ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпили са писмени молби от двете страни в производството- жалбоподателят
В. И. Д., чрез процесуалния й представител адв. Г. К., и въззиваемата страна- Етажна
собственост на сграда с административен адрес- гр.*******, бул. „*******“ №***, чрез
процесуалния й представител адв. Р. Н., с които се иска изменение на постановеното по
делото Решение №1643 от 21.12.2022г. в частта му за разноските.
С молбата на В. И. Д. се оспорва размера на присъдените в нейна полза
разноски по делото, като се възразява срещу присъждането на по- нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Поддържа се, че
същите следва да се приемат за основателни в пълния им размер- 400 лв., колкото бил
минимумът съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие.
С молбата на Етажна собственост на сграда с административен адрес- гр. ******,
бул. „*****“ №6, се оспорва присъждането в полза на страната на направените от нея
разноски, съразмерно на уважената част от претенциите, като се иска същите да бъдат
присъдени в пълния им размер.
Постъпили са отговори на всяка от молбите от съответната насрещна страна, с
които молбите се оспорват и се иска оставянето им без уважение.
Съдът, за да се произнесе по подадените молби, взе предвид следното:
По молбата на В. И. Д.:
Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С постановеното по делото Решение №1643 от 21.12.2022г. при произнасянето си
по разноските съдът е приел, че възражението на Етажна собственост на сграда с
административен адрес- гр. ****, бул. „****“ №**, за прекомерност на заплатеното от
1
В. И. Д. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е основателно, поради
което е намалил същото от 400 лв. на 300 лв., и е присъдил в полза на страната
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. С подадената молба се оспорва
извършеното от съда редуциране на възнаграждението, като се излагат доводи, че
същото е в минималния размер съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, поради което и не може да бъде намалявано.
Тези доводи не се споделят от настоящия състав на съда. С Решение от 23 ноември 2017
година по съединени дела C-427/16 и C-428/16, Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл.
101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като
тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Предвид предимството
на първичното общностно право- чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното ни
законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта,
предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско
възнаграждение не може да бъде извършено („…но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата“), не следва да бъде прилагана. По
всяко дело, по което е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд ще
следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде
ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. Единственото
ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се
гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в
зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен)
резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до
квалифицирана правна помощ. В конкретния случай материалният интерес по делото е
нисък- в размер на общо 332,56 лева, делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, а производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, в което не са събирани доказателства. Предвид горното съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
жалбоподателя би бил 300 лв. С оглед на така изложените съображения липсват
основания за изменение на решението в частта му за разноските и присъждане в полза
на В. И. Д. на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от нея размер от
400 лв.
По молбата на Етажна собственост на сграда с административен адрес- гр. -****,
бул. „****“ №****:
Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С молбата се иска присъждане на пълния размер на направените от страната
разноски за двете инстанции. Това искане е неоснователно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноски се присъждат съразмерно на уважената
част от иска. С постановеното по делото решение претенциите на етажната собственост
са били частично уважени, поради което и разноските да присъдени съразмерно на
2
уважената част от тях. Без значение при произнасяне по отговорността за разноските и
при приложението на въведения в чл.78, ал.1 от ГПК принцип на съразмерността на
присъдените разноски с уважената част от иска са доводите в молбата, че разноските за
адвокатско възнаграждение били направени в минималния размер съгласно Наредба
№1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо молбата следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на В. И. Д., чрез процесуалния й
представител адв. Г. К., и на Етажна собственост на сграда с административен адрес- гр.
*****, бул.******“ №***, чрез процесуалния й представител адв. Р. Н., с които се иска
изменение на постановеното по делото Решение №1643 от 21.12.2022г. в частта му за
разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3