РЕШЕНИЕ
№ 682/14.08.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Мария Койнова …..………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов …..………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) № 623 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Националното ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез
пълномощник, против Решение №86/20.03.2023г., постановено по АНД №8 по описа на
Районен съд – Свиленград 2023г.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено
в нарушение на закона. Изводите на съда били погрешни. Излагат се съображения в
насока законосъобразност на отмененото наказателно постановление, като се
счита, че фактическото описание на деянието давало ясна представа за съставомерността на нарушението и способствало за
безпроблемната му индивидуализация. Твърди се, че е налице идентитет
между нормите на чл.139, ал.7 и чл.179, ал.3а от Закона за движението по
пътищата. Направено в санкционния акт описание не водило до съмнение за това
какво нарушение било извършено, а именно управление на МПС без за него да била
заплатена такса за изминато разстояние. Счита се, че дори и в НП да била налице
неправилна правна квалификация на нарушението, съдът следвало да упражни
правомощието си да го преквалифицира и да приложи закона за същото деяние, без
съществено изменение на обстоятелствата, с каквото правомощие разполагал
съобразно Тълкувателно решение №8/2021г. на ВАС. Обратното означавало
нарушителят да остане ненаказан, което противоречало на целите по чл.12 от ЗАНН. Твърди се и че изводът на съда за неспазване на изискването за описанието
на нарушението, е неправилен. Мястото на извършване на деянието било точно
посочено в АУАН и НП. Непосочването на конкретен тол
сегмент не било процесуално нарушение, тъй като изписването на пътя и точни
километър от него било напълно достатъчно. Посочването на точния километър
давало достатъчна представа за мястото на извършване на деянието и не пораждало
неяснота за адресата на НП.
По изложените съображения се иска отмяна на
съденото решение и връщане на делото на друг състав на съда за преквалифициране
на деянието. Претендира се юрисконсутско
възнаграждение за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в
съдебно заседание и в писмени бележки, от пълномощник на ксатора.
Ответникът – Г.П. С. в подадена чрез пълномощник
писмена молба, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли
атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по
делото и прави възражение за прекомерност на юрисконсутското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С Решение №86/20.03.2023г., постановено по АНД №8/2023г.,
Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №BG21032022/3000/Р8-107 от 07.09.2022г., издадено от Директора на Националното
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание извършено
нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата, на Г.П. С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба – не била посочена нарушената материалноправна
норма, за да било ясно на нарушителя с кои свои действия коя норма на закона
нарушил. Не можело да се приложи
разяснението, дадено в цитираното в писмените бележки на процесуалния
представител на АНО Тълкувателно решение, тъй като за нарушена била посочена
санкционната норма и не можело да се преквалифицира деянието поради липсата на
посочена материалноправна разпоредба. Освен това, в случая било налице
неспазване на изискването на закона за описание на нарушението. Лицето било
наказано за деяние, извършено на А-4, при км. 89+476, и същевременно в НП се
препращало към Решение № 101/20.02.2020г. на Министерския съвет, но при преглед
на това решение не можело да се стигне до извод за кой точно ТОЛ сегмент
ставало дума, тъй като ТОЛ сегмент, означен като „км. 89+476” липсвал в този
акт. По този начин посоченото
обстоятелство останало неясно за наказания водач и той не можел да организира
защита си срещу правните изводи на АНО, основани на неизвестни или неясни
фактически обстоятелства. Мястото на
нарушението следвало да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните
в преписката доказателства, като в настоящия случай не било така. На последно
място районният съд е формирал извод за неправилно ангажирана на
административнонаказателна отговорност – наказан следвало да бъде не водачът на
МПС, а неговият собственик. След като нарушението било установено от електронна
система за контрол по чл.167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад, НП следвало да се
издаде имено на собственика. Декларация от последния по ред на чл.187а, ал.4 от ЗДвП не била подадена, което подкрепяло извода, че именно той следвало да носи
отговорност за деянието. Всичко това отнесено към конкретния случай навеждало
на извод, че щом контролни органи решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), то и те следвало да процедират по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът бил възразил, следвало да се състави
АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от
СУМПС, което в настоящия случай не било сторено.
Районния съд изложил в акта си и алтернативно
мотиви, в случай, че описаните не се възприемат.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно
решение е правилно.
Правилен е изводът на районния съд за това, че в
конкретния случай към административнонаказателна отговорност е следвало да бъде
привлечен не водачът на МПС, а неговият собственик. Няма спор, а и се
установява от данните по АНП (доклад за нарушение от 02.03.2022г.) и
доказателствата пред РС (показанията на св.Ш.), че касационният ответник е бил
наказан за нарушение, установено/засечено на дата 02.03.2022г. от контролно
устройство на АПИ №20382, разположено на път № А-4, отсечка 89+476. Т. е.
нарушението е установено от електронна система за контрол по чл.167а, ал.1 от ЗДвП. От приложения по АНП снимков материал обаче не се установява на
визираната дата управлението на заснетото ППС да е било извършвано от Г. С..
Не са налице данни товарен автомобил с рег.№
********да е бил спиран за проверка от контролните органи на АПИ, съответно да
е бил установен като водач именно С., нито са налице други данни, от които да
може да се направи несъмнен извод, че това е лицето, управлявало автомобила,
като липсва и декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП с посочване в нея на
това лице като водач. От това следва извода, че наказващият орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на субекта на
нарушението, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по
необходимия несъмнен начин, че именно С. е управлявал ППС на дата на
нарушението. Ето защо правилно районния съд е приел, че при фактическите
обстоятелства на конкретния случай, е следвало да се приложи чл.187а, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и едва след това, само при възражение от собственика на ППС, е следвало
да се състави АУАН и то срещу водач, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС. Неустановяването на автора на
административното нарушение, респ. недоказването на авторството, е съществен
порок на АНП, имащ за последица отмяна на НП само на това основание. В този
смисъл, правилно РС се позовал на това процесуално нарушение за да отмени НП.
Въпреки гореизложеното, настоящият състав на
касационната инстанция не споделя изводите на РС относно мястото на
нарушението. Посочването в АУАН и НП на точния километър от съответния
извънградски път, макар и да е недотам прецизно описание, е достатъчно за да се
приеме, че изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, що се отнася
до описанието на реквизита „място на нарушението“, са изпълнени.
По изложените съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо, постановено при
липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон,
поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по
делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един
адвокат за настоящата инстанция, в размер на 480 лева, съобразно представения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2023г.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №86/20.03.2023г.,
постановено по АНД №8 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплати на Г.П.
***, деловодни разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита
и съдействие пред касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.