Решение по дело №2132/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260436
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430102132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 06.11.20120г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 23.10.2020г. в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2132 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Иск за увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с чл. 143, ал. 2 от СК.

Постъпила е искова молба от И.Т.И. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Т.И.С., с ЕГН **********, срещу И.Й.С. ***, в която се твърди, че ответникът е баща на детето, че е бил задължен да заплаща издръжка за детето в размер на 110.00лв. месечно. Твърди се, че са налице изменения в условията и нуждите на детето, че тя е безработна и отглежда детето сама, че то боледува често от *** и въпреки че посещава детска градина, отсъства често от нея. Твърди, че тя няма имоти и МПС, живее под наем и заплаща 150лв. месечен наем. Моли съда да увеличи издръжката за детето Т. от 110лв. на 180лв. месечно.

Ответникът не взема становище по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Детето дете Т.И.С., видно от удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № ***от ***. на Община П., е родено на ***г., към момента е малолетно, на 6 навършени години, и е с родители – ищцата И.Т.И. и ответника И.Й.С.. Видно от приложеното протоколно определение по гр.д. ***/2015г., страните са се споразумели за месечна издръжка за детето в размер на 110.00лв., считано от 14.09.2015г. Ищцата е представила по делото декларация за доходи от 40лв. детски добавки и липса на недвижими имоти и МПС. Съобразно информацията от НАП П., бащата няма регистрирани трудови договори на територията на страната, но данните по делото сочат, че той работи в чужбина. Докладът на ДСП ОЗД П. сочи, че родителите са в добри отношения и бащата е съгласен с увеличението, че майката полага грижи за детето и е осигурила всички негови потребности, не работи, а се грижи за Т.. Заключението е, че в интерес на детето исковата молба следва да бъде уважена, като размерът се съобрази с потребностите и възрастта на детето.

          С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:          Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. При определяне на предходния размер на издръжка за детето, която е била в размер на 110.00лв. месечно само от бащата, детето е било на 1 година. От определянето на тази издръжка до момента са изминали 5 години, през които социално-икономическите условия в страната са се променили значително - нараснала минималната работна заплата за страната от 380лв. на 610лв. Поради това и предходно определения размер на издръжка от бащата, към днешна дата е под законоустановения минимум от 152.50лв. от един родител. Израстването на детето, в случая е значително, понастоящем то е в последна предучилищна година, като само този факт сочи значително повишаване на неговите нужди от средства за обучение. Поради горното, съдът определя средномесечна нужда на детето в размер на 340лв., от които майката следва да поеме сумата от 160лв. – приблизително минимум за един родител в работоспособна възраст, независимо от факта, че към момента тя е безработна. В момента бащата живее в друга държава, която е с по-висок стандарт на живот и минимални възнаграждения. Поради горното, съдът намира, че той има възможност да поеме разликата за издръжка от така определената средномесечна нужда на детето, която възлиза на 180лв. месечно. Съдът взема предвид в случая и обстоятелството, че при предходното определяне на издръжка, той лично, съобразявайки нуждите на детето, е постигнал съгласие да заплаща месечна издръжка по-висока от минималната към този момент. Бащата е в работоспособна възраст и следва да поеме определения  размер от издръжката на детето Т. от 180лв., като се отбележи, че майката полага всички останали грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които освен определената парична част от 160лв., също са материално оценими. Следва да се определи падеж на издръжката, който, с оглед обстоятелството, че предназначението на издръжката е осигуряване на месечните нужди на детето, следва да бъде в началото на всеки месец, а именно – до 10. число на месеца, за който се отнася. При тези изводи на съда, искът за увеличение на издръжката, определена в предходното производство на 110 лв., се явява основателен, и следва да бъде уважен до претендирания размер от 180лв.

          При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ върху увеличението на издръжката в размер на 100.80лв., както и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК и сумата от 300лв. – заплатено възнаграждение на процесуален представител на ищцата.

          Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

          На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената със определение от с.з. на 27.11.2015г. за одобряване на спогодба по гр. д. № ***/2015г. на ПлРС, издръжка, която И.Й.С., ЕГН **********,***, е осъден да заплаща за малолетното дете Т.И.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Т.И., ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 110 лв./сто и десет лева/ на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, платима до 10. число на месеца, за който се отнася, считано от 04.06.2020г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА И.Й.С., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на П.ски районен съд, държавна такса върху увеличението в размер на 100.80лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

          ОСЪЖДА И.Й.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 300лв.

          Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес 06.11.2020г., съгл. разпоредбата на чл. 315 ал. 2 от ГПК.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: