№ 21083
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110116658 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правна квалификация на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. А. Г. претендира от ответника О.З.“АД сумата от 216,61лв.. – лихва за
забава, изтекла в периода от 10.07.2023г. до датата на плащането на главицата -22.01.2024г.
представяваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 18.06.2023г.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че не е дал повод за образуваното дело,
тъй като е изплатил претендираното обезщетение в срок.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните и съдът, приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че на
18.06.2023г. около 15.00 часа в гр. София по бул. Княз Дондуков претърпяла пътен инцидент,
в следствие на който са и причинени телесни увреждания Контузия на шиен, торакален и
лумбален сегменти от гръбначния стълб, контузия на главата и мозъчно сътресение.
Не се оспорва между страните, че трамвайната мотриса, в която се е случил
процесният пътен инцидент и управлявана от С.М.Ф. трамвайна мотриса с per.N0 ТМ4158
има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП, сключен със О.З. АД с полица No *** от 01.01.2023г. валидна до 31.12.2023Г.
Установява се от молба с вх.№ 99-4483/10.07.2023г., че ищцата е сезирала ответната
страна с искане за изплащане на обезщетение за претьрпените от нея неимуществени вреди.
С уведомление с изх. № 99-5522/23.08.2023г. ответното дружество е уведомило
ищцата, че предлага извъсъдебно споразумение за уреждане на отношенията по повод
образуваната застрахователна претенция и предлага сумата от 3000лева. Поискано е от
ищцата да представи и банкова сметка.
С молба с вх. № №99-5569/24.08.2023г. ищцата е представила допълнителни
документи на ответника-застраховател.
Представени са и допълнителни доказателства с молба с вх. №99-5645/29.08.2023г.
1
С писмо с изх. № 99-5663/30.08.2023г. ответното дружество заявява, че не променя
размера на предложеното застрахователно обезщетение.
С молба с вх. №99-5854/07.09.2023г. ищцата е поискала преразглеждане на
определеното обезщетение, но в него не е посочена банкова сметка.
Банкова сметка е представена от ищцата с писмо с вх. № 21-28/04.01.2024г.
На 15.01.2024г. е предявен иск пред СГС за сумата от 26000лв. Претендира се и
законна лихва от 10.07.2023г. до датата на исковата молба., като е образувано гр.д.513/2024г.
Установява се по делото и не се оспорва между страните, че ответното дружество на
22.01.2024г. е изплатило на ищцата сумата от 3000лв.
С молба от 26.01.2024г. ищецът е изменил иска по чл.214 ГПК като от 26000лв.
исковата претенция е намалена на 3000лв.
С молба от 12.02.2024г. ищцата е оттеглила претенцията си от 3000лв., като
единствената поддържана от нея е тази за лихвата за забава за периода от 10.07.2024г. до
датата на исковата молба и е в размер на 216,61лв.
С определение от 26.02.2024г. производството по делото е препратено по
компетентност на СРС.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя
по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок
от три месеца, считано от предявяването й – 10.07.2023г.
Според чл.496, ал.2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл.496,
ал.1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на
обезщетението, или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за
плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или
на размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен
– само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата. По
настоящото дело застрахователят е определил размер на обезщетението от 3000лв. на
28.08.2023г.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ /т.1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496,
ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,
ал.3 КЗ /т.2/.
С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с
разпоредбата на чл.106, ал.3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да
изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване на претенцията
доказателства, в качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите
застрахователни обезщетения.
Видно от разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ, предявяването на писмената
застрахователна претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите става по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя. Нормата на на чл.380,
ал.1 КЗ, повелява заедно със застрахователната претенция лицето да предостави пълни и
2
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура, като е предвидена и санкция
в чл.380, ал.3 КЗ, предвиждаща че непредставянето на данни за банковата сметка от страна
на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,
като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичането на срока, в който е
следвало да се извърши плащането на застрахователното обезщетение.
С оглед систематичното място на чл.380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща част” от
Дял първи „Общи изисквания към всички договори” на КЗ и препращането на чл.498,
ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ към реда по чл.380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложение
намира, както правилото на ал.1 на чл.380 КЗ, установяващо задължение на увредения за
представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и нормата
на ал.3 на чл.380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение – забава
на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на
мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настъпва
с изтичането на срока по чл.497, ал.1 КЗ.
Общата уредба на института „забава на кредитора” се съдържа в чл.95 ЗЗД. Според
даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е налице, когато
кредиторът: 1/ неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или 2/ не
даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си. Правилото на чл.380, ал.3 КЗ урежда конкретна проявна форма на забавата на кредитора
относно плащането на застрахователното обезщетение, а именно - непосочване от лицето,
предявило застрахователна претенция, на банкова сметка за изплащането й, като свързва с
нея настъпването на една от уредените в чл.96 ЗЗД последици на забавата на кредитора –
освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от
заплащане на законна лихва за забава, тъй като престацията на длъжника е парична. Когато
застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, мораторна лихва не се дължи с оглед
липсата на забава на длъжника, поради което въпросът за приложението на чл.380,
ал.3 КЗ не стои, тъй като посочената разпоредба урежда условията за отпадане на
последиците от забавата на длъжника, каквато в тази хипотеза не е налице.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл.380, ал.3 КЗ, не
касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на
щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно
решение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, доколкото застрахователят в
три отделни отговора – на 23.08.2023г., 30.08.2023г и 11.09.2023г. застрахователят-ответник
е заявявал готовност да изплати определеното застрахователно обезщетение, като причината
за неплащането му е непредставянето на банкова сметка от страна на ищцата. Налице е
забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ доколкото неплащането на обезщетението се дължи
единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо
по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението.
Горното се потвърждава и от факта, че ищцата е представила на застрахователя
банкова сметка на 04.01.2024г., като сумата от 3000лв. е изплатена на 22.01.2024г.,/ в
законоустановения срок от 15 работни дни/. след датата на образуване на производството
пред СГС, но преди изпращане на препис от исковата молба на ответното дружество.
По изложените съображения съдът приема искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за
неоснователен, и като такъв подлежащ на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да запрати на ответното дружество сумата от 100лв. – юрисконсултско
3
вънзаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. Г., с ЕГН ********** срещу О.З.“АД, с ЕИК ***
иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
216,61лв.. – лихва за забава, изтекла в периода от 10.07.2023г. до датата на плащането на
главицата от 3000лв. -22.01.2024г. представяваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от ПТП на 18.06.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. А. Г., с ЕГН ********** да заплати на О.З.“АД, с ЕИК *** на
основание чл.79,ал.3 ГПК сумата от 100лв. – юрисносултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4