Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 13.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 159
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Н.Н.срещу
Решение № 5462 от 06.12.2019г. по гр.д. № 11829/2019г. по описа на ВРС, VII-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
въззивникът е осъден да заплати на Т.И.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата от общо 1 463.80 /хиляда
четиристотин шестдесет и три лв. и осемдесет ст./ лева представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода
01.06.2016г. – 31.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 25.07.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и
за постановяване при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители,
чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за
неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС,
доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала
наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което
общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не
са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в
рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от
него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън
установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а
не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място
спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от
вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират
само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират
извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в
КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ,
доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и
не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е депозиран отговор на жалбата от Т.И.Т..
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът в писмено становище
поддържа изразената позиция по спора, а въззиваемият – оспорва жалбата.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Т.И.Т. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1 463.80 лв., след допуснатото изменение на иска на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на 25.11.2019г. п.с.з., претендирана като
неплатено дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.06.2016г.
до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното плащане на задължението, формирана
като сбор от суми по периоди, както следва: 42.07 лв. за периода
01-30.06.2016г.; 18.03 лв. за периода 01-31.08.2016г.; 12.02 лв. за периода
01-30.09.2016г.; 108.16 лв. за периода 01.10-31.12.2016г.; 140.53 лв. за периода
01.01-31.03.2017г.; 128.31 лв. за периода 01.04-30.06.2017г.; 128.31 лв. за периода
01.07-30.09.2017г.; 103.87 лв. за периода 01.10-31.12.2017г; 175.74 лв. за периода
01.01-31.03.2018г.; 138.99 лв. за периода 01.04-30.06.2018г.; 124.77 лв. за периода
01.07-30.09.2018г.; 160.82 лв. за периода 01.10- 31.12.2018г.; 183.08 лв. за
периода 01.01- 31.03.2019г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът
приел да престира труд на длъжност „младши инспектор“ в РД „ПБЗН“ – Варна,
структурно поделение към ГД „ПБЗН“ в МВР, срещу задължението на работодателя да
плаща уговорено основно ТВ в периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. По силата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В периода от 01.06.2016г.
до 31.03.2019г. е положил общо 1520 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1 737.36 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд в размер на 217.36 часа, който следва да
бъде заплатен допълнително от работодателя. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
задължението за овъзмездяване на труда на ответника за целия период възлиза на
исковата сума в размер на 1 409.40 лв. Уточнил, че претенцията има за
предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време. При липса на специален регламент за
служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане
в тази връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със
законната лихва.
В отговор на исковата молба, Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР
признала, че ищецът за посочения период е полагал труд
по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорила доводите, че в
случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в
дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово
законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е
служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само
за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е
разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа. Изложила подробни доводи, че по служебно правоотношение между страните
приложение намират единствено разпоредбите на ЗМВР за дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите. В чл. 179 от ЗМВР изрично са регламентирани
дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на
МС. За процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение №
8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3
на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат
труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва
да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл навела твърдение, че в случая не е налице празнота в закона,
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи. В т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 25 ст. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който
предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл
отправила искане за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.06.2016г.
до 31.03.2019г. между тях е възникнало валидно
служебно правоотношение по силата на което Т.И.Т. приел да изпълнява в РД „ПБЗН“
към ГД - МВР длъжността старши спасител /водач на самоходна техника/. Не е
спорно също, че в рамките на исковия период ищецът е работил на 24-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
От
заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното: отработените
от Т.Т. нормочасове в периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. при отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и ПГО са в размер на 4864 часа,
описани подробно по часове и дни в приложение 1 към заключението. За същия
период Т. Т.е отработил 5020 часа, в т.ч. 209 броя 24-часови смени и отработени
часове от 316 извън графика при часова норма от 4864 часа и положен извънреден
труд от 156 часа и получени възнаграждения за 1 052.10 лв. Ищецът е
положил нощен труд от 1520 часа, които не са приравнени от нощни часове към
дневни или коригирани с коефициент 1.143 и не са включени при изчисляването на
извънредния труд. За периода на ищеца е отчетен и изплатен извънреден труд за
156 часа. Стойността на претендираното допълнително ТВ за положен извънреден
труд след приравняване на нощните часове към дневни за периода от 01.06.2016г.
до 31.03.2019г. е в размер на 1 463.80 лв. за начислени 217 часа по
периоди, подробно посочени в заключението, възлизащи общо на 1 463.80 лв.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на
държавните служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр.
53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. Чл. 3, ал. 3 на наредбата предвижда, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от уредбата в действалата до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал.
2 е уреждала, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава с
коефициент 1.143. Липсата на изрична специална уредба не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема,
че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /Обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г./. В чл. 9, ал. 2 на
последната е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1.143.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им
от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен
труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание.
Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице в
приетото по делото заключение на ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. По делото липсват твърдения,
съответно и доказателства дължимото допълнително възнаграждение в доказан
размер от 1 463.80 лв. да е платено от въззивника на служителя, поради
което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен
правен резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Искане
за присъждането им, нито доказателства за реализирането на такива не са
ангажирани от страната, поради което разноски не следва да се присъждат по
делото.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
5462 от 06.12.2019г. по гр.д. № 11829/2019г. по описа на ВРС, VII-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.