№ 174
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000028 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260034/06.11.2020 год. по т.д. № 273/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на осн. чл. 558 ал. 5 във
вр. с чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 51 ал. 2 от ЗЗД на В. Д. Д. от гр.
Койнаре, обл. Плевен, сумата 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП, осъществено виновно от ГЛ. В. ИВ. на 02.05.2019 год. на път III-
1306 при управление на л. а. „Ауди А6“ с рег. № ВН 62****, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 06.12.2019 год. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска като неоснователен за разликата до
80 000 лв., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата 708.33 лв. обезщетение за забава за
периода от 29.08.2019 год. до 06.12.2019 год.
Осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата (ЗА) на адв. П.К. от САК възнаграждение в размер на 1 536 лв., а в
полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 1 000 лв. и 125 лв. разноски
съобразно уважената част на иска.
Осъдил В. Д. Д. да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер на 862.50 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до 60 000 лв., ведно със
законната лихва от 29.08.2019 год. до окончателното изплащане, е подадена от ищцата
В. Д. Д., чрез адв. П. К.. Определеният от съда размер на обезщетението от 50 000 лв. е
занижен и не е съобразен с получените от ищцата травми, претърпените болки,
нуждата от обезболяващи, продължителната принудителна обездвиженост,
неудобството да носи шийна ортопедична яка и имобилизационен корсет, причиняващ
1
допълнителни болки и рани, продължителната невъзможност да се обслужва сама,
изпитваните впоследствие страх от автомобили и несигурност. Съдът не е съобразил
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и лимита на отговорността
на застрахователя. Възразява срещу определения от съда размер на съпричиняване.
Съдът не е коментирал дали липсата на поставен колан е в причинно-следствена връзка
с получените травми. В мотивите са изложени размишления на съда относно
функцията на предпазния колан „по принцип“ и са приведени аргументи съгласно
„статистиките“. Изводът на съда за съпричиняване противоречи на заключението на
съдебномедицинската експертиза. По отношение на възражението за съпричиняване
поради знание за неправоспособността на водача – такова възражение е направено от
ответника едва в хода по същество. Съдът неправилно е приел, че възражението е
направено своевременно от третото лице и това е процесуално нарушение. Неправилно
е счел възражението за доказано само въз основа на предположения. Моли съда да
отмени обжалваното решение в атакуваните части и вместо това да уважи претенциите.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд – гр. София чрез
юрисконсулт Й. Ш. заема становище за неоснователност на жалбата. Решението е
съобразено с материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните
правила и е обосновано. Моли съда да го потвърди по подробно изложени аргументи.
Възражението за съпричиняване поради пътуване в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, е направено от третото лице в открито съдебно заседание, след
конституирането му. Възражението е допустимо на осн. чл. 221 ал. 1 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание становището за неоснователност на жалбата се поддържа от пълномощника
адв. В. К..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищцата В. Д. Д. е предявила против Гаранционен фонд иск с правно основание
чл. 558 ал. 5 във вр. с чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за заплащане на сумата 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 02.05.2019 г., причинено от ГЛ.
В. ИВ. при управление на л. а. „Ауди А6“ с рег. № ВН 62****, за който не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху сумата от 29.08.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.2019 год. – датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и в частта, с която
искът за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 29.08.2019
год. до 06.12.2019 год., е отхвърлен като неоснователен, решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 558 ал. 5 във вр. с чл. 557
ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 25 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2019 год. до
2
окончателното изплащане, е валидно, допустимо и правилно:
Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда
автотехническа експертиза. Безспорни са авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, предвид одобреното от РС – Червен бряг
споразумение по НОХД № 352/2019 год., което има силата на влязла в сила присъда
съгласно чл. 383 ал. 1 от НПК и в този смисъл е задължително за гражданския съд на
осн. чл. 300 от ГПК. Безспорно е също така, че деликвентът ГЛ. В. ИВ., конституирана
като трето лице – помагач на страната на ответника, е управлявала автомобила, с който
е причинено ПТП, без да има необходимата правоспособност.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер
на обезщетението, което следва да ги репарира.
От писмените доказателства (епикризи) и заключението на приетата от
първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. Д., се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
контузия (натъртване) на меките тъкани на главата, изразяваща се в оток и охлузване в
лявата половина на главата и лекостепенно мозъчно сътресение; контузия (натъртване)
на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в счупване на задната дъга на
първи шиен прешлен (С1) и контузия (натъртване) на поясния отдел на гръбначния
стълб, изразяваща се в счупване на горната повърхност на тялото на първи поясен
прешлен (Л1). На 02.05.2019 год. е била приета в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр.
Плевен, Клиника по неврохирургия, където е приложено консервативно лечение с
имобилизация, венозни вливания на содно-солеви разтвори, обезболяващи,
противовъзпалителни и кортикостероидни препарати. Изписана е на 05.05.2019 год. за
продължаване на лечението в домашни и амбулаторни условия, като е препоръчано
носене на имобилизационна шийна ортопедична яка и имобилизационен корсет (т. н.
лумбостат) на кръста в рамките на 60 дни. Вещото лице е посочило, че лечението при
нормален оздравителен процес продължава до три месеца и половина. По делото няма
медицински документи за усложнения, удължаване на оздравителния процес или
остатъчни явление, поради което експертът счита, че такива не са налице при
ищцата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Г. М. – баба на ищцата и
В. Г. Д.. – нейна майка, се установява, че след изписване от болницата ищцата се
прибрала в къщи – с яка на врата и с пояс на кръста. Имала ожулвания на лицето. В
първите дни не можела да става, лежала заради кръста и врата. Майка й – свидетелката
Д., си дошла от Англия и се грижела за нея около месец, обслужвала я, защото имала
нужда от чужда помощ. Консултирала се с лекарите и те разрешили ищцата да
отпътува за Англия заедно с майка си, като носи корсета и яката. Сега е в България и
живее при баба си. И двете свидетелки заявяват, че към момента ищцата не е
възстановена напълно – има болки в главата, боли я кръста, изпитва страх, когато се
вози в кола.
Според свидетелката Д., след като заминали за Лондон, ищцата припадала в
банята, изпитвала страх при пътуване в автомобили, повръщала нощем, сънувала
кошмари. Налагало се почти всяка нощ да я карат в Бърза помощ, където й поставяли
3
системи. Влошил се диабетът й, получавала кръвоизливи в очите. В същата насока са
показанията и на свидетелката М. По делото не са представени доказателства
(медицински документи), че при престоя си в Лондон ищцата е била на лечение, какви
са били оплакванията й и каква е поставената от лекарите диагноза. С оглед липсата на
други данни и предвид възможната заинтересованост на свидетелите (майка и баба на
ищцата), на осн. чл. 172 от ГПК съдът не кредитира показанията им в тази част,
съответно – не приема за доказани подобни страдания.
Като съобразява вида на получените телесни увреди, периода на възстановяване
(около 4 месеца) и проведеното лечение (консервативно с имобилизация и
медикаментозно), въззивният съд намира, че определеното от съда общо обезщетение в
размер на 50 000 лв. е прекомерно спрямо доказаните по делото вреди, претърпени в
резултат на ПТП. Към момента ищцата е възстановена и в този смисъл е заключението
на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза. Не са представени
доказателства за усложнения и допълнително лечение, нито за промяна на начина й на
живот. Самият факт, че към момента кара шофьорски курсове (според свидетелката
Д.), сочи, че е преодоляла страха от придвижване с автомобил. Не без значение е и
младата възраст на ищцата, в която физическите и психически страдания отшумяват
значително по-бързо и лесно. Според настоящия състав на въззизвния съд
обезщетение в размер на 25 000 лв. в максимална степен репарира претърпените от
ищцата неимуществени вреди –болките в травмираните части в рамките на около 4
месеца (по-силни непосредствено след инцидента), неудобството от носенето на яка и
корсет и от необходимостта да се разчита на чужда помощ в ежедневието в същия
период. При липса на доказани по-интензивни и продължителни страдания, и с оглед
експертното заключението за пълно възстановяване на ищцата, няма основание за
определяне на по-висок размер на обезщетението.
Относно съпричиняването:
На първо място, своевременно – с отговора на исковата молба съгласно чл. 131
ал. 2 т. 5 и чл. 367 ал. 2 т. 5 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд е направил
единствено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
поради непоставен обезопасителен колан. С оглед на това, само това възражение е
допустимо да бъде разгледано от съда при преценка за определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение.
Неправилно окръжният съд е разгледал възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
поради това, че ищцата е знаела за липсата на правоспособност у водача на
автомобила, в който се е возила като пътник, като е приел, че същото е валидно
въведено в процеса от третото лице Г.И. – водач на автомобила. Не само защото такова
изрично възражение не е направено от третото лице, а само в обясненията си по чл.
176 от ГПК, на конкретно зададен въпрос И. е отговорила, че приятелките й, качили се
в автомобила, са знаели, че няма свидетелство за правоуправление. Неправилно съдът
се е позовал на чл. 221 от ГПК, за да счете, че третото лице има право да направи
валидно възражение за съпричиняване. Както е прието в Решение № 68 от 15.07.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г., III г. о., ГК: „Разрешението в чл. 216 ал. 2 ГПК
относно кръга действия, ползващи страна, която не ги е извършила, касае единствено
необходимите другари и е различно по обем от съдържащото се в чл. 221 ГПК
процесуално разрешение спрямо третото лице. Законът дава право на привлеченото
трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която
4
помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на
спора, към което изключение при действащата уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131,
ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на
преклудирани за ответника възражения“.
Ето защо, следва да бъде разгледано само възражението по 51 ал. 2 от ГПК за
съпричиняване, направено от ответника с отговора на исковата молба, а именно -
поради непоставен обезопасителен колан. Възражението е недоказано и в този смисъл,
основателни са доводите, изложени във въззивната жалба. Напълно необоснован е
изводът на първостепенния съд за наличието на такова съпричиняване, тъй като по
делото не е доказано – от страна на ответника, при условията на пълно и главно
доказване, че ищцата е била без поставен колан и което е по-съществено – че ако е
пътувала с поставен колан, не би получила травмите. И по двата въпроса липсва
категорично заключение на вещите лица, изготвили медицинска и автотехническа
експертиза по делото. Предвид морфологията и локализацията на травматичните
увреждания, скоростта на автомобили преди произшествието и получените
деформации по купето, вещото лице д-р Д. Д. счита, че дори и при правилно поставен
предпазен колан е напълно възможно да се получат счупвания в шийния и поясен
отдел на гръбначния стълб на пострадалата, тъй като коланът намалява, но не
предотвратява травмите и смъртността от тях. В заключението си вещото лице инж.
Величко Първанов, изготвил автотехническата експертиза, е дал отговор принципно за
значението на предпазния колан при движение на телата при удар на автомобила.
Предвид всичко това, не може да се приеме за категорично установено, че травмите на
ищцата не биха били получени, ако е пътувала в автомобила с поставен предпазен
колан.
Независимо, че възражението по чл. 51 ал. 2 от ГПК е неоснователно,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като въззивният съд приема, че
обезщетението, което следва да репарира претърпените от ищцата в резултат на ПТП
неимуществени вреди, възлиза на 25 000 лв., в какъвто размер искът е бил уважен от
първостепенния съд, ведно с дължимата лихва от 06.12.2019 год. до окончателното
изплащане.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските.
Съдът не присъжда на въззиваемия-ответник разноски, тъй като се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а в съдебното производство страната е
била представлявана от упълномощен адвокат.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034/06.11.2020 год. на Окръжен съд – Плевен
по т.д. № 273/2019 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявения от В. Д. Д. от гр. Койнаре, обл. Плевен против Гаранционен фонд – гр.
София иск по чл. 558 ал. 5 във вр. с чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за разликата над
25 000 лв., до 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно на 02.05.2019 год. от ГЛ. В. ИВ. на път III-1306 при управление
5
на л. а. „Ауди А6“ с рег. № ВН 62****, ведно със законната лихва от 29.08.2019 год. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд – гр. София ГЛ. В. ИВ..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6