№ 42199
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110108288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 309755/01.11.2023 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на решението от26.10.2023 г. по гр. д. №
8288/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер
под 1000 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Моят кредит“ ЕООД е депозирал
отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е
изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както е посочено в решението, по делото се претендира адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. в размер на общо ... лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие. Съдът е преценил своевременно
1
релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за
основателно. Споделил е практиката, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.,
поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на ... лв. с ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на
предявените искове (под 1000 лева), свързания им предмет, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд
без участие на процесуални представители на страните, настоящият съдебен състав
приел, че в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва д а се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Съдът приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се
съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Г. А. Д. е
предявил над 15 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 8289/2023 г. и
др. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи
размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана
в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се
приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която
злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните
права и основните принципи на гражданския процес. С цитираното определение на
ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са
извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от
28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав и
2
Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К. С
оглед изложеното молбата за изменение в тази част следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, обективирано в молба по молба с вх. № 309755/01.11.2023 г., за
изменение на решението от 26.10.2023 г. по гр. д. № 8288/2023 г. по описа на СРС, ГО,
36 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3