РЕШЕНИЕ
№ 13956
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139253 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД против В
М Д. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумата от 3314,72 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г. за имот с адрес , ведно със законната лихва от 17.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 410,75 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата от
42,46 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,59 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до 03.05.2022 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който
признава иска. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Не оспорва размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В последното по делото съдебно заседание ищецът е признал, че по
1
сключеното споразумение е заплатена сума в общ размер от 2171, 58 лева,
като претендира остатъка по него – 1887,38 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
2
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.“
Между страните не се спори, че ответницата е била собственик на
процесния недвижим имот, както и че твърдените количества топлинна
енергия са доставени до него и е извършена услугата дялово разпределение.
Тези обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателствени средства, преценение в тяхната съвкупност, а именно:
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 51,
том I, нот. дело № 51 от 2000 г. по описа на нотариус Мариана Кадънкова –
Стоичкова, Разрешение за ползване № 91-РТ-Сю-147 от 16.04.2002 г. и
Споразумение от 06.10.2022 г., в което е обективирано извънсъдебно
признание на факти, което, с останалите доказателства по делото, води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между
страните. Поради изложеното, се налага и извод, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
3
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е представено Споразумение от 06.10.2022 г., като от същото
се установява, че е постигнато съгласие, че за процесния имот и периоди е
заплатена авансово сумата от 2000 лева, а останалата част от вземанията,
предмет на настоящото производство, е разсрочена при спазване на
погасителен план при фиксирана вноска от 171,58 лева, платима ежемесечно
до шесто число на съответния месец. Действително, споразумението е
сключено чрез пълномощник на ответницата, без да има доказателства за
учредена в негова полза представителна власт, като освен това същото не е
представено в цялост, доколкото липсва частта с подписите на страните по
него. Независимо от това, съобразно признанията на страните и другите
писмени доказателствени средства по делото, съдът приема, че между ищеца
и ответницата в настоящото производство е постигнато съгласие по всички
въпроси, посочени в споразумението, като следва да се добави, че никой по
делото не оспорва това обстоятелство и не възразява, че споразумението е
сключено. Отделно от това, следва да се има предвид, че липсва
законоустановена форма за действителност и доказване на подобни
извънсъдебни спогодби, от което следва изводът, че тяхното съществуване и
съдържание може да се установява чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, вкл. и чрез признание на страните, каквото в
настоящия случай съдът приема, че е налице.
Не е спорно и се установи по делото, че към момента на приключване
на съдебното дирене на 14.11.2022 г., ответницата е заплатила сумата от 2171,
58 лева, а изискуемостта на остатъка все още не е била настъпила, тъй като
съгласно споразумението следващата дължима месечна вноска е с падеж
06.12.2022 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице погасяване на
претендираните суми в хода на производството, което обстоятелство следва
да бъде зачетено от съда по правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК – така и т. 9 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на правния спор принципно с правна възможност да
претендира разноски разполага само ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
доколкото ответницата е станала причина за предявяване на исковете, като
претенцията се отхвърля единствено поради извършеното плащане – арг. чл.
78, ал. 2 ГПК. В последното заседание, обаче ищецът заявява, че претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното, съдът
приема, че на ищеца следва да бъдат присъдено единствено юрисконсултско
възнаграждение, в настоящото и заповедното производство, което съдът
определя на общо 150 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и
адрес на управление: срещу В М Д., ЕГН: **********, с адрес: иск за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3314,72
лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес , ет. 4, ап. 6,
ведно със законната лихва от 17.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 410,75 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата от 42,46 лева – цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 7,59 лева – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.10.2019 г. до 03.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Виолета Младенова Д., ЕГН: ********** да заплати на „ С
ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Т
С ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5