№ 2404
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 612071 –
F617368/19.11.2021г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП -
Пловдив, с което на Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
- глоба в размер на 2140,82 лева /две хиляди, сто и четиридесет лева и
осемдесет и две стотинки/, за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС
и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от
ЗДДС;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон, като взема становище по същество и предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
разноски.
1
Ответната страна – *** ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, взема становище по
същество и предлага наказателното постановление да бъда потвърдено като
правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 24.08.2022г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на
НАП – Пловдив на 07.09.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Н. А. К., като данъчнозадължено по ЗДДС лице,
установено на територията на страната, жалбоподателят не начислил
следващия се ДДС по облагаеми доставки /с място на изпълнение на
територията на страната/, извършени за данъчни периоди от 01.07.2019 г. до
31.03.2021г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
За периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. задълженото лице К.
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.1-во и ал.2, т.1 от
ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51 554,04 лв./, формиран от търговия със стоки
– ножове и часовници. Клиенти на Н. А. К. са данъчно незадължени лица.
Продажбите се осъществяват чрез онлайн сайт ***. Плащанията се приемат
по банков път.
За реализираните продажби чрез онлайн търговия постъвали плащания
по банков път.
2
Реализираният облагаем доход в размер на 51 554,04 лв. през
м.11/2018г. бил формиран чрез постъпили приходи по банков път.
Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки настъпило
на основание чл.25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която е получено
плащането. На датата на данъчното събитие така, както е посочено по-горе,
ДДС станал и изискуем на основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.
С оглед на горното, Н. А. К. е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.12.2018 г. включително,
съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1, изр.1-во от ЗДДС, което не било
направено.
За периода от изтичане на срока за издаване на акта за регистрация по
ЗДДС, съгласно чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС /т.е. 14.12.2018 г./, ако лицето е
подало в срок заявлението за регистрация по ЗДДС до датата на отпадане на
основанието за регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да начислява ДДС за
извършените от него облагаеми доставки, както следва:
За периода: 01.01.2020 г. – 31.01.2020г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно, Н. А. К. не е начислил ДДС в общ размер на
2140,82 лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно незадължени
лица, на обща стойност 12844,93 лв. /в това число данъчна основа: 10704,11
лв. и ДДС 2140,82 лева.
Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки е
настъпило на основание чл.25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която
доставчикът е получил плащането по банков път, като на същата дата ДДС е
станал изискуем, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.
Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 31.01.2020 г. състави обобщен отчет
по чл.119, ал.1 от ЗДДС с данъчна основа: 10704,11 лв. и ДДС: 2140,82 лв.
/доколкото на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС издаването на фактура не е
задължително при получатели – данъчно незадължени лица/, и като посочи
така съставения отчет в дневника си за продажби и в справката-декларация за
данъчен период 01.01.2020г. – 31.01.2020г., които е следвало да подаде в ТД
3
на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно в срок: до 14.02.2020г. включително.
На основание чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема,
че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е
определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
На 28.06.2021г. свидетелят Г. Д. С., в качеството и на *** в ТД НАП –
Пловдив, съставила АУАН с № F617368 срещу Н. А. К., ЕГН: ********** за
нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Г. Д. С., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля С. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране твърдяното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства –
заверени копия от Протокол П-16001620181576-073-001/27.04.2021г. –
относно извършената проверка и сторените при същата констатации.
Описаната в наказателното постановление фактическа по същество не е
спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите, то същите не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени
4
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН,
както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.
На жалбоподателят Н. К. повдигнато административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от
ЗДДС, във вр. с чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от
ЗДДС, във вр. с чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
С оглед на горното, основният съставомерен факт, който следва да се
установи е това, дали за процесния период 01.01.2020 г. – 31.01.2020г. същият
жалбоподател е извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за
които като е бил длъжен, не е начислил ДДС в общ размер на 2140,82 лева.
В случая и актосъставителят, и наказващият орган, са формирали
твърдение за това, че за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020г. Н. А. К. не е
начислил ДДС в общ размер на 2140,82 лв. по облагаеми доставки –
продажби към данъчно незадължени лица, на обща стойност 12844,93 лв. -в
това число данъчна основа: 10704,11 лв. и ДДС 2140,82 лева.
Въпреки това, в АУАН, и в наказателното постановление липсва
конкретизация и индивидуализация на отделните доставки, извършени в
рамките на посочения данъчен период. Не са посочени броят на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на
предмета на доставката, и датата на извършване, което е особено съществено
нарушение. Още не е посочена датата на извършване на всяка конкретна
доставка, което е от значение за извършване на преценка дали доставката
попада в рамките на процесния данъчен период. На следващо място не е
описан видът на всяка конкретна доставка /дали се касае за доставка на стока
или доставка на услуга/ и предметът на доставката, за да се прецени
извършена ли е доставка по смисъла на закона, облагаема ли е или е
освободена от ДДС. Единствената конкретизация в акта и постановлението се
свежда до информацията, че реализираният облагаем доход от жалбоподателя
е формиран от продажба на ножове и часовници. Посочена е общата стойност
на облагаемите доставки, но не и стойността на всяка конкретна доставка, за
5
да се прецени дали правилно е начислен дължимият размер на ДДС. За
преценка съставомерността на деянието, освен конкретизация и
индивидуализация на всяка една доставка, е следвало в съдържанието на
АУАН и НП да намери отражение и мястото на получаване на изпращаната
стока, за да се направи преценка дали мястото на изпълнение на доставката е
на територията на страната или в чужбина.
Вместо това, в наказателното постановление единствено е отразено, че
реализираните продажби били „подробно описани в Приложение № 1,
неразделна част от АУАН № F617368/28.06.2021г./ “. Във визираното
Приложение № 1, неразделна част от АУАН № F617368/28.06.2021г. обаче не
се установява никакво подробно описание на доставки, а единствено – една
обща стойност на продажбите за данъчния период и съобразно нея – дължим
ДДС и т.н.. Изцяло неустановимо остава това, въз основа на кои реализирани
продажби е формиран общия облагаем оборот на стойност 12844,93 лв. Ето
защо и същият извод остава непроверим от съда.
Липсата на изчерпателно изложени в акта и постановлението факти и
обстоятелства, при наличието на които е извършено нарушението, от една
страна осуетяват възможността на съда да упражни контрол за
законосъобразност върху оспорения административен акт и възпрепятстват
преценката му за съставомерност на деянието, от друга страна съществено
накърняват и правото на защита на наказаното лице, като поставят както съда,
така и жалбоподателя в положение да гадаят за кои сделки се отнася
административното обвинение.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да научи
горните и съответно - от възможността да организира защитата си, както и
препятстват съда да извърши преценка относно правилността изводите на
наказващия орган.
Така посоченото мотивира отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
6
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.28 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера,
посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 514,08
лева, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност,
разгледано е с в рамките на две съдебни заседания, с кратка
продължителност, с разпит само на един свидетел, без фактическата
обстановка да е спорна между страните.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 612071 –
F617368/19.11.2021г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП -
Пловдив, с което на Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
- глоба в размер на 2140,82 лева /две хиляди, сто и четиридесет лева и
осемдесет и две стотинки/, за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС
и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от
ЗДДС;
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Я. В. К., в качеството му на процесуален представител на Н. А. К.,
7
ЕГН: **********, сумата в размер на 514,08 лева /петстотин и четиринадесет
лева и осем стотинки/, представляваща възнаграждение в настоящото
производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8