Присъда по дело №782/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 2
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 27 януари 2023 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200782
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Х.
СъдебниГ. В.

заседатели:М. К.
при участието на секретаря Гл.Н.
и прокурора П. Хр. П.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Х. Наказателно дело от общ
характер № 20223420200782 по описа за 2022 година
и като взе предвид данните по делото, на основание чл.301 и 303 от
НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш. Б. С., роден на 17.09.**г. в гр.С., живущ в
гр.С., обл.С., ул.”K.” № 39, ет.1, ап.3, български гражданин с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 13.09.2022г. в гр. С., от частен дом-къща, находяща се на адрес в
гр. С., бул. „В. Т." № *, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужда движима вещ- 1 бр. медна тава на стойност 260
лв. от владението на Боньо И. от гр.Варна, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3
във вр. с чл.194, ал.1 от НК му налага наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 1 /една / година при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш. Б. С., роден на 17.09.**г. в гр.С., живущ в
гр.С., обл.С., ул.”K.” № *, ет.*, ап.*, български гражданин с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
1
в това, че на 13.09.2022г. в гр. С., без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал в себе си
високорисково наркотично вещество -марихуана, подлежащо на контрол
съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - Списък I, включващ „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина", с тегло 0,507 грама със съдържание на активно
действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол - 5 тегловни процента
на стойност 3.04лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК му
налага наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една /
година при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер 2000 (две
хиляди) лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК допуска ГРУПИРАНЕ на наложените
по-горе наказания на подс. Ш. Б. С., ЕГН ********** и снета по-горе
самоличност и ОПРЕДЕЛЯ едно общо, а именно най-тежкото измежду тях
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 / една / година при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към така
определеното общо най-тежко наказание, наказанието ГЛОБА в размер 2000
(две хиляди) лева, наложено на подс. Ш. Б. С., ЕГН ********** и снета по-
горе самоличност по настоящето наказателно производство.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.92, ал.3 във вр. ал.1 от НК,
принудително лекуване на подсъдимия Ш. Б. С., с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Синдром на зависимост- марихуана, амфетамин,
опиат“, което да се проведе по време на изпълнение на наказанието лишаване
от свобода, като срокът на принудителното лекуване се приспадне от срока на
лишаването от свобода.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ш. Б. С. с
ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати сумата от 476.82 /
четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет и две ст. / лв по сметка
на ОДМВР-С., представляващи направени разноски по делото за експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ш. Б. С. с
ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати сумата от 30.00 /
тридесет лева и 00 ст. / лв по сметка на Районен съд- С., представляващи
направени разноски по делото за експертизи.
На основание чл.354а, ал.6 от НК във вр. чл.53 от НК ОТНЕМА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА останалото наркотичното вещество - марихуана с
нето тегло 0,507 грама, намиращо се на съхранение в Централно митническо
управление, отдел „МРР - НОП“, останало след изследването му в БНТЛ при
2
ОДМВР- Русе, като разпорежда след влизане в сила на настоящия съдебен акт
да се унищожи.
На основание чл.112 от НПК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
веществените доказателства по делото- 1 бр. празна кутия от цигари
„Winston“, червена на цвят, като разпорежда след влизане в сила на
настоящия съдебен акт същото да бъде унищожено съобразно ПАС, предвид
неговата незначителна стойност.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд- С. в
петнадесет дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 2/ 11.01.2023г.
по НОХД № 782/2022 год.
по описа на РС-С.

Подсъдимият Ш.Б.С. е предаден на съд за това, че на 13.09.2022г. в
гр. С., от частен дом-къща, находяща се на адрес в гр. С., бул. „В. Т." № 18,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел
чужда движима вещ- 1 бр. медна тава на стойност 260 лв. от владението на
Б.И. от гр.Варна, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр.с чл.194, ал.1 от НК, както и
за това, че на 13.09.2022г. в гр. С., без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал в
себе си високорисково наркотично вещество -марихуана, подлежащо на
контрол съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите - Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина", с тегло 0,507 грама със съдържание на активно
действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол - 5 тегловни процента
на стойност 3.04лв- престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на обвинението, предвид доказателствата по делото,
пледира за присъда, като указва на подсъдимия да се определят наказания в
минимален размер за двете престъпления, като на основание чл.23 от НК
съдът определи едно общо, а именно най-тежкото измежду така наложените
наказания. Моли съда по негова преценка и да му назначи задължително
лечение в мястото за лишаване от свобода.
Подсъдимият С., редовно призован, явява се лично и със служебен
защитник- адв.П.Ненчева при АК-С. в съдебно заседание, признава се за
виновен и моли съда да му наложи минимално наказание. Не дава обяснения
по обвинението си.
В проведеното на 07.12.2022 г. открито разпоредително заседание
страните взеха отношение по въпросите, изложени в нормата на чл.248, ал.1
от НПК. Не бяха направени искания от страните в процеса, не бяха направени
възражения и не бяха представени нови доказателства. На проведеното
открито разпоредително заседание пострадалото лице Б.И. не се яви, въпреки
редовното си призоваване. Съдът счете, че няма пречка да даде ход на
откритото разпоредително заседание в отсъствието на редовно призованото
пострадало лице, съобразно нормата на чл.247г, ал.2 от НПК, поради което и
разгледа делото в това съдебно заседание. С оглед изложеното по-горе и
резултата от проведеното открито разпоредително заседание, съдът продължи
съдопроизводствените действия по настоящото наказателно производство по
1
общ ред на НПК.
В проведеното съдебно заседание по същество на делото от редовно
призованите свидетели не се яви Д.Г., който депозира писмена молба преди
делото за причините, поради които не може да се яви, с оглед на което съдът
го изключи от списъка на свидетелите по настоящото наказателно
производство.
От редовно призованите вещи лица не се явиха в.л. А.Ст. и в.л. Вл.А.,
като в.л. А.Ст. депозира писмена молба преди делото, че не може да се яви в
съдебно заседание поради служебни ангажименти, но поддържа
заключението си и моли съда, ако страните не възразяват да бъде прието
заключението и без неин разпит, съобразно нормата на чл.282, ал.3 от НПК.
Съдът след като изслуша становищата на страните, които заявиха, че
не се противопоставят заключението на двете вещи лица- А.Ст. и Вл.А., да
бъдат приети и без техния разпит, на основание чл.282, ал.3 от НПК прочете и
прие заключенията на вещите лица А.Ст. и Вл.А..
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св. П.С. живеела сама в дома си в гр. С., бул. „В. Т." № 16А. На
13.09.2022г., около 00.30 ч., докато гледала телевизия, дочула странен шум,
който се повтарял. Погледнала през прозореца и забелязала светлина от
фенер в двора на съседката си св. А.И. по бул. „В. Т." № 18. Св. С. помислила,
че това е св. Б.И. от гр. Варна, който преди това е живял на този адрес и имал
роднински връзки със съседката и. Помислила си, че той се е върнал, но не
забелязала автомобила му пред дома им. Веднага се обадила на тел. 112. На
место пристигнали полицейските служители св. Д.Г. и Ц.К., които още с
пристигането си видели как подс.Ш.С. излизал от двора на имота по бул.“В.
Т.“ № 18, като в ръката си държал голяма тава. Веднага като видял
полицейския автомобил, подс. С. пуснал тавата до намиращото се пред имота
дърво и продължил с бърз ход да се отдалечава в противоположната посока.
Но тъй като същият бил служебно известен за органите на полицията, бил
поканен да спре, като по този начин заловили на место подс. Ш.С. с изкарана
на улицата 1 бр. медна тава за варене на лютеница. Служителите установили
на место, че тавата е изнесена от подс. С. от гаражното помещение на дом №
18.
Във връзка с горното на подс. С. били поставени белезници и той бил
отведен в РУ-С., след като му е била установена самоличността- Ш.Б.С., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „К." № 39, ет. 1, ап. 3.
При направения му личен обиск, у него е било установено, че държи
зелена растителна маса, която при направения полеви тест е реагирала на
канабис с тегло 1.1 гpама.
В горната връзка подс. С. е бил задържан в РУ-С. за срок от 24 часа и е
образувано настоящото ДП.
2
Впоследствие св.Б.И.- пострадал по настоящото наказателно
производство бил уведомен от св.А.И., която живеела в същия имот, но на
втория етаж, че гаража му е бил разбит и от него е била взета голяма медна
тава. Други вещи пък били подготвени до вратата за вземане, но не били
отчуждени. Според доказателствата по делото медната тава е върната на
св.Илиев във вида в който е била, поради което и същият заяви, че няма
никакви претенции към извършителя на деянието.
Св.А.И. от своя страна, живуща в същия имот на втория етаж, заяви,
че не е чула и разбрала нищо за извършената кражба от гаража на св.Илиев,
но е разбрала едва когато нейната съседка- св.П.С. я е уведомила за кражбата
и за това, че полицията е задържала извършителя на деянието.
От заключението на назначената по делото СЦЕ е видно, че
стойността на тавата, която е собственост на св. Б.И. възлиза на 260лв.
От заключението на назначената СХЕ е видно, че установената зелена
тревна маса у подс. С. представлява марихуана с нето тегло 0.507 гр. със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол- 5 тегловни процента, на стойност 3.04лв.
По делото е назначена и СПЕ, от заключението на която е видно, че
подс. С. разбира свойството и значението на това, което върши, може да
ръководи постъпките по разумни подбуди и е със статут на
наказателноотговорно лице. Според заключението на вещото лице, подс.С. е
диссоциален тип личност с данни за психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества. Синдром
на зависимост- марихуана, амфетамини и опиати.
Подсъдимият С. е отказал да дава обяснения по повдигнатото му
обвинение и по този начин е затруднил разследването. По същия начин
подс.С. отказа да дава обяснения по обвиненията си и в съдебно заседание.
Затова механизма на извършеното престъпление „кражба" е приет за
установен и доказан на базата на свидетелските показания и протокола за
оглед, а именно, чрез разбиване на прозорец на гаражното помещение в дома
на Б.И. и А.И..
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства: отказа да даде
обяснения от подс.С., депозираните свидетелски показания, веществените
доказателства по делото, както и от приетите като надлежно доказателство по
делото материали от досъдебно производство № 1886 ЗМ-489/2022 год. по
описа на РУ- С..
При оценката на целия доказателствен материал съдът не констатира
противоречие между отделните групи доказателствени средства - обясненията
на подс.С., тъй като такива на практика липсват, и от друга страна останалите
свидетелски показания, ведно с писмените и веществените доказателства. В
тази насока съдът кредитира относимите към главния факт показания на
3
посочените по-горе свидетели.
Обясненията на подсъдимия, колкото и семпли и минималистични да
са те, съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен доказателствено
средство, те са и средство за защита и определят следваната от подсъдимия
защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от
една страна, във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с
оглед собствената им убедителност, логичност, вътрешна последователност.
Ръководен от тези положения, съдът направи извода, че тази група
доказателствени средства / обясненията на подс.С./ са противоречиви,
неубедителни и изолирани от останалия доказателствен материал, поради
което и не следва да се кредитират в тази насока. Показанията на
полицейските служители и останалите свидетели по делото са подробни, ясни
и непротиворечиви.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подс. С.
с деянията си е извършил множество от две престъпления, както следва:
На 13.09.2022г. в гр. С., от частен дом-къща, находяща се на адрес в
гр. С., бул. „В. Т." № 18, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужда движима вещ- 1 бр. медна тава на стойност 260
лв. от владението на Б.И. от гр.Варна, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр.с
чл.194, ал.1 от НК, както и
това, че на 13.09.2022г. в гр. С., без надлежно разрешително по Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал в себе си
високорисково наркотично вещество -марихуана, подлежащо на контрол
съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - Списък I, включващ „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина", с тегло 0,507 грама със съдържание на активно
действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол - 5 тегловни процента
на стойност 3.04 лв.- престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ, която има определена стойност, в
случая подробно описаната по-горе вещ, представляваща медна тава на
стойност 260,00 лв, видно от заключението на ценовата експертиза.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по отнемане
на чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал
фактическата власт върху нея и е установил свое владение, без знанието и
съгласието на владелеца й- подсъдимият е прекъснал владението върху вещта
4
от страна на нейния владелец, установил е свое владение върху отнетото
имущество, получил е възможността да се ползва и разпорежда с него по своя
воля. Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение на
вещта и установи свое владение, без да е необходимо това владение да е
дълготрайно, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея
като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Изпълнителното деяние на кражбата е довършено с отнемането на
посочената по-горе вещ от владението на пострадалото лице. Очевидно и въз
основа на събраните до момента доказателства, съдът преценява, че подс. С. е
установил в свое владение върху отнетото имущество, получил е
възможността да се ползва и разпорежда с него като със свое по своя воля.
Следователно изпълнителното деяние е довършено. Отнемането на вещите е
извършено като подс.С. е разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот, като е разбил прозорец на гаражното помещение в дома на св.Б.И.. По
тези съображения деянието се квалифицира по т.3 на чл.195 ал.1 от НК.
Престъпното деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем подс.С. в
настоящия процес не е маловажен случай. Това деяние не представлява по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на кражби.
Вредните последици не са незначителни.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е
имал намерението противозаконно да присвои чуждата вещ, видно от
поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но е искал и
настъпването на последиците от него. Подсъдимият е извършил деянието
като наказателно отговорно лице. Предвиждал е неизбежното причиняване на
престъпният резултат и съзнателно се е насочил към причиняването на
престъпните последици. Подсъдимият е участвал в горепосочената поредица
от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещта,
прекъсвайки фактическата власт на предишният владелец върху предмета на
престъплението.
Относно второто престъпление, за което беше признат за виновен
подс.С., а именно това по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, настоящия съдебен състав
счита следното:
Марихуаната е наркотично вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него и забрана
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че подсъдимия С. като наказателноотговорно
лице е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, а именно-
държал високорисково наркотично вещество. В тази насока са показанията на
свидетелите, а също и приложените веществени доказателства и експертните
5
заключения. Подсъдимият е държал високорисковото наркотично вещество,
то се е намирало в негово трайно владение. Съгл. чл.30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, се забранява производство,
преработването, търговията, съхранението, вносът, износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от списъка по чл.3 ал.2. Деецът не е притежавал надлежно
разрешение за държане на високорисково наркотично вещество.
Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, с оглед
разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК. За умисъла следва да се съди не само по
заявеното от подсъдимият, но преди всичко от обективните му действия,
които категорично говорят, че същият е знаел, че държи такова вещество. От
субективна страна, подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци от
състава на престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Съзнанието на подсъдимия е обхващало забраната за държане на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, каквото не
е имал.
Настоящият съдебен състав счита, че въпреки сравнително ниската
стойност на установената у подс.С. „марихуана”, то не са налице
предпоставките за прилагане на привилегированият състав на ал.5 от същия
текст или нормата на чл.93, т.9 от НК, тъй като буквалното и логическо
тълкуване на разпоредбата на чл.93 т. 9 от НК сочи, че престъплението ще
представлява "маловажен случай", когато извършеното от дееца, предвид
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно посегателство от
съответния вид. Съдебната практика е категорична, че в обсега на
необходимата преценка при квалифициране на деянието като "маловажен
случай" по чл.93 т.9 от НК са установените по делото факти, значими за
тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост-
време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използваните
средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен
вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя / Решение №
145/13 г., по н. д. № 103/13 г., ВКС, III н. о., Решение № 241/14 г. по н. д. №
679/14 г., ВКС, III н. о./. Всички тези принципни положения, възприети в
практиката и доктрината са били прецени от настоящата инстанция в
контекста на конкретно установите фактически констатации, при която
комплексна преценка е достигнал до извод, че деянието осъществено от
подсъдимия С. не покрива критериите за маловажен случай, поради което не е
преквалифицирал престъплението в такова по чл.354а, ал.5 от НК.
При установената по делото конкретика, инкриминираното поведение
на подс.С. се субсумира от престъпния състав на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. За
криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма
6
на изпълнително деяние - държане на наркотични вещества, без надлежно
разрешително, е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се
намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него,
сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице.
За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително
деяние, е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на
инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на
извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в
система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е
получена. Държането по смисъла на чл.354а, ал.1 и 3 от НК е фактическо
състояние, обективирано в осъществяване на владение върху
инкриминирания наркотик, при изискуемите се субективни измерения, и
няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на
инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху
предмета на посегателство, което е характерно за продължените
престъпления, които траят непрекъснато /чл. 80, ал. 3 от НК/ и чието
изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав,
докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които
го прекратяват, необвързано с определени параметри /Р № 2760 от 23.11.1994
г., Р № 327 от 04.08.2005 г., Р № 371 от 12.09.2005 г. и Р № 110 от 15.03.2012
г. на ВС и ВКС на РБ/.
Инкриминираните прояви на подс.С. на притежаваните от него
наркотични вещества в джоба на дрехите му, при налично знание за техния
вид, количество и качествени особености, сочат на установена фактическа
власт върху процесната марихуана, с ясното съзнание, че го държи за себе си
и с намерение да го използва и удовлетворяват обективните и субективни
елементи на лимитираната в чл.354а, ал.3, т.1 от НК изпълнителна форма. В
тази връзка ирелевантно за предмета на това престъпление е дадените от
страна на подс.С. обяснения по повод предявяването на веществените
доказателства по делото по реда на чл.284 от НПК- 1 бр. цигарена кутия с
надпис „Winston“, червена на цвят, за която същият заяви, че е държал в нея
дива трева, намерена на земята от него.
Очертаните фактически положения, интерпретирани при съблюдаване
обществената опасност на инкриминираното престъпно посегателство и на
данните за личността на неговия автор, не обосновават и прилагане на чл.9,
ал.2 от НК.
Логическото и семантическо тълкуване на визираната норма мотивира
приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително за тези в обсега
на Глава единадесета, Раздел III /престъпления против народното здраве/.
Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид
посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на
законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни,
привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от
7
съществените обстоятелства за тежестта, вида и размера на наказанието. Тези
две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо
качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на
престъпната съставомерност на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
обективирани в предвидените наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от ЕДНА до ШЕСТ ГОДИНИ и ГЛОБА от 2 000 до 10 000 лева.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от
значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално
съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се
обществена опасност, е малозначително във визираните форми.
Фактите по разглежданото дело, коментирани в аспекта на характера и
особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдени в
корелация с облика и спецификата на неправомерната дейност, количествени
характеристики на процесния предмет /наркотик/ и създадена възможност за
засягане на охраняваните обществени отношения; и анализирани във
взаимовръзка с личността на подсъдимия, проектирана в инкриминираното
престъпно деяние, не мотивират малозначителност по чл.9, ал.2 от НК.
Изчерпателна е аргументацията за важността на защитения обект на
посегателство - обществените отношения, свързани със здравето на хората и
за честотата на този вид престъпления, обективиран в официалната
статистика, които предвид особеностите на инкриминирания предмет-
рискови и високорискови наркотични вещества и с оглед тяхната насоченост
към лица в незряла възраст и принадлежащи към най-активната социална
група от населението, сочат на сериозна обществена нетърпимост. Взети са
предвид и фактите, очертаващи количеството на намерената в подс.С.
марихуана и преследваните цели с осъщественото държане на
инкриминирания наркотик. Убедителни са и предложените доводи за
отразените в инкриминираната неправомерна проява на подс.С. негови
личностни качества.
В контекста на изложеното инкриминираното деяние очертава
типичната за този вид посегателства обществена опасност и налага
приемливост на използването на санкционните средства на наказателното
право в случая, поради което то следва да бъде определено като престъпно.
Възприемайки изцяло тези съображения, настоящата съдебна
инстанция е изградила заключение, че детайлите на фактологията,
хронологически изследвана по отношение време, място, начин на извършване
на противоправното посегателство, инкриминиран предмет и данните за
личността на подс.С., не обуславят маловажност на осъществената от него
неправомерна проява и не предпоставят приложение на разпоредбата на
чл.354а, ал.5 от НК.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация
на престъплението, при условията на чл.93, т.9 от НК и обсъждане на
обективираната в термина маловажен случай, законодателна воля,
8
Върховният касационен съд е категоричен и последователен в своите
решения, че следва да се интерпретират в кумулативна даденост както
относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства / времеви и
пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението /, така
и тези досежно личността на автора на неправомерното посегателство.
Маловажност на престъпния акт е налице, само когато извършеното, ценено
при съблюдаване на очертания комплекс от правнозначими фактори,
представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост,
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Конкретиката на фактите при обсъждане на липсата на основание за
прилагане на визирания в чл.9, ал.2 от НК материалноправен институт, налага
категоричен извод, че осъщественото от подс.С. не сочи на маловажност по
смисъла на чл.93, т.9 от НК и не удовлетворява изискванията за
преквалификация на деянието по чл.354а, ал.5 от НК.
В подкрепа на предложената аргументация е и констатацията на
настоящия съдебен състав, че престъпленията, свързани с незаконно държане
на наркотици са сред тези, с най-висок ръст в региона, което предполага
строгост при преценка на тежестта им и засилена репресия.
Като причина за деянията съдът отчита незачитането на правните
норми регламентиращи обществените отношения, свързани с свързани с
правото на собственост, ниското правосъзнание на подсъдимия, влечението
му към употребата на наркотични вещества и стремежът му към
облагодетелстване по лек и престъпен начин.
Отегчаващо отговорността обстоятелство за съда е обстоятелството,
че подс.С. е многократно осъждан, като последната му присъда в условията
на опасен рецидив е влязла в сила на 06.06.2012 г. На 16.02.2018 г. подс.С. е
осъден и е влязла в сила ефективна присъда от 3месеца лишаване от свобода,
за друго по вид престъпление, която е изтърпяна към момента на извършване
на деянията по настоящето наказателно производство.
Смекчаващи отговорността обстоятелство не са установени от съда, с
изключение на обстоятелството, че в дадената му последна дума по реда на
чл.297 от НПК, подс.С. заяви, че признава вината си и моли съда да му
определи по-леко наказание.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на
многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното от типичната за този вид престъпление, както и условията за
прилагането на чл.55 от НК.
По тази причина и на основание чл.54 от НК, съобразявайки
9
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът му
определи наказание по вид лишаване от свобода за срок от 1 / една/ година,
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, съобразно
нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС за извършеното престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 във вр.с чл.194, ал.1 от НК, както и лишаване от свобода за
срок от 1 / една / година, при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, съобразно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и глоба в
размер на 2000 / две хиляди / лева за извършеното престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК.
Предвид, че подс.С. е извършил двете престъпления в условията на
реална съвкупност, то спрямо него следва да намерят приложение нормите на
чл.23 от НК, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира
така наложените по-горе наказания на подс.С. и му определи най-тежкото
измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 / една/ година, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, съобразно нормата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Предвид нормата на чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към
така определеното му най-тежко наказание и наложеното му наказание глоба
в размер на 2000 лева.
С оглед здравословното състояние, констатираната системна употреба
на наркотични вещества, възприето от вещите лица от подсъдимия С. и
съобразявайки становището на вещото лице по приобщената съдебно -
психиатрична експертиза за неговата диагноза, съда наложи и принудително
лечение на лицето. При съобразяване на възрастта на подсъдимия, липсата на
доходи, ведно с безспорно недобрия социален и материален статус, съдът
прие, че за подс.С. тази съвкупност от обективни факти следва да бъде
отчетена и се приложи разпоредбата на чл.92, ал.3 от НК, като законодателят
е предвидил срокът на принудителното лекуване да се приспадне от срока на
лишаването от свобода. В този смисъл по отношение на подсъдимия
постанови да бъде провеждано принудително лечение по време на изпълнение
на наказанието. Съдът не определи мястото и срока за принудителното
лечение на подсъдимия, тъй като същото зависи от органите по изпълнение на
наказанието в зависимост от здравословното състояние на подсъдимия и
резултатите от лечението.
На основание чл.354а, ал.6 от НК във вр. чл.53 от НК, съдът отне в
полза на държавата останалото наркотичното вещество - марихуана с нето
тегло 0,507 грама, намиращо се на съхранение в Централно митническо
управление, отдел „МРР - НОП“, останало след изследването му в БНТЛ при
ОДМВР- Русе, като разпореди след влизане в сила на настоящия съдебен акт
да се унищожи.
На основание чл.112 от НПК, съда отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото- 1 бр. празна кутия от цигари
„Winston“, червена на цвят, като разпореди след влизане в сила на настоящия
10
съдебен акт, същото да бъде унищожено съобразно ПАС, предвид неговата
незначителна стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.С. да заплати и
направените по делото разноски в досъдебното производство за експертизи в
размер на 476,82 лева, които същият следва да заплати по сметка на ОДМВР-
С..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.С. да заплати и
направените по делото разноски в съдебното производство за експертизи до
настоящия етап от производството в размер на 30,00 лева, които същият
следва да заплати по сметка на РС-С..
На основание чл.309 от НПК съдът, с оглед събраните по делото
доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца и така
наложеното наказание, потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение
“ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще
изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите,
визирани в чл.36, ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
……………….
/ М. ХРИСТОВ /

11
Съобщи за изтекли лични данни