№ 256
гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. А. Б. срещу Решение № 105/10.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 8216/2023 г. по описа на Варненски районен съд, LI състав, с което
са наложени мерки за защита на К. И. К. за осъщественото спрямо нея домашно насилие от
негова страна, както следва: задължен е да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо К.,на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; забранено му е да се доближава до К. И. К.
и жилището й в гр. Аксаково, ул. “Велико Димитров“ № 38 на по-малко от 50 метра
разстояние за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН; задължен е да
посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие организирана от
SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677, на основание чл. 5,
ал.1, т. 6 от ЗЗДН и е осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърде се, че са допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд – липса на всички изискуеми елементи на окончателния доклад по
делото. Правят се следните доказателствени искания: за разпит на свидетел, който да
установи обстоятелствата около посещенията на въззивника в гр. Аксаково и дома на
въззиваемата; да се изиска справка от ОД на МВР – Варна от камерите на АПИ досежно
влизанията и излизанията на Б. и неговите родители с автомобилите им в гр. Аксаково и гр.
1
Варна и да се изиска справка от РУ – Аксаково за получени жалби от страните по делото до
настоящия момент. Отправя се искане до съда за отмяна изцяло на решението на ВРС, за
обезсилване на заповедта за защита и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата К. И. К. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Депозирана е частна жалба от П. А. Б. срещу Определение № 784/19.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 8216/2023 г. по описа на Варненски районен съд, LI състав, с което е
допълнено Решение № 105/10.01.2024 г., като въззивникът е осъден да заплати на К. К.
сумата от 1100 лева, представляваща направените от нея съдебно деловодни разноски по
делото.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено
в нарушение на процесуалния закон. Излага се, че в молбата на К. не са претендирани
разноски, а разходите за СТЕ са направени в полза на молителката. Релевира се, че
упълномощаването от страна на К. на процесуален представител и последващото
преупълномощаване от него на друг адвокат е незаконосъобразно, както и че по делото са
положени минимални усилия от страна на представляващия, поради което в полза на
представляваната следва да се присъди минимално възнаграждение. Отправя се искане към
съда да се отмени обжалваното определение.
Въззиваемата К. И. К. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното
определение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители, поддържат
изразената позиция по спора, като се претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на К. И. К. против П. А. Б. с правно
основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, , т. 1, т. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита
срещу бившият й партньор и баща на сина й поради осъществено от него домашно насилие,
изразяващо се в психическо такова чрез изпращане на 11 броя съобщения чрез
приложението Viber със обидно и зплашително съдържание в периода от 29.05.2023 г. до
26.06.2023 г., а именно: задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие, да се
забрани на Б. да се доближава до К. И. К. и жилището й в гр. Аксаково, ул. “Велико
Димитров“ № 38 на по-малко от 50 метра разстояние.
Ответникът П. А. Б. оспорва молбата като твърди, че не е упражнявал домашно
насилие над молителката.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с
правно основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен
интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния давностен срок по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Към молбата на К. И. К. е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Представена е кореспонденция осъществена посредством приложението viber в
периода от 29.05.2023 г. до 25.06.2023 г.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че при проверка на телефонният апарат на ответника, се
установява, че той ползва Viber акаунт към телефонен номер +359 *********, инсталиран
само на провереното устройство. При проверка на телефонният апарат на ищцата, се
установява, че на Viber акаунт, регистриран към тел. +359 894 349 401, са изпращани
съобщения от акаунта на ответника, като текстът на тези съобщения не фигурира в чата към
момента на проверката, тъй като има изтрити 3 съобщения, съдържанието и часът на
получаване, на които не може да бъде установено. В останалата част на процесния период
има системни съобщения, че съобщенията ще изчезнат след 1м, пропуснато видео обаждане,
изчезваши съобщения излкючени и не може да се установи какви съобщения са били
разменяни между страните, техните час и съдържание. Към съществуващите в момента на
проверката съобщения не е включвана опция за изпращане на локация до отсрещния
участник в чата, като гео-локационни данни биха могли да се съхраняват в сървърите на
компанията Rakuten Viber. При изпращане на съобщенията е могла да бъде използвана
мобилната мрежа за данни на доставчиците на мобилната услуга за двете страни, или да е
била използвана WiFi мрежа за интернет свързаност, като това не може да се установи от
телефоните на страните. Не може да се установи от кое устройство са изпратени
съобщенията, защото Viber акаунта може да е прехвърлен от едно устройство на друго и към
момента на проверката това устройство да е различно от използваното към процесния
период. Освен това идентификаторът за IMEI на устройството се изпраща в мрежата на
мобилния оператор само при мобилни комуникации.
3
По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани
свидетелите Г.К.Н. /без родство и дела със страните/, М. К. /майка на молителката/ и А.П. Б.
/баща на ответника/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни
за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено спрямо нея
психическо насилие от страна на бившитя й партньор, изразяващо се в отправяне на обиди и
заплахи чрез 11 броя съобщения изпратени й чрез приложението Viber в периода от
29.05.2023 г. до 26.06.2023 г.
Не се спори, че страните са бивши партньори, като и че от връзката им е родено
детето А. П.в Б.. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
твърдяното от молителката упражнено спрямо нея психическо насилие, макар и не в
заявения обем, а именно: отправяне на обиди последством съобщения, изпратени чрез
приложението Viber.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в Държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от КРБ/. Казването или извършването на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно
деяние – обида, което накърнява правото на чест и достойнство на лицето, положителната
обществена оценка за личността му, както и неговата самооценка.
Унизителният характер на казаното, преценено на плоскостта на общоприетите
морални и обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на
обществото въобще и на по-силното основание към майката на детето ти, се извлича от
възприемането им от пострадалия; от субективното виждане и оценка на извършителя на
обидата за личността на пострадалия и обективната му годност да накърни достойнството на
пострадалия, което според господстващия морал е неприлично, вулгарно и цинично. В този
смисъл обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, оценка, която съдържа вулгарни,
цинични изрази и квалификации по нечий адрес.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния
4
съд СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че на Viber
акаунт, регистриран към тел. номер на К., са изпращани съобщения от Viber акаунта на
ответника, като текстът на тези съобщения не фигурира в чата към момента на проверката,
тъй като има изтрити 3 съобщения, съдържанието и часът на получаване, на които не може
да бъде установено. В останалата част на процесния период има системни съобщения, че
съобщенията ще изчезнат след 1м, пропуснато видео обаждане, изчезваши съобщения
излкючени и не може да се установи какви съобщения са били разменяни между страните,
техните час и съдържание. От разпечатките приложени от молителката на водената между
тях кореспонденция в приложението в процесния период се установява обаче тяхното
съдържание, макар към момента на изготвяне на СТЕ те да са изтрити или изчезнали по
почин на ответника. Видно е, особено на 20.06.2023 г., че по повод притеснение за
състоянията на сина му, Б. използва епитетът „откачалки“, визирайки майката и бабата на
детето по майчина линия. С изтриването на изпратените от него съобщения или
изпращането им в режим „изчезващи“, въззивникът сам се поставя в невъзможност да
опровергае съдържанието на представените разпечатки от К., касаеща Viber
кореспонденцията им в периода от 29.05.2024 г. до 26.06.2023 г. С оглед на горното
настоящата инстанция приема за установено, че Б. също отправя обидите „изроди“ и
„тъпаци“ към бивщата му партньорка и нейната майка, като това се осъществява след датата
06.06.2023 г., поради което ирелевантно се явява обстоятелството дали на 03.06.2023 г.
същият е бил на нощен риболов с баща му, на който не е разполагал с мобилния си телефон.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предназначението на ЗЗДН е да дава
бърза и ефективна защита на лица, които имат нужда и се намират в риск. Доколкото
причина за конфликтите между страните е режимът на лични отношения на родителя –
ответник и малолетното дете, отглеждащо се от майката към настоящия момент, който
въпрос подлежи на разглеждане и решаване по специалния ред, предвиден в СК, като при
неизпълнение на същия са предвидени специални процесуални правила, даващи защитен
механизъм на родителя за лични отношения с детето, то редът на разрешаване на този
конфликт не е чрез отправяне на обиди към другия родител и правилно такова поведение е
санкционирано от РС по реда на ЗЗДН.
В представената кореспондеция между страните обаче не се установява въззивникът
да отправя заплахи към молителката, нито досежно отнемане на детето, нито от друг
характер. Заявяването на намерение за подаване на различни оплаквания и сигнали не
съставлява заплаха, нито е упражняване на домашно насилие.
Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са
разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното
правонарушение /психически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на доказване лежи
върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са
възможните и допустими доказателствени средства, като законът изрично придава
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа на
комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на К. за защита срещу
5
домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна досежно претендираната мярка по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта на закона е именно упражняването на превенция
срещу случаите на домашен тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на
принуда над личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и връзките
на лицата засегнати от нея. Още повече, че в случая поради действията на ответника е
налице и техническа невъзможност за това. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти,
което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство
съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и
чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от Закона. Още
повече, че в конкретния случай са налице и гласни доказателства, подкрепящи твърденията
на К. – свидетелските показания на Гергана Калева и на майка й, като последните обаче се
ценят във връзка с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Постановените мерки от ВРС съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗДН, а именно:
забрана на П. Б. да доближава до К. И. К. и жилището й в гр. Аксаково, ул. “Велико
Димитров“ № 38 на по-малко от 50 метра разстояние за срок от 6 месеца, на основание чл.
5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и задължаването му да посещава специализирана програма за
извършители на домашно насилие организирана от SOS семейства в риск в гр.Варна,
ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677, на основание чл. 5, ал.1, т. 6 от ЗЗДН обаче водят до
прекалено ограничаване на правната сфера на въззиваемия с оглед на установената по
делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните гласни доказателства по делото
не се установи същият през процесния период и след него да посещава жилището на
бившата му партньорка, както и да търси контакт със същата извън режима на лични
отношения със сина им. Съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя от мерките
на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо извършителя. Настоящата
инстанция намира, че по отношение на ответника следва да бъде наложена само мярката
предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: да се задължи същия да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К..
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат изцяло, решението на Районен съд – Варна в частта, с която са
постановени мерки за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗДН следва да бъде отменено
като неправилно.
Актът на съда се ползва с изпълнителна сила и подлежи на незабавно изпълнение,
вкл. и със съдействието на органите на полицията.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивното производство, на основание чл. 17, ал.
2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните тълкувания дадени в т. 22 от
Тълкувателно Решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
6
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС и глоба в размер на 200 лева.
В останалата си част първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба на П. Б.:
В първоинстанционното и въззивното производство е установено безспорно, че
ответникът е осъществил домашно насилие спрямо молителката изразяващо се в психически
тормоз. Решението на ВРС е отменено от настоящата инстанция само за част от наложените
мерките за закрила спрямо К..
С Определение № 784/19.01.2024 г., постановено по гр.д. № 8216/2023 г. по описа на
Варненски районен съд, LI състав, с което е допълнено Решение № 105/10.01.2024 г., като
въззивникът е осъден да заплати на К. К. сумата от 1100 лева, представляваща направените
от нея съдебно деловодни разноски по делото, както следва: 800 лева – авдокатско
възнаграждение и 300 лева – платен депозит за СТЕ. Правилно районният съд е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при надлежно направено възражение от Б., като е
намалил заплатения от молителката адвокатски хонорар от 1 500 лева на 800 лева. Съдът не
е длъжен винаги да прилага минималния определен размер на възнаграждението на
процесуалния представител на страната, предвиден в чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
още повече че в настоящото производство са събирани писмени и гласни доказателства и са
ангажирани специални знания на експерт /СТЕ/. Договорът за правна защита и съдействие
на довереника на К. К. е надлежно оформен с всички необходими реквизити. Доказан е и
разходът за заплащане на депозит за допуснатата СТЕ.
Поради пълното съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
Определение № 784/19.01.2024 г., постановено по гр.д. № 8216/2023 г. по описа на
Варненски районен съд, LI състав, с което е допълнено Решение № 105/10.01.2024 г., като
въззивникът е осъден да заплати на К. К. сумата от 1100 лева, представляваща направените
от нея съдебно деловодни разноски по делото, на основание чл. 248 от ГПК, следва да бъде
потвърдено.
Във въззивното производство въззиваемата К. е отправила искане с правно основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
й се присъдят, поради което въззивникът Б. следва да бъде осъден да заплати сумата от 600
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор
за правна защита и съдействие /лист 93/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението на въззиваемия с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 22 от Наредба №
1/09.07.2004 г. е в размер на 600 лева, а заплатеното такова е в размер на 800 лева, но тъй
като производството пред ВОС не се характеризира с фактическа и правна сложност, а и е
проведено само едно съдебно заседание, горното следва да бъде намалено минималния
определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
7
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 105/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 8216/2023 г. по
описа на Варненски районен съд, LI състав В ЧАСТТА, с която на К. И. К., ЕГН **********
е наложена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗДН за извършено спрямо нея
домашно насилие от П. А. Б., ЕГН **********, а именно: да се забрани на Б. да се
доближава до К. И. К. и жилището й в гр. Аксаково, ул. “Велико Димитров“ № 38 на по-
малко от 50 метра разстояние за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и да
бъде задължен П. А. Б. да посещава специализирана програма за извършители на домашно
насилие организирана от SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-
677, на основание чл. 5, ал.1, т. 6 от ЗЗДН като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Аксаково, ул. „Велико Димитров“ № 38 против П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 16А, ет. 3, ап. 17 за защита срещу домашно насилие В
ЧАСТТА, с която се иска налагане на мерки за закрила за извършено спрямо нея домашно
насилие от П. А. Б., ЕГН **********, а именно: да се забрани на П. А. Б. да се доближава
до К. И. К. и жилището й в гр. Аксаково, ул. “Велико Димитров“ № 38 на по-малко от 50
метра разстояние, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като неоснователна.
НАЛАГА на П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „Трети март“ №
16А, ет. 3, ап. 17 ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, която следва да се заплати по сметка
на Варненски окръжен съд, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Аксаково, ул. „Велико Димитров“ № 38 с изменените съгласно настоящото решение мерки,
на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 16А,
ет. 3, ап. 17 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 12.50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса
за въззивното производство, на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 8216/2023 г.
по описа на Варненски районен съд, LI състав в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 784/19.01.2024 г., постановено по гр.д. №
8216/2023 г. по описа на Варненски районен съд, LI състав.
8
ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 16А,
ет. 3, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Велико
Димитров“ № 38 сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Препис от решението и заповедта да се връчи на страните и на Районното полицейско
управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, с вписано
предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9