Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.10.2020 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
съд |
трети |
състав |
|
|||||||||||||||||
|
На |
Седемнадесети
септември |
Година |
2020 |
|
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
|
||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията |
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
331 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
|||||||||||||||
|
и за да се произнесе, взе
предвид следното : |
|
||||||||||||||||||||
Ищецът твърди
в исковата молба ,че е работила при
ответника по Трудов договор № 19/01.02.19г.,
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лева при пълно
работно време - 8 часа към офис гр. Кърджали, ул."Стефан Стамболов"
5, за длъжността „шофьор-куриер" на 04.02.2019г. След посписване на
Допълнително споразумение към Трудов договор № 19/01.02.2019г., считано от
20.02.2019г. е преназначена на длъжността „мениджър" със срок на изпитание
6 месеца,която изпълнявала до 20.03.2020г., когато подала заявление до
работодателя на 19.03.2020г., получено от последния на 20.03.2020г., за прекратяване на трудовото си правоотношение на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплащане на трудовите възнаграждения за м. януари и м.
февруари 2020г. и след като през през м. декември 2019г. ищцата отново заявила желание да прекрати
трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Прекратяването
на трудовото правоотношение допълнително било провокирано и от обстоятелството,
че няколко дни преди това, на 18.03.2020г., на служебния e-mail ищцата получила
от ответника Допълнително споразумение № 162 към трудов договор от 01.02.2019г. с дата 31.01.2020г.,
по силата, на което работното й време, считано от 01.02.2019г.
от пълно работно време - 8 часа, ставало непълно работно време от 2 часа и
съответно трудовото възнаграждение се намалявало от 610, 00 лв. на 153,00 лв., с
приложено заявление от името на ищцата за промяна работното време от 8 часа на
2 часа. Ищцата настояла да й бъдат заплатени трудовите възнаграждения за м.
януари и февруари 2020г., но й било казано, че не само тях, но може да не
получи и това за м. март, след което тя заявила, че ще прекрати трудовото си
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и сутринта в 09,10 часа на
19.03.2020г. изпратила заявление. На 20.03.2020г.,
куриер на „Еконт" доставил заявлението на ищцата, но управителят на
ответника отказал да го получи и същия ден - 20.03.20г. в 12,27 часа ищцата
била посетена в офиса в гр. Кърджали от мениджър офис Стара Загора - В.Р.,
която й връчила Заповед № 207/19.03.20г., с която на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ
във вр. с чл. 187, т. 1, предл. 3 от КТ се откривала процедура по преценка на
извършено дисциплинарно нарушение за неявяване на работа в продължение на 4
последователни работни дни, или, за времето от 16.03.2020г. до 19.03.2020г.
включително, като също така й било указано в рамките на работния ден да
депозира писмени обяснения за извършените нарушения. На гърба на заповедта
ищцата саморъчно написала възражение, че на посочените дни изпълнявала
трудовите си задължения на 8 часов работен ден, като и същият ден отново е на
работа и че е уведомена, че е доставено заявлението й по чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ на работодателя,за което прикрепила Приемо-предавателен протокол №
********** от 16.03.2020г., Приемо-предавателен протокол № ********** от
17.03.2020г., Приемо-предавателен протокол № ********** от 18.03.2020г.,
Приемо-предавателен протокол № ********** от 19.03.2020г., Отчет за разход на
гориво на офис Кърджали за периода 02.03.2020г. до 31.03.2020г.,
Приложение № 1 към Заповед № 238/11.10.18г. и Отчет за автобусни пратки за м.
март 2020г. офис Кърджали Образец 2. Заедно с офис мениджър Стара Загора
съставили Приемо-предавателен протокол на намиращите се в офиса пратки и
оборудване, като ищцата издала и ключовите на офиса и съобщила и кода за достъп,
след което посетила Дирекция „Инспекция по труда- Кърджали" и подала жалба,с
приложени към нея посочените документи. На 23.03.2020г..
заедно с Покана за представяне на трудовата книжка ищцата получила Заповед №
208/23.03.20г. издадена на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ във вр. с чл. 187, т. 1, предл. 3 от КТ за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение" за неявяване на работа в продължение на 6
последователни работни дни или за времето от 16.03.2020г. до 23.03.2020г. и на
основание чл. 330, ал. 6 от КТ било прекратено трудовото правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта. Ищцата подала втора жалба до ДИТ,
като на 26.03.2020г. изпратила по спедитор трудовата си книжка за оформяне, но
ответникът отново отказал да получи пратката. На 02.04.20г. при справка в НАП установила, че се води и се
осигурява за м. февруари 2020г. на непълно работно време от 2 часа, а не както
било преди това на пълно работно време от 8 часа, въпреки, че изрично отказала
да подпише такова изменение, както и че трудовият й договор се водел прекратен
от 31.03.2020г., без да бъде съобразено от работодателя, че трудовото
правоотношение между страните вече било прекратено от ищцата на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи още, че трудовото правоотношение било прекратено на
осн. чл. 330, ал. 6 от КТ, каквато разпоредба не съществувала в Кодекса на
труда, с което било ограничено правото ѝ на защита и възможността й да
ангажира надлежни доказателства. Счита и че работодателят при постановяване на
процесната заповед не се съобразил с разпоредбата на КТ, касаеща реда за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение,
тъй като изобщо не й били искани обяснения относно вменените й нарушения. Сочи,
че със Заповед № 208/23.03.2020г. на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение" за неявяването й на работа в продължение на 6
последователни работни дни, или, за времето от 16.03.2020г. до 23.03.2020г., вкл., а преди това са й искани обяснения за
неявяване на работа в продължение на 4 последователни работни дни или за
времето от 16.03.2020г. до 19.03.2020г. вкл.,с което било
ограничено правото й на защита. Счита
прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 208/23.03.20т. за незаконосъобразно
и моли да бъде отменено, тъй като същото било прекратено преди това на друго
основание. Моли на осн. чл. 124 от КТ ответникът да бъде осъден да ѝ
заплати сумата в размер на 1220,00лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2020г. - 610,00 лв. и за м. февруари 2020г. -
610,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба - 14.04.2020г. , до окончателното изплащане на задължението; на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно и да се
отмени Заповед № 208/23.03.20г., като неправилна и незаконосъобразна; на осн.
чл. 221, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер
на 730,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 730,00 лв., считано от
подаване на исковата молба в съда - 14.04.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; на осн. чл. 224 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати
обезщетение в размер на 600,00 лв. за 18 дни неизползван платен годишен отпуск
за 2019г. и 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от 600,00 лв., считано от подаване на исковата
молба в съда -14.04.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. В съдебно
заседание чрез упълномощен представител поддържа искове и моли съда да ги
уважи. Претендира разноски. Излага съображения и в писмени бележки.
Ответникът в отговора си на исковата
молба намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Счита уволнението
за законосъобразно и оспорва твърдението на ищцата, че на 20.03.2020 г. изпратила уведомление, което
не било получено от ответника,като оспорва,че пратката била отказана. Оспорва в
периода от 16.03.2020 г. до 23.03.2020 г. ищцата да е работила в офиса в гр.
Кърджали,тъй като представените приемо-предавателни протоколи с дати 16.03.,
17.03., 18.03., 19.03.2020 г. съдържали само подписи на „предал", но не и
на „приел" и било изготвени едностранно от ищцата,но не били получени в
управлението. Сочи, че Приложение №1 към
Заповед № 238/11.10.2018 г. за изразходвано гориво също било подписано само от
ищцата и не било получено в управлението на ответника, като както и отчет за
разход на гориво за периода от 02.03. до 31.03. 2020 г. Представеният по делото
отчет за автобусни пратки не съдържал подписи и бил съставен едностранно от
ищцата,без да е получен в управлението на ответника в гр.София. Съгласно длъжностната
характеристика на ищцата тя трябвало да разпределя пратки на куриер или на
самата нея, такива разпределени в периода от 16.03.2020 г. до 23.03.2020 г.
нямало. Сочи, че в заповедта за уволнение била допусната техническа грешка и
вместо чл.330, ал.6 , се имало предвид
чл.330, ал.2 т.6 от КТ и счита, че правото на защита на ищцата не било ограничено. В
случай, че съдът приеме заповедта за уволнение на ищцата за незаконосъобразна,
счита, че ответникът не дължи обезщетение в размер на месечното трудово
възнаграждение на ищцата в размер на 610 лв. , като не ставало ясно защо в
исковата молба се претендира сумата от 730 лева и на какво основание се
претендира. Счита, че ищцата дължи на ответника сумата от 610,00лв. на
основание чл.221, ал.2 КТ,както и дори и да се признае заповедта за уволнение
за незаконосъобразна,че ищцата няма
право да претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.,
тъй като за предходна година можела да претендира такъв отпуск само, ако съшият
бил отложен по реда на чл.176 КТ, а липсвали
доказателства за отлагане на отпуска за 2019г. Що се касае до
неплатеното трудово възнаграждение на ищцата за два месеца - м. януари 2020г. и
м.февруари 2020г., счита претенцията за неоснователна, тъй като на 14.04.2020
г. /денят на подписване на исковата молба/ на ищцата ѝ били заплатени
изцяло сумите за тези два месеца, за което към отговора на исковата молба били
приложени платежни фишове, подписани
лично от ищцата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски. В съдебно заседание
чрез представител по пълномощие поддържа отговора и моли исковете за бъдат
отхвърлени.Представя писмени бележки.
По делото е
признато за безспорно, страните са били в трудови правоотношения по силата на
трудов договор № 19/ 01.02.2019г. по силата, на който ищцата е изпълнявала длъжността шофьор-куриер
с изпитателен срок от 6 месеца, като с допълнително споразумение към трудовия
договор от дата 19.02.2019г., между страните е възникнало трудово
правоотношение, считано от 20.02.2019г. на основание чл.119 от КТ, като ищецът е приел да
изпълнява длъжността „мениджър“ със срок на изпитване от 6 месеца. Признато е за
безспорно, че при връчване на заповед за откриване на процедура за извършени
дисциплинарни нарушения № 207/19.03.2020г., връчена на 20.03.2020г., същата вписала
възражение на гърба на заповедта, че на посочените от работодателя дни от
16.03.-19.03.2020г. вкл. е изпълнявала трудовите си задължения на 8 часов
работен ден. Признато е за безспорно, че с процесната заповед № 208/23.03.2020г.
за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, трудовото правоотношение е
прекратено с ищцата, считано от датата на връчване на заповедта, като със
същата е разпоредено, че лицето дължи заплащане на брутно трудово
възнаграждение в размер на 610лв. на основание чл.221, ал.2 от КТ.
Установява се по делото, че на
19.03.2020г. ищецът е отправил уведомление до ответника за прекратяване на
съществуващото помежду им трудово правоотношение, считано от датата на
получаване, на осн. чл.327, ал.1 т.2 от КТ, а именно поради неизплащане на
дължимото трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2020г. на служителя,
като е поканил работодателя да му заплати трудовото възнаграждение за посочените
месеци и обезщетенията по чл.224,ал.1 от КТ и
чл.221,ал.1 от КТ. Уведомлението е изпратено по спедитор с обратна разписка на
19.03.2020г., като по делото са налице неоспорено доказателства, че куриерът
посетил на 20.03.2020г. офиса на ответника
в 10,00ч. и в 13,20ч. и е оформил надлежен отказ на управителя на
ответното дружество да получи пратката ,съдържаща уведомлението по чл.327,ал. 1
т.2 от КТ.
На 19.03.2020г. със заповед №
207/19.07.2020г., връчена на ищеца на 20.03.2020г. в 12,27ч., ответникът е
открил процедура за налагане на дисциплинарно наказание , като е изискал
писмени обяснения за нарушение по чл.187 т.1 от КТ ,а именно, за неявяване на
работа в продължение на 4 последователни дни за времето от 16.03.2020г. до
19.03.2020г. вкл. без извинителна причина. Ищецът е възразил ,посочвайки ,че за
посочените дати е бил на работа на 8-часов работен ден и че на 20.03.2020г.
също е на работа и на 20.03.2020г. предал на представител на ответника, приемо-предавателни
протоколи за посочените дни, отчет за гориво за периода от 02.03.2020г. до
31.03.2020г. и отчет за автобусни пратки за месеца, установяващи, че на
горепосочения период ищцата е изпълнявала служебните си задължения.
На 23.03.2020г. със заповед №
208/23.03.2020г. на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение с
посочено в нея юридическо основание чл.188,т.3 във вр. с чл.190,ал.1 т.2 във вр. с
чл.187 т.1, предл.3 от КТ и на осн. чл.330, ал.6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение за неявяване на работа в продължение на 6 последователни дни за времето
от 16.03.2020г. до 23.03.2020г. вкл. без уважителна причина. Със заповедта е
посочено и че служителят дължи на осн. чл.221,ал.2 от КТ обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение в размер на 610,00лв. Или,
установява се, че работодателят е искал обяснения по чл.193,ал.1 от КТ само за част
от датите, посочени във фактическите основания на уволнителната заповед мотив.
На 27.03.2020г. ищцата е изпратила
трудовата си книжка по куриер, която е отказана да бъде получена от управителя
на ответника.
При извършена справка на 02.04.2020г. за
осигурителния доход в НАП се установява, че ищцата, считано от 02.2020г. е
отработила 20 дни на 2-часово работно време,както и че трудовият й договор е
прекратен на 31.03.2020г.
По делото са получени данни ,че за
периода 16-19.03.2020г. офис № 3 ва ответника в гр.Кърджали е отварян и
затварян с предоставения на мениджъра З.К. код, както следва: на 16.03.2020г. –
отварян в 11.47ч. и затварян в 17.13ч.; на 17.03.2020г. – отварян в 09.21ч. и
затварян в 16.42ч.; на 18.03.2020г. – отварян в 10.08ч. и затварян в 16.54ч. и
на 19.03.2020г. – отварян в 08.39ч. и затварян в 16.26ч.
От извършената в съдебно заседание
справка по оригинал на Трудова книжка № 16, издадена на името на ищцата, серия Г , № 619519
е видно , че на стр.10 е положен оформящ
печат на „Стар Пост“ ООД за прослужено време за периода от 04.02.2019г. до
31.03.2020г. ; на стр.11 е вписано основание за прекратяване на трудовото
правоотношение чл. 330 , ал.6 от КТ и посочена дата на прекратяване на
трудовото правоотношение 31.03.2020г. със съответния кръгъл печат на
работодателя, след което на стр.12 е направено вписване по трудово
правоотношение с трето лице с дата на
постъпване 07.07.2020г. , като до стр.23, вкл. липсват последващи вписвания, а
на стр.24 е посочено време , което не се признава за трудов стаж за периода от
16.03. до 30.03. 2020г. с печат и подпис на „Стар Пост“ ООД гр.София. До края на трудовата
книжка на стр.32 липсват последващи отбелязвания.
От заключението по назначената по делото
комплексна съдебно-счетоводна-експертиза, в т.ч. и разпита на вещите лица в
съдебно заседание, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от
настоящия състав, се установява, че за периода от 16.09.2020г. до 19.03.2020г.
за офис Кърджали са разпределени 50 бр. пратки, получени от ищцата З. Г., Д. И.,
А.Б. и А.Т., като въпреки изисканата допълнителна информация от вещото лице, такава
не му е била предоставена от ответника. Установява се и че нетното трудово
възнаграждение за м.януари 2020г. е в размер на 496,07лв.,а за м.февруари –
496,07лв., като и двете са изплатени на 14.04.2020г. Размерът на дължимото и неизплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на 142,13лв., от което 58,82лв. за 2
дни за 2019г. и 83,31лв. за 3 дни за 2020г.,като е установено ,че на
22.06.2020г. е изплатено обезщетение в размер на 493,16лв., от които 438,36лв.
за 2 дни за 2019г. и 54,80лв. за 2 дни за 2020г. Размерът на дължимото брутно
обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ е изчислен на 639,28лв. с нетен размер от
575,35лв.,като същото не е изплатено.
По делото са изслушани свидетелски
показания. Св.П.К.П.
– служител при ответника до 20.03.2020г. и куриер при ищцата, установява,че на
19.03.2020г. работодателят им предложил изменение в трудовия договор на 2ч.
работен ден с трудово възнаграждение от 153лв., който да бъде подписан със
задна дата - от 01.02.2020г.,което отказали да направят свидетелят, ищцата и
св.З. и колеги от Хасково. На 20.03.2020г. на обяд дошъл мениджърът от Стара
Загора и им връчил заведи за освобождаване. Ищцата била на работа на
20.03.2020г. - петък и до 20.03.2020г. вкл. всички били на работа, както и от 16.03.2020г.
до 20.03.2020г. З. като мениджър разпределяла работата, като с ключа освобождавала
офиса от СОТ, влизала в компютъра, разпределяла работата и тръгвала по града,
като всеки ден в периода работела. На 20.03.2020г. ищцата предала ключа на мениджъра
от Стара Загора. Още от м.януари З. по телефона заявява,че напуска, поради неизплатени
заплати. Три месеца работели без заплата и винаги имало проблеми в ответника. Заплатата
за м.януари и м. февруари получили на 14.04.2020г.,вкл. и
З., а за м.март им платили през м.юни 2020г. Според свидетеля ищцата не е ползвала отпуск през 2019г., както и никой
не е ползвал от отпуската през 2020г., ищцата също.
Св.М.Г.Д. – приятелка
на ищцата свидетелства,че й е известно, че К. работела в „Стар Пост“ , където
по това време работел и съпругът на свидетелката. Известно й е, че З. не е
ползвала платен отпуск през цялото време, през което работела при ответника.
Според св. З.Н. З.-колега на ищцата при
ответното дружество през м.декември 2019г. заплатите закъснели, ищцата
разговаряле с управителката на фирмата за напускане, но останала да работи. Заплатите за м.януари и м. февруари 2020г. получили,вкл.
ищцата, на 14.04.2020г. Свидетелят бил освободен от работа на 13.03.2020г., но продължил да поддържа връзка с колегите
си -
ищцата и П.П.,с когото всеки ден
от 8.30 до 9.30 часа чакали пощата да дойде по автобуса от Хасково и след това отивали
в офиса,където ищцата отваряла кашона с пощата и я разпределяла по райони. През
дните 16-19.03.2020г. всяка сутрин придружавал колегата си П.П. при получаване на
пощата, след което отивали в офиса на „Стар Пост“ ООД, където чакала ищцата. Тя отваряла пощата, вадела
протокола и разпределяла на бюрото писмата и св.П. и взимала и тръгвал. В този
период и в тази седмица нямало много писма - повечето писма били глоби от КАТ.
За офиса всеки от служителите имал ключ, като през тези 4 дни З. отключвала и
чакала в офиса. Имали кодовете за охранителната система - един код за всички,но
почти винаги З. отваряла офиса и само тя активирала кода. По приемо-предавателни
протоколи по делото свидетелят заявява,че те идвали със всеки кашон с пощата. З.
го проверява и давала писмата за разнос, тъй като понякога имало и
несъответствие. Работодателят в началото на м.март 2020г. настоявал служителите
да подпишат с дата от 01.02.2020г., че са съгласни да намалят работното време от 8 часа на 2 часа, на което
те се съгласили. С личните си автомобили ищцата и свидетелите-колеги разнасяли пощата, като всяка вечер правели
отчет на изразходваното гориво, На свидетеля не е известно З. да е ползвала
отпуск.
С оглед изложеното, съдът намира следното:
Не е спорно по делото, че ищецът и
ответникът са били във валидно трудово правоотношение, по силата на което първият
работел в „Стар Пост“ ООД, гр.София на длъжността “мениджър”
с основно трудово възнаграждение 610,00лв. Установено бе по делото, че
трудовото възнаграждение на ищцата и част от служители при ответника в
гр.Кърджали е изплащано със закъснение, като към датата на предявяване на иска -
14.04.2020г.,9,35ч., не е била изплатено за м.януари, февруари и март 2020г.
Установено бе, че ищцата е водила разговори по телефона и е уведомила
управителя на ответното дружество, че поради неизплащане на трудовото
възнаграждение има намерение да напуска, което е било причина на 19.03.2020г.
същата да подаде заявление за напускане на осн. чл.327, ал.1 т.2 от КТ. Спорно
е по делото дали писменото изявление на ищеца е достигнало до работодателя
преди налагането на наказанието,за да породи правно действие. Съгласно чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор
писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване. В конкретния случай се установява бе установено,че дължими на
ищеца трудови възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2020г. са
изплатени към датата на сезирането на съда. Установено бе, от неоспорената от
страните по делото комплексна експертиза, че трудовото възнаграждение за
посочените два месеца е изплатено на 14.04.2020г. В тази връзка, бе
установено,че наличието на
доказателства, удостоверяващи, получаването на изявлението по
чл.327,ал.1 т.2 от КТ от спедитора на 19.03.2020г. и направеният двукратен опит
на куриера да го предаде на управителя на ответното дружество, както и изрично
оформеният с подпис на длъжностното лице отказ на работодателя да приеме
документа на 20.03.2020г. в 10,00ч. и в 13,20ч. При това положение следва да се
приеме,че към 20.03.2020г. е налице основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и
правото да се прекрати ТПО на това основание е възникнало за ищеца.
Възражението на ответника, че не е получил изявлението на ищеца за прекратяване
на трудово-правната връзка не се подкрепя от категорични доказателства ,
доколкото представеното по делото писмо на „Еконт“ не съдържа реквизитите на
документ, а в обратна насока е оформеният от куриера отказ на управителя на
ответното дружество да получи документа по чл.327,ал.1 т.2 от КТ. Т.е., в
случая е налице изрично изявление на ищеца, че прекратява трудовото
правоотношение, считано от дата 20.03.2020г.,10,00 часа.
С оглед изложеното, съдът намира, че
писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение
на основание чл.327, ал. 1 т.2 от КТ е довело до автоматично прекратяване на
трудовото правоотношение, като в случая е налице посоченото в изявлението
основание. В случая, дори да се приеме, че дисциплинарното производство е
открито на същата дата и предхожда подаденото от служителя уведомление,
доколкото работодателят не твърди и не въвежда злоупотреба с право от страна на
служителя за избягване последиците на наложено дисциплинарно наказание и, при установено по делото наличие на
основанието по чл.327,ал.1 т.2 от КТ, следва да се направи извод, че правните
последици от прекратяването не могат да отпаднат и ТПО е прекратено с достигане
на изявлението до работодателя на 20.03.2020г. и следователно е породило
действие.
За пълнота, съдът относно твърдените
нарушения намира,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание страда от
външни пороци, тъй като посоченото в същата юридическо основание -
чл.330,ал.6 от КТ не съществува. Възражението ,че се касае за техническа
грешка не се споделя от този състав, доколкото по този начин безспорно е
ограничено правото на защита на служителя да разбере основанието за
прекратяване на ТПО от работодателя без предизвестие. Още повече, че
ограничаването на изключително важните последици от уволнението на работника
или служителя, точното основание и момента на прекратяване на трудовото
правоотношение са съответно пречат на работника или служителя да реализира
защита в пълен обем и само на това основание уволнителната заповед се явява
незаконосъобразна. Въпреки това, следва да се отбележи и че по делото не бе
проведено доказване законосъобразността на прекратителната заповед, доколкото
бе установено от писмените и гласни доказателства ,че за периода от
16.03.2020г. – 23.03.2020г. ищцата всеки ден е изпълнявала трудовите си
задължения по цифрово отключване на офиса, получаване на пратките, разпределянето им за разнос, както и участие
в разноса и документално оформяне на дейността и съответно заключване с код на
офиса. В тази връзка, представените от ответника данни, че пратки са получавани
от други лица в Кърджали, между които не е ищцата, доколкото бе установено, че
експертизата не е разполагала с всички налични и относими данни до приключване
на съдебното дирене по причина на ответника, не следва да се възприема за
основателно направеното в тази насока възражение. Още повече, че бе установено,
че приемо-предавателните протоколи и отчетите са достигнали до ответника чрез
предаването им на регионален мениджър за Стара Загора на 20.03.2020г., както и
че обясненията за неявяване се искат след като ТПО вече е прекратено.
Следователно, дори да не би могло да породи действие изричното изявление на
ищеца, то дисциплинарната процедура е незаконосъобразно проведена и само на
формално основание това уволнение само по себе си се явява незаконосъобразно.
Предвид дотук изложеното съдът намира
дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконосъобразно извършено и като такова
същото следва да бъде отменено.
В този смисъл е и съдебната практика по
чл. 290 от ГПК - решение № 145/07.06.2012г. по гр. дело № 1247 по описа за 2011
год. на ВКС, Трето г. о., решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на
ВКС, І г.о., според които с получаването
на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.
1, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е
безпредметна. Отделно от това, правото на работника/служителя едностранно
да прекрати трудовото правоотношение не може да бъде ограничавано с аргумент,
че срещу него се провежда или евентуално ще бъде провеждано дисц. производство
за нарушения на тр. дисциплина, извършени по времетраенето на ТПО. В случай, че
от нарушенията за работодателя са произтекли имуществени вреди, за
същите работодателят разполага с правото на иск. В случая, в който
ищецът не е имал правото да прекрати ТПО на това основание, той дължи на
работодателя обезщетение в същия размер, в който е и дължимото от него такова
при дисциплинарно уволнение, поради което горното прави безпредметно
провеждането на дисциплинарната процедура единствено с цел това обезщетение да
бъде получено от работодателя.
По обективно съединените искове за
трудово възнаграждение за м.януари и февруари 2020г. в размер на
1220,00лв.,ведно със законната лихва от постъпване на иска в съда съгласно
чл.125 от ГПК на 15.04.2020г., обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер на
730,00лв., ведно с лихва и обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в размер на
600,00лв. за неползването на платен годишен отпуск - 18 дни за 2019г. и 5 дни за 2020г., ведно с
лихва , съдът ,предвид неоспорената по делото комплексна експертиза, установяваща
заплащане на трудовото възнаграждение за посочените два месеца на датата на
подаване на ИМ, както и частично изплащане на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 493,16лв. на 12.06.2020г. и наличието на остатъчно задължение в
размер на 142,13лв. за 2 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г., както и пълно неизплащане
на обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ в размер на 639,28лв.,а също и с оглед установяването
по делото на фактическите основания –неизползван платен годишен отпуск и
прекратяване на ТПО от служителя без предизвестие в случаите на чл.327,ал.1 т.2
от КТ, следва искът по чл.124 от КТ да бъде отхвърлен поради плащане, искът по
чл.224,ал.1 от КТ да бъде уважен за сумата от 106,84лв. с оглед диспозитивното
начало, дължими за 2 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 600,00лв. за периода от 15.04.2020г до 11.06.2020г. и
законна лихва върху главницата от 106,84лв., считано от 12.06.2020г. до
окончателното изплащане, като искът за разликата от 493,16лв. до пълния
предявен размер от 600,00лв. , бъде отхвърлен, поради плащане, както и искът по
чл.221,ал.1 от КТ бъде уважен за сумата от 639,28лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното изплащане, като искът за
разликата над 639,28лв. до пълния предявен размер от 730,00лв. бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода на делото,на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете,
а именно, от претедираното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1800,00лв., ищецът има право на разноски в размер на 1744,08лв., които следва
да се възложат в тежест на ответника.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има
право от направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500,00лв., на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете
,или , на 15,53лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с
чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на КРС държавна такса върху уважения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 за отмяна на уволнението в размер на 80 лв., както и държавна такса по
чл.124,чл. 224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ - по 50,00лв., или 150,00лв. ,или
общо, 230,00лв. , както и направените по делото
бюджетни разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 314,00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 208/23.03.2020г. на управителя на „Стар Пост“ ООД,
гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 73, с която на основание чл.330, ал. 6
във вр. с чл.190, ал.1 т.2 във вр. с чл.187, т.1,предл.3 и чл.188 т.3 от КТ е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на З.И.К.,с ЕГН **********,***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ПРИЗНАВА уволнението за НЕЗАКОННО.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД, гр.София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 73
да заплати на З.И.К.,с ЕГН **********,***, следните суми:
1. сумата 106,84лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал.1 от КТ за 2 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 600,00лв. за периода от 15.04.2020г до 11.06.2020г. вкл. и
законна лихва върху главницата от 106,84лв., считано от 12.06.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 493,16лв. до пълния предявен размер от 600,00лв., поради извършено
плащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.124 от КТ за сумата от 1220,00лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.януари 2020г.-610,00лв. и м.февруари 2020г. –
610,00лв.,ведно със законната лихва, считано от 14.04.2020г. до окончателното
изплащане, поради извършено плащане;
2. сумата
639,28лв. – обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 639,28лв. до пълния предявен размер от 730,00лв.;
3. сумата 1744,08лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.И.К.,с
ЕГН **********,*** да заплати на „Стар
Пост“ ООД,
гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 73 разноски по делото в размер на 15,53лв.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД, гр.София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 73
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд
Кърджали, сумата в размер на 230,00лв., представляваща дължими държавни такси в производството по
гр.д.№ 331/2020г. по описа на Районен съд Кърджали и сумата от 314,00лв., представляваща бюджетни
разноски за възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: