Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7
гр.П.,21.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а АНД №
340 по описа за 2018 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на Н.Г.Н. ***68/01.11.2018 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Т., РУ П., с което му е наложено административно наказание глоба
в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за това,че „на 15.10.2018 г., около 20.25 ч., в гр.П., на ул. „М. Н.“, управлява
личния си л.а.“Форд Мондео“ с рег.№ Т **** МТ, като
при извършената проверка се установи, че автомобилът е без сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2018 г. Автомобилът
спрян от движение“- нарушение
по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ.
В депозираната пред съда жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение,
като жалбоподателят твърди, че при ангажиране на отговорността му е допуснато
нарушение на материалния закон.Твърди се,че посоченото в АУАН и НП
обстоятелство, че управляваният автомобил е спрян от движение изключва
възможността за налагане на санкция по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, поради което се
претендира за отмяна на НП. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата - РУ“Полиция“ П., редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят Н.Г.Н. бил правоспособен водач по
смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „В” и „АМ“, придобити през 2009 г., като
до настоящия момент бил санкциониран неколкократно за различни нарушения по
ЗДвП /справка л.9/.
На 15.10.2018 г. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.“Форд Мондео“ с рег.№ Т **** МТ, когато около 20.25 ч., в гр.П., при
движение по ул.“М.Н.“ бил спрян за проверка от служители на РУП П., които били
на работа и осъществявали контролни функции спрямо водачите на МПС. На
установеното място и час полицай С.Р. извършил проверка на документите на
водача както и извършил проверка в информационните масиви на МВР, от която се
установило, че управляваният л.а. е без валидна задължителна застраховка „ГО“
за 2018 г.- обстоятелство, което водачът не оспорил. Бил съставен АУАН
/приложен л.6/, с който водачът се запознал и подписал без възражения, като
допълнителни такива не депозирал и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след
което било издадено и атакуваното НП № 18-0321-001068/01.11.2018 г. на Началника
на РУ ”Полиция” П., връчено лично на 06.12.2018 г. Отделно от това на водача Н. били издадени и 3
ЗППАМ, с които временно било спряно от движение управляваното МПС, както и
временно му било отнето СУМПС – до сключване на застраховка „ГО“.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Р.
и св.Д.Д., които са логични, последователни и
непротиворечиви, като кореспондират и с писмените
доказателства по делото, поради което
съдът им дава вяра; както и от приложените и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се
оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба правни доводи.
При така установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране и реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила и материалния закон, които да доведат до
незаконосъобразност на издаденото НП. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган и в съответствие с административнонаказателно процесуалните правила –
предвид приложената по делото /л.7/ Заповед №363з-195/25.02.2016 г. на
Директора на ОДМВР Т., с което на Началника на РУП П. са предоставени
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.647,ал.2 КЗ, респ.
чл. 47,ал.2 от ЗАНН.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е от вида
задължителни застраховки, детайлно индивидуализирана в Глава 48 от Кодекса за
застраховането. Задължение за ежегодното й сключване е вменено на всяко лице, което притежава МПС регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение (арг. от чл. чл.483,
ал.1,т.1 от КЗ), като същевременно това изискване не забранява на
всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния
договор. Неоснователно в жалбата се твърди, че управляваният автомобил е бил
спрян от движение и водачът му не може да бъде санкциониран за нарушението по
КЗ. Очевидно е, че управляваният от Н. л.а.“Форд Мондео“
не е бил спрян от движение към момента на проверката, а след нея посредством издадената за това ЗППАМ, която не е предмет
на разглеждане в настоящия процес.
Посредством разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ законодателят е
предвидил фиксирана санкция в размер на 250 лв. за физическо лице, което не
изпълни задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите. С оглед установеното в хода на съдебното дирене и събраните по
делото доказателства съдът намери, че контролните органи правилно и
законосъобразно са приели, че деянието, което е извършил жалбоподателя се
субсумира от разпоредбата на чл.438,ал.1,т.1 от КЗ и след като не е сключил
застраховката „ГО“ за собственото си и управлявано към момента на проверката
МПС, жалбоподателят правилно е бил санкциониран с глоба в размер на 250 лв. От субективна страна
нарушението е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че след като не е сключил задължителната за
всеки водач на МПС застраховка „ГО” не е следвало да управлява собственото си
МПС в подобен вид, но въпреки това го е управлявал, с което е искал
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Санкцията е съразмерна и предвид обстоятелството, че при
настъпило ПТП несключването на задължителната застраховка може да доведе до
изключително неблагоприятни вредни последици, което според съда допълнително
завишава обществената опасност. Последното от своя страна изключва възможността
настоящият случай да се приеме за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, за
което правилно и АНО е отказал приложение на този текст, дори и без да е нужно
да излага подробни мотиви за своето решение. За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да отбележи, че при извършена служебна справка в интернет
страницата на Гаранционния фонд - http://eisoukr.guaranteefund.org/,
която съдържа публично достъпна информация и
възможност за търсене по дата, се установи, че към датата на изготвяне на
съдебното решение – 21.01.2019 г. – МПС с ДК № Т *** МТ вече има активна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 16.10.2018 г. , при нарушение
извършено на 15.10.2018 г./.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0321-001068/01.11.2018 г. на Началника на РУ ”Полиция”
П., с което и на осн.чл.638,ал.1,т.1 КЗ, на Н.Г.Н. ***, ЕГН-**********, за
нарушение по чл.483, ал.1,т.1 КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК