Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 24.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в
публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1054 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на парична сума, получена на
отпаднало основание, както и иск за заплащане на обезщетение във връзка с
плащане на разноски по изпълнително дело.
Ищецът Д.А.С. твърди
в искова молба, че с Договор от 25.04.2016г. закупил от ответника община
Димитровград имот, находящ се в кв.46 по плана на Димитровград, с адрес в
Димитровград, кв.“***“, с площ от 533 кв.м., представляващ имот с идентификатор
21052.1019.327 по КК и КР на Димитровград, одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК, с номер по предходен план УПИ ІХ в кв.46,
при граници на имота: имоти с идентификатори 21052.1019.321, 21052.1019.322,
21052.1019.397, 21052.1019.326 и 21052.1019.917 по КК на Димитровград, за
сумата от 4787 лева. С влязло в сила Решение на РС-Димитровград по
гр.д.№545/2018г., по което настоящите страни били ответници, съдът признал по
отношение на община Димитровград, че трето лице е собственик на процесния имот,
а Д.С. бил осъден да предаде владението върху имота на собственика му. Съдът
установил, че ответникът се е разпоредил на два пъти с един и същи имот, като
го е продал на двама купувачи- на 20.06.2007г. на първия купувач и на
25.04.2016г. на настоящия ищец. Общината нямала правно основание да продаде
имота на Д.С., тъй като към момента на продажбата тя вече не била собственик.
По този начин ищецът се явявал добросъвестен купувач, заплатил сумата от 4787
лева, без да стане собственик на земята. Така ответникът се обогатил за негова
сметка с тази сума, получена без правно основание, а към настоящия момент – с
отпаднало основание. По вина на ответника ищецът претърпял вреди, които се
изразявали в направени разноски по предходното дело и настоящото дело- за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, заплатено от действителния
собственик на имота. С изпълнителен лист от 28.01.2019г. по гр.д.№545/2018г. на
РС-Димитровград, ищецът бил осъден да заплати 750 лева разноски, а с
изпълнителен лист от 25.01.2019г. по същото дело, той бил осъден да предаде
собствеността и владението върху имота. Иска съдът да постанови решение, с
което да осъди община Димитровград да му заплати сумата от 4787 лева, която
получила на отпаднало основание, след като е продала един и същ имот два пъти,
ведно със законната лихва от 25.04.2016г. до окончателното изплащане. На
следващо място иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1390
лева, обезщетение за вредите нанесени му от него във връзка със заплащане на разноски
по гр.д.545/2018г. по описа на РС-Димитровград и по изп.д.№20195610400089 по
описа на ДСИ при РС-Димитровград, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски по настоящото дело.
Ответникът община Димитровград депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявения иск за сумата от 4787 лева е
допустим, но неоснователен, а иска за сумата от 1390 лева е недопустим и
неоснователен. Не оспорва, че община Димитровград е получила сумата от 4787
лева за покупко-продажба на недвижим имот от ищеца, но същата не се явявала
получена без основание или на отпаднало основание, тъй като не бил развален
договора за покупко-продажба от 27.06.2016г. За да се претендирало връщане на
сума, получена на отпаднало основание,
същото следва да не съществува в правния мир, което в случая не било така.
Признато било, че собственик на имота е трето лице, но облигационната връзка
между община Димитровград и ищеца не била прекъсната чрез разваляне или отмяна
на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Поради това и този иск бил
неоснователен. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил осъден да
заплати на „***- ищец по гр.д.№545/2018г. сумата от 750 лева разноски, но
същите били в резултат на предявен против него иск, който той оспорил. Тези
разноски не били причинени от ответника по настоящото дело, като липсвали
доказателства и те да са платени от настоящия ищец.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за
покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост по реда на глава
ІV от Закона за общинската собственост, на 20.06.2007г. община Димитровград е
продала на „***свой собствен недвижими имот, а именно: УПИ ІІ, в кв.46 по плана
на кв.“Изток“, Димитровград, с площ 2064 кв.м., при граници: имоти №№І, ІІІ, V,
VІ, VІІ и улица, за сумата от 12400 лева, достигната на таен търг, проведен на
07.06.2007г. Продавачът прехвърлил собствеността върху така описания недвижими
имот, като своевременно предал владението върху него веднага след подписването
на договора.
Съгласно представения с исковата молба Договор за
продажба на недвижим имот по реда на чл.35 от ЗОС, на 27.06.2016г. община
Димитровград продала на ищеца Д. **С. общински недвижим имот с номер по
предходен план УПИ ІХ, кв.46- имот с идентификатор 21052.1019.327 по
кадастралната карта на Димитровград, с адрес на поземления имот в Димитровград,
кв.“***“, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ 533 кв.м., при
граници: имоти с идентификатор 21052.1019, 21052.1019.322, 21052.1019.397,
21052.1019.326 и 21052.1019.917 по КК на Димитровград, за сумата от 4787 лева,
достигната тръжна цена.
С Решение №429/11.12.2018г. по гр.д.№545/2018г. по описа
на РС-Димитровград, съдът признал за установено по отношение на Община
Димитровград, че „**, е собственик на имот с идентификатор 21052.1019.327 по КК
и кадастралните регистри на Димитровград, одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК, с номер по предходен план УПИ ІХ, в кв.46,
с адрес на поземления имот в Димитровград, кв.“***“, с площ 533 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори 21052.1019.321,
21052.1019.322, 21052.1019.397, 21052.1019.326 и 21052.1019.917 по КК на
Димитровград. Със същото решение ищецът по настоящото дело бил осъден да
предаде на „**, въпросния процесен имот, както и да заплати направените от
дружеството деловодни разноски в размер на 750 лева.
Решението влязло в сила на 12.01.2019г., като в полза на
„*** съдът издал два изпълнителни листа, съответно от 25.01.2019г. във връзка
със задължението на Д.А.С. да предаде процесния имот на дружеството-ищец и от
28.01.2019г. във връзка с осъждането на Д.А.С. да заплати на същото дружество
деловодни разноски в размер на 750 лева.
На 04.04.2019г. ищецът депозирал в община Димитровград
покана за доброволно плащане, с която поискал доброволно уреждане на спора и
връщане на сумата от 4878 лева, която заплатил на ответника за имота.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По делото няма спор,
че на 27.06.2016г. ответникът е продал на ищеца недвижим имот с номер по
предходен план УПИ ІХ, кв.46- имот с идентификатор 21052.1019.327 по
кадастралната карта на Димитровград, с адрес на поземления имот в Димитровград,
кв.“***“, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ 533 кв.м, за
сумата от 4787 лева, която е била платена от купувача на продавача към момента
на подписване на договора за продажба на недвижимия имот. Безспорно установено
е, че преди това, на 20.06.2007г. ответникът вече е бил продал същия имот на
трето лице- „***. На последно място няма спор, че с влязло в сила на
12.01.2019г. Решение №429/11.12.2018г. по гр.д.№545/2018г. по описа на
РС-Димитровград, съдът е признал за установено по отношение на Община
Димитровград и Д.А.С., че „*** е собственик на процесния имот, като е осъдил
настоящия ищец да предаде на въпросното дружество същия имот. Наред с това,
съдът е осъдил ищеца да заплати на „*** деловодни разноски в размер на 750
лева.
Спорно по делото е
дължи ли ответника на ищеца връщане на получената от него продажна цена на
имота, от който в последствие купувача е бил отстранен. Дължи ли той
обезщетение за деловодните разноски, които Д.С. е бил осъден да заплати по
гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 750 лева, както и
тези по образуваното в тази връзка изпълнително дело от ДСИ при
РС-Димитровград.
В настоящият случай ищецът е закупил от
ответника недвижими имот, плащайки за него уговорената цена от 4787 лева. В
последствие, Д.С. *** да предаде въпросния имот на трето лице, след като съдът
е установил с влязло в сила решение, че той е собственост на „*** по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с ответника още на 20.06.2007г.
Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.
С отговора на
исковата молба ответникът възразява, че ищеца не се е възползвал от тази си
възможност и не е развалил договора за продажба, поради което и не може да иска
връщане на платената сума от 4787 лева. Така направеното възражение обаче съдът
намира за неоснователно, доколкото Д.С. е бил съдебно отстранен от процесния
имот с влязло в сила на 12.01.2019г. Решение №429/11.12.2018г. по
гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград, с което съдът е признал за
установено по отношение на страните по настоящото дело, че трето лице -„*** е
собственик на процесния имот, като е осъдил С. да предаде на въпросното
дружество същия имот. В този смисъл и доколкото ищецът е бил съдебно отстранен
от процесния имот, не е необходимо той изрично да разваля договора за
покупко-продажбата му и да отправя такова волеизявление към ответника. Продавачът
на имота- община Димитровград, е участвала в горепосоченото дело на
РС-Димитровград, като не е доказала, че са налице основания за отхвърляне на
предявените по него искове. Предвид това, тя отговаря на основание чл.191 от ЗЗД за съдебното отстраняване на купувача Д.С., като му дължи връщане на
получената продажна цена. С постановяване на въпросното съдебно решение, с
което ищеца е бил отстранен от процесния имот е отпаднало основанието община
Димитровград да получи от него уговорената продажна цена от 4787 лева, поради
което за нея възниква задължение да върне тази сума на купувача.
С покана за
доброволно плащане от 04.04.2019г. Д.А.С. *** да му върне в седемдневен срок
платената за имота сума от 4878 лева, ведно с лихвата от 16.04.2016г., получена
на отпаднало основание, но до момента това не е било направено от страна на
ответника.
Предвид изложеното
съдът намира предявения иск за правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за
основателен и доказан, поради което община Димитровград следва да бъде осъдена
да заплати на Д.А.С. сумата от 4787 лева, платена по Договор за продажба на
недвижим имот по реда на чл.35 от ЗОС от 27.06.2016г., а именно: имот с
идентификатор 21052.1019.327 по КК и кадастралните регистри на Димитровград, с
адрес на поземления имот в Димитровград, кв.“***“, с площ 533 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори 21052.1019.321, 21052.1019.322, 21052.1019.397,
21052.1019.326 и 21052.1019.917 по КК на Димитровград, от който купувача Д.А.С.
е съдебно отстранен с влязло в сила на 12.01.2019г. Решение №429/11.12.2018г.
по гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Върху тази сума ответникът
дължи законна лихва, която следва да бъде начислявана от влизане в сила на
горепосоченото съдебно решение- 12.01.2019г., с което ищеца е бил съдебно
отстранен от процесния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.191 ал.1 предл.последно от ЗЗД, ако купувачът бъде съдебно
отстранен той може да иска от продавача и заплащане на разноските по делото.
В настоящия случай, с
Решение №429/11.12.2018г. по гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград Д.А.С.
е бил съден да заплати на „Сил-Дин“ЕООД деловодни разноски в размер на 750
лева. Тази сума не е била заплатена своевременно от него, поради което е било
образувано изп.дело №20195610400089 по описа на ДСИ при РС-Димитровград. Във
връзка със същото дело до ищеца на 15.03.2019г. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение за плащане на сумата от общо 1390 лева, като освен
задължението от 750 лева той е трябвало да заплати разноски и такси по
изпълнителното производство, а също така и адвокатско възнаграждение за
взискателя. По делото липсват доказателства за извършени плащания от страна на
ищеца по горепосоченото изпълнително дело. Доколкото той не е платил изцяло или
частично това си задължение, съдът намира предявения иск за осъждане на община
Димитровград да заплати на ищеца сумата от 1390 лева, представляваща причинени
му вреди в следствие на плащането й по изп.дело №20195610400089 по описа на ДСИ
при РС-Димитровград за неоснователен и недоказан, с оглед на което същия следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца деловодни разноски: държавна такса за уважения иск
– 191,48 лева и адвокатско възнаграждение – 350 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД, с ЕИК **, с адрес в Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ №15,
представлявана от кмета ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.С., с ЕГН **********,***, сумата
в размер на 4787 /четири хиляди седемстотин осемдесет и седем/ лева, платена по
Договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.35 от ЗОС от 27.06.2016г., а
именно: имот с идентификатор 21052.1019.327 по КК и кадастралните регистри на
Димитровград, с адрес на поземления имот в Димитровград, кв.“***“, с площ 533
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 21052.1019.321, 21052.1019.322,
21052.1019.397, 21052.1019.326 и 21052.1019.917 по КК на Димитровград, от който
купувача Д.А.С. е съдебно отстранен с влязло в сила на 12.01.2019г. Решение
№429/11.12.2018г. по гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград, ведно със
законната лихва върху нея считано от 12.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.А.С., с ЕГН **********,***, против ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, с ЕИК **,
с адрес в Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ №15, представлявана от кмета ***,
иск за плащане на сумата от 1390 /хиляда триста и деветдесет/ лева,
представляваща разноски по гр.д.№545/2018г. по описа на РС-Димитровград и по
изп.дело №20195610400089 по описа на ДСИ при РС-Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.С., с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 541,48 лева /петстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: