Решение по дело №2345/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 272
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202345 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.К. против Наказателно постановление № 21-
4569-000174/30.09.2021 г., издаден от началника на РУ Две могили към ОД на
МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. първо и второ от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 150
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се оспорва и
възприетата в АУАН-а и НП фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като
поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
1
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 13.10.2021 г., а жалбата е подадена на 20.10.2021 г.,
видно от п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 12.09.2021 г. свидетелите К.К. и Т.С., служителите на ОД на МВР-Русе,
осъществявали дейност по пътен контрол по път първи клас I-5, км 26+800 в
посока от гр. Бяла към гр. Русе, тъй като там имало кръстовище на Две могили и се
образували колони от множество тирове. Свидетелите К. и С. имали указания да
работят в линеен контрол, при който установен нарушител на правилата на ЗДвП
за изпреварване и пристрояване, същият се вадел от колоната.
На същата дата С.К., управлявайки лек автомобил „Дачия Дръстър“ с рег.
номер Р0611КМ, собственост на Гергана К.а, се движел по същия пътен участък в
посока към гр. Русе.
Около 17:42 часа свидетелите К. и С. възприли управляваното от К. МПС да
извършва маневра по изпреварване на колона от придвижващи се Тир-ове,
несъобразявайки поведението си с пътната маркировка М-1. Свидетелите К. и С.
възприели и че с действията си К. създал непосредствена опасност за движението
на насрещно движещите се МПС-та, тъй като, след като успял да изпревари
няколко тежкотоварни автомобила, се приберал в колоната си в последния
възможен момент преди да настъпи ПТП с насрещно движещите се МПС-та. В
тази връзка служителите на МВР последвали управляваното от К. МПС, като
успели да го спрат на 6 км от кръстовището за Две Могили.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят К.К., приел, че за това, че на
12.09.2021 г. С.К. е извършил маневра по изпреварване, несъобразявайки
поведението си с пътната маркировка М-1 и навлязъл в насрещната лента,
създавайки непосредствена опасност за движението на насрещно движещите се
МПС-та, е осъществил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му
съставил АУАН № 257898 от 12.09.2021 г. В законоустановения срок по чл. 44, ал.
2
1 от ЗАНН жалбоподателят оспорил посочената в АУАН фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. първо и второ от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 257898 от 12.09.2021 г., който по силата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има доказателствена сила, Наказателно постановление № 21-4569-
000174/30.09.2021 г., възражения и обяснения от С.К., справка нарушител/водач,
както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите К.К. и Т.С.,
които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат
подробно анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
305, ал. 3, изр. второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства,
което да налага да бъдат излагани подробни мотиви кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричне начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването
му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени
от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от
3
компетентен актосъставител – автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на група към ОД
на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване
на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето
защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗДвП, за каквото нарушение е ангажирана и административнонаказателната му
отговорност.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в
движението да съобразяват поведението си с пътните знаци и с пътната
маркировка.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин
се установи, че на посочената в АУАН-а и в НП дата жалбоподателят е нарушил
пътна маркировка М-1, извършвайки маневра по изпреварване на участък от
пътното платно, на който това е забранено. От показанията на свидетелите К. и С.
се установи и че в следствие от тези действия на К. е възникнала опасност от
настъпване на ПТП с движещите се в насрещното пътно платно МПС-та. Съдът
счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че свидетелите не са
имали как да възприемат нарушението, тъй като пред тях се е движел ТИР. От
показанията на свидетеля С., които се потвърждават и от показанията на
свидетеля К., се установява както извършеното изпреварване в нарушение на
4
пътната маркировка, така и последвалите действия на К. създали
непосредствената опасност за насрещно придвиждващите се водачи. В тази
насока съдът счита, че събраните и приобщени в хода и по реда на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства не опровергават придадената от
законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доказателствена
сила на съставения АУАН.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение, а във волево отношение
същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата
санкционна разпоредба, доколкото разпоредбата на разпоредбата на чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП предвижда наказание във фиксиран размер – „Глоба“ в
размер на 150 лева, каквото именно е наложено и на жалбоподателя. В тази насока
съдът счита, че не са налице и основания за изменение на така наложеното
наказание.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането
на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото то разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този
вид.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата
да се остави без уважение.
По разноските:
По делото страните не са направили искания за присъждане на разноски и
не са представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне по разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4569-
000174/30.09.2021 г., издадено от началника на РУ Две могили към ОД на МВР-
Русе, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. първо и второ от ЗДвП на СВ. Д.
5
КР., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 150 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6