Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 18.04.2012г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КОРНЕЛИЯ ДОБРЕВА
При участието на секретаря К.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№160/2011г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба предявена от Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** и съпрузите П.Г.И. с ЕГН **********
и К.П.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ул.****, представлявана от
кмета.
С първоначалната искова молба и молбата за поправка на
исковата молба ищците твърдят, че са собственици по давност и наследство на ПИ
№ **** с площ от 1 244кв.м. по КККР на с.Г., с трайно предназначение земеделска
територия. Този имот бил част от бивш имот с пл.№******* по плана на с.Г.,
общ.Шабла.
През 1992г. наследодателят им Г.Щ. А., се снабдил с нот.акт №*****., с който бил признат за собственик по
давност на дворно място от 2 040кв.м., представляващо част от бившия имот с
пл.№******* по плана на с.Г.. През същата година с нотариален акт №*******. прехвърлил 1/2ид.ч. от горния имот на първия
ищец, ведно с 1/2ид.ч. от построената в дворното място къща за живеене. С
нотариален акт №*******. прехвърлил другата 1/2ид.ч. от дворното място и къщата
на втория и третия ищец.
За остатъка от бившия имот с пл. №******* по плана на
с.Г., понастоящем ПИ№**** с площ от 1 244кв.м., не могъл да се снабди с
документ за собственост, т.к. тази част била разположена извън регулационните
очертания на населеното място. Преди да бъде изкаран от регулация и да бъде
предоставен за стопанисване на Община Шабла през 1994г., съгл.Протокол №22А от
23.12.1994г. на ПК Шабла по чл.19 от ЗСПЗЗ, и до 1992г. бащата на ищците бил
владял целия имот с пл****** по плана на с.Г., който
бил негова лична собственост. Този имот Г.Щ. А. бил придобил по наследство от
своя дядо Г.Щ. В. и баща му Щ. Г. А.. През 1959г. бащата на ищците построил
къща в дворното място. През 1992г. след като прехвърлил имота включен в
регулационния план на с.Г., въвел във владение ищците и в частта извън
регулация. Този имот в разписния лист бил записан като собственост на ищците.
От 1992г. преди предоставяне на стопанисването на Общ.Шабла през 1994г. по
чл.19 от ЗСПЗЗ, ищците владеели имота. Той бил винаги тяхна собственост от
1992г. на баща им, който го владял до тогава на основание наследство, а след
1992г. след като им предал владението на имот с **** извън регулация, ищците
били негови собственици. Процесният имот никога не е
бил общинска собственост, нито пък общината е упражнявала фактическа власт
върху него. За същия не било подавано заявление за възстановяване в срока по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
При условията на чл.145, ал.2 от ГПК ищците уточняват
в о.с.з., че са станали собственици на процесния имот
по наследство и давностно владение от 1935г. до сега,
като присъединяват владението и на своите праводатели.
Въз основа на горните факти ищците молят съда да бъде
установено по отношение на ответника Община Шабла, че Г.Г.Щ., П.Г.И. и К.П.И.,
са собственици на ПИ с идентификатор №**** по КК на
с.Г., представляващ бивш имот по КВС № ******, с площ от 1 244кв.м., като Г.Г.Щ.
притежава 1/2ид.ч. от същия, а съпрузите П.Г.И. и К.П.И. са собственици на
другата 1/2ид.ч. от имота.
Ответникът Община Шабла, с отговора си и в срока по
чл.131 от ГПК, оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените
искове. Твърди, че с писмо изх.№41 от 16.02.1995г. на ПК Шабла били уведомени
за Решение №**** с което на Община Шабла било възстановено правото на
собственост върху нива с площ от 1,245дка, трета категория, местността „****”,
имот №**** по картата на землище с.Г., идентичен с имот №**** извън регулация
по кадастрален план на селото. В придружителното
писмо било посочено, че имоти от №**** включително, се ползват и стопанисват от
Община Шабла временно, до възстановяването на истинските собственици. От
протокола ставало видно, че имотът бил предоставен временно на общината, но от
1995г. до сега собствениците не били предявили претенции за собствеността.
Следователно общината била владяла имота повече от 10години, поради което на осн. чл.79 от ЗС била станала негов собственик. В условията
на евентуалност ответникът сочи, че за имота не бил съставен акт за частна
общинска собственост, но въпреки това с одобряването на кадастралната карта и
кадастралните регистри със Заповед №РДІ18-19/30.03.2006г. на ИД на АГКК, като
собственик на имота била вписана общината. Ищците не били оспорили създаването и
одобряването на КК и КР по съответния ред, не потърсили правата си по
съответния административен или гражданскоправен ред.
Бездействието им сочело, че не са били заинтересовани от имота.
Обстоятелството, че имотът е общинска собственост изключвало възможността за
придобиването му по давност съгласно забраната на чл.86 от ЗС.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните спорят относно собствеността на поземлен имот
№**** по КК и КР на с.Г. от 2006г. с площ от 1
244кв.м., представляващ понастоящем земеделска територия – нива в местността „****”.
От заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ се установява, че първият
кадастрален и единствен регулационен план на селото е бил приет през 1951г. По
този план процесният имот бил заснет с пл.№*******, с
площ изчислена графично 2 970кв.м.. В разписния лист към плана от 1951г., имот
пл.№** бил записан на Г. А. В.. За част от този имот бил отреден парцел ХІІ-*******. Площ от 765кв.м. от пл.№** попадали в улица, а
останалите 1 244кв.м. били оставени извън регулацията на селото. Показаната на
плана улица била изградена с трайна каменна настилка, но за прокарването й не
било извършено отчуждаване. Процесният имот не бил
включван в блокове на ТКЗС, не бил актуван като
общински и нямало издадени АОС.
По кадастралния план на селото, изработен по програма
ФАР, бившият имот **** бил заснет като два имота, съответно имот с пл**** с площ от 1445кв.м./ в регулация/ и имот пл**** с площ от 2255кв.м. извън регулация.
В кадастралната карта от 2006г. бившият имот с ****
отново бил заснет като два имота, съответно ПИ№**** с площ от 1445кв.м. в
регулация и ПИ №**** с площ от 1244кв.м. извън регулация.
За с.Г. бил изготвен и план за земеразделяне, обявен в
ДВ бр.101/12.12.1993г., но нямало изработена и одобрена карта на съществуващите
и възстановими стари реални граници.
Понастоящем на место, бившият имот с ****
представлявал два имота, съответно ПИ№**** по КК и
КР, в регулация, застроен и ограден с телена мрежа и дървени колове и ПИ с №****
извън регулация, ограден от северозапад и югозапад с телена мрежа и дървени
колове. От североизток нямало ограда, а от югоизток границата била определена
от овощни дръвчета.
Видно е от представените удостоверения за наследници:
№ АО-11-40/12.12.2011г., изд. от кметство с.Г., общ.Шабла и
№АО-11-33/28.10.2011г. изд. от кметство с.Г., общ.Шабла, че праводателят
на ищците и техен баща Г.Щ. А. е пряк наследник /син/ на Щ. Г. А., починал на
10.08.1986г., съответно внук на Г. А. В., починал на 12.10.1948г..
От скица №355 от 03.08.1959г. издадена от ОНС Толбухин
и протокол №18 от 02.10.1959г., издадена от Околийски народен съвет гр.Балчик
за дадена и проверена строителна линия и ниво, се установява, че в края на
1959г. Г.Щ. А. е започнал законно строителство на жилищна сграда в парцел №ХІІ-******* по плана от 1951г. на с.Г..
От удостоверение с изх.№2802 от 31.07.1959г., издадено
от Общински народен съвет с.Шабла, Толбухински окръг, се установява, че
единствени преки наследници на дворното място с пл******,
парцел ХІІ са законните наследници на Г. А. В.: М. Г.
А., Щ. Г. А., М. Г. А.а и наследника на А.Х.С. – Г. Х.С..
Съгласно Нотариален акт №******. на БРС на 05.03.1992г. Г.Щ.
А. е бил признат за собственик по давност на дворно място от 2 040кв.м.,
представляващо имот с пл.№******* по плана на с.Г., общ.Шабла, при съседи: П. Г.,
В.Е. и от две страни улица.
С нотариални актове № *******. и №*******. на БРС Г.Щ. А. и съпругата му Т. Г. А.а прехвърлили срещу
задължение за издръжка и гледане на сина си Г.Г.Щ. и на дъщеря си П. Г. Щ. по
1/2ид.ч. от дворно място цялото от 2040кв.м., представляващо пл.№******* по
регулационния план на с.Г., ведно с по 1/2ид.ч. от построената в това дворно
място къща за живеене.
Съгласно удостоверение с изх.№3102 от 11.07.2005г.,
издадено от Община Шабла, по разписният лист към плана на с.Г. на Г.Г.Щ. и П.Г.И.
бил записан имот с ****, находящ се извън регулация с площ от 1 245кв.м. За
този имот в срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не било подавано заявление за
възстановяване на собствеността, съгласно у-ние с изх.№1655 от 31.08.2005г.
издадено от ОСЗГ Шабла.
Видно е от Решение №**** на Поземлена комисия Шабла,
издадено по заявление с вх.№02577 от 04.02.1992г. и представените от Община
Шабла писмени доказателства, че във връзка с направените измервания на земята в
доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари
граници и Заповед №І-403 от 24.02.1992г. на МЗ на Община Шабла е възстановено
правото на собственост в съществуващи/възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 1,245дка, трета категория, в местността
„****”, представляваща имот №****** по картата на землището, при граници: *** –
пасище мера на общ.Шабла, №**** нива на общ.Шабла и **** – населено място на
общ.Шабла.
Съгласно писмо с изх.№41 от 16.02.1995г. на ПК Шабла
до Кмета на общ.Шабла, на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ и писмо №91-00-59/21.10.1993г. на Управление „Поземлена
реформа” при МЗ, на общината е било предоставено горецитираното
решение на ПК Шабла за правото на собственост на земи, включени в общинския
поземлен фонд, извън регулация, в землището на с.Г.. В забележка е записано, че
дворните места извън регулация се ползват и стопанисват от общината временно, до
възстановяването им на истинските собственици.
От съвпадащите показания на разпитаните по делото
трима свидетели: И., А.а и Р., се установява, че познават процесния
имот и ищците, като съседи в с.Г.. Свидетелите разказаха, че ищците притежават
два двора в селото, разделени от път и оградени. В единия двор имало построена
къща, а другият бил празен с площ 2-3дка. Четири поколения вече обработвали
празното място, сеели люцерна, зимница, зеленчуци. Първо имотът се обработвал
от прадядото на ищците, после от дядо им и баща им, а сега от ищеца Г.Щ.. Никой
друг свидетелите не знаеха да е изразявал собственически претенции за този
имот, не бил включван в ТКЗС и от общината също не били виждали и чували някой
да се интересува от него.
Изложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване вещно право на
собственост понастоящем върху недвижим имот със земеделски характер, придобит
по давност и наследство, и черпи правното си основание от разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК.
Същият е допустим, т.к. се доказа наличие на правен
интерес, доколкото ответникът Община Шабла оспорва правото на собственост на
ищците, като представя административен акт за възстановяването му и настоява,
че е собственик по давност, след като по силата на решение за възстановяване на
собствеността №3109/24.06.1994г. на ПК Шабла е придобил владението на имота, а
евентуално по силата на одобрената през 2006г. кадастрална карта.
Предвид земеделския статут на имота понастоящем и представения
административен акт за възстановяването му на ответника, релевантен за
разрешаване на спорната собственост е отговорът на въпроса дали е подлежал на
възстановяване по реда на чл.11 в хипотезите на чл.10 от специалния
реституционен закон – ЗСПЗЗ.
В случая съдът намира за доказано, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, защото към момента на кооперирането не е имал статут на земеделска земя.
Горното е така, защото от експертизата и от събраните писмени доказателства/
скица, протокол за строителна линия и ниво и у-нието
изд. от ОНС с.Шабла/ се установи, че до приемане на първия регулационен план
одобрен през 1951г. недвижимият имот е съставлявал празно дворно място,
разположено в застроената част на селото. По силата на този първи план, част от
бившия имот с ****, а именно процесните 1 244кв.м.,
са останали извън регулационните очертания на населеното място, а 765кв.м. са
попаднали в улица. От свидетелските показания, кореспондиращи с доклада на
вещото лице по СТЕ се доказа обаче, че въпреки отреждането за улица и
извеждането от регулация на спорната площ, имотът не е бил включен в блоковете
на ТКЗС, не е бил и отчуждаван, а владението върху него от страна на
наследодателите на ищците не е било преустановено. Напротив в разписния лист
към кадастралния план, като собственик на имот с **** е бил заварен и вписан именно
наследодателят на ищците Г. А. В., а в последствие неговият син Щ./Ш./,
по-късно и внукът му Г.Щ. са продължили да владеят и обработват този имот. При
така доказаните обстоятелства се налага изводът, че административната или
съдебна процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е ирелевантна по отношение на собственическата легитимация на
ищците в настоящото производство, съответно че ответникът не е станал
собственик на имота по силата на решение за възстановяване на собствеността
№3109/24.06.1994г. на ПК Шабла. Съгласно Примерните устави на ТКЗС, в редакция
от 1950г. и 1967г., съответно чл.11, ал.2 и чл.10, ал.2 е създаден аналогичен
правен режим на правата на член-кооператорите върху терени, включени в
регулацията на населените места, като е предвидено запазване на собствеността в
реалните им граници. Съобразно дадените разрешения в практиката на ВС:
Постановление №4/30.05.1963г. на ПВС, ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК и
Постановление №8/06.03.1980г. на ПВС, режимът по Примерните устави на ТКЗС на
запазено право на собственост е приложим и 1/за имоти в селищата, без утвърден
регулационен план за местата, намиращи се в застроената им част, 2/ за имоти,
включени допълнително в регулация след образуване на ТКДС, ако кооператорът
няма друго дворно място с жилищни и стопански постройки и 3/ за празни и
застроени само със селскостопански или временни постройки дворни места в селища
без ЗРП към момента на образуване на ТКЗС, ако са в застроената част и попадат
между имоти, законно застроени с жилища и обществени сгради.
След като процесният имот,
към момента на образуване на ТКЗС не е бил със земеделски характер, същият не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това от решение за
възстановяване на собствеността №3109/24.06.1994г. на ПК Шабла ответникът
Община Шабла не може да черпи вещни права, съответно това решение не съставлява
пречка за ищците да претендират, че са придобили спорния имот по давност и
наследство.
Като последица от
гореказаното искът е основателен, защото се доказа в производството пред съда,
че са се осъществили материалноправните предпоставки
на закона – чл. 79 във вр. с чл.82 от ЗС, за
придобиване на правото на собственост върху спорната площ в полза на ищците, чрез
упражнявано непрекъснато, несмущавано владение от техните праводатели
и лично от тях в периода от 1947г. до завеждане на исковата молба в съда на
25.03.2011г. Придобивната давност е един от правно
валидните способи за придобиване на право на собственост върху недвижим имот
посредством фактическото упражняване съдържанието на това право през период от
време, определен в закона, съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС. От съвпадащите
показания на разпитаните свидетели, на които съдът дава вяра като очевидци на
събитията, които описват и от съпоставката им с разписните листи към
действалите планове и заключението на вещото лице по СТЕ, безспорно се
установява, че последователно във времето от около 1947г., от когато датират
спомените на свидетелите, процесният имот е бил
владян първоначално от прадядото на ищците Г. А. В., по – късно от дядо им Щ.,
от около 1959г. от баща им Г.Щ. А., а понастоящем от тях.
Не се доказа и не се твърдеше
имотът да е бил отчужден, така че праводателите им или
самите ищците да са били лишени от фактическа власт. Напротив установява се от
свидетелските показания, че владението е продължило най-малко 65години спокойно
и трайно, като го обработвали, ограждали и считали за свой по смисъла на чл.68,
ал.1 от ЗС, поради което с изтичане на срока по чл.79, ал.1 от ЗС от 10години са
придобили правото на собственост по давност. Горното сочи, че искът е
основателен и подлежи на уважаване.
Възраженията на ответника,
че имотът е станал общинска собственост
са неоснователни. Доказа се, че ищците са собственици на спорната площ,
съответно че ответникът не е придобил собственост по административен ред или по
силата на одобрената през 2006г. кадастрална карта на с.Г., защото от една
страна записването на имота в кадастралната карта не съставлява законно
основание за придобиване на собственически права, а от друга страна не се
доказа твърдението на ответника за упражняване на фактическа власт върху имота,
съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Като последица от уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 792,10лв..
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община
Шабла, с адрес гр.Шабла, ул.****, представлявана от кмета, че ищците Г.Г.Щ. с
ЕГН ********** ***, П.Г.И. с ЕГН ********** и К.П.И. с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, са собственици по наследство и давност на следния недвижим имот - ПИ
с идентификатор №**** по КК и КР на с.Г., от 2006г. с
площ от 1 244кв.м., представляващ понастоящем земеделска територия – нива в
местността „****”, като Г.Г.Щ. притежава 1/2ид.ч. от същия, а съпрузите П.Г.И.
и К.П.И. са собственици на другата 1/2ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Община Шабла, с адрес гр.Шабла, ул.****,
представлявана от кмета да заплати на Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** и съпрузите П.Г.И.
с ЕГН ********** и К.П.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от
792,10лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано, пред Добрички
окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: