Р Е Ш
Е Н И Е № 7
гр.Кюстендил, 17.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД
№345/2021г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Началникът на ГПУ Гюешево при РДГП
Кюстендил обжалва решение №59/05.10.2021г. на КРС, постановено по АНД №812/2021г.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради
допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се
претендират разноски.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №59/05.10.2021г. на КРС, постановено по АНД №812/2021г., с което е отменено
НП №4485а-45/22.04.2021г. на началник ГПУ
Гюешево. Р.Ф., живуща в гр.Йерусалим, Израел е санкционирана, като й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.48, ал.1,
т.3 от ЗЧРБ за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, поради недоказаност
на нарушението от обективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на Р.Ф. от Израел срещу НП №4485а-45/22.04.2021г.
на
началник ГПУ Гюешево. Прието от фактическа страна от АНО е, че чуждата
гражданка, като краткосрочно пребиваваща в РБългария с право на престой в
страната не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период от датата на
влизането в страната, е пребивавала в държавата ни общо 92 дни за периода от
21.10.2020г. до 18.04.2021г. Същата е следвало да напусне РБългария на
16.04.2021г., а е установена при излизане от страната на ГКПП Гюешево на
18.04.2021г. За нарушение по чл.34 от ЗЧРБ е съставен АУАН №4485а-43/20.04.2021г.,
а въз основа на него е издадено процесното НП.
Административнонаказателната
отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, която въвежда
задължение за всеки чужденец да напусне страната до изтичане на разрешения срок
на пребиваване. Когато
същият е
останал в страната след изтичането на срока за пребиваване подлежи на
санкциониране по чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ. За да се приложи административнонаказателната
разпоредба следва АНО да докаже елементите от фактическия й състав, а именно че
субекта на твърдяното нарушение е чужденец и че същия е превишил срока на
пребиваване в страната. Безспорно в случая касатора е чужденец по см. на чл.2,
ал.1 от ЗЧРБ, доколкото се легитимира с обикновен израелски паспорт. Прието е,
че същия е пребивавал в България краткосрочно, съгласно чл.23, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ, т.е. че има право да престои в страната до 90 дни в рамките на всеки
180-дневен период от датата на влизането в страната. Анализът обаче на
доказателствения материал относно периода на пребиваване в страната, не
обуславя доказаност на нарушението. В НП се твърди, че израелския гражданин е
влязъл в България на 21.10.2020г. и излязъл на 18.04.20201г., но от
единственото писмено доказателство в административната преписка – съобщение
№1982/18.04.2021г. на началник смяна ГКПП Гюешево, се установява влизане на Р.Ф.
на 02.02.2021г. и излизане на 18.04.2021г. Липсват доказателства за влизане в страната на 21.10.2020г., респ.
доказателства за периода на пребиваване на лицето в 180-дневния период, посочен
в чл.23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Това възпрепятства възможността да се извърши
контрол за спазване на правото на престой от 90 дни на Р.Ф. в България.
Невъзможността за установяване на съставомерни елементи от фактическия състав
на нарушението води до извод за недоказаност на същото от обективна страна.
Като е
достигнал до правен извод за незаконосъобразност на НП, районният съд е
постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59/05.10.2021г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №812/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: