Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 295
гр. Русе, 27.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд……гражданска колегия….…в открито
заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година……в състав:
Председател: Галина Магардичиян
при секретаря Цветелина
Коева и в присъствието на прокурора … като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 728 по описа за 2017год, за да се
произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Д.Е.Д. твърди, че с влязло
в сила Решение № 50 ат 21.07.2017г по гр.д.№ 4880/14 по описа на ВКС
предявеният от него срещу И И“ЕООД иск с правно
основание чл.40 ЗЗД бил уважен и договор за покупко-продажба на недвижими
имоти-земеделски земи, сключен между „И И“ЕООД и
лицето В.Д.Д., в качеството на негов пълномощник, с
НА № 190, т. 3, общ рег № 3267,д.№ 428/11 на нотариус
с рег № 315 с район на действие Районен
съд-Тутракан. Предмет на договора били
три броя земеделски земи. За периода, легитимирайки се за собственик, по силата
на обявеният за недействителен договор за покупко-продажба, ответното дружество
е получавало гражданските плодове не имотите, а именно арендните
плащания по сключените договори за аренда за всички стопански години в размер
на 50лв за декара, като за стопанската 2011 е получило сумата от 4707.35лв от
ЗП Ц.Ф., с който ищецът имал сключен аренден договор,
а за следващите стопански години също сумата от 4707.35лв за всяка година от ЕТ“Д.-Д.Д.“ . Ответното дружество е получило без основание за
периода от стопанските години от 2011 до 2016вкл общо сумата от
28 244.10лв, която сума следва да му възстанови. Твърди, че с нотариална
покана, връчена на дружеството на 15.08.2017г ги поканил да му заплатят
полученото от него без основание, ведно с мораторна
лихва върху всяка от сумите, но плащане не е извършено. Счита, че ответното
дружество му дължи и мораторна лихва върху всяка от
сумите от 4707.35лв,считано от датата на получаването й до завеждане на делото,
или в общ размер на 8 992.39лв, от който 2699.41лв лихва за забава за
периода от 01.03.2012 до 16.10.2017; 2215.74лв лихва за забава за периода от
01.03.2013 до 16.10.2017; 1737.35лв,
лихва за забава за периода от 01.03.2014- 16.10.2017; 1258.96лв лихва за забава
за периода от 01.03.15-16.10.2017; 779.58лв лихва за забава за периода от
01.03.2016-16.10.2017 и 301.35лв лихва за забава за периода от
01.03.17-16.10.2017г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 28 244.10лв, а след допуснато увеличение
на иска в размер на 30 003.91лв, получени от дружеството без основание арендни плащания за стопанските 2011,2012,2013,2014,2015 и
2016 и сумата от 8 992.39лв, представляваща лихви за забава върху всяка от
получените суми от датата на получаването й да 16.10.2017, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане. Претендира
разноските по делото.
Ответникът
„И И“ЕООД в писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че не е
получавало твърдяните в исковата молба арендни плащания, поради което не дължи и връщане на
такива. Счита, че дори и дружеството да е получило такива плащания, ищецът има
право на такива само след 16.10.2012, тъй като преди тази дата вземанията са
погасени по давност, за което прави възражение. Оспорва основанието и размера
на претендираните лихви за забава. Счита, че лихва за
забава за суми, получени без основание се дължи от момента на поискването им.
Освен това претендирането на лихви за период преди 16.10.14 е неоснователно,
тъй като всички лихви преди тази дата са погасени по давност, за което прави
възражение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка :
С Решение №
50 от 21.07.2017, постановено по гр.д.№ 4880/14 по описа на ВКС, влязло в сила
на същата дата, ВКС е отменил въззивно решение № 66
от 11.04.2014 на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 36/14 в
частта по иска с правно основание чл.40 ЗЗД и вместо него е постановил решение,
с което е обявен за недействителен договора , с който Д.Е.Д. чрез пълномощник В.Д.Д. продава на „И И“ЕООД, гр.С, земеделдси имоти по нот.акт №
190, т.ІІІ, рег № 3267,д.№ 428/11, на основание чл.40 ЗЗД, по иска на Д.Е.Д. против В.Д.Д. ***. Въззивното решение в останалата част е оставено в сила.
На
22.03.2010 между ЕТ“Ф-Ц.Ф.“***, в качеството му на арендатор и Д.Е.Д. в
качеството му на арендодател е дключен
договор за аренда на недвижим имот № 68,т.І, рег №
583/10, вписан в СВ- гр.Тна същата дата с вх.рег № 920,акт121,т.І,
по силата на който Д. като арендодател
предоставя на ЕТ“Ф“ като арендатор за временно възмездно ползване следните
недвижими имоти :
1.имот № 013006 с площ 32.250дка,
3 кат, в местност „ Греда баир“ , в
землището на Цар Самуил,община Тутракан, при съседи : 013003; 051027; 013011;
051107
2. имот № 002048 с площ
49.497дка, 4 кат, местност „Курдомана“, в землището
на Цар Самуил,община Тутракан, при съседи : 051009; 002070; 051014; 051081 и
3. имот № 050193 с площ
12.400дка, 4 кат, в местност „ Кючук Екинлик“, в землището на Цар Самуил,община Тутракан, при
съседи : 050313; 050107; 050209; 050262; 050263; 050192; 051068 ; за срок от
четири стпонаски години, считано от 01.10.2009г до
01.10.2013вкл. / раздел ІІ, чл.2 от договора/ при арендна
вноска в размер на 25лв за декар, която се дължи в началото на всяка стопанска
година / 01.10./ / раздел ІІІ, чл.3.1 и чл.3.2/
На
04.07.2013г между ЕТ“Д. –Д.Д.“ със седалище и адрес
на управление-гр.А,обл.С, в качеството на арендатор,
и „И И“ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.С, представлявано
от Е.И.Н., в качеството на арендодател, е сключен
договор за отдаване на земеделски земи под аренда № 42, т.8, рег № 6431/13, вписан в СВ-гр.Т. с вх.рег
№ 2039 от 05.07.13, акт № 211, т.ІІІ, по силата на който „ И И“ЕООД като арендодател е предоставил
на ЕТ“Д.-Д.Д.“ като арендатор за временно и възмездно
ползване на следните земеделски земи:
1.
имот № 002048 с площ 49.497дка, 4 кат, местност „Курдомана“,
в землището на Цар Самуил,община Тутракан, при съседи : 051009; 002070; 051014;
051081;
2.
имот № 013006 с площ 32.250дка, 3 кат, в местност „ Греда баир“ , в землището на Цар Самуил,община Тутракан, при
съседи : 013003; 051027; 013011; 051107;
3.
имот № 020130 с площ 11.600дка, 1 кат, в местност „ Сяновски
път“, в землището на Цар Самуил,община Тутракан, при съседи : 051048; 020100;
020067; 020066; 020084;
4.
имот № 050193 с площ 12.400дка, 4 кат, в местност „ Кючук
Екинлик“, в землището на Цар Самуил,община Тутракан,
при съседи : 050313; 050107; 050209; 050262; 050263; 050192; 051068;
всички земеделски земи с обща
площ 105.747дка за срок от 7 стопански години с действие от 01.10.2012 до 01.10.2019г
стопанка година / раздел ІІ, чл.1 от договора / при 50лв арендна
вноска за един декар обработваема земеделска земя, която се заплаща за
съответната стопанска година най-късно до края на същата стопанска година, а
именно-първи октомври. Срокът е уговорен в полза на арендатора и може да се
изпълнява предсрочно / раздел ІІІ, чл.1 а и чл.2 от договора /. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на страните по него от 04.07.2013г.
На 11.08.2017г Д.Е.Д. е отправил
до „И И“ЕООД-гр.С, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Е.И.Н., нотариална покана , с която го кани
в 3-дневен срок от получаването й, да му предаде владението на земеделските
земи, предмет на обявения за недействителен договор за покупко-продажба, а
именно :
1.
нива с площ 12.400дка,4 кат, находяща се в
местността „ Кючук екинлик“,
съставляваща имот № 050193 по плана за земеразделяне на землището на с. Цар
Самуил;
2.
нива с площ 32.250дка, 3 категория в местността „ Греда Баир“,съставляващо
имот № 013006, по плана за земеразделяне на землището на с.Цар Самуил;
3.
нива с площ 49.497дка, 4 категория в местността „ Курдомана“,
съставляваща имот № 002048 по плана за земеразделяне на с.Цар Самуил.
Освен това, предвид обстоятелството, че за времето от
сключване на договора за покупко-продажба до момента на поканата, е бил лишаван
от гражданските плодове на същите имот, а именно дължимите арендни
плащания по сключените от дружеството договори за аренда, които дружеството е
получавало, е дружеството е поканено в 3-дневен срок да изплати по банкова
сметка, ***.49лв, от която 3 765.88лв, представляваща дължима рента за
94.147дка в размер на 40лв за декар за стопанската 2011г, ведно с лихвата за
забава върху тази суми за периода от 01.03.2012 до 11.08.2017 в размер на
2090.34лв, сумата от 4 707.35лв, представляваща рента за стопанската 2012
в размер на 50лв за декар, ведно с лихва за забава върху тази сума за периода
от 01.03.2013 до 11.08.2017 в размер на 2 129.26лв, сумата от 4707.35лв,
представляваща рента за стопанската 2013 в размер на 50лв на декар, ведно с
лихвата за забава върху тази сума за периода от01.03.2014 до 11.08.2017г в
размер на 1650.87лв, сумата от 5648.82лв, представляваща рента за стопанската
2014г в размер на 60лв за декар, ведно с лихва за забава върху тази сума за
периода от 01.03.2015 до 11.08.2017 в размер на 1406.97лв, сумата от
5 648.82лв, представляваща рента за стопанската 2015 в размер на 60лв на
декар,ведно с лихви за забава върху тази сума за периода от 01.03.2016 до
11.08.2017 в размер на 831.72лв и сумата от 6590.29лв, представляваща рента за
стопанската 2016 в размер на 70лв за декар, ведно с лихви за забава върху тази
сума за периода от 01.03.2017 до 11.08.2017 в размер на 300.82лв. Нотариалната
покана е връчена на „И И“ЕООД чрез управител Е.И.Н.
на 15.08.2017, видно от представената разписка от нотариуса.
Съдът е
задължил Д.В.Д., действаща като ЕТ“Д.-Д.Д.“ и Ц.Б.Ф.,
действащ в качеството на ЕТ“Ф-Ц.Ф.“ да представят на съда намиращите се в тях
документи, от които е видно извършените плащания на арендни
вноски по посочените договори за аренда, но такива не са представени по делото.
Според
представената по делото справка от ТД на НАП Варна, офис С, изх
№ 4020 от 27.03.2018г в дневника за продажби на „И И“ЕООД
е отразена фактура № 252 от 01.04.2016 за получена рента за земеделска земя в
размер на 18 752лв от контрагент ЕТ“Д.- Д.Д.“.
Според
приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, „И И“ЕООД е издал фактура № 154 от
12.03.2014 с получател ЕТ“Ф-Ц.Ф.“ с обща стойност 11 251.91лв, по силата
на която дружеството следва да получи тази суми с начин на плащане-по сметка. Според
устното обяснение на ЕТ пред вещото лице това касае плащане за рента за
земеделска земя в землището на с.Цар Самуил за стопанските 2011-2012 и
2012-2013г. Според допълнителното заключение на вещото лице, в периода от 01.01.2014 до 31.12.2016г по сметка на „И И“
ЕООД в банка ДСК е постъпила сума в размер на 5000лв от ЕТ“Ф-Ц.Ф.“ с основание
фактура № 154 от 12.03.2014г. Според представеното удостоверение от ТД на
НАП-Варна, офис С за периода от 2010-2017г не са открити плащания от ЕТ“Ф-Ц.Ф.“
на Д.Е.Д.. Според заключението на вещото
лице лихвата за забава за периода от 12.03.2014 до 16.10.2017 е в размер на
4 118.30лв върху сумата по фактура № 154 от 12.03.2014, а върху сумата от
5 000лв за периода от 01.04.2014 до 16.10.17 е в размер на 1802.21лв,
размерът на лихвата за забава върху сумата от 6 251.91лв от датата на
издаване на фактура № 154 от 12.03.14 е в размер на 2 288.26лв, лихвата за
забава върху сумата от 18 752лв от датата на издаване на фактурата
01.04.16 до 16.10.2017г е в размер на 981.42лв.
Съдът, на
основание чл.176 ГПК, е задължил Е.И.Н. в качеството му на едноличен собственик
на капитала и управител на „И И“ЕООД да се яви лично
в съдебно заседание и да отговори на въпросите вярно ли е, че дружеството е
получило по фактура № 154/12.03.2014, най-късно до края на м.март 2014 сумата
от 11 251.91лв, вярно ли е че е получило плащане на сумата от
18 752лв по фактура № 252 от 01.04.2016 и това плащане е извършено
най-късно до края на месеца, в който фактурата е издадена, вярно ли е, че
плащането по фактура Ч0 252 от 01.04.216 се отнася единствено и само до
земеделските земи, които са били предмет на договора с Д.Е.Д.. Същият е
предупреден за последиците по ал.2 на същата разпоредба. Н. не е дал отговори
на поставените въпроси нито устно в съдебно заседание, нито в писмен вид.
Ищецът е
представил по делото справки от електронен калкулатор относно дължимите лихви
за забава върху претендираните арендни
плащания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното :
След като на 04.08.2011г
“И И”ЕООД закупува недвижимите имоти- земеделски земи в землището на с.Цар
Самуил с НА № 190,т.III, рег № 3267,д.№ 428/11
дружеството продължава да отдава под аренда същите земеделски земи въз основа
на сключеният от Д.Е.Д. с ЕТ”Ф-Ц.Ф.”*** договор за аренда от 22.03.2010 до
изтичане на срока на действие на този договор- до 01.10.2013г. По силата на
договора арендодателя дължи арендно плащане в размер на 25лв за декар, т.е за
отдадените под аредна 97.147дка дължимата арендна вноска за една стопанска година
е в размер на 2376.675лв.
По силата на чл.3.2 от договора арендната вноска се дължи в
началото на стопанската година-01.10, както и за стопанската 2009-2010г е
изплатено. “И И”ЕООД е закупило имота преди началото на стопанската 2011-2012,
поради което по силата на договора дължимите арендни плащания за стопанските
2011-2012 и 2012-2013 арендатора следва да изплати на дружеството-арендодател.
Видно от представеното от ТД на НАП-офис С удостоверение ЕТ” Ф-Ц.Ф.” няма данни
да е изплащал арендни вноски в периода от 2010-2017г на Д.Е.Д.. С фактура № 154
от 12.03.2014 между “И И”ЕООД и ЕТ”Ф-Ц.Ф.” е договорено изплащане на сумата
11 251.91лв от ЕТ на дружеството с
основание “рента зем.земя с.Цар Самуил за стопанската 2011-2012 и 2012-2013г с
договорен начин на плащане “по сметка”. Вещото лице е установило изплащане по
посочената във фактурата сметка на дружеството сумата от 5 000лв на 01.04.2014. С оглед обстоятелството, че
дружеството-ответник и третото лице ЕТ”Ф-Ц.Ф.” създават пречки за събиране на
относимите към спора доказателства, съдът на основание чл.176, ал.2 ГПК приема
за установено, че дружеството-ответник е получило цялата сума по фактурата. Лихвата
за забава върху сумата от 11 251.91лв за периода от издаване на фактурата
– 12.03.14 до 16.10.2017г, според заключението на вещото лице, е в размер на
4 118.30лв.
По силата на раздел ІІ,чл.1 и
раздел ІІІ чл.1, а от договор за аренда от 04.07.2013г, сключен между „И И“ЕООД като арендодател и ЕТ“Д.-Д.Д.“ като арендатор за срок от 01.10.2012 до 01.10.2019г арендодателя следва да получава арендна
вноска в размер на по 50лв за декар,т.е за отдадените под аренда земеделски
земи с обща площ 105.747дка в общ размер на 5287.35лв за всяка стопанска година
като по силата на ч.2 от раздел ІІІ от договора арендното
плащане се заплаща най-късно до края на следващата стопанска година-01.10, но
може да бъде изплащано и по-рано, тъй като срокът е уговорен в полза на арендатора.
Вещото лице е установило издаване на фактура № 252 от 01.04.2016 от фирма „И И“ЕООД с пролучател ЕТ“Д.-Д.Д.“ за сумата от 18 752лв. Според представеното по делото
удостоверение от ТД на НАП-Варна, офис С –изх № 4020 # от 27.03.2018г, в дневника за продажби на „И И“ЕООД тази фактура е отразена за получена рента в размер
на 18 752лв. При така установените факти по делото, а и с оглед
разпоредбата на чл.176,ал. 2 ГПК с оглед препятстването от страна на ответника да
събиране на относимите по делото доказателства, съдът
намира, че тази сума е получена от
ответното дружество.
Посочените
по-горе суми 11 251.91лв и 18 752лв или в общ размер на 30 003.91лв са
получени от дружеството-ответник в качеството му на собственик на земеделските
земи, предмет на двата арендни договора. С влязло в сила Решение № 50 от
21.07.17г по гр.д.№ 4880/14 по описа ВКС договорът за покупко-продажба между
страните по делото е прогласен за нищожен на основание чл.40 ЗЗД, т.е по силата на това съдебно
решение „И И“ЕООД не е станал собственик на
отдадените под аренда земеделски земи, респективно за него не е възникнало
правото да отдава земите под аренда и да получава арендни
плащания за тях. В този смисъл получените от него такива плащания на обща
стойност 30 003.91лв са получени без правно основание и същият ги дължи на
действителният собственик на земите, а именно Д.Е.Д.. Предявеният иск за
заплащане на посочената сума е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съобразно установената по реда на
чл.290 ГПК съдебна практика, длъжникът по претенцията
за връщане на даденото без
основание е в забава от деня на
даването, без да е необходимо да е канен за
изпълнение. В случая сумите са получени от „И И“ЕООД
след издаване на фактури за съответните арендни
плащания. По фактура № 154 от 12.03.2014 за сумата от 11 251.91лв са налице доказателства, че частно плащане от 5000лв е
извършено на 01.04.2014. Лихвата за забава върху сумата от 5000лв за периода от
01.04.14 до 19.10.17, според заключението на вещото лице е в размер на
1 802.21лв. По отношение на остатъкът от сумата по фактурата-
6 251.91лв, съдът приеме, че ответникът изпада в забава от деня на
издаване на фактурата и за периода от 12.03.14 до 19.10.17 дължимата лихва за
забава е размер, според заключението на вещото лице, 2 288.26лв. По
отношение на фактура № 252 от 01.04.2016 за сумата от 18 752лв ответникът изпада в забава и дължи освен
връщане на получените без основание суми и на лихва за забава, считано от
датата на фактурата, т.е за периода от 01.04.16 до 16.10.2017г дължимата лихва
за забава е в размер на 981.42лв.
Ответното
дружество в отговора си е направило възражение за погасяване на задължението за
лихва за забава по давност. Съгласно чл. 111 ЗЗД вземането за лихви за забава
се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Исковете са предявени на
19.10.17г,т.е вземанията на ищеца за лихва за забава преди 19.10.14 са погасени
по давност, поради което върху сумата от 11 251.91лв се дължи лихва за
забава в периода от 19.10.14 до 19.10.17г, която съдът на основание чл.162 ГПК,
ползвайки калкулатор за изчисляване на законна лихва, определя такава в размер
на 3 435.23лв, а върху сумата от 18 752лв е в размер на
5 725.02лв. или върху общо получената от “И И”ЕООД без основание сума от
30 003.91лв дължимата лихва за забава за периода от 19.10.14 до 19.10.17 е
в общ размер на 9 160.25лв. Предявеният иск за лихва за забава е размер на 8992.39лв, като същият не е
предявен като частичен, не е направено надлежното му увеличение, поради което
следва да се уважи в размера, в който е предявен.
В
тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на 4489.84лв,
съобразно представеният списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И И“ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала
и управител Е.И.Н., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.С, ул.***
да плати на Д.Е.Д., ЕГН ********** *** сумата от 30 003.91лв/ тридесет
хиляди и три лв и 91ст/, представляваща получени без
основание арендни плащания за стопански години
2011,2012,2013,2014,2015 и 2016, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.10.2017г до окончателното плащане, както и лихва за забава в
размер на 8992.39лв за периода от 19.10.14 до 19.10.2017г, както и 4489.84лв
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава върху главницата в периода от първото
плащане на арендна вноска за съответната стопанска
година до 18.10.14 като погасен по давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВтАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :