№ 293
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502213 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261532 от 05.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 3455/2020 год. по описа на
СГС, I-6-ти състав съдът е обявил на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за окончателен сключения
на 14.02.2019 г. предварителен договор, с който Д. С. С., починал на ********** год. се е
задължил да прехвърли на П. П. С. собствеността върху самостоятелните обекти на правото
на собственост–земя с индентификатор 68134.1936-651.1.3; втори етаж от жилищна сграда е
индентификатор 68134.1936-651.1.2 и гараж с индентификатор 68134.1936-651.1.3, срещу
задължението за издръжка и гледане, по предявен от П. П. С. срещу С. К. С. и М. К. С..
Решението е обжалвано от ответниците С. К. С. и М. К. С., чрез процесуални представители
с доводи за недопустимост и неправилност. Твърди се, че предявения иск е недопустим,
доколкото сключения договор поражда действие единствено между страните, но не и по
отношение на техните наследници. Поддържат се доводи и за неправилност, като се твърди,
че прехвърлителя Д. С. С. не е единствен собственик на имота и не може да прехвърли
повече права отколкото самия той притежава. Отделно от това се твърди, че ищеца и
преобретател по договора за издръжка и гледане не е изпълнил задълженията си по него. По
делото не са представени актуални данъчни оценки и кадастрални скици на имота,
необходими при нотариалното изповядване на сделката, тъй като в конкретния случай съдът
действа като нотариус. Въз основа на всичко това счита, че не са налице предпоставките на
материалния закон за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен и моли
1
за отхвърляне на иска.
Въззиваемият П. П. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Релевира доводи, че правилно съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и въз основа на тях е постановил решението си.
Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД от П.
П. С. срещу С. К. С. и М. К. С., наследници на Д. С. С. за обявяване за окончателен на
предварителен договор, сключен между П. П. С. и Д. С. С. на 14.02.2019 год. за прехвърляне
право на собственост върху недвижими имоти, представляващи земя с индентификатор
68134.1936-651; втори етаж от жилищна сграда е индентификатор 68134.1936-651.1.2 и
гараж с индентификатор 68134.1936-651.1.3, срещу задължението за издръжка и гледане.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на материално правните предпоставки за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че всеки договор поражда задължения само
между страните, изхождайки от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗЗД и изведения извод, че
след като едната страна е починала, преди да изпълни задълженията си по договора,
облигационната връзка се прекратява. Действително разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗЗД
повелява, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в
предвидените в закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. При няколко наследници със смъртта на продавача по
предварителния договор за продажба на реална вещ задължението му за прехвърляне на
вещта се разделя между наследниците му и всеки от тях поема такава част от задължението,
каквато съответства на получената от него идеална част от вещта. Купувачът може да иска
от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част от
вещта. /ТР 53/01.06.1963 г. по гр. д. № 40/63 г. на ОСГК на ВС/.
Със смъртта на наследодателя Д. С. С., правото на собственост върху имота, предмет на
делото е преминало в патримониума на неговите наследници - С. К. С. и М. К. С.. Правото
да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е
наследимо, както е наследимо и задължението за сключване на окончателен договор
/Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК/. В този смисъл чл.60, ал.1 от ЗН е тази
правна норма, относима към повдигнатия спор, която установява изключение от правилото
на чл.21, ал.1 от ЗЗД. Не е спорно, че наследството е било прието от наследниците и
ответници по настоящето производство. Липсва правна уредба, уреждаща изискването
искът за обявяване на предварителен договор за окончателен да е бил предявен приживе на
2
наследодателя, в който процес наследниците да встъпят.
Относно собствеността на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор съдът
приема следното: Видно е от представения пред първоинстанционният съд нотариален акт
№ 168 от 21.05.1970 г. и Нотариален акт № 158 от 25.11.1970 г., че Д. С. С. е придобил
собствеността върху празно дворно място, находящо се в гр. ***, „***“, съставляващо
парцел XI, имот планоснимачен номер 222 от квартал 173-а, с площ от 1760 кв.м., от които
сметките по регулация неуредени за 76 кв.м. /уредени с нот.акт от 25.11.1970 г./. Видно от
представените по делото доказателства бракът между Д. С. и съпругата му С. С. е сключен
след придобиването на процесния имот и същият е лична собственост на Д. С.. В подкрепа
на това е обстоятелството, че с нотариален акт № 191, дело № 358/83 год. от 04.02.1983 год.
същия е прехвърлил срещу издръжка и гледане свой собствен недвижим имот,
представляващ 400/1760 кв.м. от посоченото дворно място, като в последствие този договор
е развален поради неизпълнение от страна на преобретателите. Със съдебното решение
исковата претенция е отхвърлена по отношение на съпругата, като е възприето, че същата не
притежава право на собственост. Развалянето на двустранните договори има обратно
действие, съгласно чл.88, ал.1 изр. първо от ЗЗД, следователно с развалянето на посочения
нотариален акт собствеността се е възстановила като лична на Д. С., а не като СИО.
Неоснователни са твърденията, че предварителния договор не може да бъде обявен за
окончателен поради това, че не са престирани грижи, с оглед краткия срок от прехвърлянето
на имота до смъртта на прехвърлителя, като такива не са осъществявани и преди това.
Правната доктрина приема, че договорът за издръжка и гледане може да бъде сключен за
бъдещо време, за минало време, както и може да бъде съчетание между двете. Договорът за
издръжка и гледане за минало време е съглашение, по силата на което едно лице учредява
или прехвърля право или съвкупност от права на друго лице срещу положените от
последното гледане и издръжка в миналото. Съдържанието на волеизявленията при всяка
сделка определя нейния предмет. Така предмет на процесния договор е задължението на
прехвърлителя да предостави определено имуществено благо. За да породи правно действие,
волеизявлението трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. От
приетите пред първоинстанционния съд доказателства се установи плащане на сумата от 300
лева на месец, като в тази връзка е прието заключение на изготвена графологична
експертиза, от която се установява, че извършеното изследване се базира на ограничен
сравнителен материал и поради това не може да обоснове категоричност, че подписът е или
не е поставен от Д. С.. Заключението на вещото лице е, че „подписите вероятно са положени
от Д. С. С.“ и този смисъл твърдението, че не носят подписа на Д. С. С. са неоснователни.
Полаганите грижи за минал период и извършените ремонти в жилището са установени, чрез
представените договори и разпитаните свидетели. В тази връзка свидетеля Л. установява, че
П. С. е полагал необходимите грижи за Д., а отношенията между тях били много добри. П.
се е грижел за Д. като го е карал до гроба на съпругата му, до пощата да получава пенсията
си и др. Посочва още, че не е виждал никой друг да посещава Д., освен ищецът и съпругата
му и че не е наясно дали Д. е имал роднини. Свидетелят А. пък установява, че П. се е грижел
3
за Д. от 2016 г. до момента на смъртта му, като е извършил ремонти дейности в дома му.
Това се потвърждава и от другите свидетелски показания, както и от представените
договори за изработка, съгласно които П. С. е възложил и заплатил извършването на
ремонти дейности в дома на Д. С.. Изложеното мотивира съда да приеме, че са били
престирани грижи за прехвърлителя за минал период от време.
Представени са по делото данъчни оценки на имотите, предмет на сделката, както и
кадастрални скици, удостоверяващи особените изисквания на закона, досежно задължението
на съда да действа като нотариус.
Всичко изложено мотивира съдът да приеме, че предявената искова претенция за обявяване
на сключения предварителен договор е основателна и следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 6 399 лева,
представляващи разноски по делото по представен списък, като съдът уважава направеното
от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с
оглед правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до размера, определен
съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261532 от 05.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 3455/2020
год. по описа на СГС, I-6-ти състав.
ОСЪЖДА С. К. С. и М. К. С. да заплатят на П. П. С. сумата от 6 399 лева, разноски по
делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4