Показанията на свидетелите са ясни и последователни, кореспондират с фактите
и доказателствата по делото, със заключението на приетата по делото и неоспорена
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, поради което следва да се
6
кредитират като достоверен източник на информация за механизма на процесното
произшествие и поведението както на пострадалото лице, така и на водача на застрахования
автомобил.
От заключението на експертите инж. В. Т. И., инж. В. Х. А., инж. А. П. П. и д-р
П. И. Л., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че
произшествието е реализирано на 16.12.2018 година, около 16:00 часа, в светлата част на
денонощието, на първокласен път I-4, в зоната на километър 32+162, на пътен участък,
покрит с отъпкан сняг и киша, с дебелина до 5 сантиметра, поради което не е фиксирана
хоризонтална маркировка. В посоката за движение от град София към град Варна е намерен
поставен пътен знак „Забранено изпреварването на МПС“. Вещите лица описват механизма
на процесното произшествие по следния начин: лек автомобил „Ауди А 4“, с ДК № ВТ 84
**** се е движил в полагащата му се пътна лента със скорост Va = 26.43 м/сек = 95.1 км/час
в посока град Варна. Срещу него, в противоположна посока към град София се е движил лек
автомобил „Ланчия“ с ДК № ОВ 53 ****, със скорост Vr2 = 26.44 м/сек = 95.2 км/час. Когато
двете моторни превозни средства са били на разстояние около 127.41 метра едно от друго,
автомобил „Ланчия“ променя направлението следствие на загуба на напречна устойчивост и
се насочва към насрещната пътна лента. Към този момент двата автомобила са се намирали
на различно разстояние от мястото на удара. Лек автомобил „Ланчия“ е бил на 51.45 метра
от мястото на удара, а лек автомобил „Ауди А4“ – на 75.96 метра. Водачът на лек автомобил
„Ауди“ е възприел своевременно (без загуба на време за реакция при използването на
спирачната система) промяната на направлението на лек автомобил „Ланчия“ и предприел
спиране чрез натиск върху спирачния педал. Движейки се закъснително един към друг двата
автомобила в определен момент достигат до мястото на сблъсъка, където е реализиран
челен кос удар, отразен на приложената към експертизата динамична схема на
произшествието.
В първата фаза на удара между двете моторни превозни средства челната част на
лек автомобил „Ауди“ в областта на предна броня, предна част на калници, капак двигател и
престилка е контактувала със страничната дясна част на лек автомобил „Ланчия“ в областта
на десни врати, десен праг, десни колони. Получили са се еластични и пластични
деформации в контактуващите повърхнини и части.
Втората фаза на удара съдържа транслационно-ротационното движение на двете
моторни превозни средства, което е с по-голямо изразена ротация при лек автомобил
„Ланчия“. В процеса на това движение от двата автомобила са се отделили части, намерени
при огледа. След удара, двете моторни превозни средства изминават различно разстояние и
се установяват в покой.
Експертите посочват, че при сравнение на отстоянието на лек автомобил „Ауди
А4 Авант“ до мястото на удара с дължината на „опасната зона“ на моторното превозно
средство при реалната скорост на движение Va = 26.43 м/сек = 95.1 км/час и максимално
разрешената от 90 км/час към момента на промяната на направлението на лек автомобил
„Ланчия“ и навлизането в насрещната пътна лента може да се формира извод, че водачът на
7
лек автомобил „Ауди А4“ е имал техническа възможност да реализира спиране, но не е имал
техническа такава да спре до мястото на сблъсъка при реалната скорост на движение и при
максимално разрешената от 90 км/час, за да предотврати процесния инцидент. Вещите лица
определят теоретично, че числената стойност на скоростта, при която водачът на автомобил
„Ауди А4 Авант“ е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да
предотврати произшествието е Vмак. = 75.11 км/час. Тази скорост е с 2.13 км/час по-ниска
от скоростта 77.24 км/час, при която водачът на това моторно превозно средство,
съобразявайки реалните пътни условия, ще спре на същото разстояние, както при суха пътна
настилка. При движение със скорост 77.24 км/час от страна на водача на лек автомобил
„Ауди А4 Авант“, с ДК № ВТ 84 **** и реализирано спиране, евентуален удар между двете
моторни превозни средства ще настъпи на разстояние Sуд.ев.1 = 15,1 метра преди
действителното място на удара спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ауди А4
Авант“. При този евентуален удар, директрисата (направлението) на ударния импулс ще е на
голямо разстояние от местонахождението на водача и возещата се на предната дясна седалка
пътничка. Предвид на тези обстоятелства и значително по-малката стойност на ударния
импулс са технически възможни и по-малки премествания на телата, ограничени от
поставените колани. Според експертите не може с категоричност да се твърди какви
увреждания биха настъпили при тези условия, но е напълно възможно те да са по-леки от
установените, включително и довелите до кончината на возещите се в лек автомобил
„Ланчия“. При процесното произшествие лек автомобил „Ланчия Делта“ се е движил със
скорост 95.2 км/час – от една страна тази скорост е по-висока от максимално разрешената за
движение на моторни превозни средства извън населени места, а от друга е несъотносима
спрямо атмосферните условия и вида на пътната настилка (както при суха такава).
Същевременно водачът Х. В.ов Т. не е съобразил състоянието, вида на гумите и годината на
експлоатация с характера на пътната настилка. Предните гуми са различни по марка и шарка
на протектора от задните, което при малки ъглови измествания на надлъжната ос на
моторното превозно средство води до възможност за големи напречни измествания и загуба
на устойчивост. Анализирайки всички доказателства вещите лица са категорични, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото произшествие е загубата на напречна
устойчивост на автомобил „Ланчия Делта“ с последвало навлизане в лентата за насрещно
движение и сблъсък с противоположно движещия се автомобил „Ауди А4 Авант“.
Съпътстващи причини от техническа гледна точка са движение на процесния автомобил със
скорост, по-висока от максимално разрешената, и несъотносима с характера и вида на
пътната настилка от една страна, а от друга – действията на водача на лекия автомобил с
органите за управление (скоростния лост, педала на спирачката, съединителя и кормилният
кръг за управление), предхождащи загубата на напречна устойчивост. Експертите
заключават, че ако Х. В.ов Т. е управлявал със скорост, по-ниска от 77.24 км/час с оглед на
конкретната пътна обстановка и метеорологични условия, преминал е на по-ниска предавка,
избягвайки резки движения с кормилния кръг на волана и със спирачната система при
максимална ефективност, лек автомобил „Ланчия Делта“ е щял да запази движението в
полагащата му се пътна лента.
8
От показанията на свидетеля И. Д. Г. – водач на лек автомобил марка „Ауди А4
Авант“, е видно, че произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра
видимост и заснежена настилка. Свидетелят твърди, че е управлявал автомобила си в своето
платно за движение в посока град София – град Велико Търново, когато насрещно
движещият се автомобил изгубил контрол, завъртял се и връхлетял върху тях. Заявява, че е
управлявал моторното превозно средство със съобразена с пътната обстановка скорост.
Всичко е станало за секунди. И. Д. Г. сочи, че когато видял връхлитащото моторно превозно
средство веднага натиснал спирачния педал. Обяснява, че автомобилът му бил ударен
челно, а Ланчията – странично. След удара неговият автомобил останал на място, а
Ланчията се изместила в дясната част на дясната лента. Свидетелят не може да определи на
колко метра от него е бил насрещно движещият се автомобил, но пояснява, че още при
започване на въртенето се е виждал, поради което той имал възможност да спре.
От показанията на свидетеля Г. И. Д. (свидетел на процесното произшествие) се
установява, че в деня на инцидента видимостта била намалена – имало силен снеговалеж,
настилката на пътя била мокра и заснежена. Той пътувал в посока от град София към град
Троян. Сочи, че участъкът пред него бил прав и му предстояло спускане надолу по баир.
Видял кола от насрещното движение, която навлязла в платното му и се ударила в
движещия се пред него лек автомобил „Ауди А4“. Не помни какъв модел е била колата,
която се ударила в автомобила пред него, нито с каква скорост се е движила. Самият той,
непосредствено преди удара, се движил със скорост около 70 км/час. Според свидетеля
водачът на лек автомобил „Ауди А4“ не е имал време за реакция и ударът между двата
автомобила бил неизбежен.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице противоправно и виновно
поведение на И. Д. Г., който е управлявал лек автомобил „Ауди А4 Авант“, застрахован при
ответното застрахователно дружество.
С въззивната жалба се навежда довод, че водачът на лек автомобил „Ауди А4
Авант“ е карал с несъобразена за пътния участък скорост и действията на същия са причина
за процесното произшествие.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
произшествието е станало на прав, заснежен участък, в светлата част на денонощието при
добра видимост. От заключението на приетата и неоспорена комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза става ясно, че причината за настъпване на
процесния пътен инцидент е загубата на напречна устойчивост на автомобил „Ланчия
Делта“, с последвало навлизане в лентата за насрещно движение и сблъсък с
противоположно движещия се автомобил „Ауди А4 Авант“.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице инж. В. Т. И. заявява,
че двамата водачи са карали с несъобразена за пътния участък скорост. Поддържа
становището, че за лек автомобил „Ауди А4 Авант“ съотносимата скорост за движение,
съобразена с атмосферните и пътни условия, е 77.24 км/час. Експертът пояснява, че дори
водачът на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ да е шофирал с тази скорост, ударът между
9
двата автомобила е бил неизбежен, но ударният импулс ще е различен, както и степента и
вида на деформациите на увредените моторни превозни средства. Не може да даде
категорично становище дали при упоменатата ситуация ще настъпи смърт за пътниците,
защото намаляването на скоростта само от страна на водача на лек автомобил „Ауди А4
Авант“ не е достатъчно, но определено ударните сили върху телата ще бъдат с по-нисък
интензитет. Сочи, че другата основна причина за настъпване на процесния инцидент е
разликата в протектора на гумите на преден и заден мост на лек автомобил „Ланчия Делта“.
Вещото лице уточнява, че това води до различен коефициент на сцепление на ходовите гуми
с пътната настилка, което е и вероятната причина за загубата на устойчивост на лек
автомобил „Ланчия Делта“. Разяснява, че според българското законодателство е допустимо
на предния и задния мост да бъдат гуми с различна марка, но те трябва да са с еднаква
големина, защото именно това води до разлика в протектора на гумите.
В приетото и неоспорено по делото заключение са изчислени опасните зони за
спиране на двата автомобила; числената стойност на скоростта, при която водачът на
автомобил „Ауди А4 Авант“ е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да
предотврати инцидента (75.11 км/час); съобразената с атмосферните условия скорост (77.24
км/час), при която директрисата на ударния импулс ще бъде с доста по-нисък интензитет и
леталният изход за пътниците би могъл да бъде избегнат, но въпреки това експертите
заключават, че водачът на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ е отреагирал своевременно като
е натиснал спирачния педал, но ударът е бил неизбежен.
При този механизъм на произшествието, настоящият състав смята, че въпреки
шофирането с превишена скорост от страна на водача на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ не
е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 Закона за движението по пътищата – законът вменява
задължение на водача да съобразява скоростта си с всички условия на пътната обстановка,
за да може да спре пред всяко препятствие. Внезапното навлизане на лек автомобил „Ланчия
Делта“ в неговата пътна лента не може да се квалифицира като предвидимо препятствие,
което водачът на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ може да прогнозира и да съобрази своето
поведение с него (въпреки това в конкретния случай той е отреагирал адекватно на
създалата се пътна ситуация).
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не се установява при
условията на главно и пълно доказване противоправно поведение на застрахования в
ответното застрахователно дружество водач на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ – И. Д. Г.,
намиращо се в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, станало на
16.12.2018 година, при което е настъпила смъртта на Х. В.ов Т. (син на жалбоподателите в
производството пред въззивния съд).
Не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Ауди А4 Авант“. Липсват данни за осъществяване при условията на
кумулативност на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (чл.
45 от Закона за задълженията и договорите). Следователно няма и основание за ангажиране
на отговорността „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Съдът възприема мотивите на
10
първостепенния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Исковите претенции
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания от смъртта на Х.
В.ов Т. – син на ищците) са неоснователни и недоказани, което обуславя отхвърляне на
същите.
Крайните изводи на въззивната инстанция за предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. № 55/2021 година на Окръжен съд Ловеч в
обжалваните части е правилно – не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати
пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се потвърди. Доводите на процесуалният представител на Т. Н. Т., В. Х. Т. са
неоснователни. Първостепенният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото
релевантни доказателства и е направил обосновани изводи.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на
жалбоподателите следва да останат така, както са направени, а в полза на адвокат М. И. Б. –
пълномощник на Т. Н. Т., В. Х. Т., не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Т. Н. Т., В. Х. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД сумата 200 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/13.06.2022 година по т. д. № 55/2021 година на
Окръжен съд Ловеч в обжалваните части.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., с ЕГН **********, В. Х. Т., с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Ловеч, ЖК „Здравец“, *********, да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Х.фор Колумб“ 43, сумата 200 (двеста) лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12