№ 6047
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110147837 по описа за 2022 година
Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу З. Д. Б. следните
обективно кумулативно предявени искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4 894,80 лева -
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г.
и Анекс № 1 към договора, ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2 160,08 лева - представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата от 504,28 лева /съобразно
уточнителна молба с вх. № от 11.10.2022 г./ - представляваща мораторна лихва за период от
16.01.2021 г. до 04.04.2022 г. включително, сумата 245,02 лева - представляваща лихва за
забава в за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, и осъдителен иск по чл.
79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане следните суми: сумата 1207.12 лв. –
незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата 2236.11 лв. –
незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски
кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора. Претендира законна лихва
и върху възнагражденията за допълнителни услуги. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че е сключил с
ответника договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г., въз основа на
който му предоставил сумата от 5000 лв., със срок на договора от 36 месеца и размер на
вноската от 241.87 лв., при ГПР 49,28 % и годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент
на ден – 0.11 %. С Анекс от 05.03.2021 г. страните постигнали съгласие за отлагане на
1
погасителни вноски и бил определен нов погасителен план. Възнаградителната лихва
твърди да е възникнала като задължение в деня на подписване на договора, като страните
уговорили заплащането разсрочено във времето в рамките на погасителния план. При
сключване на договора били договорено ползването на услуги Фаст и Флекси. Съгласно т.
15.1 услуга „Фаст“ представлява услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че при закупуването на услуга „Флекси“ клиентът получава право да
променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания за
това. Позовава се на настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит.
Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил изпаднал в
забава. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен, е представил отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави
възражение за давност. Оспорва да е уведомен за предсрочна изискуемост. Договорът бил
сключен при крайно неизгодни условия. Твърди да е погасил всички задължения. Моли за
отхвърляне на исковете
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че страните са
подписали договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към
договора, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
На 17.12.2020 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и З. Д. Б. е сключен договор
за кредит № 400024566041, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД
се задължил да предостави сумата 5000 лв. Уговорено е кредита да се върне на 36 равни
месечни вноски по 241.87 лв. за всяка вноска при годишен лихвен процент 41 % и годишен
процент на разходите 49,28 %, съгласно погасителен план към договора.
Ответникът е подписал и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
услуги съгласно т. 15 от Общите условия към договора, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е заплащането на
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 1250 лв. за услуга
„Фаст“ и 2300 лв. за услуга „Флекси“, които също следва да се заплатят на равни месечни
2
вноски в размер на 98.61 лв. всяка, съгласно погасителния план. Общият размер на
задължението по договора е 6080.03 лв., а на погасителна вноска 340.48 лв. Първото
дължимо месечно задължение е уговорено, че е с падеж 15.01.2021 г., а последното на
15.01.2024 г. В т. 12.1 от Общите условия към договора е предвидено в случай на просрочие
на всяка месечна вноска да се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10%, а в т. 12.2
възможността кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане с писмено
уведомление до клиента.
В декларация към договора /л. 8 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че договорът е
подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са
му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема
форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на
възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация,
основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и
др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е
условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора
е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.
Част от сумата по договора за кредит в размер на 2499.60 лв. е използвана за
рефинансиране – виж т. V от договора за кредит, а останалата сума в размер на 2500.40 лв.,
видно от приетото по делото извлечение от банков превод /л.17/ е преведена на ответника по
посочената в договора банкова сметка на 18.12.2020 г.
На 05.03.2021 г. е подписан Анекс № 1 към договора, с който е отложена вноска по
погасителния план и е променен ГПР в размер на 45.38 %, за което е подписан и нов
погасителен план.
С Уведомително писмо от 09.06.2022 г., изпратено по пощата до ответника, „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ е обявило договора за предсрочно изискуем. От представената обратна
разписка, се установява, че същото не е получено от ответника, а е върнато като
непотърсено.
Ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Съдът е издал заповед за изпълнение за
следните суми: 4 894,80 лева - представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора, ведно със законна лихва за
период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 160,08 лева -
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до
05.04.2022 г., сумата от 504,28 лева - представляваща мораторна лихва за период от
16.01.2021 г. до 04.04.2022 г. вкл., сумата 245,02 лева - представляваща лихва за забава за
периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в
срока по чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват
3
настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, поради което същите са процесуално допустими.
С разпореждане ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е отхвърлено
заявлението в частта за сумата 1207.12 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ и сумата 2236.11 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“. За тези вземания ищецът е предявил осъдителни претенции.
Приета е по делото ССчЕ. От същата се установява, че ответникът е платил една
единствена погасителна вноска на 27.02.2021 г. в размер на 390 лв., с която са погасени
105.20 лв. – главница, 136.67 лв. – договорно възнаграждение, 106.77 лв. – възнаграждение
по пакет, 11.36 лв. – лихва за забава и 30 лв. – такси по Тарифа. Заключението в частта
относно размера на ГПР, ако към него се прибавят сумите за услуги „Фаст“ и „Флекси“, не
се кредитира от съда, доколкото при изслушването на вещото лице в съдебно заседание на
21.03.2023 г., същото е уточнило, че в заключението е пропуснало да отбележи, че срокът на
договора е 3 години. При изчисляването за 3 години, излиза че ГПР-то, евентуално при
включването на съответните такси „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 145 %, като проверката
е направена така – 5000 лв. кредит х 145 % х 1095 дни:365 дни х 3 години (периода) =
7257,21 лв. натрупани разходи. Оттук и съдът намира, че при включване на сумите дължими
за услуги „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР, то същото ще възлиза на 145 %.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител /чл. 10, ал. 1/, която в
настоящия случай е налице. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Представени са общи условия към
договора.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изсикуемост. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
4
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д.
№ 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока.
Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл.
422 ГПК – виж решение № 50292 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 73/2022 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 50098 от 10.10.2022 г. по т. д. № 869/2021 г. на II т. о. на ВКС, решение № 76
от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022
г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на
II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. на ВКС,
решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171
от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС и др.
Доколкото по делото се установява, че ответникът е заплатил само една вноска по
договора за кредит, а към исковата молба е приложено уведомително писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост, то с връчването на исковата молба и приложенията на ответника
на 03.11.2022 г. /л. 36/, съдът намира, че в хода на процеса е настъпила предсрочната
изискуемост, който факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В чл. 7, ал. 3 ГПК е предвидено, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи по
договор, сключен с потребител, какъвто е процесният.
Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит
приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Видно от представените и приети по
5
делото доказателства ответникът посочил в искането за кредит от 17.12.2020 г., че иска да се
възползва от нея. Посочената допълнителна услуга е на стойност 1250 лв., или 25 % от
стойността на заетата сума.
Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Флекси“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските,
но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна
услуга е на стойност 2300 лв. или 45 % от стойността на заетата сума.
От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния
договор се дължи сума в общ размер на 3550 лв., което е около 70 % от стойността на
отпуснатия кредит. Възнаграждението, което се е задължил ответникът да заплати за
предоставения пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. Тези разпоредби от договора противоречат на чл. 10а ЗПК, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно
тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а,
ал. 2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща
заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита. Услугата „Флекси“ от
своя страна не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не
представлява гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при наличието на
множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност
евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от
одобрението на кредитора.
С оглед на гореописаното, клаузите от договора, с които се уговаря възнаграждение
за допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни. Налага се извод, че при сключването
на договора всъщност не се дава възможност да се избегне плащането на възнаграждение за
услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от договора за
потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на „Профи Кредит
България“ ЕООД. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за
тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. Възнаграждението е уговорено като
сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска.
6
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49.28 %, а с Анекс №
1 е променен ГПР на 45.38 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за
допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Разходът за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита.
Следователно се налага извод, че разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ фактически
представляват допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с
уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния
процент на разходите. В случая, от изслушването на вещото лице се установява, че при
включването на разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се формира годишен процент на
разходите от 145 %, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Невключването на възнагражденията за допълнителни услуги в ГПР, съответно
посочването в договора за кредит на по-нисък такъв, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Макар предвидения в договора ГПР
да е в съответствие с максималния, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
7
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ / които са отразени
като падежно вземане погасителния план към договор за потребителски кредит/ в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – виж определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. №
578/2022 г. на III г. о. на ВКС.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
решение №60186 от 28.11.2022 г. по т. д. №1023/2020 г. на I т. о. на ВКС, определение №
50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на II т. о. на ВКС.
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита. Общия размер на чистата стойност на кредита е 5000 лв. С
решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „Профи Кредит България“ ЕООД
8
срещу T.И.T., е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на
принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно
да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията,
дадени в т. 47 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС се налага извод,
че що се отнася до принципа на равностойност, то е обърнато внимание, че чл. 19, ал. 6 ЗПК
предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на
член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза,
надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на годишния процент на разходите по
кредита. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл.
410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора е извършено едно плащане в
размер на 390 лв., с която са погасени 105.20 лв. – главница, 136.67 лв. – договорно
възнаграждение, 106.77 лв. – възнаграждение по пакет, 11.36 лв. – лихва за забава и 30 лв. –
такси по Тарифа. Оттук и заплатената сума в размер на 390 лв. следва да се отнесе изцяло
към получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е
недействителен.
Оттук и остава дължима единствено претендираната главница до размер на 4610 лв.
Така присъдената главница е с настъпил падеж преди по-малко от пет /а и от три години/ от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2022 г., като
първата незаплатена погасителна вноска е с падеж на 15.02.2021 г., с оглед на което не се
обхваща нито от общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, нито от тригодишната давност
по чл. 111 ЗЗД, а направеното от ответника възражение в тази насока е неоснователно.
Ето защо, искът за главница е основателен за сумата в размер на 4610 лв. – главница
/остатък от чистата стойност/ по договора. Върху сумата ще се присъди и законна лихва за
период от датата на подаване на заявлението - 29.06.2022 г. до изплащане на вземането.
Искът за главница за разликата над 4610 лв. до пълния предявен размер от 4 894,80 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенциите за лихви са неоснователни, доколкото при недействителност на
договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него. Следва да се посочи, че и двете лихви за забава се претендират въз
основа на договора, в който е уговорено, че се начислява лихва за забава в размер на
ОЛП+10%, като единственото разграничение е, че до 04.04.2022 г. е начислявана лихва за
забава върху падежиралите вноски по договора, а след 05.04.2022 г. е начислявана лихва за
забава при осчетоводен като предсрочно изискуем договор за кредит /т. е. върху цялото
дължимо вземане/. Предвид недействителността на договора и чл. 23 ЗПК акцесорните
9
претенции въз основа на договора са неоснователни. Още повече, относно лихвата за забава
след 05.04.2022 г. по делото не се установи да е настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията по договора преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Предвид
изложеното, установителните претенции за сумата от 2 160,08 лева - представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата от
504,28 лева - представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2021 г. до 04.04.2022 г.
вкл. и сумата 245,02 лева - представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2022 г. до
28.06.2022 г., ще се отхвърлят като неоснователни.
Неоснователни поради недействителността на договора са и осъдителните претенции
за сумата 1207.12 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата
2236.11 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за
потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1, които са неоснователни и
на самостоятелно основание поради противоречие с чл. 10а ЗПК по изложените по-горе
съображения.
По разноските:
Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност.
Единствено ищецът доказва направата на разноски. За заповедното производство са
направени разноски в размер на 275.75 лв., вкл. и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 50 лв. В исковото производство се доказва направата на
разноски в общ размер на 644.95 лв., вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лв. Или ищецът доказва направата на разноски в двете производства в
общ размер на 920.70 лв. /644.95+275.75/. По съразмерност съобразно уважената част от
претенциите на ищеца за двете производства ще се присъди сумата от общо 377.37 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че З. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „ДУНАВ“ № 88, ет. 4, ап. 17, дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7, сумата от 4610 лв. – представляваща незаплатена главница /остатък от чистата
стойност/ по договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1
към договора, ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума 4610 лв. до пълния предявен
размер 4 894,80 лв., както и останалите претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за следните суми: за сумата от 2 160,08 лева -
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до
05.04.2022 г., сумата от 504,28 лева - представляваща мораторна лихва за период от
10
16.01.2021 г. до 04.04.2022 г. включително и сумата 245,02 лева - представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88
състав, както и ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на З. Д. Б. да заплати следните суми: сумата 1207.12 лв. – незаплатено
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата 2236.11 лв. – незаплатено
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора.
ОСЪЖДА З. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ДУНАВ“ № 88, ет. 4, ап.
17, да заплати на Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от общо 377.37 лв. - представляваща разноски по съразмерност по исковото и
по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11