Р Е Ш Е Н И Е
№ 1084 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08476 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк.
М, срещу Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 342,68 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г. –
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 52,36 лв. /петдесет и два лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед № 5055/08.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06885 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се в ***, за периода от 01.05.2016 г. – 31.07.2019 г. при действието
на публично известни общи условия. Тъй като ответникът не заплатил дължимата
цена, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от
10.07.2016 г. до 29.10.2019 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът
му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение,
както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че за процесния период не е
доствена топлинна енергия за посоченото жилище, тъй като през 1998 г всички
радиатори в имота са демонтирани и жилището е необитаемо. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 5055/08.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06885 по описа за 2019 г. на
РС-Перник срещу Л.Н. ***, за сумата 342,68 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2019 г. за
имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 52,36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
От представените общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в.
„Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
Видно от Приложение № 1 към
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 4594/15.12.2009 г., че Л.Н.Г. е заявил, че по силата на договор,
обективиран в Нотариален *** г., притежава
в съсобственост с Р. Л. Г. и Н. Л. Г. недижим имот, находящ се на адрес: ***,
при квоти 4/6 ид.ч. за Л.Н.Г., и по 1/6 ид.ч. за всеки от останалите
съсобственици.
С Нотариален акт *** г. от 29.07.1991 г. С. Е. И. и С. Е. И. са прехвърлили на Л.Н.Г.
и С. Л. Г.собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №
26, находящ се на адрес: ***, като в
замяна Л.Н.Г. и С. Л. Г. са прехвърлили на С. Е. И. и С. Е. И. собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се на адрес: ***.
От удостоверение за наследници № 000597/03.07.2009 г. се установява, че С. Л. Г. е почнала на 15.06.2009
г., като е оставила наследници по закон
съпруг - Л.Н.Г., дъщеря – Р. Л. Г., и син – Н. Л. Г..
По делото са приети поръчка № 566/28.09.1998 г. за запечатване на 1 бр. радиатор чрез разкачане, калкулация
на вложен труд и материали и фактура № 9253/28.09.1998 г. за сумата 12 626 лв.,
както и жалби от ответника до ищцовото дружество от 07.12.1998 г., от
17.03.2003 г., заявление от 08.09.2014 г., Протокол № 0003383/18.07.2005 г. за
запечатване с пломби по молба на абоната и квитанция № **********/30.09.1998 г.
за заплащане на сумата 1963 лв. към
фактура № 9253 за запечатване на топла вода.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на
сградата, в която се намира процесния имот не е сключен договор с етажната
собственост, но изравнителни сметки за имота са издавани от фирма за дялово
разпределение „Нелбо” ЕАД преди 2006 г., поради което вещото лице счита, че
системата за дялово разпределение е въведена преди процесния период. Посочва,
че между „Топлофикация Перник” ЕАД и фирма „Нелбо” ЕАД е сключен договор №
99/08.12.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в
сградата в режим на етажна собственост със срок 1 г. с клауза за безсрочно
продължение с по още една година. От заключението на същата експертиза се
установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига
до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван
разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота топлата
вода се е водила „запечатана“. В имота не е установено релано потребеление на
топла вода при годишния отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен
счетоводител, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота
като разход на топлинна енергия за битова вода не е начисляван и не са
начислявани суми. Вещото лице посочва, че в имота има едно отоплително тяло,
отоплителните тела в стаите са демонтирани, работещо е отоплителното тяло в
помещение „Баня“, което е щранг-лира, без ИРУ, за което е начисляван разход на
топлинна енергия като за тяло работило непрекъснато. Разходът е определен по
изчислителен път, като след провеждане на задължителния годишен отчет е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, определената разлика е отразена в
индивидаулните годишни изравнителни сметки. Топлоенергията, разпределяна за
имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по
изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само през зимния
отоплителен период, като определените суми са отразени в индивидуалните годишни
изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата,
тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че
стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При
изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 342,68 лв. за периода 01.05.2016
г. – 31.07.2019 г., а за законна лихва – 52,36 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 31.07.2019 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и
отразяване на сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, при подадено в срок възражение от длъжника, поради което
за ищеца е налице правен интерес от предявените искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени
от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не се спори, че по силата на договор за замяна на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 148, том VI, дело 1807/1991 г. на 21.07.1991 г. ответникът
е придобил през време на брака си със Снежанка Любомирова Георегиева недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се на адрес***, и съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното
основание, същият принадлежи общо на двамата съпрузи.
Със смъртта на съпругата С. Л. Г., настъпила на 15.06.2009 г., съпружеската
имуществена общност се прекратява и ответникът придобива ½ ид.ч. по
силата на сключения договор за замяна от 21.07.1991 г. Останалата ½
ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН от наследниците на починалата – съпругът й, Л.Н.Г., и двете й деца – Р.
Л. Г. и Н. Л. Г.. С оглед изложеното, ответникът се легитимира като собственик
на 4/6 ид.ч. от процесния имот, което е потвърдено от него и в представената
декларация по чл. 14 ЗМДТ.
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба.
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 31.07.2019 г. е на стойност 342,68
лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предвид горното и съобразно обема на правата си, ответникът дължи 4/6
части от цената за доставена топлинна енергия за имота, равняваща се на сумата
228,45 лв.
По възражението на ответника, че не дължи процесната сума, тъй като е
имотът е необитаем, не се ползва топла вода и всички радиатори са демонитани, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ отделният етажен собственик може да прекрати
топлоснабдяването към отоплителните тела в имота си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, като за
процесния период са начислявани суми за топлинна енергия единствено за
отоплително тяло в помещение „Баня“, което е щранг-лира, общо за всички имоти
по вертикала, и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през
зимния период. С оглед изложеното, съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен за сумата 228,45 лв. и отхвърлен за разликата над 228,45
лв. до пълния предявен размер 342,68 лв.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за
парично вземане оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.11.2019 г. до окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, потребителят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението
на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2018 г., е в размер на сумата 52,36 лв.
Предвид горното, съобразно обема на правата си,
ответникът дължи 4/6 части от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 34,90
лв.
Следователно, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата 34,90 лв. и
отхвърлен за разликата над 34,90 лв. до пълния предявен размер 52,36 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото
производство ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00
лв. за исковото производство. С оглед изложеното, съдът приема, че в настоящото
исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за
експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за
три броя съдебни удостоверения, т. е. в общ размер на 390,00 лв., а в
заповедното производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. От така сторените
разноски, съобразно уважената част на предявените искове, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 259,99 лв. – разноски за исковото производство, и сумата
50,00 лв. – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 228,45 лв.
/двеста двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес ***, за периода от 01.05.2016 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 34,90 лв. /тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
29.10.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 5055/08.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06885 по описа за
2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над 228,45 лв. до пълния предявен
размер 342,68 лв., и иска за обезщетение за забава върху месечните
плащания за сумата над 34,90 лв. до пълния предявен размер 52,36 лв.
ОСЪЖДА Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 259,99 лв. /двеста петдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/ - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
50,00 лв. /петдесет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 06885 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06885
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: