Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1749 Година 2021, 30.09. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 13.09.2021 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3310 по описа
за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от „Д-Р ГЕОРГИ Д. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с адрес село В.,
ул.„Хр. Ботев“№57, ет.1, каб. 6 и 8
срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание
№29-05-31-27/07.12.2020г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която
дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор
№164306/14.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е
приканено да възстанови сумата от общо 2 289,60 лева, получена без правно
основание, съгласно чл.76б ал.2 във връзка с чл.76б ал.1 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/.
Недоволен
от така издадения административен акт, жалбоподателят чрез пълномощник адв.Ш. счита
същия за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Основните възражения са свързани с липсата на извършено нарушение,
липсата на причинна връзка между нарушението и получаването на сумите, както и
неизплащане на част от сумите, разпоредени за възстановяване. Иска се поканата да бъде отменена,
като се присъдят сторените в производството разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът
Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното
отхвърляне. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, VІІ състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Със
Заповед №РД-13-1236/11.09.2020г./л.11/ ответният директор наредил да бъде
извършена за срок от 14.09.2020г. до 17.09.2020г. планова, самостоятелна,
тематична, първична проверка от служители на РЗОК – Пловдив по изпълнението на
индивидуален договор за оказване на ПИМП №164306/14.02. 2020г., със задача –
отчетена дейност от д-р Г. Л. Д., изпълнител на ПИМП, в период на временна
нетрудоспособност, с проверяван период: по ИД №164306/14.02.2020г. за оказване
на ПИМП.
За резултатите от проверката натоварените контрольори са
съставили Протокол №73/15.09.2020г., в който е констатирано, че във връзка с
депозирано в РЗОК – Пловдив писмо от НЗОК с изх.№20-16-573/14.08.2020г., е
извършена проверка на ИМП д-р Г. Л. Д. относно отчетена дейност в периода на
временна нетрудоспособност. Съгласно справка от НЗОК с
вх.№35-00-1778/17.08.2020г., д-р Г. Л. Д. е ползвал обезщетение от НОИ за
временна нетрудоспособност за периода от 12.06.2020г. до 14.07.2020г. В периода
на ползвано обезщетение от НОИ за времена нетрудоспособност от 12.06.2020г. до
14.07.2020г. в РЗОК – Пловдив липсва депозирано от д-р Д. – управител на
лечебно заведение „Д-Р ГЕОРГИ Д. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД уведомително писмо за отсъствие в горепосочения
период, което е прието, че е в нарушение на изискванията на чл.122 ал.3 НРД
2020-2022г. за МД във връзка с чл.55 ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО. В горепосочения
период на ползвано обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност ОПЛ има
отчетена и заплатена от РЗОК – Пловдив дейност, подробно посочена в т.1.1 до
т.1.153/л.14-20/.
От същите контрольори е съставен и Протокол за неоснователно
получени суми от извършване на контрол по изпълнението на договорите с
изпълнители на медицинска помощ №55/15.09.2020г., в който за всеки един от
посочените по-горе пунктове от 1.1 до 1.153 е установено неоснователно получено
заплащане за извършени прегледи/диспансерни и профилактични/ на задължително
осигурени лица по време на период на ползвано обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност/от 12.06.2020г. до 14.07.2020г./ от д-р Г. Л. Д., за което не
е уведомил РЗОК – Пловдив. С оглед на така установеното и поради неспазване на
изискванията на чл.55 ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО във връзка с чл.122 ал.3 НРД
2020-2022г. за МД е прието, че стойността на прегледите, извършени в периода
12.06.2020г. – 30.06.2020г. в общ размер на 2289,60 лв. следва да бъде
възстановена като неоснователно получена сума, в каквато връзка е съставен и
протоколът за неоснователно получени суми/л.21-65/.
И двата протокола са връчени на д-р Д. на 17.09.2020г., като
от него не е постъпило възражение в указания срок, видно от изготвена Докладна
записка към Протокол №73/15.09.2020г., в която отново е описано установеното от
проверяващите органи, както и че констатираното е в нарушение на изискванията
на чл.55 ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО във връзка с чл.122 ал.3 НРД 2020-2022г. за МД и
че извършеното нарушение е за първи път/л.66-71/.
Въз
основа на така съставения протокол Протокол №73/15.09.2020г., ответният директор издал и
Заповед за налагане на санкция №29-05-31-26/ 01.10.2020г., с която е приел, че
установеното от длъжностни лица – служители на РЗОК – Пловдив нарушение е
обективизирано в съставения при проверката протокол и се доказва от събраните в
рамките на проверката доказателства. Констатирал е, че същото обосновава
налагане на санкция по смисъла на чл.418 ал.1 НРД 2020-2022г. за МД за
неизпълнение на задълженията за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в
обстоятелства, както и че не е налице маловажен случай и доколкото е извършено
за първи път и липсват предпоставки за налагане на санкции в размер, по-висок
от предвидения в цитираната разпоредба минимален такъв, на „Д-Р ГЕОРГИ Д. –
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева на основание чл.418
ал.1 НРД 2020-2022г. за МД за нарушение на чл.122 ал.3 НРД 2020-2022г. за МД
във връзка с чл.55 ал.2 т.6 ЗЗО/л.72/. Така издадената заповед е връчена на
лицето на 09.10.2020г./л.73/, не е оспорена и е влязла в сила на 24.10.2020г.
С оглед именно на влязлата в сила заповед за налагане на
санкция и на основание чл.76б ал.2 ЗЗО във връзка с чл.76б ал.1 ЗЗО е издадена
и оспорената в настоящото производство
Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с
която дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор
№164306/14.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е
приканено да възстанови сумата от общо 2289,60 лева, получена без правно
основание, съгласно чл.76б ал.1 ЗЗО по
описаните в поканата 153 отчетени случая/л.74-115/.
В
хода на съдебното производство по делото са приобщени: Справка от
информационната система на НЗОК – HOSP_CRW, представена
от ответника, от която се установява, че Г. Л. Д. е постъпил на 12.06.2020г. в
МБАЛ „Мед Лайн Клиник“АД Пловдив и е бил изписан на 14.06.2020г./л.146/;
административната преписка по изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист №Е20200437210 за периода от 12.06.2020г. до
14.07.2020г. вкл., издаден на Георги Д., ведно с Разпореждане
№РВ-3-15-00871622/29.01.2021г. на основание чл.114 ал.1 и 3 от КСО, издадено от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, което не е
оспорено и е влязло в сила, представена от ТП на НОИ – Пловдив с писмо
изх.№1029-15-16825#1 от 10.03.2021г./л.159-221/;
амбулаторни листове, издадени от жалбоподателя в периода 12.06.2020г. –
14.07.2020г. /л.222-721/, представени от негова страна, ведно с
опис/л.740-744/; авизо за издадено преводно нареждане/вносна бележка за
заплатени 490,47 лева в изпълнение на разпореждане
№РВ-3-15-00871622/29.01.2021г., представено от жалбоподателя/л.722/; Заповед
№РД-13-729/25.06.2020г. на Директор на РЗОК – Пловдив, с която е наредено
извършването на проверка на жалбоподателя в периода от 25.06.2020г. до
30.06.2020г., ведно с Протокол за неоснователно получени суми №12/30.06.2020г.
и Протокол №19/30.06.2020г., представени от жалбоподателя/л.745-748/.
Изслушана
и приета без възражения от страните е съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ в
заключението на която вещото лице, след запознаване с наличните по делото
доказателства и извършена справка в РЗОК – Пловдив е установило, че всички,
посочени в процесната писмена покана суми за възстановяване, получени без
правно основание, са били фактурирани от жалбоподателя с фактура
№358/16.07.2020г., въпросната фактура е заплатена от РЗОК – Пловдив на
23.07.2020г., съгласно представено на експертизата бюджетно платежно нареждане,
в пълен размер. В заключение вещото лице посочва, че всички случаи, описани в
писмената покана, са заплатени.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е отговорило точно
съобразно поставените въпроси.
Като
свидетели са разпитани П.И.П., И.Г.Р., Н.Д.А. и П. А. Т..
Свидетелят
П.заявява, че е пациент на д-р Д. над 20 години и на 17.06.2020г. е бил на
преглед в неговия кабинет, който се намира в кметството на село В., направена
му е била електрокардиограма от д-р Д., който в този ден е бил на работа.
Отново е посетил кабинета му на 06.07.2020г., когато са му били изписани
лекарства – както на него, така и на съпругата му. Докторът е бил в добро
здравословно състояние и не е споделял да е бил болен. След предявяване на
амбулаторен лист №3439 /17.06.2020г. /л.613/ свидетелят заявява, че той се е
подписал на амбулаторния лист, както и докторът се е подписал пред него на
същия амбулаторен лист.
Свидетелят
Р. заявява, че е пациент на д-р Д. най-малко от 8 години, от 6 години е
сърдечно болен и на 17.06.2020г. е бил на преглед, като в този ден д-р Д. е бил
на работа, сестрата също е била там, като лично д-р Д. му е направил ЕКГ. След
предявяване на амбулаторен лист №3437/17.06.2020г./л.615/ свидетелят заявява,
че подписът под амбулаторния лист, е негов и доколкото е виждал подписа на
лекаря, предполага, че това е неговият подпис. След един месец отново е ходил
на посещение при лекаря, за да му изпише лекарства.
Свидетелката
А. заявява, че е служител и понастоящем работи в РЗОК – Пловдив, не е
извършвала проверка на място в кабинета на д-р Д., а документално, след като са
се обадили по телефона и докторът е дошъл на място, донесъл е изисканите
документи, където и е подписал и получил съставените протоколи.
Свидетелката
Т. *** заявява, че в практиката на д-р Д. не е извършвана проверка, а са
работили само по документи, като за целта лекарят е бил повикан в РЗОК, където
той е подписал и му е бил връчен протоколът. Не си спомня какво точно е казал
д-р Д., както и какви точно нередности са констатирани, не са проверявали и
дали д-р Д. е бил приет и е лежал в болница, работено е само по документи.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като същите ще бъдат
коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Във
връзка с направено от ответника оспорване на подписа на представените
амбулаторни листове, е поискано от страна на жалбоподателя да бъде допусната
съдебно-графологична експертиза, като с определение №660/05.05. 2021г. съдът е
уважил доказателственото искане, допуснал е СГЕ и е определил депозит за вещо
лице, но с молба вх.№8663/17.05.2021г./л.761/ така направеното искане е
оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя адв.Ш., поради което и
съдът е заличил допуснатата експертиза.
При така установеното,
съдът приема от правна страна следното.
Както вече се посочи и по-горе, оспорената в настоящото
производство писмена покана е издадена на основание чл.76б ал.2 във връзка с
чл.76б ал.1 ЗЗО, които разпоредби предписват, че когато изпълнителят на
медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат
на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се
налагат наказания, определени в този закон или в НРД, като в тези случаи
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за
възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на
наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.
С други думи казано, производството по чл.76б ЗЗО предвижда издаване на писмена
покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане
в сила на наказателно постановление и/или на заповед за налагане на санкция.
Това законодателно решение предполага, че с влязлата в сила заповед за налагане
на санкция за лечебното заведение се създава задължение за възстановяване на
заплатената му вече от НЗОК сума за извършени медицински дейности, което
задължение възниква от факта на извършено от него нарушение на НРД или ЗЗО.
Нарушението следва да бъде установено по несъмнен начин, което става или с
издаване на наказателно постановление или с издаване на заповед за налагане на
санкции. Влизането в сила на акта, с който се установява дадено нарушение и се
налагат санкции за извършването му, е абсолютна процесуална предпоставка за
издаването на поканата по чл.76б ЗЗО.
От събраните по делото доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че е налице влязла в сила Заповед
№29-05-31-26/01.10.2020г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, на
основание чл.74 ал.5 ЗЗО и чл.422 ал.1 НРД 2020-2022г. за МД, с която на „Д-Р
ГЕОРГИ Д. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ“ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева на
основание чл.418 ал.1 НРД 2020-2022г. за МД за нарушение на чл.122 ал.3 НРД
2020-2022г. за МД във връзка с чл.55 ал.2, т.6 ЗЗО.
Приетата от административния орган за
нарушена разпоредба на чл.122 ал.3 НРД 2020-2022г. за МД предписва, че при
отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни,
считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или
по електронна поща, подписано с електронен подпис, както и че отсъствието
следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на
медицинска помощ.
С други думи казано, установено е с влязъл
в сила административен акт, че д-р Д. е отсъствал за периода от 12.06.2020г. до
14.07.2020г., без да уведоми РЗОК и без да обяви на видно място в амбулаторията
това обстоятелство. Или, налице е абсолютната процесуална предпоставка за
издаване на поканата по чл.76б ЗЗО – влязла в сила заповед за налагане на
санкция.
До извод в обратната насока не водят
твърденията на жалбоподателя и ангажираните в настоящото производство
доказателства, доколкото смисълът на разпоредбата на чл.76б ЗЗО е, че
констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението,
не могат да се преразглеждат в производство по оспорване на писмената покана,
основаваща се на същите фактически констатации. Т.е. дали д-р Д. е отсъствал
или е бил на работа по време на отпуск поради временна
неработоспособност/каквито са неговите твърдения/ и/или някой друг е извършвал
прегледи на неговите пациенти, не е предмет на настоящото производството,
доколкото противното обезсмисля изчакването на влизане в сила на заповедта за
налагане на санкции/в този смисъл Решение №14861/01.12.2020г. по адм. дело
№6863/2020г. на ВАС, VI-то отд./.
Наведените в жалбата възражения в тази
насока е следвало да бъдат отправени при оспорване на заповедта за налагане на
санкция, каквото оспорване обаче се констатира, че не е предприето от
жалбоподателя. А именно с влязлата в сила заповед за налагане на санкция на
лечебното заведение се създава задължение за възстановяване на заплатена вече
от НЗОК сума за извършени медицински дейности, извършени в нарушение на НРД или
ЗЗО, доколкото не се установява по безспорен начин, че именно д-р Д. ги е
извършил.
Независимо от гореизложеното и във връзка
с твърденията в жалбата следва да се посочи, че не е спорно между страните, че
за периода 12.06.2020г. – 14.07.2020г. д-р Г. Л. Д. е бил в отпуск поради
временна неработоспособност, за което е издаден болничен лист №Е20200437210,
който болничен лист към настоящия момент няма данни да е бил оспорен, т.е. и
към настоящия момент удостоверява неработоспособността на лицето за посочения
период. До извод в обратната насока не води и издаденото от Ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив Разпореждане
№РВ-3-15-00871622/29.01.2021г., доколкото със същото е разпоредено единствено и
само възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване, но с него не се отменя издаденият болничен лист, което може да бъде
сторено в друго производство при надлежно заявено оспорване.
С други думи казано, в случай, че
жалбоподателят не е бил временно неработоспособен, каквито са неговите
твърдения, поради което и е нямало пречка да осъществява трудова дейност и да
преглежда своите пациенти, е следвало да не иска издаването на болничен лист
и/или да оспори издадения вече такъв, каквото също се установи, че не е
сторено. При това положение и доколкото болничният лист съгласно разпоредбите
на Наредбата за медицинската експертиза се издава за времето от първия ден на
настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до
установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това
дали по него ще се плати парично обезщетение, т.е. изрично в нормативен акт е
посочено, че при ползване на отпуск поради временна неработоспособност лицето
не може да престира труд, следва да се приеме, че д-р Г. Л. Д. е бил
неработоспособен. А това, че същият по своя инициатива е извършвал прегледи на
своите пациенти по време на установения отпуск за временна неработоспособност,
без да е имал законно право за това, води след себе си и понасяне на
съответните правни последици.
Друг е въпросът, че от събраните по делото
доказателства също не може да се установи по безспорен начин, че не някой друг,
а именно д-р Д. е извършвал прегледи на своите пациенти през целия спорен
период от 12.06. 2020г. до 30.06.2020г., доколкото този е периодът, предмет на
извършената проверка, въпреки, че периодът на временна неработоспособност е от
12.06. 2020г. до 14.07.2020г. Това е така, защото жалбоподателят се домогва да
докаже това свое твърдение, като представя копия на амбулаторни листове, които
обаче са оспорени от ответната страна. В тази връзка и именно от страна на
жалбоподателя е поискано изготвянето на съдебно-графологична експертиза, която
е допусната от съда, но с нарочна молба жалбоподателят е оттеглил това свое
искане, поради което и същата е заличена. Или, по делото не е безспорно
установено, че положените подписи в представените амбулаторни листове, са на
лекаря, извършил прегледите, както и че този лекар е именно д-р Д..
Действително, в хода на съдебното производство са разпитани свидетелите П. П.и И.Р.,
които под страх от наказателна отговорност заявяват, че на дата 17.06.2020г. са
били прегледани лично от д-р Д. и им е направена електрокардиограма, като П.дори
заявява, че докторът се е подписал пред него на амбулаторния лист, нещо, което Р.
не може да заяви със сигурност. Този факт обаче, че на 17.06.2020г. д-р Д. е
бил в кабинета си и е прегледал един или двама пациенти, сам по себе си не може
да опровергае установеното с влязъл в сила административен акт, че жалбоподателят
е извършил нарушението по ЗЗО и НРД 2020-2022г. за МД, за което е бил
санкциониран.
По
идентичен начин стои въпросът и с другите двама свидетели, доколкото нито един
от тях не заяви категорично, че в периода, в който са извършвали проверка на
жалбоподателя, са посетили неговия кабинет, респ. са установили, че д-р Д. е
упражнявал дейност.
За пълнота следва да се посочи още и че
съгласно представената справка от информационната система на НЗОК, пациентът Г.
Л. Д. е приет в болнично заведение на 12.06.2020г. и съответно изписан на
14.06. 2020г., като за този период, в който лицето би следвало да не е
напускало болничното заведение, също са издавани амбулаторни листове,
обективиращи извършен преглед от него.
По отношение на следващия спорен елемент,
а именно дали и кои суми представляват получени без правно основание в резултат
на извършени нарушения по ЗЗО и НРД, на първо място е необходимо да бъде
съобразено, че съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ,
всички суми по отчетените 153 прегледа, посочени в процесната писмена покана,
са заплатени на жалбоподателя от страна на РЗОК – Пловдив, противно на
заявеното в жалбата.
На следващо място, настоящият съдебен
състав не споделя и следващото становище на жалбоподателя, а именно, че в
процесната писмена покана липсват мотиви досежно наличието на причинна връзка
между нарушението и неоснователно получените суми. Това е така, защото самата
писмена покана съдържа достатъчна обосновка във връзка с формираната
разпоредителна част, а от друга страна тя се основава и на съставения протокол
за неоснователно получени суми, както и на заповедта за налагане на санкция, и
в нея са възпроизведени дословно описаните в т.1.1 до т.1.153 от протокола и
заповедта 153 случая, при които, според проверяващия екип, е констатирано
нарушение на изискванията на чл.122 ал.3 НРД 2020-2022г. за МД във връзка с
чл.55 ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО. Посочено е още в поканата, че се издава на основание
чл.76б ал.2 във връзка с чл.76б ал.1 ЗЗО. Или, съдържа фактически и правни
основания.
Отделно от това, както вече се посочи и
по-горе, след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция следва да се
приеме, че нарушението или нарушенията са действително извършени и спорът в
тази връзка е окончателно разрешен. С влизане в сила на заповедта за налагане
на санкции е доказано наличието на предпоставките за възстановяване на
получените суми от бюджета на НЗОК, а целта на поканата е тяхното
конкретизиране по основание и размер и възстановяването им като престирани без
правно основание, предвид доказаните нарушения, което е предмет на заповедта за
налагане на санкции. Дали са извършени нарушения на ЗЗО и НРД следва да бъде
установено в хода на производството по оспорване на заповедта за налагане на
санкции, каквото оспорване в настоящия случай обаче не е имало и заповедта за
налагане на санкция е влязла в сила. В конкретния случай, изпълнителят на
медицинска помощ е получил суми без правно основание в резултат на констатирано
извършено нарушение на чл.122 ал.3 НРД 2020-2022г. за МД във връзка с чл.55
ал.2 ,т.6 ЗЗО, поради което писмената покана е издадена в съответствие с
нормата на чл.76б ЗЗО.
Възраженията на жалбоподателя, според
изложеното в жалбата, касаят единствено констатираните нарушения по същество.
Доводите за липса на нарушения обаче, биха могли да бъдат наведени и съответно
обсъдени в съдебно производство по обжалване на заповедта за налагане на
санкции, но такова, както нееднократно се посочи, не е проведено, поради това,
че този административен акт не е бил обжалван. След като същият е влязъл в
сила, фактическите констатации и правните изводи за допуснати нарушения следва
да се приемат за безспорно установени, вследствие на което възникват и
произтичащите от това правни последици, една от които е издаването на писмена
покана по чл.76б ал.2 ЗЗО за възстановяване на неоснователно получените суми. В
този смисъл, при наличие на влязъл в сила административен акт, установяващ
нарушенията, процесната писмена покана се явява издадена и както при спазване
на административнопроизводствените правила, така и при правилно приложение на
материалния закон, т.е. по отношение на същата не са налице визираните в
жалбата отменителни основания по чл.146 т.3 и т.4 АПК. А предвид всичко
изложено по-горе, същата се явява издадена и в съответствие и с целта на
закона/ЗЗО и НРД/, която в случая е опазване живота и здравето на
здравноосигурените лица чрез гарантиране и упражняване на техните права в
съответствие с действащото законодателство в Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При извършената проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се
приеме, че оспореният административен акт е не само валиден, но и
законосъобразен. Същият е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма. В пълнота е спазена, целта която
преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния. Самата покана в случая е
постановена в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК и в съответствие с материалноправните разпоредби. А както вече се посочи,
не се констатират и нарушения на процесуалните правила при осъществяване на
действията от страна на органите на РЗОК.
Консеквентно,
това обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на жалбата на
изпълнителя, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.3 АПК, във връзка с чл.144 АПК, чл.78 ал.8 ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
правната помощ/в приложимата редакция/, на НЗОК се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-Р ГЕОРГИ Д. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с адрес село В.,
ул.„Хр. Ботев“№57, ет.1, каб. 6 и 8
срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание
№29-05-31-27/07.12.2020г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която
дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор
№164306/14.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е
приканено да възстанови сумата от общо 2 289,60 лева, получена без правно
основание, съгласно чл.76б ал.2 във връзка с чл.76б ал.1 от Закона за здравното
осигуряване, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Д-Р ГЕОРГИ Д. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с адрес село В., ул.„Хр. Ботев“№57, ет.1, каб.
6 и 8 да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул. „Кричим“№1,
сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: